Решение № 330 от 03.08.2021, Административен съд - Стара Загора

Р Е

Ш Е Н

И Е

№330

03.08.2021г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на девети юни през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ:

ГАЛИНА ДИНКОВА при секретар Ива

Атанасова и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Г. Динкова административно дело № 113 по описа за 2021г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ и чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по жалба на И.Д.И., ЕГН **********, с адрес: ***, против Ревизионен акт № Р-16002419008381-091-001/ 19.11.2020г., издаден от Г.Н.Ч. на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и Р. Б. М. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в частта му, потвърдена с Решение № 73/ 26.01.2021г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, относно допълнително установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2014г., 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г. в общ размер на 1 163.70лв. и прилежащи лихви в общ размер на 380.37лв., и установен дължим ДДС за периоди от 01.12.2014г. до 31.08.2015г. в размер на 2 098.33лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 1 176.09лв.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения РА по съображения за издаването му в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че при определяне на задължения ревизиращите органи не са взели предвид представените в хода на ревизията писмени доказателства и обяснения, с което са нарушени принципите за обективност /чл.3 от ЗОПК/, служебно начало /чл.5 от ДОПК/ и добросъвестност /чл.6 от ЗОПК/, при установяване на фактите и обстоятелствата от значение за установяване на задълженията, което е довело до грешни изводи и необоснованост на РА. Сочи за недоказано наличието на основанията по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК и на основание за облагане по особения ред. Поддържа се, че след като не е налице основание по чл.122, ал.1 от ДОПК, не е в сила и презумпцията за вярност на фактическите констатации в РА по чл.124, ал.2 от ДОПК. Твърди се, че неправилно и в противоречие с материалния закон приходните органи са начислили данък по чл.17 от ЗДДФЛ върху получени от жалбоподателя приходи от отдаването под наем на паркоместа и гаражи, придобити в режим на СИО, в размера, определен в РА.

Приходните органи са установили, че по банковата сметка на РЛ са постъпвали суми с основание „плащане на наем“ от физически лица, без обаче да е бил изследван въпроса дали тези физически лица-наематели са упражнявали свободна професия и дали те в качеството си на ФЛ или представляващи фирми, са заплащали наеми на гараж, респ. паркомясто. В случая е следвало да бъде приспаднат удържан авансов данък по чл.43 от ЗДДФЛ от платците на наеми – предприятия и самоосигуряващи се лица, както и 10% разходи. На следващо място се твърди, че разделянето на дейността по покупко-продажба на имоти от тази по отдаване под наем на паркоместата пречи на обективното и законосъобразно определяне на приложимия материален закон – ЗДДФЛ или ЗКПО, като последният е по-благоприятен, тъй като може и да не възникнат задължения за данъци. Възразява се и срещу установените с РА задължения за ДДС като се твърди, че неправилно приходните органи са приели наличие на задължение за внасяне на ДДС за процесния период за отдадени под наем паркоместа и гаражи. Сочи, че тези обекти са подземни и са част от сграда, която въведена в експлоатация през 2006г., не е „нова сграда“ по см. на §1, т.5 от ДР на ЗДДС, поради което и отдаването под наем на части от тази сграда /в случая паркоместа/ е освободена доставка съгласно чл.45 от ЗДДС. По изложените съображения се иска отмяна на РА в обжалваната му част и присъждане на разноските по делото.

Ответникът - Директор на Дирекция

ОДОП Пловдив, чрез процесуалния си представител по делото и в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.

Поддържа, че констатациите на органите по приходите за допълнително установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 2014г – 2018г., както и задължения за ДДС за периода 01.12.2014 до 31.08.2015г., са правилни и законосъобразни, като същите не се опровергават от събраните в хода на съдебното производство доказателства. Твърди, че в процесния случай било безспорно установено, че РЛ е получавало суми от отдадени под наем гаражи и паркоместа, придобити в режим на СИО. Тези получени парични суми е следвало, но не са намерили отражение в Годишните данъчни декларации на РЛ, като за половината от този доход се дължи и данък по ЗДДФЛ, който не е бил заплатен. Сочи, че причината за отмяна на част от РА и връщането му за ново разглеждане е поради неточно определяне на разходите, което не се отразявало върху облагаемия оборот от продажби на недвижими имоти и отдаване под наем на недвижими имоти в това число и на паркоместа. При определяне на облагаемия оборот за регистрация по ЗДДС са били включени всички дейности на РЛ, които имат характера на облагаеми доставки по ЗДДС. С тези доводи се иска обжалваният ревизионен акт, като законосъобразен и правилен, да бъде потвърден. Претендира в полза на Дирекция ОДОП Пловдив да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Ревизионното производство, приключило с издаването на процесния ревизионен акт, е образувано със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16002419008381-020-001 / 19.12.2019г. /л.423, том 8 по делото/, издадена от Г.Н.Ч. на длъжност Началник сектор, с която на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на И.Д.Д., с обхват годишен авансов данък по ЗДДФЛ за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2018г.;

Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2018г.; Данък върху добавената стойност за периода от 26.09.2018г. до 31.12.2018г. и за периода от 29.06.2014г. до 31.08.2015г; ДОО – за самоосигуряващи се, ЗО за самоосигуряващи се и УПФ – за самоосигуряващи се, за периода 01.021.2013г – 31.12.2018г. Извършването на ревизията е възложено на Р. Б. М. – главен инспектор по приходите

/ръководител на ревизията/ и Д. Димитрова А. - главен инспектор по приходите. Определено е ревизията да бъде извършена в срок от три месеца от връчване на ЗВР на ревизираното лице, което е направено по електронен път на 02.01.2020г. С последващи Заповеди за изменение на Заповед за възлагане на ревизия № Р- 16002419008381-020-002 / 02.04.2020 и № Р-16002419008381-020-003 / 04.08.2020, спирана със Заповед № Р-16002419008381-023-001 / 08.04.2020, възобновявана със Заповед № Р-16002419008381-143-001 / 10.07.2020г., е продължен срокът за извършване на ревизията, като е определено, че тя следва да завърши до 04.09.2020г. Заповедта за възлагане на ревизия , ЗИЗВР, както и заповедите за спиране и възобновяване на ревизията, са издадени в електронен вид и подписани с квалифициран електронен подпис на Г.Н.Ч. в посоченото му длъжностно качество, валиден към датата на подписване, установено при направена справка в представения от ответника оптичен носител.

В хода на ревизията са предприети действия по събиране на доказателства, вкл. въз основа на отправени искания за представяне на документи и писмени обяснения от проверяваното лице – ИПДПОЗЛ №№ Р-16002419008381-040-001/ 31.03.2020г., Р-16002419008381-040-002/ 02.04.2020г., Р-16002419008381-040-003/ 05.08.2020г.; изискано е представяне на документи и писмени обяснения от трети лица; приобщени са документи по извършена проверка по съпоставка на имуществото и доходите на ФЛ И.Д.И. за периода 2013-2018г., приключила с протокол № ПФ-16002419000869-073-001/ 19.12.2019г. Извършените процесуални действия и събраните в хода на производството доказателства са подробно описани в РД.

В законоустановения срок е съставен

РД № № Р-16002419008381-092-001 / 18.09.2020 г. от Р. М. –главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и от Д. А. – главен инспектор по приходите. Ревизионният доклад е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и е подписан с електронни подписи от неговите издатели, като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото като разпечатка на оптичен носител.

В РД се сочи, че физическото лице И.Д.Д. е задължено лице по смисъла на чл.14 от ДОПК, като физическо лице носител на задължения за данъци или ЗОВ. Лицето няма регистрация като Едноличен търговец и няма регистрация по ЗДДС като физическо лице. За ревизираните периоди и към датата на издаване на РД, Д. е едноличен собственик и управител на капитала на „Фиг Д.“ЕООД с Булстат *********; съдружник в „Д.“ООД с Булстат ********* и едноличен собственик и управител на капитала на „Търговска компания - Д." ЕООД с Булстат *********. Посочените дружества са с основна дейност покупко-продажба и отдаване под наем на имоти; хотелиерство; посреднически услуги при търговски сделки с имоти на трети лица. За ревизирания период лицето е самоосигуряващо се лице във „Фиг Д." ЕООД. За периоди 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. има подадени от РЛ ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.

След извършен анализ на събраната в хода на ревизията информация, в т.ч. представени документи от „Алианц Банк България“ АД, и „Прокредит Банк“АД, установяващи постъпили по банковата сметка на РЛ плащания от физически лица, с посочено основание за извършения превод „наем за паркинг, гараж“, както и писмени обяснения, дадени от физическите лица – вносители на паричните суми /посочени поименно на стр.23-25 от РД/, проверяващият екип е приел за установено, че през ревизирания период И.Д. е получил доходи от отдадени под наем паркоместа/гаражи, намиращи се в гр.Стара Загора, кв.“Железник“ /в режим на СИО/, които не са били декларирани в подадената от него ГД по чл.50 от ЗДДФЛ в приложение № 4 Доходи от наем или от други възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, получени суми по отдадени под наем паркоместа/гаражи, както следва: за 2014г. – 3 720.00лв., за 2015г – 4010.00лв., за 2016г – 5 400.00лв, за 2017г – 5 320.00лв и за 2018г – 7 400лв. Посочено е, че цитираните доходи са облагаеми, доколкото не намират отражение в изброените такива необлагаеми по чл.13 от ЗДДФЛ. Те се включват към общата данъчна основа по см. на чл.17 от ЗДДФЛ, която е сумата от годишните данъчни основи по чл.25, 30, 32 /годишна данъчна основа на местни физически лица от наем/, чл.34 и чл.36, намалена с предвидените в ЗДДФЛ данъчни облекчения. Получените парични суми от наем на ФЛ в режим СИО е следвало да намерят отражение в ГД, ведно с тези от наем на ЮЛ.

Приходните органи приемат, че са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК – наличие на данни за укрити приходи, за определяне на основата за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, за периода 2014г-2018г., по реда на чл. 122, ал.

2 от ДОПК.

На основание чл. 124, ал.

1 от ДОПК на ЗЛ е връчено Уведомление № Р-16002419008381-113-001/ 31.03.2020г. и Уведомление изх. № Р-16002419008381-139-001/ 31.03.2020г., по реда на чл. 17, ал.

1, т. 2 от ДОПК, с което е уведомено за констатирани обстоятелства, визирани в чл. 122, ал.

1 от ДОПК.

Извършен е анализ на изброените в чл. 122, ал.

2 от ДОПК точки, като в констативната част на ревизионния доклад са посочени кои от същите са относими и кои не при определяне на данъчната основа.

С оглед направения анализ, при ревизията е определена данъчна основа за облагане с данък върху дохода въз основа на установените недекларирани доходи, след приспадане на нормативно признатите разходи /НПР/ от 10% и удържания данък. Върху така изчислената годишна данъчна основа са определени допълнителни задължения на РЛ за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, както следва: за 2014г – данък за довнасяне в размер на 167,40лв., ведно с прилежаща лихва в размер на 91,55лв; за 2015г – данък за довнасяне в размер на 180,45лв. с прилежаща лихва от в размер на 80,31лв.; за 2016г – данък за довнасяне в размер на 243лв. и прилежаща лихва в размер на 83.50лв.; за 2017г – данък за довнасяне в размер на 239.40лв и прилежаща лихва в размер на 57.99лв и за 2018г – данък за довнасяне в размер на 333.45лв. и прилежаща лихва в размер на 46.96лв.