Разпореждане № 15696 от 27.06.2024, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 15696 гр. София, 27.06.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20241100105647 по описа за 2024 година

С разпореждане на съда от 31.05.2024г. на ищеца са дадени указания за отстраняване нередовностите на исковата молба, а именно: в едноседмичен срок с четлива писмена молба по делото, с преписи за ответниците /според техния брой/, да: Изложи ясно и точно фактическите обстоятелства, от които извежда претенцията си; Индивидуализира ответника/ответниците по предявения иск/искове, като посочи техните имена и адреси, респ. за юридическите лица законните представители; Посочи цената на иска; Формулира надлежен петитум, като заяви ясно в какво се изразява искането му до съда; Представи преписи от исковата молба според броя на ответниците. Посочено е, че дължимата по делото държавна такса ще бъде определена след изясняването предмета на спора – колко и какви искове са предявени и какъв е процесуалният ред за тяхното разглеждане. Ищецът е предупреден, че при неизпълнение исковата молба ще бъде върната.

Съобщението е връчено на ищеца на посочения в исковата молба адрес на 11.06.2024г.

В рамките на срока, включително и до днес, указанията не са изпълнени.

Отговарящата на посоченото в чл. 127 и чл. 128 ГПК съдържание искова молба гарантира нормалното развитие на исковия процес, постановяването на допустимо съдебно решение и правото на защита на ищеца и ответника в производството. С оглед на това законът (чл. 129, ал. 1 ГПК) е вменил в задължение на съда да следи за редовността на исковата молба. Когато съдът констатира нередовност на исковата молба, т.е. отклонение на същата от което и да е от изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК, той е длъжен да я остави без движение и да укаже на ищеца да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. В исковата молба задължително следва да са изложени обстоятелствата, на които ищецът основава иска си (чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК), т.е. да се индивидуализира спорното право чрез неговото основание, като се посочат недвусмислено фактите, от които то произтича. Обстоятелствената част на исковата молба следва да е разбираема, а 1 изложените в нея фактически твърдения трябва да са ясни, пълни и логически свързани, така че съдът да може да определи ясно каква е фактическата обстановка, на която ищецът основава претенцията си. Искът следва и да е насочен към надлежния ответник.

Процесуалната легитимация на последния е от съществено значение за допустимостта на предявения иск, липсата на тази процесуална предпоставка води до недопустимост на иска и връщане на исковата молба.

Съдът намира, че настоящата искова молба не отговаря на посочените критерии за редовност. Същата представлява ръкописно изложение, нанесено върху препис от Определение на ВАС, петчленен състав, Втора колегия по адм. дело №10270/23г.

Изложението на обстоятелствата е хаотично и несвързано лигически, което препятства изясняването предмета на спора. Дадените в тази връзка указания не са изпълнени, което е самостоятелно основание за връщане на исковата молба.

С оглед горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА искова молба с вх. в рег. на СГС номер 56252/16.05.2024 г., по която е образувано гр.д. № 5647 г. по описа на СГС за 2024г.

Разпореждането за връщане подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в 1седмичен срок от съобщението.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

2