Акт № 296 от 30.10.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 296 гр. Благоевград, 30.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Екатерина П. Николова при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20261210200661 по описа за 2026 година Делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. Е. И., с адрес гр.С , против Електронен фиш Серия К и №10491630, издаден от ОДМВР-Благоевград, с който на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100.00лв., във връзка с административно нарушение по чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП.

С жалбата се твърди, че фиша е незаконосъобразен, тъй като е издаден при редица нарушени процесуални правила, в това число процедура по връчване на акта, липса на основни реквизити в обжалвания електронен фиш. Иска се отмяна на обжалваният акт.

Наказващият орган, редовно и своевременно призован, не ангажира процесуален представител по делото. В придружителното писмо с административната преписка до съда, изразява становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалваният електронен фиш. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за защитника на жалбоподателя по чл.63д, ал.2 от ЗАНН и искане за неговото редуциране.

РП-Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажират свой 1 представител по делото и становище по жалбата.

Районният съд, след като съобрази доводите на жалбоподателя и след като анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от лице с право да обжалва електронния фиш и то е сторило това в срока по чл.189, ал.8, изр. второ, пр. второ от ЗДвП. /Електронния фиш изпратен за връчване на жалбоподателя нарочна разписка на 03.05.2026г., но същият е отказал да го получи и този му отказ е удостоверен с имената и подписа на А Д , служител при ГКПП-Калотина, а жалбата срещу този фиш е подадена чрез ССЕВ на 20.05.2026г. Същевременно на 05.05.2026г. е постъпило отново по ССЕВ, възражение срещу електронния фиш. След разглеждането му, Началникът на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Благоевград е изпратил до жалбоподателя отговор по това възражение от дата 08.05.2026г., като го е информирал, че няма основание за анулиране на този фиш. Към делото не се представиха доказателства за връчване на този отговор по възражението на жалбоподателя, но дори и да се приеме, че последното е връчено именно на 08.05.2026г., то 14-дневния срок, съгласно чл.189, ал.8, изр. второ, пр. второ от ЗДвП, изтича на 22.05.2026 година, което обосновава извода за подаване на процесната жалба на 20.05.2026г., именно в законовия срок ./ Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Аргументи:

ПО ФАКТИТЕ В ПРОЦЕСА

С ангажираните по делото доказателства /гласни и писмени/, се установи по категоричен начин, че на 01.03.2025г. в 12.01 часа, по Автомагистрала „Струма“, номер А-3, на 98.9 км, извън населено място и с посока на движение от гр.Благоевград към гр. Симитли, жалбоподателя Г. И. е управлявал МПС /лек автомобил с марка и модел “Ф “, с рег.№ /, като именно в този участък скоростта на автомобила му е била от 99 км/час, при въведено ограничение за скоростта в същия пътен участък от 80 км/час, посредством пътен знак „В-26“, а след приспадане на толеранс от 3 км/час, е прието в електронния фиш, че скоростта на автомобила е 96 км/ч. В този момент и на същият пътен участък бил ангажиран да работи св.М. М. с 2 мобилни Автоматизирано техническо средство и система /АТСС/, който заема длъжността “младши автоконтрольор“ при Сектор “Пътна полиция“ към ОДМВР - Благоевград. За тази цел, св.М. позиционирал АТСС Celeritas MVD2020, с включено към системата техническо средство за измерване и отчитане скоростта на автомобилите с №00043Е58, в обхвата на действие на ограничителния пътен знак за скорост /500 метра/, въвел въпросното ограничение на скоростта на автомобилите от 80 км/час и стартирал системата за автоматично измерване на скоростта на преминаващите по магистралата превозни средства. С показанията на св.М. се установи, че тази система сама чрез вграденото в нея техническо средство, регистрира автомобилите, чиято скорост е над въведеното ограничение и прави автоматично заснемане на същите, без работещият с нея полицейски служител да може да влияе на това заснемане.

Безспорно се установи и, че това техническо устройство е било надлежно одобрено и технически изправно към датата на заснемането в случая,а именно към 01.03.2025г.и в тази насока е представен Протокол от проверка с №159- ЗЧ-ИСИС/28.11.2024г. и документ от Българския институт по метрология, според който, вписването на това техническо средство като утвърдено такова е направено на 13.12.2022г., а срокът му на валидност е безсрочен. В този протокол изрично е отбелязано, че допустимото отклонение като грешка в измерването на скоростта на автомобилите с техническото средство , т.е. така нар. толеранс в измерването е от +-3 км/час при скорост до 100 км /час.

Така след като преминал автомобила, управляван от жалбоподателя през контролирания от посочената АТСС пътен участък, техническото устройство в системата регистрирало като скорост на автомобила му 99 км/час и автоматично заснело този автомобил на 01.03.2025г. в 12.01 часа, като генерираният снимков материал от АТСС е приложен и като доказателство в процеса към обжалвания електронен фиш.

Св.М. работил с тази АТСС на посоченото място за времето от 10.00 часа до 15.00 часа, за което изготвил и нарочен Протокол с рег.№1116р- 2356/04.03.2025г. В протокола отразил въведеното ограничение за скорост на пътя от 80 км/час с пътен знак В-26, както и местоположението на системата при работата с нея.

След сваляне на информацията и снимковия материал от АТСС от страна на компетентните за това органи при санкционният орган, е констатирано по регистрационния номер на заснетия автомобил и регистъра 3 за собственост на автомобилите, че той е собственост на жалбоподателя Г. И..

Последното мотивирало издаването срещу него на обжалвания Електронен фиш серия К и №10491630, след като е прието, че именно той е бил и водач на заснетото МПС, а деянието му, установено чрез АТСС е административно нарушение по чл. 21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП, поради управляване на МПС със скорост от 97 км/час / и с превишение от 17 км/час/, при въведеното ограничение за скорост от 80 км/час, чрез пътен знак „В-26“.

С този електронен фиш, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.4,вр.с ал.2, т.2 от ЗДвП и за посоченото нарушение, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100.00лв., след като е прието, че деянието му е в условията и на повторност, защото е в едногодишния срок от влизане в сила на друг издаден срещу нея /Електронен фиш -серия К и № 4295595, издаден за същото по вид нарушение, с дата на влизането му в сила 02.07.2024г. /

Така издаденият Електронния фиш на жалбоподателя за скорост е връчен на на същия, но той е отказал да го получи на 03.05.2026г., след което е депозирал обаче на 05.05.2026г. писмени възражения срещу него.

Изложената фактическа обстановка се извежда въз основа на посочените гласни и писмени доказателства, които напълно кореспондират по между си, поради което и съдът ги кредитира като годни и достоверни за изясняване на обективната истина, а именно: показания на св.М., Разписка за връчване на ЕФ, снимков материал към обжалвания ЕФ, създаден и генериран автоматично от ползваната за заснемане на нарушението АТСС, Протокол за работа с АТСС, изготвен от св.М., Удостоверение за одобрен тип на техническото средство, включено в ползваната в случая АТСС за заснемане на нарушението, Протокол за проверка на техническо средство с №159ЗЧ- ИСИС/28.11.2024г., с който се удостоверява техническата изправност на ползваното техническо средство за измерване на скоростта на автомобила на жалбоподателя, извлечение от Регистъра за собственост на МПС.

Като доказателство в процеса е представен и посоченият в обжалваният документ друг Електронен фиш серия К и с №4295595, издаден от СДВР, от който е видно, че той също е съставен срещу жалбоподателя за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, извършено на дата 22.12.2020г. в 11.34 часа в района на 4 гр. София. Този електронен фиш е безспорно за страните,, че е влязъл в сила на 02.07.2024г., което изрично е отразено и в системата АНД АИС при наказващия орган.

Според приложената справка за нарушител/водач за нарушения на водача И., се установява, че същият многократно е санкциониран за нарушения по ЗДвП, но е правоспособен водач на МПС и към 01.03.2025г. с издадено валидно СУМПС за първи път на 19.10.2020г.

Приета като доказателство в процеса е и Заповед №8121з- 1632/02.12.2021г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която са делегирани правомощия на младши автоконтрольори и инспектори да упражняват контрол на пътя за нарушения по ЗДвП, както и правомощия на ОДМВР за съставяне на електронен фиш при такива нарушения.

ПО ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРАВОТО

При така установените фактически дадености, въз основа на събраният по делото доказателствен материал, съдът намира, че законосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл.21. ал.2. вр. с ал.1 от ЗДвП.

Видно от съдържанието на обжалваният електронен фиш, в него ясно и конкретно е посочено, че местоизвършването на деянието / АМ „Струма“.

А-3, обл.Благоевград, на км.98.9, с посока на движение от гр.Благоевград към гр. Симитли/, което според съда е напълно достатъчно за да индивидуализира и конкретизира този реквизит. описващ твърдяното нарушение. Отделно от това, мястото е и заснето в нарочен снимков материал към фиша /снимки от АТСС/, с изрично заснемане на процесният автомобил с датата и часа на преминаването му през процесното място, като доказателство за твърдяното нарушение.

Ясно и конкретно е посочена и датата на извършване на деянието /01.03.2025г. в 12,01 часа /.

Конкретно и подробно е описан фактически начина на извършване на твърдяното нарушение,. а именно, че то се изразява в управление на описаният лек автомобил от страна на жалбоподателя с превишение на 5 въведеното ограничение на скоростта от 80 км/час, въведено с вертикален пътен знак „В-26“, като превишението е отчетено и с оторизирано техническо средство в АТСС, което е фиксирало скорост на управляваният автомобил от дееца на 99 км/ч. От последната в електронният фиш, след приспаднат технически толеранс от 3км/час е прието, че скоростта на процесният автомобил при заснемането му е била от 97 км/час или превишението в казуса над ограничението е било от 16 км/час.

В електронния фиш ясно и коректно е посочена правната квалификация на това нарушение по чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП, отразен е и издателят на фиша-ОДМВР-Благоевград, каквото е изискването на чл.189, ал.4 от ЗДвП.

Ясно и конкретно фактически е обосновано защо деянието се приема за такова в условията на повторност по смисъла на т.33 от пар.6 на ДР към ЗДВп, а именно защото е извършено в едногодишния срок от влизане в сила на друг електронен фиш, издаден срещу жалбоподателя за същото по вид нарушение, който друг електронен фиш е влязъл сила на 02.07.2024г., което е близо 8 месеца преди процесната дата и именно във въпросният едногодишен срок.

Издаденият електронен фиш е и надлежно връчен на жалбоподателя като собственик на заснетият автомобил и в тази насока няма спор между страните, като наред с това се представи разписка за връчването от страна на ГКПП Калотина – младши инспектор Анжела Димитрова, оформена при спазване на разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗАНН.

Доколкото снемането на заснетото нарушение, чрез създаване на хартиен носител на снимков материал /снимка/ от автоматизираната система за видеоконтрол на пътя, е дейност последваща на осъществяваният видеоконтрол на пътя, то непредставянето на такъв хартиен носител на жалбоподателя за заснетото нарушение в деня на деянието, също не може да се приеме, че е засегнало правото на защита на дееца, комуто се връчва електронен фиш с пълната информация за вмененото му нарушение и доказателствата за установяването му.