Решение № 2549 от 25.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2549 гр. София, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Воденичарова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Воденичарова Въззивно гражданско дело № 20231100503101 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 20073365/06.01.2023 г., постановено по гражданско дело № 37 708/2019 г. на Софийски районен съд, 174 състав , е отхвърлен предявеният от ищците - собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с адрес: гр. София, ул. ****, представлявани от управителя Л. Л. П. на осн. чл. 23, ал. 4, изр. посл. ЗУЕС съгласно решение на ОС на ЕС от 29.06.2019 г., против ответника „В.м.“ ЕООД, установителен иск по чл. 42, ал. 2 ЗЗД за прогласяване за недействителен на договор за услуга № 1733/15.03.2019 г. между собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с адрес: гр. София, ул.

**** и ответника „В.м.“ ЕООД поради сключването му от лицето З.З.Х. без да разполага с представителна власт, понеже на ОС на ЕС от 25.02.2019 г. не е взето валидно решение по т. 1 за избор на професионален домоуправител и не е упълномощен З.З.Х. от името на етажните собственици да сключи договора с ответника.

Подадена е въззивна жалба вх. № 25003174/25.01.2024 г. от ищците собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с адрес: гр. София, ул. ****, представлявани от управителя Л. Л. П. на осн. чл. 23, ал. 4, изр. посл. ЗУЕС съгласно решение на ОС на ЕС от 29.06.2019 г., против решението на СРС, с което е отхвърлен искът по чл. 42, ал. 2 ЗЗД за прогласяване за недействителен на договор за услуга № 1733/15.03.2019 г. между ищците и ответника „В.м.“ ЕООД.

Излагат във въззивната жалба, че ОС на ЕС от 25.02.2019 г. не е надлежно проведено и на него не е взето решение за избор на професионален домоуправител и не е 1 упълномощен З.З.Х. от името на етажните собственици да сключи договора с ответника. Сочат, че решението за избор на професионален домоуправител не е взето с необходимото мнозинство и други пороци, поради което договорът е сключен от мним представител.

С молба от 03.05.2023 г. прилагат документи, които да бъдат приети като писмени доказателства в хода на въззивното пр-во /л. 15 – л. 27/. С определението за насрочване е указано на въззивниците да посочат какви факти целят да докажат със сочените доказателства, като повечето от документите са били приети в хода на първоинстанционното пр-во. В молбата от 03.05.2023 г. въззивниците признават, че са узнали за протокола от ОС на ЕС от 25.02.2019 г. на дата 11.03.2019 г.

С молба от 14.12.2023 г. и в о.с.з. въззивниците /представлявани от управителя Л. Л. П. на осн. чл. 23, ал. 4, изр. посл. ЗУЕС / сочат, че поддържат исканията и прилагат още документи, които да бъдат приети като доказателства по реда на чл. 266 ГПК. С протоколно определение са приети като доказателства протоколи от 15.06.2023 г., разписки от м. 06. и м. 10.2023 г. като нововъзникнали доказателства.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия – ответник „В.м.“ ЕООД, в който е изложено становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Поддържа се, че правилно искът по чл. 42, ал. 2 ЗЗД е бил отхвърлен.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

Според исковата молба, уточняващи молби от 29.08.2019 г. /л. 35/, 20.07.2020 г.

/л. 79/, 17.08.2020 г. /л. 100/, 06.11.2020 г. /л. 107/ и от 01.06.2021 г. /л. 143/, както и изричните изявления в съдебно заседание от 22.06.2021 г. /л. 151/, то са предявени от собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с адрес: гр. София, ул. ****, представлявани от управителя Л. Л. П. на осн. чл. 23, ал. 4, изр. посл. ЗУЕС съгласно решение на ОС на ЕС от 29.06.2019 г., против ответника „В.м.“ ЕООД, следните установителни искове: 1/ По чл. 42, ал. 2 ЗЗД за прогласяване за недействителен на договор за услуга № 1733/15.03.2019 г. между собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с адрес: гр. София, ул.

**** и ответника „В.м.“ ЕООД поради сключването му от лицето З.З.Х. без да разполага с представителна власт, понеже на ОС на ЕС от 25.02.2019 г. не е взето валидно решение по т. 1 за избор на професионален домоуправител и не е упълномощен З.З.Х. от името на етажните собственици да сключи договора с ответника; 2/ При условията на евентуалност според заявеното в молбите иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожен на договор за услуга № 1733/15.03.2019 г. между собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с адрес: гр. София, ул. **** и ответника „В.м.“ ЕООД поради противоречие с материалния закон, а именно чл. 17, ал. 2, т. 7 ЗУЕС.

Исковата молба относно иска по чл. 40 ЗУЕС за отмяна на решенията от ОС на ЕС от 25.02.2019 г. е върната като недопустима с протоколно определение от 22.06.2021 г. /л. 151/, влязло в сила като необжалвано. В молбата от 03.05.2023 г. на л.

14 от въззивното пр-во въззивниците признават, че са узнали за протокола от ОС на ЕС 2 от 25.02.2019 г. на дата 11.03.2019 г. Искът е предявен на 01.07.2019 г. и то против професионалния домоуправител.

Така, предявени са били два иска - по чл. 42, ал. 2 ЗЗД за прогласяване за недействителен на договор за услуга № 1733/15.03.2019 г. като сключен от мним представител и по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожен на договор за услуга № 1733/15.03.2019 г. поради противоречие с материалния закон, по които производството е било висящо.

С обжалваното решение съдът се е произнесъл единствено по иска по чл. 42, ал.

2 ЗЗД, което е и предмет на въззивната жалба, поради което въззивният съд дължи произнасяне единствено по този иск като втора въззивна инстанция.

Искът по чл. 42, ал. 2 ЗЗД е допустим. Ищците твърдят с горепосочените молби –уточнения, че са собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с адрес: гр. София, ул. ****, като бил сключен между тях и „В.м.“ ЕООД договор за услуга № 1733/15.03.2019 г., по силата на който ответникът се задължил да предоставя услуга „професионален домоуправител“ на сградата. Искът е предявен от Л. Л. П. в качеството й на управител съгласно решение по т. 1 от протокол №2/2019 г. от събрание на етажните собственици от 20.06.2019 г. /л. 91/. Няма данни решенията от това ОС на ЕС да са отменени в срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Съгл. чл. 24, ал. 4, изр. първо ЗУЕС председателят на управителния съвет (управителят) представлява пред съда собствениците в етажната собственост по исковете, предявени срещу тях във връзка с общите части, и по исковете, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по този закон.

Предявяването на иск за недействителност на договор за избор на професионален домоуправител не съставлява иск по см. на чл. 24, ал. 4, изр. първо ЗУЕС. Според чл. 24, ал. 4, изр. последно ЗУЕС в относимата редакция от ДВ, бр. 57 от 2011 г. към датата на предявяване на иска – 01.07.2019 г., то по искове срещу трети лица, във връзка с общите части, председателят на управителния съвет (управителят) представлява собствениците, ако бъде упълномощен от общото събрание. Видно от протокол № 3/2019 г. от ОС на ЕС от 29.06.2019 г., т. 1, решенията от което не са атакувани по реда на чл. 40 ЗУЕС в срока, то етажните собственици са упълномощили Л. Л. П. да води от тяхно име против настоящия ответник искове относно договора от 15.03.2019 г.

Ищците с горепосочените искова молба и уточнения към нея последователно твърдят, че договор за услуга № 1733/15.03.2019 г. /л. 128/ е недействителен в хипотезата на мнимо представителство по см. на чл. 42, ал. 2 ЗЗД, понеже на ОС на ЕС от 25.02.2019 г. не било взето валидно решение по за избор на професионален домоуправител и не бил упълномощен З.З.Х. от името на етажните собственици да сключи договора с ответника.

Договор за услуга № 1733/15.03.2019 г. е сключен за етажните собственици от представител З.З.Х..

Според Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При липса на потвърждаване на недействителността може да се позове само лицето, от името на 3 което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници, като искът е установителен. В случая искът е предявен именно от мнимите представлявани против насрещната страна по сделката – дружеството „В.м.“ ЕООД. За ищците съществува правен интерес да предявят иска като страна по договора против насрещната страна по него.

В този смисъл е и Определение № 61 от 11.05.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 950/2021 г., II г. о., ГК, според което допустим е иск на етажните собственици или на етажен собственик относно валидността на договор за управление на общи части на сграда в режим на етажна собственост, като исковете са такива по ЗЗД, а не по чл. 40 ЗУЕС.

Така предявеният иск е допустим – предявен е от мнимо представляваните етажни собственици /според представените писмени доказателства/ против дружеството – професионален домоуправител; на недействителността на договора се позовават мнимо представляваните; конституирани са страните по сделката.

Решението следва да се потвърди като правилно при съвпадение на крайните изводи на двете инстанции. В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното.

Ищците - собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с адрес: гр. София, ул. ****, твърдят, че сключеният от тях с ответника „В.м.“ ЕООД договор за услуга № 1733/15.03.2019 г. /л. 128/ е недействителен в хипотезата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД поради липса на валидно упълномощаване в полза на З.З.Х. да сключи договора от името на етажните собственици. В тази връзка излагат, че на ОС на ЕС от 25.02.2019 г. /л. 5 и л. 19 и сл./ не е взето валидно решение по т. 1 за избор на професионален домоуправител и не е упълномощен З.З.Х. да сключи договора от името на ищците. Развива се в исковата молба и уточнителни молби, че протоколът от ОС на ЕС от 25.02.2019 г. е с „неистинско съдържание“, като всъщност не било взето валидно решение по чл. 17, ал. 2, т. 7 ЗУЕС и по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС за възлагане на правомощията на управителя на ЕС на ответника – професионален домоуправител, както и решение за упълномощаване.

В тази връзка се сочи по –конкретно, че не са взети такива решения на ОС на ЕС от 25.02.2019 г., понеже: първо, Н.А. – протоколчик, не била собственик на обект; второ, З.З.Х. не бил легитимен член на ръководството /като „няма легитимно ръководство“ по принцип – л. 80/ и поради това не могъл да председателства ОС на ЕС от 25.02.2019 г.; съдържанието на протокола не е надлежно; решението за възлагане на правомощията на професионален домоуправител не взето с изискуемото мнозинство от 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост.

Ищците не спорят, че са узнали за решенията, взети на визираното ОС на ЕС от 25.02.2019 г., най - късно на 11.03.2019 г. /според молба вх. № 41867/03.05.2023 г., подадена по настоящото въззивно дело/. Не е спорно и че в срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС не е поискана отмяна като незаконосъобразни на решенията от 25.02.2019 г., довели до сключване на процесния договор с професионален домоуправител.