Решение № 406 от 31.10.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 406 гр. Перник, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Въззивно гражданско дело № 20231700500545 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

С решение № 9 от 17.01.2023 г., постановено по гр.д. № 642/2022 г.

Районен съд - Радомир е признал за установено по предявения от Б. С. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С., жк. „С.”, бл. **, вх. **, ап. **и И. С. В., ЕГН **********, с адрес: гр С., жк. „Л.“, бл. **, ет. **, ап. **, иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, че ответниците Е. К. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., жк „С.“, бл. **, вх. **, ет. **, ап. ** и С. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., жк. „С.“, бл. **, вх. **, ет. **, ап. ** не са собственици на 1/2 ид.ч. от урегулиран поземлен имот, находящ се в населената част на с. Д., общ. Р., обл. П., с площ от 526 кв. м., който урегулиран поземлен имот, съгласно действащия регулационен план на с. Д., одобрен със заповед № РД4-26/28.06.1984 г., съставлява парцел **** (****) в кв. ** по плана на селото, при граници: улица, ****, УПИ **** и УПИ ****.

С решението, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание давностно владение и наследство № **, том **, рег. № **, дело № ** г. на нотариус Б. К., с район на действие - РС - Радомир, до размера на 1/2 ид. ч. от недвижимия имот. Със същото решение съдът се е произнесъл относно разноските.

В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от Е. К. П. и от С. В. П., чрез адвокат К. Б., с която се обжалва 1 решението на първоинстанционния съд. На първо място се навеждат твърдения, че първата инстанция се е произнесла по предявения иск със свръхпетитум, като съдът се е произнесъл по отношение на имота предмет на иска в размер на 1/2 идеална част, каквато част не била заявена в петитума на исковата молба. Моли се съда, ако приеме, че решението е валидно постановено, то да бъде прието, че същото е незаконосъобразно – постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и че е изцяло необосновано. Сочи се, че районния съд е цитирал събраните по делото писмени доказателства, но не били обсъдени в съвкупност наличните по делото свидетелски показания, въз основа на което съдът е достигнал до погрешни правни изводи. Твърди се, че след делбата К. П. отстранил от владението на имота всички останали съсобственици. Допълва се, че никой от останалите съсобственици не е посещавал имота, в това число и бащата на ищците. Сочи, че ищците никога не са владели имота, не са идвали в него и не са извършвали никакви действия по владението му. В подкрепа на тези обстоятелства, въззивния жалбоподател сочи свидетелските показания на свидетелите, които били непосредствени съседи на имота и имат наблюдение върху него. Намира, че съдът не следва да дава вяра на свиделските показания, дадени от свидетелите, доведени от насрещната страна, тъй като те били дадени от техни близки родственици. По подробно изложени съображение се сочи, че първоинстанционния съд неправилно е интерпретирал свидетелските показания, дадени в хода на делото, като е направил и неправилна преценка.

Счита, че всички факти и обстоятелства, както и събраните по делото писмени доказателства говорят в обратния смисъл, а именно, че носледодателят на жалбоподателя е отстранил от владението на имота всички останали наследници и е владял имота за себе си в продължение на повече от 10 години, като същото е било непрекъснато, явно и необезпокоявано, поради което и Е. П. е придобил правото на собственост върху имота на основание давностно владение.

Въз основа на изложените съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение. Прави се искане за присъждане на сторените пред двете инстанции разноски. С въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Б . С. В. и И. С. В., чрез адвокат Г. Д., с който се оспорва въззивната жалба , като неоснователна.

На първо място се оспорва като необосновано и неправилно възражението на въззивника, че съдът се е произнесъл по недопустим иск, като се излагат доводи в подкрепа на противното. На следващо място са оспорени и направените с въззивната жалба твърдения за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение. Намира, че съдът правилно и обосновано е формирал вътрешното си убеждение, поради което и преценката му върху фактите била обективна и правилна, а постановените правни изводи били в съответствие със закона. Като неправилни и необосновани се сочат и 2 дадените във въззивната жалба интерпретации на взаимоотношенията на наследодателя на ищците и ответника Е. П.. Моли за постановяване на решение, с което въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение бъде потвърдено. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

С определение от 03.04.2023 г. Районен съд гр. Радомир е изменил решение № 9/17.01.2023 г. , по гр. д. № 642/2022 г. на Радомирския районен съд в частта на разноските, като е осъдил Е. К. П. и С. В. П., да заплатят на Б.

С. В. и И. С. В. допълнително сумата от 365,40 лева (триста шестдесет и пет лева и четиридесет стотинки), представляваща направени разноски по делото за дължимо адвокатско възнаграждение.

В указания срок е постъпила въззивна жалба от Б. С. В. и И. С. В., двете от гр. С., чрез пълномощника си адв. Г. М. Д., с която се обжалва решение № 9 от 17.01.2023 г., изменено в частта за разноските с определение от 30.04.2023 г., по гр.д. № 642/2022 г. , на Районен съд - Радомир. С жалбата се навеждат оплаквания, че изводите, до които е достигнала първата инстанция и въз основа на които е присъдила адвокатско възнаграждение само в размер на 800 лева, вместо в пълен размер от 2400 лева са неправилни и незаконосъобразни. На следващо място се сочи за неправилно постановеното от съда, като е определил да присъди сама посочената част от адвокатското възнаграждение, без да постанови, че е без ДДС. В продължение с въззивната жалба се излагат съображения за неправилно приложение на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.04.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й към датата на сключване на договора за правна помощ. В заключение намира за неправилно приложение на критериите за сложност и продължителност на спора, съотнесени към присъдените разноски. По изложените съображения се иска изменение на решението в обжалваната част за присъдените разноски. Прави се искане за присъждане на сторените разноски и пред настоящата инстанция.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор по подадената въззивна жалба от ответната страна Е. К. П. и от С. В. П..

В дадения от закона срок е постъпила въззивна жалба от Е. К. П. и от С.

В. П. чрез адвокат К. Б., с която се оспорва постановеното определение. Сочи се, че жалбоподателите са подали въззивна жалба, с която оспорват изцяло постановеното от районния съд решение и в която са изложени подробни съображения за необоснованост и незаконосъобразност на първоначалното решение, включително и в частта за разноските. Намира определението за увеличаване на присъдените разноски за необосновано и незаконосъобразно, поради което се иска и неговата отмяна. Моли съда за постановяване на решение, с което ищците да бъдат осъдени да заплатят сторените пред двете инстанции разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от насрещн ите страни Б. С. В. и И. С. В..

3

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено от фактическа страна следното:

Всяка от въззивните жалби се явява редовна и процесуално допустима подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество. Пернишкият окръжен съд, служебно намира, че обжалваното решение се явява валидно и процесуално допустимо.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Изхождайки от изложеното във въззивната жалба, от доводите на участващите в производството страни, както и от доказателствата по делото, Пернишкият окръжен съд намира следното :

По силата на решение от 04.11.1985 г одина, постановено по делбено гр.д. № 343 / 1978 година, по описа на РС - Радомир, в общ дял на Й. В. П.

(К.), К. В. П., ПV В. П., Р. В. П. (К.), С. В. П. и Ц. С. П. бил възложен недвижим имот, представляващ дворно място, съставляващо парцел **** (****), в кв. **, по плана на с. Д., с площ от 535 кв. м, при граници и съседи: улица, Г. В. П., наследници на С. Й. и Е. Г. К..

Видно от нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание давностно владение и наследство № **, том **, рег. № **, дело № ** на нотариус Б. К., с район на действие - РС - Радомир, на основание чл.

587, ал. 2 о т ГПК, Е. К. П. е б и л признат за собственик на основание давностно владение и наследство на следния недвижим имот: УПИ, находящ се в населената част на с. Д., общ.Р., обл.П., с площ от 526 кв. м, съставляващ парцел **** (****) в кв. ** по плана на селото, при граници: улица, УПИ ****, улица, УПИ **** и УПИ ****.

Според декларация за идентичност на имена от първата ищца, удостоверение за наследници изх. № РИС 22 - УГ51-5042 / 20.06.2022 г., на СО, район „И.“ и удостоверение за наследници изх. № РСТ 19-УГ01-3900 / 23.05.2019 г., издадено от СО, р айон „С.“, ищците Б. В. и И. В. се легитимират като наследници на М. (Ц.) С. П., починала на **.**.**** г одина и С. В. П., починал на **.**.**** година.

Представени са по делото и приходни квитанции, от които е видно, че С. В. П. и Е. К. П. заплащали местен данък и такса битови отпадъци за недвижим имот, находящ се в с. Д., общ. Р., обл. П..

От показанията на разпитания пред районния съд свидетел В. А. (син на ищцата Б. В.) се установява, притежавал недвижим имот в съседство с процесния, последният не бил ограден, намирал се между две къщи, бил обрасъл с храсти, а дядо му С. П. го е навестявал спорадично, за последен път през 2017 година, но не бил в състояние да го коси , като рядко го почиствал.

Излага, че не знае за имотни спорове между дядо му и отв. Е. П.. Имал пряка видимост от терасата на неговия имот към процесния. Не бил забелязвал ответника и неговия баща да го владеят.

Свидетелят Х. К. също установява, че процесния имот е занемарен и обрасъл с храсти, бил съсобствен между С. П. и Е. П.. Спомня си, че приживе С. П. е ползвал имота, а Б. В. също го е посещавала и плащала данъци за него.

4

Излага, че бил почиствал имота от издънки. Не знаел за предходни имотни спорове и претенции между страните по делото.

Видно от показанията на свидетеля В. М. ответникът и баща му полагали грижи за имота, като са премахвали храсти и го почиствали.

Ответникът засадил плодни култури с жена си . Не бил виждал С. П. и децата му да посещават имота, въпреки че С. П. е живял в с.Д., но се интересувал от къщата, не от имота. Разбрал, че ответникът се снабдил с констативен нотариален акт за имота.

От показанията на свидетелката К. П. също се установява, че процесния имот бил поддържан и ограден от бащата на ответника, а след неговата смърт и от ответника, като почиствали тревата и премахвали израстъци и дървета.

Към момента имотът не бил ограден и е обрасъл с трева и храсти. Излага, че не била виждала С. П. и децата му в имота.

След като установи горната фактическа обстановка, съдът, възприе следните правни изводи:

За да е налице правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск за собственост върху недвижим имот, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, ответната страна следва да демонстрира собственически права върху него на основание, което изключва това на ищците, като чрез предявяването му ищецът цели постигане на защита, чрез установяване несъществуването на претендираното право от ответника.