Решение № 892 от 05.07.2022, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ ________

Варна, ______________

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Варненският административен съд, І-ви тричленен състав, в публичното заседание на тридесети юни две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ИВЕТА ПЕКОВА

ИСКРЕНА ДИМИТРОВА при секретаря

Елена Воденичарова и с участието на прокурора

Силвиян Иванов изслуша докладваното от съдията

Искрена Димитрова адм. дело № 1208/2022г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР-Варна, чрез юрк.К. Л.

- А. , против Решение № 482/07.04.2022г. на ВРС,

IV-ти състав, постановено по НАХД № 746/2022г., с което е отменено

НП № 433а-520_2020/12.02.2021г. на директора на ОДМВР-Варна, с което за нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето ЗЗ/, на А.Е.Т., ЕГН: **********,*** е наложена глоба в размер на 300,00лв.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Конкретно сочи, че нарушаването на противоепидемичните мерки, издадени против разпространяването на заразна болест при хората, е деяние, за което законодателят е въвел конкуриращи се административнонаказателна и наказателна отговорност. Дали едно деяние покрива признаците на престъпление по чл.355, ал.2 от НК, или този на административно нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ, следва да се преценява с оглед степента на неговата обществена опасност. След като съответно деяние е обявено от закона за престъпление, то законодателят е преценил, че типичното му осъществяване е в достатъчна степен общественоопасно, за да бъде скрепено с наказателна санкция. По тези съображения счита, че всички останали деяния от този вид, които се разграничават с ниска степен на обществена опасност – като настоящия случай, обосновават ангажиране на административнонаказателна отговорност. Нарушаването на противоепидемична мярка, приета на основание чл.73 от АПК – когато неотложно трябва да се издаде общ административен акт за предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и имущественото на гражданите – особено в условията на извънредно положение, и по отношение на която е допуснато предварително изпълнение, не би могло да бъде маловажен случай. Сочи и че следва да се държи сметка и за постигане на целите на административното наказание, като снизходителното отношение към нарушителите ще обоснове чувство за безнаказаност у виновното лице и в обществото като цяло, което би довело до масово нарушаване на въведените противоепидемични мерки. По изложените съображения счита за неправилно и нецелесъобразно прилагането на института на „маловажен случай“.

Моли за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на наказателното постановление.

Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответната страна – А.Е.Т., чрез адв.М.А., оспорва жалбата по подробни съображения, изложени в писмен отговор вх.№ 34076/20.05.2022г. Счита, че касационната жалба е бланкетна и неоснователна. Позовава се на показанията на разпитания по делото актосъставител, според които Т. е имал защитен шал, който е свалил за малко и този момент е използван за да му бъде съставен акт, като дори не му е отправено предупреждение, а директно е санкциониран. В тази връзка твърди, че правилно ВРС е отчел, че се касае за първо нарушение, с изключително ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от същия вид, като от деянието не са настъпили никакви вредни последици за живота и здравето на останалите граждани. Сочи и че деянието е извършено в магазин за хранителни стоки в 20,30 часа, когато почти няма посетители, както и че не е налице умишлено демонстративно нарушаване на забраната, т.к. е свалил шала само за да си избърше лицето. Счита и че са налице основания за приложението на чл.3, ал.2 от ЗАНН, т.к. с решение на Министерски съвет е прието след 31.03.2022г. да не се удължава срока на извънредната епидемична обстановка, с което е отпаднало и задължението за носене на маски в закрити обществени места.

В съдебно заседание ответникът се явява лично и с адв.А., която поддържа отговора по жалбата. В допълнение към него сочи, че нормата на чл.209а от ЗЗ е бланкетна и препраща към заповедта на министъра на здравеопазването за носене на маски, която към момента вече не е действаща, поради което са налице основания за приложението на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Подробни съображения в тази връзка излага в представени писмени бележки. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Споделя извода на ВРС за маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 от ЗАНН и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред

ВРС е установено, че на 03.11.2020г., около 20,30 часа, А.Е.Т. се намирал в гр.Варна, в търговски обект „Стар Маркет“, находящ се на ул.Македония и ул.Шар, като бил без защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, или друго средство, покриващо носа и устата. В същото време в обекта се намирали полицейски служители – св.Б. и св.С. , които докато преминавали покрай Т. възприели как той покрил носа и устата си с шал, но когато напускали магазина св.Б. видял, че Т. сваля предпазното средство от лицето си. Прието било, че Т. е извършил нарушение на чл.209а, ал.1 от ЗЗ, вр. с т.7 от Заповед № РД-01-609/21.10.2020г. на министъра на здравеопазването, за което му е съставен АУАН № 433а-520/03.11.2020г., а въз основа на него НП № 433а-520_2020/12.02.2021г., с което му е наложена глоба, в размер на 300лв.

От правна страна ВРС е приел, че АУАН и НП са издадени при спазване на всички срокове и процедури, и съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Проверяващите обективно и пълно са изяснили фактическата обстановка, АУАН съдържа подробно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, правилна е и правната квалификация на нарушението. Неправилно обаче АНО е приел, че се касае за извършено административно нарушение, което следва да бъде санкционирано. ВРС е изложил мотиви, че от деянието не са произтекли каквото и да било вредни последици за живота и здравето на останалите граждани. Установени са и причините за нарушението – А.Т. е свалил предпазното средство за да избърше лицето си и е посочил този факт в подадените срещу АУАН възражения, т.е. не е налице умишлено, демонстративно поведение по нарушаване на забраната. Доколкото се касае и за първо нарушение, ВРС е приел, че същото е с изключително ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от същия вид, поради което е налице хипотезата на „маловажен случай“ на административно нарушение. С оглед изхода на спора, ОДМВР-Варна е осъдена да заплати на А.Т. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.

Така постановеното решение е неправилно.

ВРС не е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства, не е установил вярно фактическата обстановка по случая и прилагайки неправилно материалния закон, е стигнал до неправилен извод за незаконосъобразност на наказателното постановление.

Съображенията на настоящия касационен състав, са следните:

С Решение от 13.03.2020г., обн. ДВ бр.22, на основание чл.84, т.12 от Конституцията на Република България, от Народното събрание е обявено извънредно положение върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020г. до 13 април 2020г. С решение на Народното събрание от 03.04.2020г. срокът на обявеното извънредно положение е удължен до 13.05.2020г.

С Решение 325 на

Министерски съвет от 14 май 2020г. е обявена извънредна епидемична обстановка на територията на Република България, свързана с епидемичното разпространение на COVID-19 и съществуващата непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, считано от 14 май 2020г. до 14 юни 2020г. Впоследствие срокът на обявената извънредна епидемична обстановка е удължаван с Решение № 378 на Министерския съвет от 12 юни 2020г., Решение № 418 на Министерския съвет от 25 юни 2020 г., Решение № 482 на Министерския съвет от 15 юли 2020 г., Решение № 525 на Министерския съвет от 30 юли 2020 г., Решение № 609 на Министерския съвет от 28 август 2020 г. и Решение № 673 на Министерския съвет от 25 септември 2020г. – с последното до 31.01.2021г.

С т.2, буква б) от Решение на МС №

673/25.09.2020г. е въведено задължение за министъра на здравеопазването по предложение на главния държавен инспектор да въведе временни противоепидемични мерки на територията на страната с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, свързани със спазване на изисквания за физическа дистанция, хигиена на ръцете, дезинфекция и носене на защитни маски за лице на закрити обществени места.

Така, на основание чл.63, ал.4 и ал.11 и чл.63в от Закона за здравето, чл.73 от АПК и във връзка с Решение на МС № 673/25.09.2020г., министърът на здравеопазването е издал Заповед № РД-01-609/21.10.2020г. за въвеждане на противоепидемични мерки на територията на РБ – правила за хигиена и дезинфекция, мерки при работа с клиенти, носене на маски и др.

Според т.7 от заповедта „Всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т.ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.), които се използват съгласно препоръките в приложение № 3“.

Според т.1 от Приложение

№ 3 към т.7 и 8 на заповедта – „Инструкция за правилно носене на лицева маска“, защитната маска трябва да покрива изцяло носа и устата – от основата на носа до брадичката.

Без съмнение търговски обект „Стар Маркет“ – в който е извършена проверката от органите на МВР и е установено нарушението, представлява закрито обществено място по отношение на което действа мярката по т.7 от Заповед

№ РД-01-609/21.10.2020г., поради което като е бил предпазна маска или друго предпазно средство, покриващо носа и устатата, А.Т. е извършил нарушение на цитираната заповед.

Необосновано

ВРС е приел, че Т. е свалил шала само за да избърше лицето си. Твърдение за такова поведение се съдържа единствено във вписаните в АУАН възражения, като от показанията на актосъставителя Б. и свидетеля на съставянето на акта – св.С. , се установява съвсем различна фактическа обстановка. И двамата свидетели при разпита си в с.з на 28.03.2022г. сочат, че когато са влезли в хранителния магазин Т. е бил без маска. Едва когато минавали покрай него той поставил на лицето си нещо, наподобяващо шал, след което – докато напускали магазина, св.Б. възприел как Т. го сваля от лицето си, което било и причината да го поканят за проверка при патрулния автомобил и да му състави акт.

Заповед

№ РД-01-609/21.10.2020г., предвид съдържанието и разпоредителната ѝ част, представлява общ административен акт по чл.65 от АПК, в който смисъл е и изменението на чл.63 от ЗЗ, като е въведена ал.11, според която заповедите по ал.4 и 7 са общи административни актове, които се издават по реда на чл.73 от АПК, публикуват се на интернет страницата на Министерството на здравеопазването, съответно, на интернет страницата на регионалната здравна инспекция и подлежат на предварително изпълнение.

От своя страна разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ предвижда специално наказание за лице, което наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление. Освен санкционна, нормата е и материалноправна, т.к. в себе си съдържа както правило за поведение, така и санкция за неизпълнение на това правило.

Разпечатката съдържа 48 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/700da9ac-625c-480f-8b62-94489f0c02e6