Решение № 2981 от 12.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2981 гр. Пловдив, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20255330100155 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от З. Л. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., бул.*** № **, ет.*, ап.** против „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „България” № 49, бл.53 Е, вх. В, с която са предявени иск с правно основание чл. 55, ал.

1, т. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 1250 лв. – платена без основание по нищожен Договор за потребителски кредит № ****** от ****** г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 06.01.2025 г. до окончателното плащане на сумата и за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 900 лв. платена без основание по недействителни допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ по Договор за потребителски кредит № ****** от ****** г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 06.01.2025 г. до окончателното плащане на сумата.

Ищецът сочи, че е страна по Договор за потребителски кредит № ****** от ****** г., по силата на който й е предоставена в заем сумата от 3000 лв. при срок на кредита 30 вноски и обща сума, подлежаща на връщане – 7992,37 лв. Съгласно същия договор ищецът е трябвало да заплати за закупен пакет от допълнителни услуги сумата в размер на 3150 лв., разпределени на 30 вноски. Посочва се, че по договора за потребителски кредит е заплатена от ищеца обща сума в размер на 4250 лв. Счита договора за кредит за нищожен на основание чл.22 ЗПК поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 9 и т.10 ЗПК.

Твърди се, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора. Твърди се, че договореното възнаграждение за допълнителни услуги представлява разход, който следва да се включи при формиране на ГПР. Твърди се, че уговорката предвиждаща потребителят да заплати възнаграждение за закупен допълнителен 1 пакет от услуги по същество представлява скрита възнаградителна лихва и следва да бъде включена в ГПР. Счита, че клаузата съдържаща се в раздел VІ „Параметри“ от Договор за потребителски кредит № ****** от ****** г., предвиждаща заплащане на възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги е нищожна поради накърняване на добрите нрави, неспазване на разпоредбата на чл. 10а, ал.1 ЗПК.

Твърди се, че допълнителни услуги представляват по своята същност „такси за усвояване и управление на кредита“. Твърди се и неравноправност на клаузата по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като предвидената цена е необосновано висока. Твърди се, че с предвиждането за заплащане на пакет допълнителни услуги в размер на 3150 лв. се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди се, че събирането на тези разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени при формиране на ГПР.

Моли се исковете да се уважат.

С оглед изложените в исковата молба доводи за недействителност на договора за кредит и клаузата за допълнителни услуги моли исковете да се уважат.

Ответникът оспорва твърденията на ищеца в исковата молба, като неоснователни.

Твърди се, че процесният договор за потребителски кредит отговаря от външна страна на установените в разпоредбата на чл. 10, ал.1 ЗПК изисквания за писмена форма, на хартиен носител, както и изискванията за сключването му е по ясен и разбираем начин- всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт. Посочва се, че в съответствие с чл. 11, ал.1, т. 7 ЗПК в процесния договор е посочена общата дължима сума по кредита, сборувана от отделните стойности на предоставената заемна сума и дължима за периода на договора възнаградителна лихва. Посочва се, че е отразена както общата дължима сума, така и размерът и датите на плащане на погасителните вноски.

Счита, че в договора за кредит се съдържа и информацията, посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК- посочен е ГЛП и ГПР. Посочва, че по отношение на пресмятането на ГПР се прилага алгоритъм, императивно заложен в закона, а именно ГПР се определя съгласно формулата по Приложение № 2 към ЗПК. Оспорва твърденията на ищеца, че с уговарянето на допълнителни услуги се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и че неправилното посочване на ГПР не представлява основание за недействителност на договора за кредит, доколкото основанията са лимитативно изброени в ЗПК.

Анализира се характера на допълнителните услуги и се твърди, че същите не представляват разход, който следва да се включи при формиране на ГПР по договора.

Твърди се, че не следва да се прилагат последиците за непосочване на ГПР при неправилно посочен ГПР в потребителят да заплати възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги по същество представлява скрита възнаградителна лихва и следва да бъде включена в ГПР. Счита, че клаузата съдържаща се в раздел VІ „Параметри“ от Договор за потребителски кредит № ****** от ****** г., предвиждаща заплащане на възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги е нищожна поради накърняване на добрите нрави, неспазване на разпоредбата на чл. 10а, ал.1 ЗПК. Твърди се, че допълнителни услуги представляват по своята същност „такси за усвояване и управление на кредита“. Твърди се и 2 неравноправност на клаузата по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като предвидената цена е необосновано висока. Твърди се, че с предвиждането за заплащане на пакет допълнителни услуги в размер на 3150 лв. се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди се, че събирането на тези разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени при формиране на ГПР. Моли се исковете да се уважат. С оглед изложените в исковата молба доводи за недействителност на договора за кредит и клаузата за допълнителни услуги моли исковете да се уважат.

Ответникът оспорва твърденията на ищеца в исковата молба, като неоснователни. Твърди се, че процесният договор за потребителски кредит отговаря от външна страна на установените в разпоредбата на чл. 10, ал.1 ЗПК изисквания за писмена форма, на хартиен носител, както и изискванията за сключването му е по ясен и разбираем начин- всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт. Посочва се, че в съответствие с чл. 11, ал.1, т. 7 ЗПК в процесния договор е посочена общата дължима сума по кредита, сборувана от отделните стойности на предоставената заемна сума и дължима за периода на договора възнаградителна лихва. Посочва се, че е отразена както общата дължима сума, така и размерът и датите на плащане на погасителните вноски. Счита, че в договора за кредит се съдържа и информацията, посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПКпосочен е ГЛП и ГПР. Посочва, че по отношение на пресмятането на ГПР се прилага алгоритъм, императивно заложен в закона, а именно ГПР се определя съгласно формулата по Приложение № 2 към ЗПК. Оспорва твърденията на ищеца, че с уговарянето на допълнителни услуги се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и че неправилното посочване на ГПР не представлява основание за недействителност на договора за кредит, доколкото основанията са лимитативно изброени в ЗПК. Анализира се характера на допълнителните услуги и се твърди, че същите не представляват разход, който следва да се включи при формиране на ГПР по договора. Твърди се, че не следва да се прилагат последиците за непосочване на ГПР при неправилно посочен ГПР в договора за кредит. Излагат се подробни доводи. Цитира се практика. Излагат се съображения за действителност на клаузите за допълнителни услуги. Твърди се, че са заплатени всички дължими суми към датата на предсрочното прекратяване, като общо заплатената сума е в размер на 4946,51 лв., с която е погасена главница в размер на 3000 лв., възнаградителна лихва в размер на 884,80 лв., погасени по допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ – 995,81 лв., от които по Фаст – 284,52 лв. и Флекси – 711,29 лв., лихва за забава – 15,90 лв. и такса по Тарифа – 40 лв. Моли се искът да се отхвърли. Претендира разноски.

С протоколно определение от 21.05.2025 г. е допуснато изменение на размера на размерите на предявените искове, като главният иск се счита увеличен от 1250 лв. на 1946,51 лв., включваща следните суми - 884,80 лв. договорна лихва, 284,52 лв. допълнителна услуга „Фаст“, 711,29 лв. – допълнителна услуга „Флекси“, 50 лв. - такси по тарифа и 15,90 лв. - лихви за забава, недължимо заплатени по недействителен договор за кредит № ******, ведно със законната лихва от момента на подаване на исковата молба до момента да изплащане на сумата, а евентуалният иск се счита увеличен от 900 лв. на 995,81 лв., от които 3

284,52 лв. – допълнителна услуга „Фаст“, 711,29 лв. – допълнителна услуга „Флекси“, недължимо заплатени по недействителни клаузи договор за кредит № ******, ведно със законната лихва от момента на подаване на исковата молба до момента да изплащане на сумата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На ****** между ответника в качеството на кредитор и ищеца в качеството на кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит Стандарт, като е договорен и пакет от допълнителни услуги при следните параметри: сума на кредита – 3000 лв.; срок на кредита 30 месеца, размер на вноска по кредита – 161,42 лв., ГПР – 49,16 % и ГЛП – 41%, лихвен процент на ден 0,11 и обща дъжима сума по кредита 4842,37 лв.

Параметрите по избрания и закупен пакет допълнителни услуги са следните: 900 лв.- възнаграждение за услугата „Фаст“ и 2250 лв.- възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ и 105 лв.- размер на вноската.

Общото задължение по договора и споразумението към датата на сключването им е 7992,37 лв., общ размер на погасителната вноска 266,42 лв. и дата на погасяване -10-ти ден на месеца.

Към договора за кредит е подписан и погасителен план, в който са отразени падежите, размерите на вноските и включените в тях вземания.

Преди сключване на договора е подписано от ищеца искане за отпускане на потребителски кредит.

Съгласно подписаните общи условия по договора за кредит – чл.12.3 в случай, че клиентът просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредиторът да изпраща на клиента уведомление, покана, предизвестие или други. Съгласно чл. 12.4 при прекратяване на договора за потребителски кредит на основание чл. 12.3 от ОУ, клиентът дължи остатъчните и непогасени вноски по погасителния план, включващи и възнаграждението при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и таксите, дължими по реда на чл. 17.4.

Приет е по делото подписан от клиента погасителен план, в която е отразен дата на плащане на вноската, като са индивидуализирани вноските, както следва: размер на главница, размер на лихва, размер на вноска по кредита, размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги и общ размер на месечната вноска. Падежът на последната погасителна вноска е настъпил на ****** г.

От приетото като писмено доказателство извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит № ******се установява, че общо платената сума по договора за потребителски кредит е в размер на 4946,51 лв.

4

Не се спори и от събраните по делото доказателства се установява, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, като ищецът има качеството на потребител и съответно спрямо договора са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря на предвидените в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, като в исковата молба са изложени обстоятелства само относно недействителността на клаузата, уреждаща заплащане на допълнителни услуги.