Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 86 от 06.05.2024, Районен съд - Бяла Слатина

Съд
Районен съд - Бяла Слатина
Дело
Гражданско дело 1250/2023
Вид
Решение № 86
Подписан
06.05.2024
В сила
07.06.2024
Състав
ЛЮБОМИР ХРИСТОСКОВ ВЪРБЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 137а · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 430 ал. 1 т. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл.432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 492, т. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл.493 ал.1 т.5 · Кодекс за застраховането
  • чл. 494 т.10 · Кодекс за застраховането
  • чл.496 · Кодекс за застраховането
  • чл. 496 ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 497 · Кодекс за застраховането
  • чл. 20, пр.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 2, ал. 5 · Наредба № 1 от 1 октомври 1999 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
  • чл. 7, ал.2 · Наредба № 1 от 1 октомври 1999 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Б.С., 06.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело № 20231410101250 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 45, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, от Д. С. П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Б.С., ул. „Р.“ №33, чрез пълномощника си адв.Т. П. от САК, със съдебен адрес: гр.С., ул.“Г.С.Р.“ № 99 ,ет.13, оф. 3, с които се иска да се осъди ответникът ЗД „БУЛ ИНС“АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“Д.Б.“ № 87, представлявано от Изпълнителните директори С.С.П. и К.Д.К., чрез адв. М. Г. от САК, със съдебен адрес: гр.С., ул.“Д.Б.“ № 87, ет. 2, да заплати на ищеца сумата в размер на 20000,00 лв. (двадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в следствие на настъпило ПТП на 14.03.2023г., представляващи болки и страдания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на молба по чл. 380 от КЗ до ответното застрахователно дружество - 02.05.2023г., до окончателното й изплащане, сумата от 1735,05 лв. (хиляда седемстотин тридесет и пет лева и 05 стотинки) - обезщетение за претърпените имуществени вреди - пропуснати ползи, представляващи разликата между трудовото възнаграждение, което ищецът е щял да получи, и реално полученото обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от м.март 2023г. до м.май 2023г./включително/, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на молба по чл. 380 от КЗ до ответното застрахователно дружество 02.05.2023г., до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 87,90лв. (осемдесет и седем лева и 90 стотинки ), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - извършени разходи за лечение във връзка с получените телесни увреждания вследствие на ПТП-то, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба - 20.09.2023г., до окончателното й изплащане, както и направените разноски 1 в настоящото производство.

В исковата молба Д. С. П. сочи, че на 14.03.2023г. около 08:25ч. в с.П., ул.“Х. Д.“ №1, при управление на лек автомобил „Хюндай“, модел „Санта Фе“, с рег.№ СА58898ТХ, водачът М. Т. не осигурил достатъчно разстояние на десен завой при разминаване с насрещно движещ се лек автомобил „Дачия“, модел „Лоджи“, с рег.№ ВР0859СА, при което реализирал ПТП с другото МПС. Сочи, че по време на инцидента е бил пасажер в лекия автомобил „Дачия“, като вследствие на удара му били причинени телесни увреждания, поради което е транспортиран в „Комплексен онкологичен център“,гр.В., където след извършени прегледи и изследвания били установени мозъчно сътресение, открита рана на главата, разкъсно-контузна рана в дясното челно с оток и охлузване, кръвонасядане и охлузване на дясно рамо с низходяща миграция на увреждането до ниво китка, контузия на раменния пояс на мишницата, кръвонасядане, оток и драскотина на ляво бедро, охлузвания на лява подбедрица, множество натъртвания и охлузвания по цялото тяло.

Твърди, че вследствие на инцидента претърпял неимуществени вреди – болки и страдания, които не му позволяват да работи. Бил в дълъг болничен, реализирал разходи за изследвания и лечение. След инцидента не бил в състояние да се грижи за семейството си финансово и физически. Трудно спи, като често сънува катастрофата. Не желае да излиза от дома си, избягва комуникация с приятелите си. Вследствие на инцидента е станал раздразнителен, напрегнат и тревожен. Изпитва страх от автомобили. Твърди, че след катастрофата чувства силно главоболие, често гадене, световъртеж и невъзможност за продължително концентриране.

Преди инцидента работил тежка физическа работа, като към настоящия момент не работи. Не успял да получи в пълен размер трудовото си възнаграждение от работодателя си поради претърпения инцидент.

В срока, указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът ЗД „БУЛ ИНС“АД в депозирания от него писмен отговор заявява, че оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва, че лекият автомобил „Хюндай“, модел „Санта Фе“, с рег.№ СА58898ТХ, притежава сключена застраховка „Гражданска отговорност“, валидна от 25.07.2022г. до 24.07.2023г., като възразява срещу сочения механизъм на ПТП. Оспорва наличието на причинноследствена връзка между настъпилите травматични увреждания и ПТП-то. Оспорва настъпването на посочените в исковата молба увреждания и твърдението за настъпили усложнения. Инвокира доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, изразяващо се в нарушение на чл. 137а от ЗДвП за поставяне на обезопасителен колан. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което се отхвърлят предявените искове, като му се присъдят направените разноски.

Настоящата съдебна инстанция, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

С направения доклад по делото на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК съдът е разпределил 2 доказателствената тежест, като е указал на ищеца, че той следва да докаже наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, противоправното действие на водача на лекия автомобил, причинените от ПТП имуществени и неимуществени вреди, връзката между тях, както и че е отправил писмена покана до застрахователя и същият не е платил в срока по чл.496 от КЗ или увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Съдът е указал, че в тежест на ответника е да докаже твърдението си за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца и от водача на МПС марка „Дачия Лоджи“, рег.№ ВР0859СА.

Относно описаното в исковата молба ПТП е образувано ДП №69/2023г. по описа на РУ-Л., като с Постановление от 14.11.2023г. водачът на лек автомобил „Хюндай“, модел „Санта Фе“, с рег.№ СА58898ТХ М. Т. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.343,ал.4, вр.ал.1,б.“б“ и б.“в“ от НК, вр. чл. 20, пр.1-во от ЗДвП.

По делото е приложен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №9/14.03.2023г., от който е видно, че лек автомобил „Хюндай“, модел „Санта Фе“, с рег.№ СА58898ТХ към датата на ПТП е имал валидно сключена застраховка гражданска отговорност при ответното дружество.

По делото са приети медицински документи, от които се установява, че ищецът е прегледан на 14.03.2023г. в „Комплексен онкологичен център“,гр.В., където е констатирано добро общо състояние с фронтална рана на глава и шия. Посочено е, че липсва необходимост от болнично лечение.

Видно от приложено по делото съдебно медицинско удостоверение №72/2023г. /л.17/ ищецът е прегледан на 24.03.2023г. от д-р Р. А., който е констатирал надлъжно разположена двулъчна хирургическо обработена рана, петнистно разлято зеленеещо кръвонасядане в областта дясното рамо, средно изразен плътен оток и разлято мораво зелено петнисто кръвонасядене с жълтеникава периферия в областта на мишницата до лакътя, през лакътната ямка до китката, охлузвания на кожата в олбастта на лявата подбедрица, плътен оток в областта на лявото бедро.

По делото е приложен Амбулаторен лист от 15.03.2023г. /л.23/, от който е видно, че ищецът е бил с множество натъртвания и охлузвания по тялото. Кожата била наранена в облстта на главата, имал кръвоснабдяване в областта на дясно рамо, открити рани по тялото.

Поставена му е основна диагноза – контузия на раменен пояс и мишница.

По делото е приложен Болничен лист от 15.03.2023г. /л.24/, от който е видно, че ищецът е бил в отпуск за домашно лечение за периода от 15.03.2023г. до 28.03.2023г.

По делото са приложени 2бр. касови бележки и 1бр. фактура / л.26-28/, от които е видно, че ищецът е извършил разходи в общ размер на 87,90лв. във връзка с предписаните му медикаменти и извършен преглед.

Видно от приложеното по делото Допълнително споразумение към Трудов договор №35/03.09.2018г./л.29/ ищецът е сключил с работодателят си споразумение за изменение на 3 основното трудово възнаграждение, като страните са се договорили за такова в размер на 780,00лв.

По делото е приложено Удостоверение №006-00180729/11.09.2023г. /л.30/, от което е видно, че за периода от м.март 2023г. до м.май 2023г. ищецът е получил обезщетение за временна неработоспособност в общ размер на 604,37лв.

По делото е приложена Писмена претенция от ищеца по чл.380 от КЗ /л.31/, от която е видно, че П. е претендирал от ответното дреужество изплащане на обезщетение в размер на 20000,00лв. за претърпени неимуществени вреди, 6000,00лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи, и 87,90лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

По искане на страните в хода на настоящото производство са разпитани свидетелите:

М. Т. – водач на процесния автомобил, и свидетелят М. И.а В., живееща в условията на фактическо семейно съжителство с ищеца.

Свидетелят Т. сочи, че е бил водач на лек автомобил „Хюндай“, модел „Санта Фе“, с рег.№ СА58898ТХ, атмосферните условия били добри, като се движел със позволената от закона скорост. Нямало препятствия, които да пречат на видимостта му. Ударът настъпил в предната лява част на управлявания от свидетеля автомобил, като вследствие на катастрофата имал травматични увреждания – счупен крак, спукани ребра и прешлени.

Свидетелят В. сочи, че разбрала от майката на ищеца за настъпили инцидент. Видяло го след това, като твърди, че не реагирал на опита за контакт с него. Твърди, че ищецът бил с поставен предпазен колан. Бил с подута ръка, не можел да я движи. Имал рана на главата, от която му течало кръв. Зашили му раната, след което го изпратили в болницата във В., където останал един ден. Имал световъртеж, болки в главата, трудно заспивал. Сочи, че към момента ищецът не работи, като можел да си движи ръката, но при претоварване, изпитвал затруднения. След инцидента изпитвал страх да се вози в автомобил. Свидетелят твърди, че след катастрофата ищецът спрял да помага в домакинството, като В. се грижела за него, тъй като не можел да си движи ръката. Била отекла за около месец и половина. Сочи, че преди инцидентът ищецът помагал физически и финансово, като след катастрофата В. поела изцяло грижите. Твърди, че към момента ищецът е по-затворен и продължава да изпитва болки.

По делото е прието заключение на допуснатата по искане на страните съдебноавтотехническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обективно изготвено и пълно. В него е посочен следният механизъм на ПТП: лек автомобил „Хюндай“, модел „Санта Фе“, с рег.№ СА58898ТХ се движел със скорост от 57 км/ч, като поради неправилна работа с органите за управление на МПС-то, последното навлиза в насрещното пътно платно и реализира ПТП с движещия се в него лек автомобил „Дачия“, като ударът се осъществил първоначално в левите предни части на ППС-тата. Вещото лице сочи, че водачът на насрещно движещия се лек автомобил „Дачия“ не е бил в състояние да спре и избегне удара.

Същият е бил оборудван с предпазни колани, като според вещото лице ищецът е бил с 4 правилно поставен предпазен колан. Експертът твърди, че повреме на настъпилото ПТП, водачът на лек автомобил „Дачия“ се е движел със скорост от 50км/ч.

По делото е прието заключение по допуснатата по искане на страните съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Ф. Т., което съдът кредитира като компетентно, обективно изготвено и пълно. В заключението си експертът сочи, че вследствие на ПТП-то ищецът е получил следните травматични увреждания: разкьсноконтузна рана на челото с оток на меките тькани в сьщата област; крьвонасядане и охлузване на дясно рамо; крьвонасядане и оток в областта на горен десен крайник; охлузвания на лява подбедрица: оток, охлузване и крьвонасядане на ляво бедро. Според експерта посочените трваматични увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Оздравителният период на посочените увреждания е 2-3 седмици, като след изитичане на същия болките са отшумели. Вещото лице сочи, че получените травми са в причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП. Не са налице данни за наличие на съпътстващи заболявания, които да са оказали влияние на оздравителния процес. Вещото лице твърди, че не са налице данни за осъществени медицински консултации спрямо пострадалия във връзка с настъпили усложенения.