Решение № 38 от 29.03.2022, Административен съд - Кърджали

Р

Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

29.03.2022

Град

Кърджали

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

09.03

Година

2022

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ

МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор

Атанасов

Айгюл

Шефки

Секретар

Мелиха

Халил

Прокурор

Делчева като разгледа докладваното от

Ангел

Момчилов

КАН дело номер

3 по описа за

2022 година.

Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от адв. Т.Б., действаща в качеството си на пълномощник на „Устра-бетон“ ООД, ***, с ЕИК ***, против Решение № 121/22.10.2021 г., постановено по АНД № 685/2021 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 09-002604 от 03.06.2021 г., издадено от изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София, с което на „Устра-бетон“ ООД, ***, с ЕИК ***, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за извършено нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Кърджали е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Счита изводите на първоинстанционният съд, с които е приел за установено, че случая е налице нарушение на чл. 63, ал.

2 от КТ, са неправилни и необосновани, респ. същите не се подкрепяли от доказателствата по делото и се явявали в противоречие с приложимия закон. В тази връзка сочи, че в производството не били представени и приети неоспорими доказателства, които да установяват, че санкционираното дружество е извършило процесното административно нарушение. В оспореното решение липсвали мотиви, въз основа на които да изгради извода, защо съдът е приел, че в конкретния случай „Устра-бетон“ ООД, *** се явявал работодател на лицето Р. Ф. В тази връзка твърди, че в нарушение на съдопроизводствените правила, районният съд не бил приел като доказателство представения от защитата договор за СМР от 01.09.2019 г. Посоченият договор установявал обстоятелството, че възложителят С. В. Х. бил възложил на ООД извършването на СМР на обекта, но със срок на изпълнение до 01.09.2020 г.

Излага доводи, че изискването за връчване на работника на трудов договор и копие от уведомлението по чл. 63 от КТ било кумулативно, поради което за осъществяването на нарушението на чл. 63, ал. 2 от КТ следвало на работника да не са връчени екземпляр от сключения трудов договор и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, респ. връчването на някой от посочените документи изключвало нарушение на цитираната норма. С оглед описанието на нарушението, а именно, че на Р. Ф. не било връчено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, то нарушението следвало да се квалифицира по чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5, а не по чл. 63, ал. 2 от КТ.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 121/22.10.2021 г., постановено по АНД № 685/2021 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което да постанови съдебен акт, с който да отмени наказателното постановление и присъди на касатора деловодни разноски.

В съдебно заседание, редовно призован, се представлява от адв.Т.Б., която поддържа изцяло депозираната жалба.

Ответникът по касация – Изпълнителен директор на ИА „ГИТ“ – София, чрез пълномощника К. Ф. оспорва депозираната жалба. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното първоинстанционно решение, като правилно и обосновано. Счита, че районният съд е извършил цялостна преценка на събраните доказателства, от които се установявало извършването на процесното административно нарушение.

Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали намира касационната жалба за неоснователна и предлага решението на Районен съд - Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Излага съображения, че административното нарушение е безспорно доказано, респ. визираните в жалбата касационни основание не са налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон, неправилно тълкуване на фактите и доказателствата по делото, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд - Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № 09-002604 от 03.06.2021 г., издадено от изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София, с което на „Устра-бетон“ ООД ***, с ЕИК ***, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за извършено нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ.

Първоинстанционният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, респ. отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението било описано с всички относими към състава признаци, а именно били посочени обстоятелствата, при които е извършено и нарушителят бил индивидуализиран. От доказателствата по делото безспорно се установявало, че санкционираният правен субект е осъществил състава на посоченото в акта и постановлението нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ, състоящо се в това, че е допуснал до работа Р. В. Ф., без преди това да му е връчил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от К, заверено от ТД на НАП. Изложил е съображения, че извършването на административното нарушение се установява от показанията на свидетелите по АУАН и приетите писмени доказателства. Извършил е преценка на всички относими по делото доказателства, мотивирайки извода си за наличието на трудовоправни отношения между касатора и Ф.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на „Устра-бетон“ ООД *** са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на обжалваното решение.

Съгласно чл. 414, ал. З от КТ - работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 се наказва с „глоба" или „имуществена санкция" от 1 500 лв. до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице с „глоба" от 1 000 лв. до 10 000 лв. за всяко отделно нарушение. Видно от текста на чл. 61, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя, преди постъпване на работа. Трудовият договор с сключва в писмена форма – арг. чл. 62, ал. 1 от КТ, а съгласно чл. 63, ал. 2 от КТ работодателят няма право да допуска до работа работник или служител, преди да му предостави копие от сключения трудов договор и копие от уведомлението по чл. 62, ал. З от КТ, заверено от ТД на НАП. Последното се изпраща от работодателя в 3-дневен срок от сключване на трудовия договор до съответното ТД на НАП.

Правилно и в съответствие със събраните в производството доказателства районният съд е приел за доказано по делото, че на 04.03.2021 г. Р. В. Ф. е престирал работна сила в обект на „Устра-бетон“ ООД *** като дружеството в качеството си на „работодател“, е допуснал на работа лицето без преди това да му е връчил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП.

От събраните в производството пред Районен съд – Кърджали писмени и гласни доказателства, се установява, че на посочената в АУАН и НП дата, Р. Ф. е престирал труд – осъществявал дейност по СМР по външната част на строителния обект със строител - „Устра-бетон“ ООД ***, посочен в намиращата се на място информационна табела за строеж. При извършената му проверка от служителите на Д „ИТ“ гр.Кърджали, лицето е потвърдило в съставената писмена декларация, че няма трудов договор, работи в дружеството от 04.03.2021 г. с работно време от 08.00 до 17.00 ч., с почивни дни – събота и неделя, при 1 ч. почивка на ден. Като е приел за установено това обстоятелство и е изградил своите изводи за наличието на вмененото на жалбоподателя административно нарушение, в съответствие с доказателствата по делото, а именно, че между страните е налице трудовоправно отношение, районният съд е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт. Правилно са кредитирани показанията на свидетелите Л. И. и Е. Ю., като логични, последователни, взаимно допълващи се и кореспондиращи със съдържанието на процесния акт за установяване на административно нарушение и останалите писмени доказателства по административната преписка.

Следва да се посочи, че събраните по административната преписка и в производството пред първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, водят до единствения извод, че на 04.03.2021 г. между „Устра-бетон “ ООД *** и Р. В.

Ф. са възникнали трудови отношения, които са били уредени с писмен трудов договор –Трудов договор № **/*** г., подписан от двете страни. Именно на посочената дата дружеството в качеството си на работодател е допуснало до работа лицето, без преди това да му предостави копие от уведомлението по чл.

62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. В случая уведомлението за сключения трудов договор между „Устра-бетон“ ООД *** и лицето е регистрирано в НАП на 04.03.2021 г. в 13.53.27 часа или около 3 часа след извършената проверка от служителите на ОИТ, при която е констатирано престирането на работна сила от страна на работника Ф. Наличието на трудови правоотношения между дружеството и лицето на процесната дата, освен от така обсъдените доказателства, се потвърждава и от приетите в производството пред първоинстанционния съд, в заверени копия, извадки от книга за начален инструктаж и книга за ежедневен инструктаж на „Устра-бетон“ ООД, от които е видно, че на 04.03.2021 г. на Р. Ф. са били проведени съответните инструктажи по безопасност и здраве при работа от служители на дружеството, което обстоятелство инструктираният и лицето, провело инструктажа, са удостоверили с подписите си.

Във връзка с горното, настоящият състав намира за несъстоятелни изложените от пълномощника на касатора доводи за липса на правоотношения между дружеството и работника, аргументирани с изтичането на срока на действие на Договор за СМР от 01.09.2019 г. с възложител С. В. Х. и изпълнител „Устра-бетон“ ООД. В този смисъл, на първо място следва да се отбележи, че с неприемането на копието от договора като доказателство в производството пред него, районният съд не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

На следващо място, посоченото доказателство представлява частен документ, който не се ползва с формална доказателствена сила и съдържанието му е релевантно за отношенията между страните по него, свързани с изпълнението на задълженията по него. Отношенията по предоставяне на работна сила между дадено физическо лице в полза на изпълнителя по договора, макар и на посочения в документа строителен обект, не са обусловени пряко от съдържанието на договора за СМР, а както вече бе посочено по-горе, се обективират с писмен трудов договор, съгласно разпоредбите на КТ. Какви уговорки съществуват между изпълнителя на строително-монтажните работи и собственика/възложителя на строежа, са ирелевантни за наличието на трудовите правоотношения между работниците и изпълнителя/ЮЛ/, явяващ се техен работодател. Твърденията за изтекъл срок на договора за СМР също са неотносими към предмета на делото. Дали СМР се изпълняват след уговорен срок за това, е предмет на вътрешни отношения между страните по този договор, още повече, че дадено лице може да води чужди работи и без пълномощия.