Решение № 549 от 14.07.2023, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 549 гр. Видин, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Димитров при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело № 20231320100010 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искова та молба на М. И. А. от гр.************,ЕГН **********,с която против „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД – София, ЕИК ********,със седалище и адрес на управление: гр.София,район „Лозенец“,ул.“Димитър Хаджикоцев“№ 52-54 е предявен иск по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД.

Твърди се, че на 28.05.2019 г. между ищцата, в качеството й на кредитополучател — потребител и ответника „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, в качеството му на кредитор - търговец е сключен Договор за потребителски кредит №4001221433 за закупуване на стока - климатична система за сумата от 1100.00 лева и краен срок на издължаване до 05.06.2020 г. Сочи се, че потребителят е изпълнил точно и изцяло задълженията си по горепосочения договор за кредит.

Излага се, че съгласно чл. 7.1 от процесния договор за кредит освен дължимата сума за главница в размер на 1100.00 лева потребителят дължи и еднократна такса за оценка на риска в размер на 132.00 лева, която такса е дължима в деня на подписване на договора за кредит, финансира се от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план.

Навежда се твърдение, че клаузата, съгласно която потребителят дължи 1 сумата от 132.00 лева за оценка на риска е недействителна, респективно сумата е заплатена при начална липса на основание.

Поддържа се, че оценката на риска е задължение на кредитните/финансовите институции, уредено в чл. 8 от Директива 2008/48/ЕО от 23 април 2008 г., поради което той не предоставя на кредитополучателя съответна „услуга“, за осъществяването на която се дължи насрещна парична престация.

Сочи се, че съгласно чл. 10а, ал. 1 и, ал. 2 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не и такива за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Доколкото извършването на оценката на риска, респективно „одобряване на кредита“ предхожда сключването на договора, както и с оглед на чл. 16, ал. 1 ЗПК, който предписва, че преди сключване на договора за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, включително и такава, представена от потребителя. Следователно, в действителност се касае за осъществяване на същинска и присъща на банката дейност, за да вземе решение и да даде съгласие ("одобрение") за отпускане на кредита, а не се предоставя допълнителна услуга. В този смисъл, доколкото оценката на риска ("одобряването на кредита") предхожда сключването на договора, тази дейност касае усвояването на кредита, във връзка с което обаче в чл. 10а, ал. 2 ЗПК е предвидена забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за тези действия. Тази сума е недължимо платена - при начална липса на основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Иска се от Съда да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 132.00 лева, представляваща еднократна такса за оценка на риска, заплатена без правно основание по Договор за потребителски кредит №4001221433 от 28.05.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Претендира се и присъждане на разноските по делото.

В едномесечния срок от ответното дружество е постъпил писмен отговор на исковата молба, в който се посочва, че искът е допустим, но неоснователен.Подържа се , че не са налице нарушения на чл. 22 от 2

ЗПК,както и че начислената такса не е свързана с управление на кредита.

Сочи се ,че същата има двойнствен характер –като разход и като главница,както и че ищцата предварително е била запозната с този разход .

Излага се че Таксата се включва в разходите по кредита, които заедно с ГЛП формират ГПР, чиито размер не надвишава максимално определения праг от 5 пъти законната лихва, съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно – счетоводна експертиза.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна: Няма спор , че на 28.05.2019г. между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът е отпуснал на ищцата кредит в размер на 1100 лв. за закупуване на климатична система,с краен срок на издължаване-05.06.2020 г.,както и че годишния процент на разходите по договора е 22.57 %.

Безспорно е че съгласно чл.7.1 от Договора към дължимата се сума е включена и сумата от 132 лв.,представляваща еднократна такса за оценка на риска, която е дължима към момента на подписване на договора за кредит, финансира се от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски по погасителен план.

По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза,в чието заключение е посочено, че ищцата е погасила целия кредит, ведно с таксата от 132 лв.,която е включена във месечни погасителни вноски.

От правна страна съдът приема следното: в случая е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД за връщане на дадено при начална липса на основание.

В тежест на ищеца по иска по чл.55, ал.1 от ЗЗД е да докаже факта на плащането, а в тежест на ответника е да установи, че е налице основание за получаване на това плащане, респ. задържане на полученото.

Както се посочи по-горе по делото е установено безспорно, че ищцата е платила на ответника процесната сума от 132 лева,представляваща такса за оценка на риска.

В случая съдът приема ,че не е налице основание за получаването на тази сума от ответника ,тъй като съответната уговорка за заплащането й е нищожна, доколкото противоречи на императивната разпоредба на чл. 10а, ал.

3

2 ЗПК, забраняваща кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита,като каквато се възприема процесната такса за оценка на риска,като в тази връзка клаузата в договора е нищожна и на основание чл. 26, ал. 1, предл. I ЗЗД,като противоречаща на закона.

По същество оценката за риска от неплатежоспособност на кредитополучателя е действие по управление на кредита и е задължение на кредитора съобразно чл. 16 ЗПК.Същата не е специална услуга, която да се предоставя на потребителя, за да може да бъде вменена в задължение и съответно да бъде прехвърлена тежестта на оценката върху него.

Извършването на необходимите дейности във връзка с оценката за платежоспособност на длъжника са част от предлагането на услугата по кредитиране и следва да са съобразени при определяне на дължимото възнаграждение за тази услуга и да бъдат включени в ГПР.

Същите нямат самостоятелно значение извън кредитирането, поради което и не може да се възлагат в тежест на длъжника като такса.

Посочената в договора "еднократна такса за оценка на риска",която е включена в главницата по погасителния план, се възприема от съда като прикрита такса по управление на кредита, поради което и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК съответната клауза от договора, предвиждаща плащането й, е нищожна и като такава не поражда права и задължения за страните .

С оглед изложеното се налага извод,че заплатената от длъжника сума в размер от 132 лв. е дадена при начална липса на основание за дължимостта й, поради което кредитора, с оглед чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД,следва да върне това ,с което неоснователно се е обогатил.

В тази връзка педявеният иск,като основателен следва да бъде уважен.

С оглед чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата разноски за платена държавна такса в размер на 50.00 лева, за вещо лице в размер на 100.00 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

4

ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.”Димитър Хаджикоцев” № 52-54 да заплати на М. И. А. от гр.************,ЕГН ********** сумата от 132 лева, представляваща заплатена без правно основание такса за оценка на риска по Договор за потребителски кредит №4001221433 от 28.05.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда/04.01.2023г./ до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.”Димитър Хаджикоцев” № 52-54 да заплати на М. И. А. от гр.************,ЕГН ********** разноски по делото в общ размер от 550 лева.

Решението може да бъде обжалвано пред ВдОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Видин: _______________________ 5