Определение № 359 от 11.06.2024, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 359 гр. Кюстендил, 11.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Веселина Д. Джонева

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Мина Цв. Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20241500500240 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 129, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 4574/25.04.2024 г., подадена от Р. Б. Т., ЕГН:

**********, със съдебен адрес: гр. Силистра,ул. „Дочо Михайлов“ № 1, ет.1, офис 4 , действащ чрез адв. Ваня Маринова, срещу разпореждане № 1088/17.04.2024 г., постановено по гр. д. № 469/2024 г., по описа на РС – Дупница, с което първоинстанционният съд е върнал подадената от жалбоподателя искова молба и е прекратил производството по делото.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради необоснованост на изводите на първоинстанционния съд. Жалбоподателят излага твърдения, че с няколко последователни писмени молби – уточнения е посочил какво конкретно право твърди, че е възникнало в негова полза по силата на правото на ЕС, с какви конкретни действия или бездействия ответникът е допуснал нарушаване на това право; конкретните вреди, които е претърпял вследствие на нарушението и цената на иска, като по този начин е изпълнил дадените му от съда указания. Поддържа, че мотивите, с които съдът е върнал исковата молба са такива по съществото на спора, а не обосновават нейната нередовност. По изложените съображения моли въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане.

Паралелно излага аргументи, че компетентен да разреши спора е Административен съд – Кюстендил. Сочи, че разпоредбите на чл. 203, ал. 1 и 3 АПК предвиждат исковете за обезщетения за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз да се разглеждат по реда на глава единадесета АПК. В този смисъл моли делото да бъде изпратено по компетентност на Административен съд – Кюстендил.

Кюстендилският окръжен съд, след преценка на изложените в частната жалба 1 доводи, както и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Ищецът Р. Т. е предявил иск против Окръжен съд - Б.град за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за претърпените имуществени вреди пряка и непосредствена последица от отхвърлителния диспозитив на решение № 295/17.05.2022 г., постановено по въззивно гр. дело № 20201200500802 по описа на ОС – Б.град, а именно: 1/ 1812 лв., от които 1598 лв. - дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от нощен труд в размер на 247 часа за периода от 20.11.2016 г. до 20.11.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143 и 214 лв. мораторна лихва върху всяка от главниците, сформирани на всяко тримесечие, която става изискуема от първо число на месеца следващ месеца на дължимото плащане с краен период 20.11.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на ИМ - 20.11.2019 г. - до окончателното изплащане на паричното вземане; 2/ 342,45 лв. - разноски пред двете съдебни инстанции, които настоящият ищец е бил осъден да заплати на ответната страна; 3/ 400 лв. - заплатен адвокатски хонорар пред първата съдебна инстанция - PC - Разлог; 4/ 400 лв. - заплатен адвокатски хонорар пред въззивната инстанция - ОС - Б.град. Твърди се, че постановявайки акта си ОС – Б.град пряко е нарушил правото на ЕС и по този начин е причинил вреди на ищеца в размер на претендираните суми.

С разпореждане № 605/05.03.2024 г. РС – Дупница е оставил без движение исковата молба и е дал указания на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстрани констатирани нередовности в същата, а именно да: 1/ посочи в какво се изразява допуснатото от ответника съществено нарушение на правото на Европейския съюз; 2/ посочи кои конкретни норми, противоречащи на правото на ЕС, ответният съд е приложил, респ. - кои конкретни норми от правото на ЕС, които имат пряко приложение, не е приложил, въпреки че е бил длъжен да го направи; 3/ изложи обстоятелства относно квалифицирането на нарушението като достатъчно съществено; 4/ изложи обстоятелства, обосноваващи причинната връзка между нарушението и претендираните вреди.

С молба-уточнение с вх. № 3095/19.03.2024 г. е посочено, че с исковата молба се твърди несъответствие на решението на ОС – Б.град с решение на СЕС по отправено преюдициално запитване от 24.02.2020 г. по дело № С-262/2020 г. Поддържа се, че неизпълнението от страна на окръжния съд на указанията на СЕС, дадени в решението му, е довело до противоречие на акта на ОС – Б.град с общностното право, което от своя страна е причинило на ищеца претендираните имуществени вреди. Излага се, че окръжният съд е нарушил принципът „равенство“, закрепен в дял трети, чл. 20 - 26 от Хартата за основните права на ЕС. Сочи се, че конкретното нарушение на правото на ЕС е в противоречието на постановеното от ОС – Б.град решение с приложимите норми и даденото им тълкуване и указания по прилагането им с решението на СЕС.

С молба-уточнение с вх. № 3482/28.03.2024 г. ищецът е конкретизирал, че твърденията му са за нарушено право да получи увеличено възнаграждение на положеният от него нощен труд, както и да не бъде третиран различно от работници или служители в 2 сходно или съпоставимо положение. В молбата отново е изложена тезата на ищеца, че ответникът ОС – Б.град е допуснал нарушение на норми на правото на ЕС като не е приложил и спазил дадени задължителни указания в решение на СЕС от 24.02.2022 г. по дело№ С-262/2020 г. Посочено е, че нарушението е достатъчно съществено, защото, ако ответникът бил изпълнил указанията съдържащи се в решението на СЕС, щял да достигне до извод обратен на съдържащия се в постановеното от него решение.

С разпореждане № 904/28.03.2024 г. районният съд, по молба на ищеца, е продължил срока за изпълнение на дадените указания с две седмици считано от изтичане на първоначално определения срок, като му е разяснил, че в постъпилите две уточнителни молби са изложени обстоятелства в изпълнение на указания, които не са давани.

Същевременно не са изложени обстоятелства по дадените от съда конкретни указания във връзка с констатираната нередовност на исковата молба.

В молба-уточнение с вх. № 3680/02.04.2024 г. ищецът е посочил, че твърдяното нарушение е на съдържащата се в правото на ЕС общата забрана да не бъде нарушаван принципът на „равно заплащане на равен по вид труд“, както и на правото му да не бъде дискриминиран в областта на труда и професиите по признак „лично положение“. Уточнено е, че конкретните норми от правото на ЕС, които са били нарушени са: 1/ чл. 1, т. 1, б. „б“ от Конвенция № 111 относно дискриминацията в труда и професиите, 1958 г.; 2/ чл. 1, б. „а“ и чл. 2, т. 1 от Конвенция № 100 за равенство във възнаграждението, 1951 г..; 3/чл. 20 и 31 от Хартата на основните права на ЕС; 4/ чл. 8 и 12 от Директива 2003/ 88 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г.; 5/ решение на СЕС от 24.02.2022 г. по дело № С262/2020 г.; 6/ чл. 157 от ДФЕС /предишен чл. 141 от ДЕО/, според който принцип всяка държава-членка осигурява принципа за равно заплащане на труд с равна стойност, доразвит с Протокол № 33 относно чл. 157 от ДФЕС; 7/принципът за изключителна компетентност на СЕС да тълкува правото на ЕС; 8/ Директива 2006/54/ЕС, съобр. 9, относно дадени разяснения за „съпоставимо положение“ за определяне на работещите при дадени условия на труд; 9/ чл. 1 от Директива 75/117/ЕС, в която е определен принципът за равенство в заплащането по отношение на всички аспекти и условия, свързани със заплащането на еднакъв вид труд или труд с еднаква стойност. По отношение на предпоставката за достатъчна същественост на нарушението е изложено, че решаващият критерий, за да се приеме, че даденото нарушение на общностното право притежава този признак е този на явно и значително неспазване от държавата-членка на нормите и принципите на Общността.

Застъпва се, че в настоящия случай твърдяното нарушение е явно и съществено, защото, въпреки произнасянето на СЕС, ОС-Б.град се произнесъл в противоречие с него.

С обжалваното в настоящото производство разпореждане № 1088/17.04.2024 г. съдът е прекратил производството по делото и върнал исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, приемайки, че дадените указания не са изпълнени. Изложил е аргументи, че в постъпилите три уточнителни молби липсва посочване на нарушена правна норма от правото на ЕС, предоставяща права на частноправни субекти. Изтъкнал е, че Конвенции № 100 и 111 са актове на Международната организация на труда, че чл. 20 и 31 от ХОПЕС не 3 представляват конкретни норми от правото на ЕС, които имат пряко приложение, а също и че ищецът не твърди наличие на задължение за транспониране на Директива 2003/88 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г., на Директива 2006/54 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05.07.2006 г. или на Директива 75/117 ЕИО от 10.02.1975 г., което националният законодател да не е изпълнил. Изложил е подробни съображения в посока съответствие на постановения от ОС – Б.град акт с правото на ЕС и постановеното от СЕС решение по дело № С-262/2020 г. Аргументирал е, че доколкото исковата молба, по която се е развило производството по в. гр. д. № 802/2020 г. по описа на ОС - Б.град, е постъпила в първоинстанционния съд на 20.11.2019 г. - преди влизането в сила на изменението на ЗОДОВ, обн. в ДВ бр. 94/29.11.2019 г., с което е приет чл. 2в ЗОДОВ и по правилото на пар. 6, ал. 1 ЗИД на ЗОДОВ, отговорността на ответника в случая следва да се реализира по общи ред, като единствено държавната такса се определи по реда на ЗОДОВ.

При така установеното от фактическа страна, от правна КОС приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК исковата молба следва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът, както и посочване в какво се състои искането.

Въз основа на това задължително съдържание, съдът следва да даде правна квалификация на иска, а ответникът да разбере каква е насочената срещу него претенция. За страната е налице задължение да посочи ясно, точно и последователно конкретните обстоятелства (факти), от които произтича претендираното с исковата молба материално субективно право.

С исковата молба се определят рамките, в които съдът дължи произнасяне, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, поради което в обстоятелствената част следва да бъдат изложени всички обстоятелства, въз основа на които ищецът търси защита на свои лични и имуществени права по конкретното дело. Ето защо, когато констатира, че исковата молба не отговаря на изискванията на закона, съдът е длъжен да даде ясни и изчерпателни указания на ищеца по начин, по който те могат да бъдат възприети от страната, което и РС – Дупница е сторил, като поради неизпълнението на същите е прекратил делото.

Претенциите на ищеца за обезщетение за причинени вреди от нарушение на правото на ЕС сочат на предявени искове по чл. 2в ЗОДОВ. Настоящият състав не споделя извода на районния съд, че отговорността на ответника в настоящия случай следва да се реализира по общия ред, доколкото исковата молба, по която се е развило производството по в. гр. д. № 802/2020 г. по описа на ОС - Б.град, е постъпила в първоинстанционния съд на 20.11.2019 г., т.е. преди влизането в сила на изменението на ЗОДОВ, обн. в ДВ бр. 94/29.11.2019 г., с което е приет чл. 2в ЗОДОВ. Действително §. 6, ал. 1 ЗИДЗОДОВ предвижда законът да се прилага за предявените искови молби, подадени след влизането му в сила, но това касае исковите молби, с които се претендира обезщетение за причинени вреди от нарушение на 4 правото на ЕС, а не тези, при разглеждането на които се твърди да е било допуснато нарушението. По изложените съображения настоящият съд приема, че правилно дадените от районния съд указания са във връзка с предявени искове с правно основание чл. 2в ЗОДОВ.