Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 775 от 24.09.2025, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно частно гражданско дело 535/2025
Вид
Определение № 775
Подписан
24.09.2025
В сила
24.09.2025
Състав
МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА, ПЛАМЕН ПЕНОВ, ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 775 гр. Ловеч, 24.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

Пл. ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500535 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 274, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н. С. П., с ЕГН **********, П. А. Б. с ЕГН ********** и С. П. Б. с ЕГН **********, чрез пълномощника адв.Д. Н. от АК – Ловеч, против определение № 768/23.07.2025 г. по гр.д. 234/2025 г. по описа на РС-Ловеч. С цитираното определение съдът отхвърлил предявеният от жалбоподателите против ответника “В и К”АД - гр.Ловеч, ЕИК: 110549443, отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване на установено, че Н. С. П., П. А. Б. и С. П. Б., не дължат на „ВиК"АД - гр.Ловеч сумата от 2 032.18 лв. - главница /сбора от дължими суми по фактури: №280648123/29.09.2017 год. на стойност 95.52 лв.; № 280648476/31.10.2017 год. на стойност 95.52 лв.; № 280648816/29.11.2017 год. на стойност 95.52 лева; № 280649147/29.12.2017 год. на стойност 95.52 лв.; № 280649473/31.01.2018 год. на стойност 95.52 лв.; №280649810/28.02.2018 год. на стойност 95.52 лв.; № 280650134/30.03.2018 год. на стойност 95.52 лв.;

№280650466/30.04.2018 год. на стойност 188.65 лв.; № 280652107/28.09.2018 год. на стойност 66.86 лв.; № 280652442/31.10.2018 год. на стойност 71.64 лв.;

№ 280652784/30.11.2018 год. на стойност 71.64 лв.; № 280653111/27.12.2018 год. на стойност 71.64 лв.; №280653440/31.01.2019 год. на стойност 71.64 лв., № 280653786/28.02.2019 год. на стойност 821.47 лв. и 1 448.06 лв. - законна лихва за просрочени плащания към 28.01.2025 год. поради погасяването им по давност, като недопустим и прекратил производството по делото, тъй като ищците не са активно процесуално легитимирани от предявяване на такъв иск и нямат правен интерес от сезиране на съда с искова претенция с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Със същото определение ЛРС е отхвърлил претенцията на ищците Н.

С. П., П. А. Б. и С. П. Б. против ответника “ВиК”АД - гр.Ловеч за заплащане 1 на съдебно-деловодните разноски, включително и за адвокатски хонорар на техния пълномощник адв.Дааил Н. от АК-гр.Ловеч, като неоснователна и недоказана и осъдил Н. С. П., П. А. Б. и С. П. Б. да заплатят на ответника “ВиК”АД-гр.Ловеч на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата в размер на 670.00 лв., представляваща съдебно -деловодни разноски съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Считат, че обжалваното определение на РС – Ловеч е неправилно, незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и на задължителната съдебна практика по чл.290 ГПК и събраните в хода на процеса доказателства. Оспорва извода на районния съд, че ищците нямат правен интерес и не са активно процесуално легитимирани да предявят отрицателния установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК. Твърди, че цитирана от ЛРС разпоредба на чл.62, ал.1 и ал.2 от Общите условия е неприложима за конкретния казус, а не е коментираната разпоредбата на чл.59, ал.4 от същите. Твърди, че в случая се касае за предприети незаконно действия от страна на ответника по прекъсване на водоподаването в имота на основание чл.40, ал.1 от ОУ поради неплатени суми по фактури за периода от 29.09.2017 г. до 28.02.2019 г., което до момента не е възстановено. На следващо място изтъква, че от доказателствата по делото е установен, че ищците по делото не са се отказали от наследството на С. Б. С.ов и имат правен интерес да искат признаване на задълженията му като погасени по давност. Излага съображения и относно характера на постановения съдебен акт, тъй като в мотивите районния съд е приел, че се касае за недопустим иск, а в титулната част се е произнесъл по същество на спора, като е отхвърлил исковете, а не да прекрати производството по делото.

Моли съда да отмени обжалваното определение на РС – Ловеч и върне делото на районния съд за постановяване на решение по същество на спора или алтернативно, ако приеме, че ЛРС се е произнесъл по същество да постанови решение, с което уважи предявения иск и на основание чл.38, ал.2 ЗА осъди ответника да заплати адвокатски хонорар на адв.Н. за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор на жалбата от ответника “В и К”АД - гр.Ловеч, чрез пълномощника адв.Н., в който моли същата да бъде отхвърлена и потвърдено обжалваното определение № 768/23.07.2025 по гр.д. № 234/2025 г. по описа на РС - Ловеч. Твърди, че за ищците липсва активна процесуална легитимация по делото. Изтъква, че в конкретния случай те не са изпълнили задължението си по чл.62, ал.1 от ОУ и променили партидата в 60-дневния срок, като същата и понастоящем се води на техния починал наследодател. Посочва, че предявеният иск не е съобразен и с размера на наследствените права и задължения съобразно дяловете на наследството.

От приложеното гр.д. № 234/2025 г. по описа на РС – Ловеч се установява, че производството по делото е образувано по постъпила искова 2 молба от Н. С. П., П. А. Б. и С. П. Б. против „В и К“АД – гр.Ловеч, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за сумата от 3 480.24 лв., от които 2 032.18 лв. – главница и 1 448,06 лв. – законна лихва за просрочени плащания към 28.01.2025 год. В нея твърдят, че са наследници по закон на починалия на 11.06.2014 год. С. Б. С., като получили в наследство водоснабден недвижим имот, находящ се в гр.Луковит, ул."Гето Йошев"№ 31, където С. П. Б. живеел с родителите си до смъртта на баща му Пл. С. Б., починал на 19.01.2019 год. Изтъкват, че партидата на имота се водела на името на С. Б. С. с потребителски номер към ответното дружество 806056. Тъй като през последните няколко години С. П. Б. не живеел в Република България, след завръщането си през месец декември 2024 год. предприел и действия по установяване на евентуални задължения към доставчиците на ел.енергия и вода с цел тяхното погасяване. Твърди, че при посещение на „ВиК"АД-гр.Ловеч на 28.01.2025 год. установил, че по партидата на имота има задължения в размер на 3 480.24 лв. за периода от 29.09.2017 год. до 28.02.2019 год. Ищецът Пл. Б. заявил, че желае да направи възражение за погасяване на задълженията по давност, но служителите на ответното дружество категорично му отказали, тъй като имало образувано съдебно производство. След извършена справка в РС-Луковит установил, че нямало образувани съдебни дела във връзка с процесните задължения по описаните фактури, поради което и на основание чл.111, б."в" от ГПК ищците правят възражение за погасяване по давност на просрочените дължими суми за консумирана вода от потребител с аб.№ 806056 при ответното дружество.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ищците Н. С. П., П. А. Б. и С. П. Б. не дължат на ответника „ВиК"АД-гр.Ловеч, ЕИК: 110549443, сумата от 2 032.18 лв. - главница /сбора от дължими суми по посочените фактури за процесния период/ и 1 448.06 лв. законна лихва за просрочени плащания към 28.01.2025 год.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „В и К“АД - Ловеч, чрез неговия пълномощник адв.В. Н. от АКгр.Ловеч, в който оспорва изцяло предявения иск като недопустим и неоснователен. Счита, че искът е недопустим поради ненадлежна активна процесуална легитимация на ищците, тъй като не са потребители на „В и К“АД. Изтъква, че никой от наследниците на С. С. не е подал заявление за промяна на титуляра на партидата в срок 60 дни от смъртта му и до момента.

Ответното дружество не оспорва, че описаните в исковата молба вземания са погасени по давност, но твърди, че от негова страна не са предприети каквито и да е действия за събирането им, поради което за ищците липсва правен интерес от завеждането на настоящия иск и този, свързан с присъждането на разноските в производството. Направено е искане съдът да прекрати производството по делото, като му присъди съдебно-деловодните разноски и адвокатско възнаграждение.

В случай, че съдът не уважи това искане, моли да отхвърли предявения иск, ведно с всички законни последици, като им присъди разноските по 3 делото, вкл. и адвокатско възнаграждение. Ако уважи предявеният иск, пълномощникът на ответника моли съда да възложи разноските на ищците на основание чл.78, ал.2 от ГПК, защото с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и да не присъжда на основание чл.38, ал.2 във връзка с чл.38, ал.1, т.2 от ЗА адвокатски хонорар, тъй като не са налице предпоставките затова.

От представените по делото доказателства се установява, че ищците по делото са законни наследници на С. Б. С., б.ж. на гр.Луковит, починал на 10.06.2014 год. Ищцата Н. С. П. е негова дъщеря, а П. А. Б. и С. П. Б. са наследници на сина му Пл. С. Б., починал на 19.01.2019 год. – съответно негова съпруга и син. От приложеното удостоверение за наследници на Пл. С.

Б., починал на 19.01.2019 год. е видно, че след смъртта си е оставил за свой законен наследник и Деница П.а С. – негова дъщеря, която според представеното удостоверение изх.№ 546/15.03.2022 год. на РС-гр.Луковит е направила отказ от наследството на Пл. С. Б., починал на 19.01.2019 год., който е вписан под № 7/15.03.2022 год.

От удостоверение изх.№1395/25.06.2025 год. на РС-гр.Луковит се установява, че лицата Н. С. П. с ЕГН **********, П. А. Б. с ЕГН ********** и С. П. Б. с ЕГН ********** нямат вписан отказ от наследството на Пл. С. Б..

От представената като доказателство справка на „ВиК“АД-гр.Ловеч за задължение по потребителски номер за потребител №806056 С. Б. С., ул. “Гето Йошев“№ 31 е видно, че към 28.01.2025 год. общо дължимите суми са в размер на 3 480.24 лв., от които главница в размер на 2 032.18 лв. по 14 броя фактури и начислени лихви в размер на 1 448.06 лв.

По делото от ответника е приложен Протокол за прекъсване /възстановяване/ на водоснабдяването ПД-1058/07.02.2019 год., в който е посочено, че потребителят С. Б. С., в присъствието на водопроводчика Н.Й.Ат. е поискал от „ВиК“АД - гр.Ловеч демонтаж на водомерния възел и поставяне на тапа 1 с пломба № 529118 в обект с парт.№ 806056, находящ се в гр.*******.

В срока за произнасяне и с оглед на събраните в хода на исковото производство писмени доказателства, районният съд в мотивите на обжалваното определение е приел, че абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на отрицателния установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК е наличието на правен интерес. Направил е извод, че ищците не са направили отказ от наследството на С. Б. С., респ. Пл. С. Б. и не са процесуално активно легитимираните страни да сезират съда с отрицателен установителен иск, тъй като не са променили партидата на титуляра в съответствие с изискванията на чл.62 от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор. Цитирана е разпоредбата на чл.59, ал.4 от ОУ, съгласно която при липса на споразумение между наследниците, ВиК операторът открива партида на всички наследници. След като ищиците не са се летимирали пред ВиК операторът, че са наследници на титуляра на партидата и не са го 4 сезирали в 60-дневния срок със заявление за промяна на партидата, то няма как да се установи кой от всички законни наследници на С. Б. С. е титуляр на партидата и дали е само един от наследниците на починалия общ наследодател или партидата е открита на всички наследници съгласно чл.62, ал.2 от ОУ. Посочено е, че се касае за административна процедура, уредена с императивни разпоредби в чл.62, ал.1 и ал.2 от ОУ, която ищците е следвало да спазят и да променят партидата пред ВиК оператора, за да може той да издаде справка за задълженията, които имат в качеството им на титуляри на партидата. Поради тези съображения районният съд е направил извод, че ищците нямат правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, което налага да се отхвърли исковата им претенция като недопустима и да се прекрати производството по делото, без да обсъжда релевираните от тях доводи в обстоятелствената част на исковата молба за наличието на погасителна давност по реда на чл.111, б.“в“ от ЗЗД и осъдил ищците да заплатят на ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата в размер на 670.00 лв. съдебно-деловодни разноски.