Решение № 1090 от 18.12.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 1090 гр. Сливен, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя В. Петрова - Светиева при участието на секретаря Василка Д. Къчева като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело № 20252230102537 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, с която е предявена искова претенция с правно основание чл. 26 от ЗЗД във вр. с чл. 10, ал.1 от ЗПК, чл.

22 от ЗПК и чл. 146, ал.1 от ЗЗП за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40012402518, сключен на 30.09.2022 година, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите и евентуален иск за прогласяване нищожността на съдържащата се в част VI от Договора, клауза за заплащане на такса за допълнителни услуги Фаст и Флекси.

В исковата молба се твърди, че на 30.09.2022 година, ищцата В. А. В. е сключила Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40012402518, по силата на който ответното дружество й е предоставило в заем сумата от 2500 лева, при фиксиран ГЛП от 41,00% и ГПР от 49,03%. Следвало да внесе общо дължима сума от 3 968,53 лева, като сумата включвала главница и лихва. Впоследствие ищцата разбрала, че трябва да внесе общо сумата от 6843,53 лева за погасяване на кредита, като освен главница и лихва е включвала и такси на стойност от 2875 лева за допълнителните услуги – Фаст, която предоставяла право на приоритетно разглеждане и изплащане на кредита и Флекси, която предоставя право на промяна на погасителния план 1 на потребителския кредит.

Твърди се, че договорът е нищожен на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ във вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, като подробно са изложени доводи за недействителност на договора като противоречащ и заобикалящ закона.

От съда се иска да постанови решение, с което да прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40012402518, сключен на 30.09.2022 година или в случай, че отхвърли главния иск, да се произнесе по евентуалния иск за прогласяване нищожността на съдържащата се в част VI от Договора клауза за заплащане на такса за допълнителни услуги Фаст и Флекси. Претендират се разноските по делото.

От страна на ответното дружество е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва нейната основателност и се излагат подробни съображения в подкрепа действителността на процесния договор.

В съдебно заседание ищцовата страна не се явява и не се представлява.

Изразено е писмено становище съгласно, което исковете претенции се поддържат изцяло и се иска за уважаването им. Претендира се за присъждане на направените по делото разноски и се представя списък по чл. 80 от ГПК.

Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание.

Депозирано е писмено становище, съгласно което исковите претенции се оспорват по съображенията, изложени в отговора на исковата молба и се иска отхвърлянето им.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че по силата на Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40012402518, сключен на 30.09.2022 година ответното дружество „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е предоставило в заем на ищцата В. А. В. сумата от 2500 лева, за срок от 30 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ - 41,00% и годишен процент на разходите /ГПР/ - 49,03%.

При определяне на Годишния процент на разходите, посочен в договора в размер на 49,03 %, е включен само разхода по дължимата договорна лихва - 41 %, спрямо размера на дължимата главница по Договор потребителски кредит 2

„Профи Кредит Стандарт“ № 40012402518/30.09.2022 г. от 2 500 лева.

Вещото лице е изчислило годишният процент на разходите, при първоначално договорените задължения, като е включило в обхвата му и размера на сумата за закупуване на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в размер от 2 875 лева, използвайки нормативно установената формула посочена в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК в размер на 163.02 %.

При извършена проверка при ответника, експертизата установи, че по Договор потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 40012402518 от 30.09.2022 година от страна на кредитополучателя са направени плащания в общ размер от 3 912,31 лева.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявената искова претенция за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40012402518 от 30.09.2022 година, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите е допустима, а разгледана по същество е изцяло основателна.

От събраните по делото писмени доказателства по безспорен и категоричен начин се установи, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, ищецът кредитополучател е получил кредит за общо ползване в размер на сумата 2500 лева.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание, касае потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, 3 чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

От събраните по делото доказателства се установява наличието на твърдяното в исковата молба основание за недействителност на договора за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото в договора за кредит е посочено единствено, че той е във фиксиран размер от 49,03%. Действителният ГПР по процесния договор е значително и несъмнено в много по-голям размер, като се има предвид, че при получен заем в размер на 2500 лева се дължи връщане на сумата 6843,53 лева.

Вещото лице е изчислило годишният процент на разходите, при първоначално договорените задължения, като е включило в обхвата му и размера на сумата за закупуване на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в размер от 2 875 лева, използвайки нормативно установената формула посочена в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК в размер на 163.02 %.

Предвид свързаността им с договора за кредит и договорката да се разсрочи и изплаща заедно с погасителната вноска по заема се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, налагаща ограничение в размера на ГПР. По изложените съображения процесния договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК и следва да бъде прогласена неговата нищожност, като по тази причина е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на ищцовата страна за недействителност.

4

Поради основателността на главния иск за нищожност на договора за заем е основателна и претенцията по чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 23 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК за заплащане на сумата 1412,31 лева. Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. С плащането от ищцовата страна на суми над получената главница в размер на 2500 лева е налице неоснователно обогатяване за ответника със сумата 1412,31 лева, колкото е претендирана. Поради това осъдителният иск следва да се уважи, като се присъди и претендираната законна лихва, считано от 12.05.2025 година до окончателното изплащане.

По правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна направените разноски по делото. Тъй като ищецът е освободен от внасяне на държавна такса и разноски по производството, то ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съдебната власт по сметка на РС – Сливен държавна такса в размер на 370 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 300 лева, платено от Бюджетните средства на съда, т.е. общо 670 лева.

На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата следва на ищцовия пълномощник да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер на 800 лева.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40012402518 от 30.09.2022 година, сключен между „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В и В. А. В. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ..............................., на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 26 от ЗЗД, поради противоречие на закона.

ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, със 5 седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.

В ДА ЗАПЛАТИ на В. А. В. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.

..............................., сумата 1412,31 лева /хиляда четиристотин и дванадесет лева/, представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40012402518 от 30.09.2022 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.05.2025 година до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.

В ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка на РС – Сливен сумата 670,00 лева /шестстотин и седемдесет лева/.

ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.

В, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Л. К. Б. от САК на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата 800,00 лева /осемстотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 6