Решение № 4923 от 20.11.2024, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 4923

Хасково, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - V състав, в съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА

При секретар МАРИЯ КОЙНОВА като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА административно дело № 20247260701042 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84, ал.2, вр. чл.70, ал.1 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на от С. М. М. С. – гражданин на [държава], [ЛНЧ], с посочен по делото адрес: Регистрационно-приемателен център – Харманли, против Решение №УПХ-29/11.10.2024г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

Жалбоподателката навежда твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалните разпоредби. Нарушени били нормите на чл.8 и чл.9 от ЗУБ, като изложените съображения, основаващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като интервюиращият орган игнорирал факта, че причините лицето да напусне страната си по произход били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността му поради съществуващия вътрешен въоръжен конфликт в Сирия. Напуснала страната си заради военните действия в [населено място], където живяла до 2019г. Съществувала реална опасност да претърпи тежки посегателства като цивилно лице, поради наличието на безогледно насилие в посочения район. Причините, накарали я да потърси международна закрила попадали обхвата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Ситуация в Сирия разкривала характеристиките на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на член 1 от Допълнителния протокол към Женевската конвенция от 12.08.1949г. относно защитата на пострадалите при вътрешни въоръжени конфликти. Сочи, че в множество свои решения ЕСПЧ посочвал, че отправната точка при разглеждане на исканията за международна закрила следвало да бъдат Женевската конвенция от 1951г. и Протоколът към нея от 1967г., които понастоящем до голяма степен били включени в правото на ЕС посредством Квалификационната директива (2011/95/ЕС). Принципът „забрана за връщане“ бил главното основание за закрила на бежанците. Тази забрана се съдържала в член 18 от Хартата за основните права на ЕС, като в този смисъл бил и текстът по член 19 от Хартата. В член 2 и член 3 от ЕКПЧ била регламентирана абсолютна забрана на всяко връщане на лице, изправено пред действителен риск от отнасяне, противоречащо на тези разпоредби, като тази защита била различна от защитата от преследване поради една от причините, посочени в Женевската конвенция от 1951г. В практиката си ЕСПЧ приемал, че член 3 от ЕКПЧ включва една от основните ценности на демократичното общество и по категоричен начин забранявал изтезанието или нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание, колкото и нежелателно или опасно да било поведението на жертвата. По силата на член 3 от ЕКПЧ държавата носила отговорност при извършено експулсиране в случаи, при които били представени съществени доводи, че засегнатото лице щяло да е изложено на реален риск от изтезание или друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание в държавата, в която било върнато – делото Hirsi Jamaa and others срещу Италия. Призната била и нуждата от закрила на лица, чиито основания за убежище възникнали, когато те вече се намирали в приемащата държава. Член 5 от Квалификационната директива изрично включвал в обхвата си въпроса за тежки посегателства въз основа на събития, състояли се след като молителят вече бил напуснал държавата на произход. Квалификационната директива уреждала също и субсидиарна закрила за лицата, които не можело да бъдат определени като бежанци, но които, ако били върнати в своята държава на произход или в държавата на предишното си обичайно местопребиваване, щели да бъдат изложени на сериозен риск от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки и лични заплахи срещу живота или личността поради безогледно насилие в случай на международен или вътрешен въоръжен конфликт. Във връзка с изложеното оспорващата твърди, че административният орган не се съобразил с решение от 17 февруари 2009 на Съда на Европейския Съюз по дело С-465/07 относно тълкуването и прилагането на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004г. Ситуацията в Сирия следвало да бъде възприемана като продължително въоръжено насилие между държавната власт и организирани въоръжени групи или между такива групи на територията на държавата, по смисъла на член 3 на четирите Женевски конвенции от 1949г. и Втория допълнителен протокол от 1977г. – съставна част на международното хуманитарно право, по които България била страна. Именно в този смисъл следвало да бъде произнасянето на ДАБ, но това не било така. Административният орган не се произнесъл и относно наличието или липсата на предпоставките на чл.4, ал.3 от ЗУБ във връзка с прилагане на принципа „забрана за връщане”. Последното представлявало съществено процесуално нарушение, тъй като било част от гаранциите за защита на правата на лицата в производството и от съществено значение за разглеждане на молбата за международна закрила.

По изложените съображения оспорващата моли за отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката на административния орган с указания да разгледа молбата за закрила в производство по общия ред по ЗУБ.

Ответникът – Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците при МС (В. И.), чрез процесуален представител, в писмен отговор, излага съображения за неоснователност на жалбата.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител на оспорващия.

Жалбоподателката се явява лично и заявява, че местността, в която е родена и живеела, имало военни действия. Те били причина за изпадането й в тежка депресия. Поради тези обстоятелства не желаела да се завърне в родината си и иска оспореното решение да бъде отменено.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба вх. №817700-2981/26.09.2024г. на ГД „Гранична полиция“ – Аерогари (л.79, 84), жалбоподателката, под името С. М., гражданин на [държава], поискала от властите в Република България предоставяне на закрила. Искането е потвърдено с молба с вх. №3851/27.09.2024г., с рег. №УП-34890/27.09.2024г. на ДАБ, подадена с името С. М. М. С..

На 27.09.2024г., лицето е регистрирано в ДАБ, като в Регистрационен лист рег. № УП-34890/27.09.2024г. са посочени имената С. М. М. С., родена на [дата]. в Сирия, [населено място], обл.Хасака, със същия постоянен адрес, гражданин на [държава], етническа принадлежност – ***, религия – ****, професия – **, образование – **, [семейно положение], с документ за самоличност – *** №**************, издаден от Сирия на 24.11.2020г. и валиден до 23.11.2026г., и Карта за самоличност №********, издадена от Сирия на 08.09.2010г., валидна до 08.09.3000г. В приложение към регистрационния лист са посочени имената на майката, бащата и братята на търсещата закрила, всички (с изкл. на един от братята) с местонахождение С..

Видно от Решение за настаняване №3825/27.09.2024г. с рег. № УП-34890/27.09.2024г. (л.60), молителката е била настанена в РПЦ – Харманли. Търсещата закрила е била запозната с Указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в Република България, както и със Списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за статут, с приемни в ДАБ при МС. На 27.09.2024г. към подателя на молбата за закрила е била отправена писмена покана за провеждане на интервю.

С писмо с рег.№УП-34890/27.09.2024г. на ДАБ, Началник отдел МПЗД при РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила. Видно от материалите по делото, отговор на писмото не е получен.

На 27.09.2024г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I – чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№УП-34890/27.09.2024г. В хода на интервюто жалбоподателката е заявила, че потвърждава заявеното от нея при попълване на регистрационния лист. Споделила, че напуснала Сирия легално, със самолет, на 31.07.2021г. за Ирак, на гости, където останала около четири дни. След това се върнала нелегално в Сирия. На 20.08.2024г. тръгнала с кола от Дамас за Йордания, оттам транзит със самолет за Дубай, защото на 21.08.2024г. имала интервю за виза за България. Преминала интервюто и на 22.08.2024г. легално със самолет заминала за Дамас, Сирия. На 23.09.2024г., със самолет, легално, отново заминала за Дубай, за да вземе визата си. Останала там три дни и след това тръгнала с издадената виза за България, легално. Пристигнала на летище София на 25.09.2024г., след което я задържали. Последвало освобождаване на 27.09.2024г. Родена била в [населено място], обл.Хасака и там била до 2019г., след което със семейството й заминали за [населено място] и оттам напуснала Сирия. Преместили се, защото в района присъствали на „ДАЕШ“, страхували се. [населено място] бил на кюрдите и на редовната армия и обстановката там била неспокойна. Ислямистките групи били близо до града и от време на време имало сражения между тях и кюрдите. Последната размирица била преди шест месеца, когато Турция изстреляла ракети върху няколко села в област Камишли. Турските сили атакували понякога района, като лично тя виждала прелитащите ракети. Напуснала Сирия заради войната. Някой нейни познати пострадали от нея. Освен това, имала проблеми със семейството си, не й давали да учи и нямала никаква свобода. Посочила, че не е била арестувана или осъждана в страната си по произход или в друга държава, не членувала в политически партии или организации, нямала проблеми с властите в Сирия, нито такива, свързани с религията или етноса й, не била заплашвана и не й било оказвано насилие. Протоколът е подписан интервюираната, длъжностно лице на ДАБ и от преводач.

На 01.10.2024г. със С. М. М. С. е била проведена беседа, за което е съставен Протокол с рег. № УП-34890/01.10.2024г. (л.45), в хода на която тя заявила, че решила да дойде в България заради вуйчо си – Н. М., който бил във Варна. Той й изпратил покана и затова й дали виза от българското посолство в Дубай. Напуснала Сирия от страх и притеснение, породени от войната, както и от натиска, който й оказвало семейството.

С Решение №УПХ-29/11.10.2024г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет молбата за предоставяне на международна закрила на С. М. М. С. е била отхвърлена, на основание чл.70, ал.1, във вр. с чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ.

На 18.10.2024г., срещу подпис, решението е било връчено на жалбоподателката, като последната е била запозната с неговото съдържание на език, който разбира, и това е удостоверено с подписа на преводач.

Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Жалбата срещу решението е подадена чрез административния орган на 21.10.2024г. Същата е процесуално допустима, подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита, и при спазване на 7-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.2 от ЗУБ.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – В. И., която е била определена със Заповед №РД 05 - 282/13.04.2022г. на Председателя на ДАБ при МС, на основание чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ, за интервюиращ орган.

Обжалваният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за издаването му. Интервюиращият орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на чужденката не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като е обсъдил както изложените от жалбоподателя данни в бежанската й история, така и обстановката в страната й на произход. Обективираните в решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на лицето да разбере мотивите на административния орган да откаже международна закрила.

Разпечатката съдържа 29 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/700d0904-266e-4245-a07b-5ee25cada1e9