Решение № 1393 от 11.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1393 гр. София, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Д.

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Д. Въззивно гражданско дело № 20231100512822 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 13438/02.08.2023 г., постановено по гр. д. № 1025/2023 г. на СРС, 31 състав, са частично уважени частично предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове с правна квалификация чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД и е признато за установено, че Е. Д. Б., ЕГН: **********, адрес: гр. София, бул. „******* ДЪЛЖИ на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Ястребец“ №13, сумите, както следва: 3257,52 лв. - главница за топлинна енергия за периода м.07.2019-м.04.2021г., ведно със законната лихва от 15.09.2022 г. до изплащане на вземането; 498,51 лв. - мораторна лихва за периода 15.06.2020 г. 01.09.2022г.; сумата от 45,68 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.08.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 15.09.2022г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 50439/2022 г. на СРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете по: чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за главница за топлинна енергия - за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 3444,58 лв. и за периода м. 05- 06.2019 г. поради погасяване по давност; чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за 9,67 лв. мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.10.2019г.01.09.2022г. като неоснователен, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№ 50439/2022 г. на СРС.Отговорността за разноски е разпредЕ. съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.

1

Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като помагач на страната на ищеца.

В законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба подава ответника, с която оспорва решението в частта, с която са уважени исковете и е признато за установено, че дължи процесните суми. Обжалва решението като неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че присъединяването на сградата към етажната собственост е незаконосъобразно, аргумент за което е липсата на представени годни доказателства от дружеството ищец, които да установят възникването на валидно правоотношение между сградата в режим на етажна собственост и дружеството ответник, респ. дружеството, предоставящо услугата за дялово разпределение. Поддържа, че разпоредбите от ОУ на дружеството ищец противоречат на закона, както и на приложимото европейско право. Оспорва да е сключван и договор с ответника за предоставяне на топлинна енергия. Твърди нарушение на принципите на състезателност, равнопоставеност между страните и на диспозитивното начало, доколкото в производството не е предоставена достатъчна възможност за ответника да се запознае с доказателствата, доводите и твърденията на ищеца, като по този начин изгради защитата си, като съдът се е произнесъл и по нередовна искова молба, оставяйки без обсъждане възраженията на ответника в тази насока за конкретизиране и индивидуализиране на претенцията си, като посочи конкретна сума за всеки отделен месец. Възразява, че по делото в условията на пълно и главно доказване е доказано количеството доставена енергия, както и законосъобразното й начисляване и отчитане, поради което и основателността на претенцията остава неясна.

Оспорва компетентността на изготвената експертиза, както и съобразяването й с останалия доказателствен материал по делото. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като постанови друго, с което да отхвърли изцяло претенциите срещу него. Претендира и разноски.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с която оспорва въззивната жалба, като необоснована, недоказана и неоснователна.

Според въззиваемия, съдът е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено. Въззиваемият – ищец, изпълнявайки разпредЕ.та му доказателствена тежест, доказва по несъмнен начин съществуването на облигационно правоотношение между страните, изпълнение на задълженията си, като страна по последното и размера на дължимите му се суми. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Отговорът на въззивната жалба също е предявен в законоустановения срок по чл.263, 2 ал.1 ГПК и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.

В рамките на въззивното производство не са направени доказателствени искания или представени нови доказателства по смисъла на чл.266 ГПК.

Постановеното по делото решение е валидно и допустимо.

По отношение правилността на решението настоящият състав на въззивния съд намира следното:

Предявени са искове от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: 831609046, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б срещу Е. Д. Б., ЕГН: **********, адрес: гр. София, бул. „*******, по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания за имот, находящ се в гр. София, бул. „*******: сумата от 3 444,58 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 15.09.2022 г. до изплащане на вземането; мораторна лихва от 498,51 лв. за периода 15.06.2020 г. - 01.09.2022 г.; сумата от 45,68 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.08.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 15.09.2022г. до изплащане на вземането; мораторна лихва от 9,67 лв. за периода 01.10.2019 г. - 01.09.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 50439/2022 г. на СРС. Ищецът твърди, че ответникът в качеството си на собственик на процесния имот е клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния период, поради което дължи суми за топлинна енергия и дялово разпределение (ТЕ и ДР). Представя писмени доказателства и прави искане за допускане на експертизи и привличане на трето лице помагач.

В срока по чл. 131 ГПК Е. Б. оспорва иска. Сочи нередовности на исковата молба, както и че не е доставяна ТЕ с качество и параметри съгласно разпоредбите на чл. 14 и чл.

15 от Общите условия на ищеца, незаконосъобразно отчитане на подаваната ТЕ, липса на облигационна връзка между страните, незаконосъобразно присъединяване на потребителите в процесния вход, невалидно избран топлинен счетоводител, неправилно извършено дялово разпределение без приспадане на задължителните технологични разходи, нарушения на ЗЗП. Прави възражение за погасителна давност. Заявява оспорвания на верността и автентичността на съответни доказателства, по които следва произнасяне с акта по същество на спора. Прави доказателствени искания.

Ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Законодателната уредба предвижда правоотношението по продажба на топлинна 3 енергия да възниква, съществува и да се прекратява при законовоустановените предпоставки, без да изисква насрещни изявления от страните по облигацията, респ. да отдава правно значение на наличието или липсата им. Събраните по делото доказателства установяват възникналите договорни отношения между ищеца и ответника за доставка на топлинна енергия. Съгласно чл. 153 от Закон за енергетиката /ЗЕ/ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, легално определение за което се съдържа в чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в приложимата за периода редакция). Потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Следователно, купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, което именно е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респ. то е страна по облигационните отношения с ищцовото дружество.

В настоящия случай, установено е, че процесния топлоснабден имот се намира в сграда, за която е сключен договор за топлоснабдяване и през отоплителните периоди в процесния период до сградата е доставяна топлинна енергия, включително и до процесния топлоснабден имот. В качеството си на клиент на топлинна енергия ответника дължи на ищеца суми за топлинна енергия за отопление, за топлоенергия, отдадена от сградна инсталация и за услуга дялово разпределение съразмерно с притежаваното от него право на собственост. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот в сграда на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. (Решение № 14744 от 5.09.2023 г. на СРС по гр. д. № 168/2023 г.).

С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в 4 сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. (Решение № 4846 от 20.09.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 10142/2021 г., Решение от 24.10.2019 г. на ОС Ямбол по в. гр. д. № 172/2019 г.).