Определение № 46 от 07.10.2021, Административен съд - Кюстендил

О П Р

Е Д Е Л Е

Н И Е № 46 гр.Кюстендил, 07.10.2021год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Кюстендил в закрито съдебно заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА

СТОЙЧЕВА

МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА като разгледа докладваното от съдия Стойчева частно КАНД № 311 по описа за 2021год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК във връзка с чл.143 и чл.144 от АПК вр. с чл.63, ал.3 от ЗАНН.

Адв. В.П. *** като процесуалния си представител на Г.В.Г. ***, оспорва с частна касационна жалба определение № 260214 от 16.08.2021г. на Районен съд – Дупница по АНД № 311/2021г. Релевира като основание за неправилност на оспорения съдебен акт, допуснато от въззивната инстанция нарушение на материалния закон.

Твърди се, че са налице предвидените предпоставки за допълване на решението по делото с присъждане на деловодни разноски в полза на жалбоподателя, поради което отказът на районния съд е незаконосъобразен. Прави се искане за отмяна на оспореното определение и за произнасяне по същество по предявеното искане.

Ответникът – Районно управление –

Дупница при ОД на МВР - Кюстендил, не е изразил становище по жалбата.

Административният съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на жалбоподателя, както и допустимостта и основателността на частната касационна жалба, приема следното:

Производството пред РС е образувано по жалба на Г.В.Г. срещу

Наказателно постановление № 20-0348-000782/29.12.2020г., издадено от началника на РУ – Дупница при ОДМВР – Кюстендил.

По делото жалбоподателят е представляван от адв. В.П. въз основа на пълномощно от 19.04.2021г. и договор за правна защита и съдействие от същата дата, с който се установява, че на пълномощника е изплатено в брой договореното възнаграждение в размер на 300,00лв. В съдебното заседание на 25.05.2021г., адв. П. е представила списък на разноските и в хода на съдебните прения е предявила искане за присъждане на деловодните разноски за адвокатско възнаграждение в полза на жалбоподателя. Съдът е постановил решение № 260249/25.06.2021г. по делото, с което е отменил оспореното НП. Видно от съдебния акт, липсват мотиви и произнасяне по искането на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски. Решението е съобщено на страната чрез пълномощника й на 05.07.2021г. Следва молба от 19.07.2021г. от адв. П. с искане за допълване на постановеното решение в частта за разноските, по която районният съд се е произнесъл с оспореното определение. Формирани са мотиви за неоснователност на искането поради несвоевременно предявяване, с оглед на което същото е оставено без уважение. Видно от данните по делото, определението е съобщено на жалбоподателя чрез пълномощника му на 27.08.2021г., а частната жалба е изпратена по пощата на 10.09.2021г.

Съобразно изложеното, частната касационната жалба се явява процесуално допустима – подадена е от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгл. чл.248, ал.3 от ГПК вр. с чл.144 от АПК вр. с чл.63, ал.1 вр. с ал.3 от ЗАНН, в предвидения преклузивен срок и е редовна.

Разгледана по същество, същата се приема за основателна.

Въззивният съд неправилно е оставил без уважение искането в молбата на жалбоподателя за допълване на постановеното решение в частта за разноските. Формираните мотиви са в противоречие с доказателствата по делото и на приложимия закон. Обратно на приетото в оспореното определение, касационния състав счита, че са налице предпоставките, предвидени в чл.143, ал.1 от АПК във вр. с чл.63, ал.3 от ЗАНН и искането за разноски е своевременно предявено. Съдът е отменил оспореното наказателно постановление, което е породило за жалбоподателя правото на присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Последните са доказани от приложените по делото документи - пълномощно за процесуално представителство и договор за правна защита и съдействие, сключен на 19.04.2021г. между жалбоподателя и адв. П..

Видно от договора, адвокатското възнаграждението е уговорено в размер на 300,00лв., като същото е заплатено в брой. От преценката на посоченото доказателство – договора за правна защита и съдействие, който в тази част има характер на разписка, следва, че плащането на адвокатското възнаграждение в общ размер от 300,00лв., е доказано. От друга страна, искането за присъждане на разноски е надлежно предявено в хода на съдебните прения от упълномощения адвокат, който е представил и списък на разноските.

Горното се установява от протокола от съдебното заседание по делото, проведено на 25.05.2021г. и опровергава констатациите за противното в оспореното определение. Пропускът на съда да се произнесе по претенцията за разноски на жалбоподателя с постановеното решение по делото обосновава приложимост на хипотезата на чл.248, ал.1 от ГПК. Дължимо е било допълване на съдебния акт с присъждане на разноските в полза на жалбоподателя, поради което определението, с което предявеното искане е оставено без уважение е неправилно. Следва отмяна от касационната инстанция на оспорения съдебен акт и произнасяне по същество с осъждане на ЮЛ, в чиято структура е АНО, по правилото на §1, т.6 от ДР на АПК, да заплати на оспорващия деловодни разноски в размер на 300,00лв. за адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, Административният съд

О П Р

Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение

№ 260214 от 16.08.2021г. на Районен съд – Дупница по АНД № 311/2021г. и вместо него постановява:

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР –

Кюстендил с адрес гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ №12, да заплати на Г.В.Г., ЕГН **********,***, деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Определението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

Председател: Членове:

1. 2.