Решение № 13812 от 12.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13812 гр. София, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20241110108522 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по предявени обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149-150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Р. М. А. за сумите от 793,47 лв., представляваща стойност на потребената топлинна енергия за имот с абонатен № ., находящ се в ..... за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, сумата от 240,28 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 11.01.2024г., сумата от 20,84 лв., представляваща стойност на услугата по дялово разпределение за периода от 01.02.2021г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и за сумата от 5,14 лв.- мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2021 г. до 11.01.2024г.

Ищецът твърди, че бил в облигационно правоотношение с предмет доставката на топлинна енергия за битови нужди с наследодателя на ищцата Е. Н. А.. Твърди, че облигационно правоотношение между страните възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесните период и имот топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.

1

След срока за отговор на исковата молба ответникът Р. М. А. е подала молба, в която твърди, че между страните е сключено споразумение за доброволно уреждане на отношенията помежду им.

В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца признава, че между страните е сключено споразумение и че е получил плащане на падежиралите погасителни вноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В тежест на ищеца по предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД е да установи, че по силата на облигационно правоотношение с ответника, съществувало към процесния период, е престирал (доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода) в претендираното количество и на посочената стойност, при което за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че е била извършена услугата дялово разпределение на топлинна енергия в полза на ответника, който е поели задължение да заплати тази сума на ищеца, и договорения размер на възнаграждението.

По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорните суми.

В тежест на ответника при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Като съобрази съвпадащите изявления на страните, както и сключеното извънсъдебно споразумение между страните, първата страница от което е представена и приета като писмено доказателство по делото /на на л. 53/, съдът приема, че всички обстоятелства, включени във фактическите състави за възникване на процесните вземания са безспорни и ненуждаещи се от доказване. Това налага извода, че в полза на ищеца са възникнали съдебно предявените вземания за стойността на доставена топлинна енергия, мораторна лихва върху нея, цена на услуга дялово разпределение и мораторна лихва върху същата в размера на исковите претенции.

Съгласно чл. 1, ал. 1 от споразумението негов предмет са сумите, предявени по настоящото гр. д. №10696/2023 г. Ответникът признава всички задължения, в т.ч. за законната лихва върху главниците за периода от датата на подаване на исковата молба до сключване на споразумението, както и задължението за разноски в размер на 50 лв. за държавна такса. Страните се уговарят, че ищецът ще претендира юрисконсултско възнаграждение за производството по делото. Съгласно чл. 2 от споразумението дължимата с е сума трябва да бъде изплатена от ответника при описан погасителен план на седем вноски, от които първата в размер от 339,79 лв. платима в деня на подписване на споразумението и останалите шест в размер от по 132,14 лв., дължими на 30-то число всеки месец с падеж на последната вноска на 30.10.2024 г. В чл. 3 от споразумението страните са 2 уговорили, че кредиторът се отказва от вземането за законна лихва за периода на разсрочено плащане при точно изпълнение от длъжника, а в чл. 4 е уговорено, че при неизпълнение на което и да е парично задължение по погасителния план или при забавено плащане на дължима сума по погасителния план от страна на ответника с повече от 5 календарни дни, "Топлофикация - София " ЕАД има право да поиска продължаване на действията за принудително събиране на дължимите суми.

Страните по висящо дело могат да сключат извънсъдебна спогодба - чл. 365, ал.1 ЗЗД. Тази спогодба има значението на юридически факт, релевантен за спорното право, който важи занапред. В случая представеното по делото споразумение е валидно, като от страна на ищеца не са релевирани възражения за нищожност или унищожаемост на същото, поради което ефектът му следва да бъде зачетен.

Ищецът признава, че всички вноски с настъпил падеж към момента на приключване на устните състезания по делото са погасени. Разсрочването на задължението с промяна на падежа за плащане представлява изменение на срока за погасяване на задълженията по облигационното правоотношение в хода на процеса, което на чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде взето предвид от съда на основание.

Предвид изложеното съдът приема, че доколкото изискуемостта на оставащата непогасена част от задълженията на ответника не е настъпила към момента на приключване на съдебното дирене по делото, предявените искове следва да се отхвърлят изцяло.

По разноските:

По общото правило на чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК присъждането на разноски на страните се основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск.

Следователно, разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера, като задължението за заплащането им е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди.

Неоснователността на претенциите по делото е обусловена от сключеното споразумение и плащанията по него. Ето защо съдът намира, че ответникът е станал повод за завеждане на делото и дължи на ищеца разноски в размер на 50 лв. За юрисконулстко възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, при съобразяване действителната фактическа и правна сложност на делото, вида и обема на извършената дейност от процесуалния представител на ищеца, и разясненията по определение № 518/03.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4461/2019 г. по описа на ВКС, IV г. о., според които законът допуска размерът на юрисконсултското възнаграждение да е под минималния размер за съответното дело, когато сложността му е ниска. Разноски за държавна такса съдът не присъжда, тъй като същите са предмет на спогодбата и се изплащат съобразно уговореното в нея.

3

Ответникът не претендира разноски.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД срещу Р. М. А. с ЕГН ********** с адрес ......... за сумите от 793,47 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за имот с адрес ......... с аб. № . за периода м. 05.2020 г. м. 04.2022 г., 240,28лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 11.01.2024г., както и 20,84 лв. - главница за дялово разпределение за периода от м.02.2021г. до м. 04.2022г. и 5,14 лв.- лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2021г. до 11.01.2024г., ведно със законната лихва върху двете главници от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане на вземането.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. М. А. с ЕГН ********** с адрес гр.

София, ж.к. „Дружба 1“, бл. 12, вх. „Г“, ет. 1, ап. 56 да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК 831609046 със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

„Ястребец“ 23Б сумата от 50 лв. за разноски за юрисконулстко възнаграждение по делото.

Решението е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Банкова сметка на „Топлофикация София” ЕАД, по която могат да бъдат внесени дължимите суми: IBAN BG48SOMB91301011253302.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4