Решение № 3461 от 09.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3461 гр. Пловдив, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330117811 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от Д. И. М. срещу „Би Енд Джи Кредит“ ООД, с която моли съдът да прогласи нищожността на клауза от договор за потребителски заем от 03.10.2023 г., а именно чл. 9, ал. 2, която предвижда заплащане на такса за динамично плащане. Ищецът намира, че същата противоречи на добрите нрави, заобикаля закона, неравноправна е, нарушава чл. 11 ЗПК. Намира, че същата би следвало да намери отражение в ГПР, но това не е сторено. Липсва еквивалентност между таксата и извършената услуга, като потребителят не бил запознат предварително с размера на тази такса при сключването на договора. Моли за присъждане на разноски.

В срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът намира иска за неоснователен. Счита, че клаузата отговаря на добросъвестността и договорната свобода. Счита, че нееквивалентността на престациите не накърнява добрите нрави, а нарушава закона и правните принципи. Възразява на твърдението, че таксата представлява скрита възнаградителна лихва.

Същата не съставлява разход по кредита, защото не е задължително условие за получаването му. Моли за отхвърляне на иска, възразява за прекомерност на адвокатския хонорар.

Като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 и пр. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 146 ЗЗП и чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 11 ЗПК. При посочване на основанията не се заявява определена поредност, поради което 1 същите ще се разгледат при условията на алтернативност.

Установява се от представения от ищеца договор за потребителски кредит, че в чл.9, ал.2 било уговорено „Динамично плащане“ по кредита, както и че за заявеното „динамично плащане“ заемателят дължи такса в размер на 274,33 лв., дължима разсрочено с погасителните вноски. Установява се още от договора, че отпуснатата сума по заема била в размер на 1000 лв., а възнаградителната лихва била в размер на 63,51 лв.

От така установените факти, може да се направи извод, че клаузата на чл.9, ал.2 от Договора е нищожна поради накърняване на добрите нрави. Това следва от размера на таксата за „Динамично плащане“, който надвишава повече от 4 пъти размера на възнаградителната лихва, а в същото време се касае за допълнителна услуга по договора. Недопустимо е допълнителна услуга да има цена, многократно по-висока от цената за ползване на кредита, което е основната престация по договора. Този размер, непропорционален на отпуснатия кредит и възнаградителната лихва, определя таксата като разход по кредита съгласно постановките на Решение на СЕС от 21.03.2024г. по преюдициално запитване, по дело C-714/2022г. Въпреки това таксата не е включена в ГПР, с което се достига до заблуждение у потребителя за действителния процент на разходите по кредита. Размера на таксата и невключването й в ГПР водят до извод, че с нея се цели получаване на допълнителна печалба за кредитора, без тя да бъде обявена като разход.

Всички тези характеристики на клаузата нарушават правилата на добросъвестността и накърняват добрите нрави. Ето защо искът следва да се уважи на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД.

Поради уважаване иска на това основание не е настъпила предпоставката за разглеждане на другите основания за нищожност.

При този изход от спора, право на разноски има ищецът. Поискал и доказал е разноски за държавна такса в размер на 50 лв. и платен адвокатски хонорар в размер на 400 лв., от които ще се присъдят 270лв., с оглед възражението за прекомерност и ниската правна и фактическа сложност на делото.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „БИ ЕНД ДЖИ

КРЕДИТ“ ООД, ЕИК: 201513004, с адрес: гр. София, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, по предявения от Д. И. М., ЕГН:**********, адрес: ***, иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, че е нищожна поради накърняване на добрите нрави, клаузата на чл.9, ал.2 от Договор за кредит с № ***/03.10.2023г., която предвижда заплащането на такса за „динамично плащане“ в размер на 274,33 лв.

ОСЪЖДА „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК: 201513004, да плати на Д. И. М., ЕГН:**********, сумата от 50 лв. за държавна такса и 270 лв. за 2 адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3