Определение № 358 от 17.05.2024, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 358 гр. Габрово, 16.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело № 20244200500171 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, подадена чрез пълномощника юрк. Нели Атанасова срещу разпореждане на Габровски районен съд по ч.гр.д. № 316/2024 г., в частта, в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за следните суми: 78,90 лв. – договорна лихва за периода от 10.02.2023 г.-10.11.2023 г.; 442,20 лв.-сума за пакет услуги по договор за допълнителни услуги за периода 10.02.2023 г.-10.11.2023 г.; 56,06 лв. лихва за забава за периода от 11.02.2023 г.-22.02.2024 г., както и за горницата над сумата 10,70 лв.- държавна такса.

В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното разпореждане. Сочи, че заповедния съд погрешно е приел, че в процесния случай са нарушение изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, която изисква да се посочат не всички разходи част от ГПР, а допусканията използвани при изчисляване на ГПР. Думата „допускания“ се използвало в смисъл на предвиждания за бъдещето, а не в смисъл на разходи, част от ГПР. Тези допускания или предвиждания, са изчерпателно изброени както в чл. 19 от Директива 2008/48 на Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити, така и в издадения в нейно изпълнение ЗПК и по-точно в т. 3 от приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК. Сочи, че в чл. 4 от договора за допълнителни услуги и чл. 28 от ОУ към договора за заем, допълнителните услуги не са задължителна предпоставка за отпускане на заем, а същите се предоставят на заемателя само при изразено негово писменно искане с попълване на формуляр – искане за допълнителни услуги и след сключване на договор за допълнителни услуги. На основание попълнен и подписан от заемателя формуляр - искане за сключване на договор за допълнителни услуги и след сключването на договора за допълнителни услуги, „Микро Кредит“ АД се е задължило да предостави на длъжника пакет от допълнителни услуги описани, подробно в Приложение № 1 към договора. Същите не са действия свързани с управлението на кредита и с претенцията по тях не се увеличава ГПР по договора за кредит, доколкото договорът за допълнителни 1 услуги не е част от основния договор за кредит.

Жалбоподателят посочва съдебни актове на български съдилища, които, според него подкрепят тезата му. Моли съда да отмени разпореждането в обжалваните части и уважи всички претенции предявени със заявлението.

Съгласно на чл. 413, ал. 2 от ГПК, препис от частната жалба не е връчен на длъжника.

Габровски окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Производството пред Габровски районен съд е образувано по заявление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение срещу А. В. М. от гр.

Габрово. Във връзка с подаденото заявление е образувано ч.гр.д. № 316/2024 г. по описа на РС – Габрово за заплащане на следните суми: главница по договор за заем в размер на 429,84 лв.; договорна лихва по договор за заем- 78,90 лв. за периода 10.02.2023 г.-10.11.2023 г.; сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги – 442,20 лв. за периода10.02.2023 г.-10.11.2023 г.; лихва за забава по договор за заем- 56,06 лв. за периода от 11.02.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда. За периода 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИПОРНС и законна лихва от подаване на заявлението в районния съд до окончателното изплащане на задължението.

Паричното вземане е за задължение по Договор за заем MicroCredit № 9032-00120101 и Договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit № 9032-00120101 сключени между „Микро Кредит“ АД и А. В. М. на дата 07.11.2022 г., като впоследствие вземанията по двата договора са прехвърлени от страна на „Микро Кредит“ АД на „Агенция за събиране на вземания“ ЕООД, по силата на Приложение № 01 от 22.05.2023 г. към Рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от 30.03.2023 г.

В заявлението са изложени обстоятелствата, от които произтича вземането: на 07.11.2022 г. между „Микро Кредит“ АД и А. В. М. е сключен договор за потребителски кредит № 2598674, съгласно който кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит, като заемодателят се е задължил да върне заема ведно с договорната лихва, която е в размер на 116,20 лв. на 12 равни месечни вноски, в размер на 51,35 лв., като първата погасителна вноска е платима на 10.12.2022 г. Общия размер на плащанията по договора е в размер на 616,20 лв. Пакетната цена за допълнителни услуги е в размер на 530,64 лв., разсрочена на 12 бр. равни месечни вноски, всяка от които в размер на 95,57 лв., при първа погасителна вноска платима на 10.12.2022 г.

Поради неизпълнение на задължението на кредитополучателя е възникнал правен интерес от предявяване на претенциите по съдебен ред.

Посочват, че заявителят „Агенция за събиране на вземания“ ЕООД е регистриран в системата за сигурно електронно връчване, поддържана от Държавна агенция „Електронно управление“ и използва метод за връчване чрез квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща, съгласно чл. 3, §37 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета то 23 юли 2014 г.

С разпореждане № 499 от 28.02.2024 г., заповедният съд е приел, че искането за издаване на заповед за изпълнение е в противоречие със закона и с добрите нрави и не 2 отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 3 от ГПК. В конкретният случай се касае за вземане, претендирано на основание договор, сключен с потребител и съдът следи служебно за спазване правата на потребителите.

В разпореждането е прието, че в договор за заем MicroCredit № 9032-00120101 от 07.11.2022 г. не е посочен годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 от закона начин. Посочването на ГПР и начина на изчисляването му е императивно изискване към съдържанието на договора за потребителски кредит, съгласно разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК и неспазването му води до недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. По силата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. По силата на сключения договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit № 9032-00120101 о т 07.11.2022 г. А. В. М. се е задължил да заплати цената на пакет допълнителни услуги, наречен Пакет "Комфорт", който включва: 1. Посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноски. 2.Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банкова сметка на "Микро кредит" АД. 3.Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема.

4. Разглеждане до минути. 5. Преференциално обслужване. 6. Право за участие в специални промоции. Договорено е разсрочено плащане на цената на допълнителните услуги за срок от 12 месеца, на вноски от по 44,22 лв. всяка, с ден на изплащане – 10-то число. Съдът е намерил, че клаузата от сключения договор, задължаваща потребителя да заплати цена за допълнителни услуги по пакет "Комфорт", е недействителна, поради противоречие с императивната разпоредба на чл.10а, ал.2 от ЗПК, която забранява на кредитора да изисква плащане на такси и комисиони, свързани с управлението и погасяване на кредита, какъвто характер има уговореното възнаграждение. Уговорката за заплащане на такава допълнителна услуга поставят в по-неблагоприятна позиция потребителя, не защитава правата му като по-слаба страна в правоотношението и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по процесното правоотношение.

Възнаграждението за допълнителни услуги, дължимо отделно от главницата и възнаградителната лихва по договор за кредит, представлява възнаграждение за извършена от кредитора конкретна дейност или услуга и би следвало дължимостта му да е обусловена от това дали кредиторът е изпълнил насрещното си задължение – да извърши дейността или да предостави услугата, а освен това възнаграждението за услугата по пакет "Комфорт" следва да се включи в ГПР, а в случая това не е сторено. С оглед изложеното съдът е приел, че съглашението по допълнителното правоотношение към процесния договор за заем е нищожно и като такова не поражда права и задължения за страните за посочените по него допълнителни услуги.

По съществото на спора настоящия съдебен състав приема следното:

Обсъжданият Договор за заем MicroCredit № 9032-00120101 от 07.11.2022 г. представлява договор за потребителски кредит, съгласно ЗПК, поради което са приложими разпоредбите на ЗПК, съответно на ЗЗП. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК е категорична, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. В случая кредитополучателят е 3 сключил договор за потребителски кредит за сумата от 500,00 лв. със срок за погасяване на задължението - 12 месеца или общо 616,20 лв., като месечното му задължение, заедно със стойността на "закупените" пакети допълнителни услуги /530,64 лв./, ведно с договорната лихва, е в размер на 1 146,84 лв. общо за периода на действие на договора. Несъмнено ГПР реално надхвърля значително 50%, което води до извода за недействителност на договора.

Без значение е, че са сключени два договора във връзка с общото задължение на кредитополучателя по повод на отпуснатия му заем.

В компетентността на заповедния съд е да направи проверка за наличие на неравноправни клаузи по договора за заем. Това становище е застъпено и в Решение на Съда на ЕС от 30.06.2022 година по дело С-170/21 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС и съгласно член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че националният съд, сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение — предвид обстоятелството, че длъжникът потребител не участва в производството до издаването на тази заповед — е длъжен служебно да остави без приложение неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, сключен между този потребител и съответния продавач или доставчик, на която се основава част от предявеното вземане. В тази хипотеза съдът може да отхвърли частично това заявление, при условие че съответният договор може да продължи да действа без каквито и да било други изменения, допълнения или поправки, което посоченият съд следва да провери.

При сключването на договора за заем, заемополучателят в качеството си на потребител се явява по-слабата страна по договора и не участва в производството по чл. 410 от ГПК, поради което законодателят е предвидил извършването на служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи по договора. Следва да се има и предвид, че заявителят не губи правото си да защити претендираните от него права като предяви съответния иск.