Решение № 3 от 10.01.2024, Районен съд - Кубрат

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Кубрат, 10.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Д. Великова при участието на секретаря Вера Люб. Димова като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело № 20233320100673 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240 ЗЗД.

Ищецът „Водоснабдяване-Дунав“ ЕООД, ЕИК 826043778, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от управителя инж.С. Р. И. твърди, че ищцовото дружество в качеството на В и К оператор, съгласно чл.

2, ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн. ДВ бр. 18/2005 г.), считано от 01.01.2019 г. предоставя В и К услуги на територията на Община Кубрат. Поради това и с оглед качеството на собственик и потребител на В и К услуги, с административен адрес *** на името на ответника Д. К. Д. е открита партида с абонат № 402067 от страна на В и К оператора.

За Д. като потребител на ВиК услуги е възникнало и съществува задължението да осигурява свободен и безопасен достъп на длъжностните лица, упълномощени от ВиК оператора за отчет, монтаж или подмяна на водомерите на водопроводните отклонения, включително и в сгради етажна собственост и за отчитане на индивидуалните водомери в жилищата, съгласно чл.5 от ОУ, да заплаща предоставените от оператора ВиК услуги, съобразно издадени ежемесечни фактури (чл.33 от ОУ), както и съгласно чл. 44 от ОУ 1 да заплаща законна лихва върху просроченото задължение.

В периода от м. юли 2022 г. до м. април 2023 г. потребителят ползвал В и К услуги, за които на основание чл. 33, ал. 1 от ОУ, В и К операторът издал 10 броя фактури, както следва: Фактура № 31141108514/29.07.2022 г., Фактура № 3114154087/31.08.2022 г., Фактура № 3114186112/30.09.2022 г., Фактура № 3114214776/31.10.2022 г., Фактура № **********/30.11.2022 г., Фактура № 3114253480/29.12.2022 г., Фактура № **********/31.01.2023 г., Фактура № 3114309858/28.02.2023 г., Фактура № 3114352750/31.03.2023 г. и Фактура № 3114362394/28.04.2023 г., на обща стойност 318.49 лв.

Така издадените фактури били просрочени и изскуеми съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ, поради което ищецът е начислил и законна лихва за просрочие в размер на 17.68 лв.

Поради допуснати нередовности в плащанията на ползваните В и К услуги, операторът изпратил покана за доброволно изпълнение, която видно от обратната разписка не е била потърсена от получателя, но счита за редовно връчена, тъй като е изпратена на адреса посочен в партидата, съгласно чл. 67, ал. 4 от ОУ. Поради това, че сумите не били заплатени, на 17.07.2023 г. кредиторът е подал заявление в РС–Кубрат, за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, образувано в ЧГД № 464/2023 г. Издадената по цитираното дело Заповед № 250/18.07.2023 г. е била връчена на длъжника, който в срока по чл. 412, т. 8 ГПК извършил частично плащане в размер на общо 155.00 лв. задълженията си и подал възражение по чл. 414а ГПК.

В изпълнение указанията на съда съгласно чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, ищцовото дружество предявява настоящата искова молба, с която като приема, че ответникът е погасил задължението си по ф-ри № 31141108514/29.07.2022 г.,

№

3114154087/31.08.2022 г. и

№

3114186112/30.09.2022 г., моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Д. К. Д., че съществува изискуемо вземане на „Водоснабдяване-Дунав“ ЕООД гр. Разград в размер на сумите: главница в размер на 211.17 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 17.07.2023 г. до окончателното изпълнение; лихва за забава в размер на 8.60 лева за периода от 30.11.2022 г. до 13.07.2023 г., всички съставляващи неплатени задължения 2 за доставена питейна вода по 7 бр. фактури за периода 31.10.2022 – 28.04.2023 г. Претендират и направените в заповедното и в настоящото производство разноски.

Ответникът Д. К. Д., ЕГН **********, с пост. адрес в гр. Кубрат, обл.

Разград, ул. „Витоша“ № 49, ап. 2, не подава отговор на исковата молба. В съдебно заседание не се явява, а се представлява от пълномощник адв. Р. П. от АК–Разград, която представя вносна бележка, видно от която ответникът е внесъл по сметка на ищцовото дружество сума в общ размер от 219.77 лева, от които 211.17 лв. главница и 8.60 лв. лихва. Като заявява, че с така извършените плащания ответникът реално признава предявените искове, моли съда да постанови решение при признание на иска по чл. 237, ал. 1 от ГПК.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК , приема за установено следното от фактическа страна:

Считано от 01.01.2019 г. по силата на Допълнително споразумение към Договор № АВиК-Д-002/18.03.2016 г. за стопанисване, поддържане и експлоатация на водоснабдителните и канализационните системи и съоръжения и предоставяне на водоснабдителните и канализационните услуги, търговското дружество „Водоснабдяване-Дунав“ ЕООД, гр. Разград е В и К оператора, който предоставя В и К услугите на територията на Община Кубрат.

С оглед изложеното всички потребители на В и К услуги предоставени преди 01.01.2019 г. от страна на „Меден кладенец“ ЕООД град Кубрат, след 01.01.2019 г. са „потребители“ по смисъла на чл. 2 от Общите условия за предоставяне (ОУ) на В и К услугите на потребителите от В и К оператора „Водоснабдяване-Дунав“

ЕООД, град

Разград на дружеството

„Водоснабдяване-Дунав“ ЕООД.

Поради това, считано от 01.01.2019 г., в качеството си на потребител на В и К услуги, с административен адрес: *** за ответника Д. К. Д. е открита партида с абонатен № 402067 от страна на В и К оператора „ВодоснабдяванеДунав“ ЕООД гр. Разград.

От изложеното следва, че ответникът е потребител на В и К услуги съгласно чл. 2, ал. 1 от ОУ и като такъв за същия е възникнало и съществува 3 задължението да осигурява свободен и безопасен достъп на длъжностните лица упълномощени от В и К оператора за отчет монтаж или подмяна на водомерите на водопроводните отклонения, включително в сгради – етажна собственост и за отчитане на индивидуалните водомери в жилищата (чл. 5 от ОУ), както и да заплаща предоставените от страна на В и К оператора В и К услуги, съобразно издадени ежемесечни фактури (чл. 33 от ОУ), както и да заплаща законна лихва върху просроченото задължение (чл. 44 от ОУ).

В периода от от м. юли 2022 г. до м. април 2023 г. потребителят ползвал В и К услуги, за които на основание чл. 33, ал. 1 от ОУ, В и К операторът издал 10 броя фактури, както следва: Фактура № 31141108514/29.07.2022 г., Фактура № 3114154087/31.08.2022 г., Фактура № 3114186112/30.09.2022 г., Фактура № 3114214776/31.10.2022 г., Фактура № **********/30.11.2022 г., Фактура № 3114253480/29.12.2022 г., Фактура № **********/31.01.2023 г., Фактура № 3114309858/28.02.2023 г., Фактура № 3114352750/31.03.2023 г. и Фактура № 3114362394/28.04.2023 г., на обща стойност 318.49 лв. Така издадените фактури са били просрочени и изискуеми съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ.

На 17.07.2023 г. ищецът подал заявление, образувано в ч. гр. д. № 464/2023 г. по описа на РС – Кубрат, в рамките на което е издадена Заповед № 250/18.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите: главница в размер на 318.49 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 17.07.2023 г., до окончателното изпълнение; мораторна лихва върху главницата в размер на 17.68 лева за периода от 28.08.2022 г. до 13.07.2023 г.; и за разноски по делото: 25.00 лева – държ. такса.

В законоустановения едномесечен срок считано от връчване на заповедтта, ответникът Д. Д. е внесъл в съда Възражение вх. № 2267/08.08.2023 г. с правно основание чл. 414а, ал. 1 от ГПК, че е изпълнил частично задължението си по заповедта за изпълнение с приложена вносна бележка за сумата от 155 лв.

В изпълнение указанията на заповедния съд, на основание чл. 414а, ал. 4 от ГПК ищецът чрез управителя си подал становище вх. № 2465/30.08.2023 г., с което признава, че длъжникът Д. е платил частично задължението си по образуваното ч. гр. д. № 464/2023 г. по описа на РС–Кубрат, поради което 4 остатъкът, за който претендират е само сумата 211.17 лева – главница.

С Разпореждане № 1061/15.09.2023 г. заповедният съд при условията на чл. 414а, ал. 3 от ГПК е обезсилил Заповед № 250/18.07.2023 г. в частта, в която е разпоредено плащането на 107.32 лв. главница, 17.68 лв. мораторна лихва и 25.00 лв. платена държавна такса и указал на заявителя в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си за сумата 211.17 лева – остатък от главница.

На 16.10.2023 г. „Водоснабдяване-Дунав“ ЕООД в законоустановения срок е предявило настоящия установителен иск, като е представило доказателства по заповедното производство.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

В производството по чл. 422 от ГПК ищецът следва да докаже факта от който произтича вземането му, а длъжника (ответник) – възраженията си срещу вземането. Уважаването на иск за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки: наличие на договорно (облигационно или търговско) правоотношение, по силата на което да възниква задължение за изпълнение, пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на длъжника и реалното изпълнение на облигационното задължение да е възможно.

Претенциите на ищцовото дружество произтичат от възникнали облигационни отношения с ответника по силата чл. 2 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги. Безспорно се установи, че ответникът Д. К. Д. в периода от м. юли 2022 г. до м. април 2023 г. е потребител на В и К услуги, които са отчетени по партидата му за абонатен № 402067 и на основание чл.

33, ал. 1, В и К оператора е издал 10 броя ежемесечни фактури.

Невъзстановяването на сумите е неизпълнение на задължението, който факт, обаче, е отрицателен и не подлежи на доказване от страната, която го твърди.

На доказване подлежи само изпълнението на договора.

В хода на процеса, след образуване на заповедното производство (вн. бележка от 08.08.2023 г. за платени 155.00 лв.) и по време на исковото производство (вн. бележка от 14.12.2023 г. за платени 219.77 лв.) ответникът е изплатил изцяло задължението си към „Водоснабдяване-Дунав“ ЕООД гр.

Разград за заплащане на дължимите суми по партидата. Тези факти, съдът е 5 длъжен да вземе предвид, с оглед приложението на нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК.

Неоснователно се явява искането на пълномощника на ответника за постановяване на решение при признание на иска по чл. 237, ал. 1 от ГПК, тъй като не са налице предпоставките за това, а именно – липсва искане в този смисъл от ищцовото дружество.

Поради това предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.

415, ал.1 от ГПК за главница в размер на 211.17 лв. следва да бъде отхвърлен, поради плащането извършено от ответника в хода на процеса.

По отношение претенцията за лихва в размер на 8.60 лв. съдът намира същата неоснователна и недоказана. Ищецът е заявил в писменото си становище по реда на чл. 414а, ал. 1 от ГПК, приложено по ЧГД № 464/2023 г. по описа на РС–Кубрат, че след извършеното частично плащане в размер на 155 лв., остава неиздължена само главница в размер на 211.17 лв.

Заповедният съд е приел, че претенцията за мораторна лихва е платена изцяло, поради което предмет на установяване в настоящия процес е само остатъчната главница от 211.17 лв. Ето защо претенцията на ищеца за лихва в размер на 8.60 лв. се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

По отношение на разноските:

Ищецът с Молба вх. № 3642/15.12.2023 г. поддържа искането си за присъждане на разноски, направени в заповедното и в исковото производство.

Ответникът макар, че е платил исковите суми, то той е сторил това след образуване на заповедното производство, поради което с поведението си е станал причина за образуване на настоящото производство и дължи разноски.

Категорично се установи, че направените от ищеца в заповедното производство разноски в размер на 25.00 лв. са били платени от ответника, видно от Разпореждане № 1061/15.09.2023 г.

Разпечатката съдържа 50 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/700a036d-2d22-4004-83f5-cb81c4f817b3