Решение № 863 от 23.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 863 гр. Пловдив, 23.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20235300500893 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на Е. Г. Г. с ЕГН:********** от гр.*****, чрез адв.Р. И. от АК-***** срещу решение №547/08.02.2023 г. на РС-Пловдив, 19 гр.с., с което са отхвърлени предявените от нея против В. И. П. с ЕГН:********** от гр.***** искове за осъждането му да заплати сумата от 800 лв. – имуществени вреди и сумата от 2200 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки, страдания от настъпил инцидент на 10.07.2021 г., ведно със законната лихва считано от датата на инцидента - 10.07.2021 г. до окончателното изплащане на задълженията, и с което е осъдена да заплати разноските на ответника по делото в размер на 600 лв. Моли да се отмени решението и да се постанови друго, с което да се уважат предявените искове. Претендира за разноски.

Въззиваемият В. И. П. с ЕГН:**********, чрез пълн. адв.Б. Ц. от АК**** - моли да се остави жалбата без уважение и да се потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в 1 тяхната съвкупност, и във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено следното:

ОСИ с пр.осн. чл.50 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Ищцата твърди, че на 10.07.2021 г. към 9,30 часа, излизайки от асансьора на блока, кучето на ответника, което било без каишка и намордник настървено и агресивно се нахвърлило и захапало корема на нейното куче, вследствие на което то започнало да кърви обилно; ищцата и съпругът й веднага закарали кучето на ветеринарен лекар, но не могли да го спасят и то починало от кръвозагуба. От случилото се ищцата изпаднала в емоционален шок и депресия; изпитвала силна тъга по изгубения й домашен любимец; изживявяла силно загубата, затворила се в себе си, изпитвала силна тревожност, самота и страх; наложило се да се лекува; минавайки покрай асансьора, изпитвала страх да не срещне кучето, убило нейния домашен любимец; страданието й се засилвало от обстоятелството, че кучето Чипо било нейн другар и й помагало да се чувства по-добре ,тъй като страдала от ***** на ***** и трудно *****, а кучето давало знак като лаело при звъненето на вратата, на телефона, при човешки говор.

Претендира осъждане на ответника да й заплати сумата 2200 лв. неимуществени вреди, изразяващи се в претъпени болки и страдания, стрес, негативни психически преживявания ведно със законната лихва от увреждането и 800 лв.- имуществени вреди – стойността на убитото куче. Ответникът е оспорил иска по основание и размер. Твърди, че при отваряне на врата на асансьора към него съвсем неочаквано се спуснало куче, водено на повод от Б. Г., което започнало да го лае и се опитало да го захапе за крака и тогава неговото куче, за да го защити се сборичкало с другото куче, вследствие на което кучето на Г. било наранено.

ПРС е отхвърлил претенцията с мотиви, че няма по делото доказателства, че ищцата е собственик на убитото куче.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания, че неправилно съдът е приел, че собственик на кучето Чипо е сина на ищцата – И. Г., тъй като в паспорта на кучето било записано неговото име.Счита, че кучето е движима вещ и може да бъде предмет на сделки, за които не се изисква писмена форма за действителност – в конкретния случая по делото е доказано, че фактическият собственик на кучето е Е. Г., подарено от съпруга й Б. Г., с 2 чийто средства е закупено кучето.

Въззиваемият счита, че жалбата е неоснователна и счита решението на РС за правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Излага доводи, че правилно съдът е приел, че ищцата не е собственик на кучето, такива са Е. С. и И. Г., които са записани в паспорта на процесното куче.

За да е налице фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.50 ЗЗД следва да се докаже наличието на противоправно действие, настъпилата вреда и причинна връзка между тях; съгл. теорията и практиката, за произлезлите от едно животно вреди отговорността на лицето, под чийто надзор то се намира, се основава на презумпцията за вина като следва да се установи, че животното се намира под негов надзор и че е извършило определени действия, които са нанесли вреди.

От доказателствата по делото пред РС се установява следното:

Не се спори, а от представения по делото паспорт на домашен любимец и удостоверение за регистрация на домашно куче, е видно, че В. П. е собственик на ловно куче на име Емир, порода Вайнмаранер /л.29-31 от д.РС/.

От представения паспорт на домашен любимец е видно, че като собственици на кучето Чипо, порода Чихуахуа са записани Е. С. и И. Г..

От показанията на разпитания Св.Х. К.– б.р., се установява, че кучето е на г-жа Г.; закупено е от Б. Г. за нейн подарък; той дал парите на сина си И.

Г. да купи кучето; при закупуването И. Г. е вписал името си в паспорта му.

Основно кучето е живеело при Б. и Е. Г.и.

Съдът кредитира показанията на свидетеля К. и приема за доказано по делото, че действителният собственик на кучето е ищцата, която го е придобила по дарение от съпруга си, поради което същата е активно материално-правно легитимирана да заведе настоящия иск.

По делото е разпитаната св.Д. Л. – съседка, която установи, че за инцидента е разговаряла с П. и Г.; от тях е разбрала, че излизайки от асансьора са се срещнали двете кучета и тъй като малкото лаело, голямото куче, което било без наморднинк и повод /било е свободно пуснато/,тръгнало към малкото куче и го ухапало. Кучето на П. било около 35 кг. От показанията на св. К.- съсед, присъствал непосредствено след инцидента, се 3 установява, че като като чул викове на стълбището, излязъл от апартамента си и видял много голямо количество кръв по пода, по стълбите,по стълбищната площадка пред изхода на входа; Б. Г. носил тяхното куче, целият бил в кръв и заедно с Е. Г. го закарали във ветеринарната клиника; Свидетелят установи, че в същото време е видял и кучето на ответника, което било пуснато свободно без намордник, не било вързано по никакъв начин, изглеждало много агресивно и се било насочило към улични котки.

От приетата по делото сл.бел. От д-р Д. Ч. /л.6/ е видно, че при извършения клиничен преглед е установил наличие на окръглена пенетрираща през кожата рана в областта на корема, от която имало кръвотечение; при постъпване животното било изгубило много кръв, било в шок,неподвижно; направил му превръзка,поставил медикаменти за спиране на кръвотечнението, но няколко часа по-късно кучето починало вследствие на кръвозагуба.

Свидетелят К. установи, че Е. Г. била много разстроена, плачела през цялото време. Свидетелката Л. също установи, че семейство Г.и след инцидента били много афектирани и разстроени.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като обективни и непротиворечиви и приема за доказано, че е налице противоправно действие нападение на куче Емир /35 кг/ над кучето Чипо /3 кг/, настъпилите вреди –разкъсно-контузни рани по тялото му, вследствие на което кучето Чипо е починало от кръвозагуба, както и претърпените от ищцата неимуществени вреди от преживения стрес,афект и шок от смъртта на домашния любимец и нехуманния начин по който кучето е било убито.

Доказан е по безспорен начин механизма на увреждането и причинната връзка между настъпилите за ищцата вреди и нападението на кучето; доказано е , че кучето на ответника е било агресивно, ловно куче, че същото е било пуснато от ответника свободно без намордник и повод когато е нападнало кучето ищцата, което ангажира отговорността на стопанина му.

От тази фактическа обстановка съдът намира, за доказани по основание комулативно изискуемите предпоставки на непозволеното увреждане, които да ангажират отговорността на ответника – искът е основателен, поради което следва да се уважи.

4

Досежно размера: Пред РС е приета Съдебна експертиза от 05.09.2022 г., изпълнена от в.л.К. И.а – неоспорена от страните и според съда компетентно изготвена, от която е видно, че пазарната стойност на убитото животно е 800 лв., поради което претенцията за имуществени вреди е основателна и доказана в размер на 800 лв.

Неимуществените вреди – преживените болки и страдания са доказани по делото от показанията на разпитаните по делото свидетели ПОС, като изхожда от правилото на чл.52 от ЗЗД за определяне на размера на неимуществените вреди по справедливост и като взе предвид степента на претърпените болки и страдания на ищцата, намира, че претенцията следва да се уважи в размер на 2200 лв. Върху присъдените главници ответникът дължи законната лихва считано от датата на увреждането - 10.07.2021 г. до окончателното изплащане

Не до същите изводи е стигнал районния съд, поради което и неговото решение като неправилно и незаконосъобразно следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което ОСИ ще се уважат изцяло.

С оглед изхода на спора, възззивницата има право да й се присъдят направените пред въззивното производство разноски, които са в размер на 738 лв.- съгласно приложения списък на разноските.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №547/08.02.2023 г. на РС-Пловдив, 19 гр.с.ИЗЦЯЛО и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА В. И. П. с ЕГН:********** от гр.***** ДА ЗАПЛАТИ на Е. Г. Г. с ЕГН:********** от гр.*****, сумата от 800 лв. претърпени имуществени вреди от смъртта на кучето Чипо в размер на пазарната му стойност и сумата от 2200 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки, страдания от настъпилия инцидент на 10.07.2021 г., при който кучето на ответника е разкъсало кучето на ицщата, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането10.07.2021 г. до окончателното изплащане на задълженията и сумата 738 лв. разноски по делото.

5

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6