Решение № 2 от 11.01.2023, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№2 гр. К., 11.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Славея Д. Топалова като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело № 20225100500215 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение № 33/11.06.2022 г., постановено по гр.д. № 192/2021 г. по описа на А. районен съд, Г. О. М. e осъдена по предявения от Н. Ш. М. иск по чл. 109 от ЗС да преустанови действията си, с които нарушава правото на собственост на Н. Ш. М., както следва: да преустанови отглеждането на животни в приземния етаж на двуетажната масивна жилищна сграда с частичен приземен етаж, изградена в дворното място, представляващо поземлен имот с пл.сн. № 93, заемащ част от УПИ VII от кв.16, с площ от 820 кв.м. с неуредени регулационни сметки по ПУП на с. Б., община А., одобрен през 1986 г. при следните граници: изток улица; запад земеделски земи: север УПИ VI с пл.сн. № 95, кв. 16 по плана на същото село, да почисти дворното място от натрупаната оборска тор и бали със сено и да възстанови първоначалното състояние на призема и дворното място преди да започне отглеждането на животните в тях.

С решението Г. О. М. е осъдена да заплати на Н. Ш. М. направените по делото разноски в размер на 555.00 лева.

Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата Г. О.

М., която го обжалва чрез процесуалния си представител като неправилно и необосновано. Излагат се съображения, че предявените искове са недопустими, тъй като между собствениците не била извършена делба, както и разпределение на правото на ползване на съсобствените дялове. Поради това въззивницата счита, че след като е уважил предявените искове, 1 решението на първоинстанционният съд следва да бъде обезсилено като недопустимо.

Сочи още, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че приземният етаж бил с предназначение жилищен; ответницата не била изменяла начинът му на ползване, както и не били идентифицирани по размер дяловете, по отношение на които ищецът изразявал претенции. Твърди, че упражнява законосъобразно, с валидна регистрация дейността си на земеделски стопанин с животновъден обект в собствен (съсобствен) имот.

Моли да се отмени обжалваното решение на първоинстанционния съд и вместо него да се постанови решение, с което да се отхвърли изцяло предявеният иск. Претендира за разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор от въззиемият Н.

Ш. М..

В съдебно заседание жалбодателката Г. О. М. не се явява. Чрез процесуалния си представител поддържа жалбата по изложените в същата съображения.

В съдебно заседание въззиваемият Н. Ш. М. не се явява, представлява се от процесуален представител. Оспорва жалбата. Не оспорва, че липсва доброволна или съдебна делба и разпределение на ползването на имота между съсобствениците. Твърди, че именно поради това всеки един от съсобствениците на процесния имот има право да ползва всеки един от обектите, всяко едно от помещенията, включително и приземния етаж, превърнат от въззивницата в обор и, че е възпрепятстван да ползва имота по предназначение.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от въззивника, констатира следното:

Въззивната жалба, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването, се явява допустима. Разгледана по същество обаче, се явява неоснователна.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС/. При така очертаната от въззивната жалба рамка на осъществяваната в това производство проверка, настоящата инстанция намира процесното първоинстанционно решение за валидно и за допустимо.

Първоинстанционното исково производство е образувано по предявен от Н. Ш. М. против Г. О. М. иск с правно основание чл. 109 от ЗС. В исковата си молба ищецът сочи, че е съсобственик на недвижим имот, представляващ двуетажна масивна жилищна сграда с частичен приземен етаж със застроена площ на приземния етаж 40.00 кв.м., застроена площ на първия етаж 82.00 кв.м., застроена площ на втория етаж 82.00 кв.м. и едноетажна масивна постройка към жилищната сграда, предназначена за складово помещение със 2 застроена площ 30.00 кв.м., изградени в дворно място, представляващо поземлен имот с пл.сн. № 93, заемащ част от УПИ VII от кв.16, с площ от 820 кв.м. с неуредени регулационни сметки по ПУП на с. Б., община А., одобрен през 1986 г. при следните граници: изток улица; запад земеделски земи: север УПИ VI с пл.сн. № 95, кв. 16 по плана на селото. Първоначално придобил 1/7 ид. част от собствеността върху описания имот по силата на наследство и давностно владение, констатирано в НА за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение № 151, т.2, д. № 229/2009 г. на съдията по вписванията при Районен съд – А., видно от който ищецът бил съсобственик заедно с останалите наследници на общия им праводател Ш. Е. Х.. Впоследствие една част от наследниците се разпоредили чрез дарения в полза на ищеца със своите идеални части от съсобствеността.

Първият етаж от жилищната сграда не се ползвал от никой, на втория етаж живеел ищеца, а приземният етаж, който бил изграден като жилищен, се ползвал от ответницата, която отглеждала там животни и го превърнала в обор.

Ищецът твърди, че цялото дворно място било превърнато от ответницата в помощно стопанство за отглеждане на животните, складирала бали със сено, нахвърляла инструменти и съдове, изградила навес, плътно разположен до жилищната сграда, в който съхранявала храната за животните, превръщайки дворното място в обор. Сочи, че с тези си действия ответницата ограничила достъпа му откъм улицата до собствения му поземлен имот, както и до жилищния му етаж, тъй като незаконно натрупаните оборска тор, селскостопански инвентар и бали със сено правели невъзможно пълноценното им ползване по предназначение. Отглеждането на животни /крави/ в жилищната сграда предизвиквало нетърпими неприятни миризми, привличало насекоми, влошавало хигиената и застрашавало здравето на ищеца и неговите близки. С тези си действия ответницата ограничавала, смущавала и пречела на допустимото пълноценно ползване на имотите – жилищната сграда и дворното място, от страна на ищеца.

Страните не можели доброволно да разрешат спора, поради което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на иска.

След предявяването на иска ищецът премахнал навеса и във връзка с това е направил частичен отказ от иск, поради което производството е прекратено с влязло в сила протоколно определение в частта относно искането за премахване на изградения плътно до къщата, представляваща двуетажна масивна жилищна сграда, изградена в дворно място, представляващо ПИ с пл.сн. № 93, заемащ част от УПИ VII от кв.16, с площ 820 кв.м. по ПУЛ на с.

Б., общ. А., навес за съхранение на селскостопански инвентар.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който предявеният иск се счита за недопустим и неоснователен.

Сочи се, че изложените в исковата молба твърдения не отговаряли на действителното положение - че бил изграден „приземен етаж“ като жилищен, тъй като двуетажната жилищна сграда се състояла от два етажа със застроена площ от по 82 кв. м. и зимнични помещения, като едно от тях ползвала ответницата, и същото било предназначено и се използвало като обор за 3 животни още от техния дядо - праводателят им. Ответницата не била променила размерите и предназначението на помещението и използвала същото в съответствие с изискванията на Наредба № 44/2006г. на МЗГ, като всяка пролет почиствала това помещение и изнасяла оборската тор извън къщата, в съседния двор, със съгласието на съседите им. Счита, че ищецът предявил процесния иск в отговор на поканата, която му била изпратена, да преустанови да влиза в собствения й дял, да взема провизии от нейните, съхранявани в зимничните складови помещения - буркани месо, кашкавал и сирене, вакуумирани и приготвени за продажба. Ищецът не проявил желание по доброволен начин да уредят отношенията си по разпределението право на ползване на дяловете и през годините съборил две плевни, оставени на съпруга й от дядо му Ш. Х..

Установява се безспорно, че ищецът се легитимира като съсобственик, въз основа на смесен фактически състав - наследствено правоприемство от първоначалния собственик на имота й негов баща - Ш. Е. Х., давностно владение и правна сделка/дарение/ на следния недвижим имот: двуетажна масивна жилищна сграда с частичен приземен етаж със застроена площ на приземния етаж 40.00 кв.м., застроени площ на първия етаж 82.00 кв.м., застроена площ на втория етаж 82.00 кв.м., изградена в дворно място, представляващо поземлен имот с пл.сн. №93, заемащ част от УПИ VII от кв.16, с площ 820.00 кв.м. с неуредени регулационни сметки по ПУП на с.Б., общ.А., одобрен през 1986г., при следните граници: изток улица; запад земеделски земи: север -УПИ VI с пл. сн. №95, кв.16; юг- УПИ VIII с пл.сн.

№94, кв.16 по плана на селото. Ищецът ползва втория етаж на процесната сграда като свое основно жилище, поради което административният адрес на процесния имот е и неговия постоянен адрес. Първият етаж от жилищната сграда, понастоящем не се ползва от никой от съсобствениците.

Установява се също, че ответницата е регистрирана като земеделски стопанин с животновъден обект № 079257000 в с. Б. за периода от 2003 г. до 2022 г. , като през 2021 г. и 2022 г. отглеждала 3 броя крави и 10 броя овце в землищата на с. Ч.с., с. М. и с. Б..

Във връзка с подавани до кмета на община А. през 2015г. и 2021г. от ищеца срещу ответницата жалби, били извършени проверки от служители на отдел „Екология и опазване на околната среда“, служител от отдел АБОбС и кмета на с.Б., които установили, че ответницата безразборно е складирала оборска тор около къщата на ищеца и в близост до пътя; че първият етаж на къщата се ползва като обор, където се отглеждат животни; че след справка в ОДБХ – К. се установило, че помещенията, в които се отглеждат животни (крави) няма регистриран обект на същия адрес – с.Б. №70, а лицето /има се предвид Г. О. М./ има регистриран такъв обект на адрес с.Б. №59. На същата са дадени предписания да предприеме мерки за почистване на прилежащия терен от складираната оборска тор и да изведе животните от помещенията, в които се отглеждат в нарушение на разпоредбите на чл.93, ал.1 от Наредба №1 за поддържане и опазване на обществения ред, околната среда и собствеността на територията на община А. /л.12 –л.15 от първоинстанционното производство/.

4

Впрочем, тук следва да се добави, че ответницата не оспорва, че отглежда животни в сградата, в която на втория етаж живее ищецът, нито, че складира оборска тор около нея, но се позовава на правото си да стори това като съсобственик по наследство. Това нейно твърдение е недоказано в процеса. Напротив, по делото е прието като доказателство удостоверение за наследници на Ш. Е. Х. /л.45-46 от първоинстанционното производство/, в което имената на ответницата не фигурират. Не се установява ответницата да е съсобственик в имота и на каквото и да е друго основание.

От показанията на разпитаните по делото свидетели С. М. М., Ф.Я.Ф. и Ю.Е. М. се установява, че отпадъчните материали при обслужване на животните, включително и оборската тор, ответницата е складирала около къщата, вкл. и пред входа й, както и в близост до пътя, водещ до имота.

Цялото дворно място ответницата превърнала в помощно стопанство за отглеждането на нейните животни - складирала е бали със сено, нахвърляла е инструменти, съдове. При това фактическо положение, достъпът на ищеца до жилищния етаж, на който е съсобственик, както и до съсобствения му поземлен имот е възпрепятстван от ответницата. Хигиенните условията за живот в жилищната сграда са влошени, поради което и на ответницата са били дадени предписания от съответните административни служби, подробно описани по-горе.