Определение № 291 от 02.02.2026, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2/2026
- Вид
- Определение № 291
- Подписан
- 02.02.2026
- В сила
- 02.02.2026
- Състав
- Светлана Изева, Радостина Стефанова, Светлана Станева
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 7, ал. 9 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 291 гр. Пловдив, 02.02.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Светлана Изева
Членове:
Радостина Стефанова
Светлана Станева като разгледа докладваното от Радостина Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20265300500002 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.248 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от адв.Р. Р., АК – Пловдив, със съдебен адрес – гр.Пловдив, ул.“**********, пълномощник на Р. К. М., ЕГН – **********, против Определение № 504/20.11.2025г. по гр.д.№ 26/2025г. по описа на Районен съд – Първомай, II гр.с., с което е оставена без уважение Молба с вх.
№ 4285/15.10.2025г. за изменение на Решение № 187/14.10.2025г. по гр.д. № 26/2025г. по описа на РС – Първомай, II гр.с., на осн. чл.248 от ГПК, в частта за разноските.
Моли да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и да се постанови съдебен акт, с който да се определи адвокатско възнаграждение съобразно цената на иска, в условията на разумност и пропорционалност.
Поддържа искането за определяне на адвокатско възнаграждение в размер на 1000,15 лв. /с вкл. ДДС/.
От „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК – 131576434, чрез гл. юрк. Д.К е депозиран писмен отговор, че частната жалба е неоснователна.
Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да 1 бъде разгледана.
Пред Районен съд - Първомай от адв.Р. Р., пълномощник на Р. К. М., е подадена Молба с вх. № 4285/15.10.2025г. за изменение на Решение № 187/14.10.2025г. по гр.д. № 26/2025г. по описа на РС – Първомай, II гр.с., на осн. чл.248 от ГПК, от присъдените 240 лв. /с ДДС/ на 1000,15 лв. /с вкл.
ДДС/.
Районният съд, за да остави без уважение подадената молба по чл.248 от ГПК, излага основни съображения, че е изложил мотиви относно присъденото адвокатско възнаграждение с постановеното Решение № 187/14.10.2025г. и не е налице хипотезата за изменение.
Видно е от мотивите на Решение № 187/14.10.2025г. на Районен съд – Първомай, че са изложени аргументи, че в контекста на произнасянето с Решение на СЕС (втори състав) от 25 януари 2024 година по дело C-438/22, което е задължително за всички съдилища на осн. чл. 633 от ГПК, ВКС константно се придържа към становището, аргументирано в Определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г., I т. о., че поради несъответствие на НВАР с правото на ЕС регламентираните с нея размери могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда, който следва да ги прецени с оглед цената на предоставените услуги, вземайки предвид вида на спора, интереса, естеството и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Отчитайки, че конкретната не е висока, а правната помощ в интерес на ищеца обхваща изготвяне на искова молба, молба за отстраняване на нередовностите й и три писмени молби по хода на трите проведени открити съдебния заседания без участие в тях, се преценя, че на адв.Р. Р. се полага хонорар от 200 лв., респ. с начисляване на ДДС, съобразно §2а от ДР на НВАР, доколкото, съгласно приложеното извлечение от базата данни на Националната агенция за приходите, е регистриран по ЗДДС, считано от 15.04.2025 г., следва да се присъдят 240 лв. /с ДДС/.
С частната жалба са направени възражения за неправилност на атакуваното определение. Поддържа се, че разгледаният по делото иск е с цена на иска 2834,60 лв. Адвокатското възнаграждение обичайно се е определяло въз основа на цената на иска съгласно Наредба № 1/2004 г. Когато възнаграждението попада в рамките на общоприетите и обичайни размери за 2 съответния предмет и стойност на спора, неговото намаляване би било необосновано. В конкретния случай, следвайки критериите на Наредба № 1/2004г. е трябвало да се присъди адвокатско възнаграждение в размер 1 000,15 лв. с ДДС (583,46 лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 + 250 лв. съгласно чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа + 20 % ДДС. Поддържа, че са касае за критерии за цената на иска, както и съгласно чл.7, ал.9 от Наредбата заради броя проведени открити заседания (общо 3 на брой, като преди всяко заседание е взимано писмено становище).
Присъденото адвокатско възнаграждение от 240 лв. /с ДДС/ представлявало едва 24% от дължимото по Наредба или почти 5 пъти по-ниско.
Счита, че аргументът за несъвместимост на Наредбата за адвокатски възнаграждение с Решението на съда на СЕС е неоснователен. С ДВ бр.
14/18.02.2025г. е изменена Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждение. С направената промяна, противоречието с европейското законодателство, което бе установено в Решение от 25.01.2024 по дело C438/22 на СЕС е преодоляно. Съгласно чл.2, ал. 2 от същата Наредба, в случаите по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, полагащото се възнаграждение се определя от съда или органите на досъдебното производство съобразно критериите, предвидени в тази наредба. Наредбата е действащ нормативен акт и докато не бъде отменена или докато не се установи, че новият вариант противоречи на Европейското законодателство.
Поддържа също, че доводът за адвокатското възнаграждение да бъдел определен в по-малък размер поради липса на фактическа и правна сложност, е неоснователен, доколкото подобен критерий не намира приложение при изчисляването на дължимата държавна такса. Размерът на държавната такса се определя като процент от цената на иска - обективна величина, която не подлежи на редукция в зависимост от степента на сложност на делото. Счита също, че възнаграждението попада в рамките на общоприетите и обичайни размери за съответния предмет и стойност на спора. В противен случай би се допуснало неравнопоставено третиране - при което съдът изисква пълна държавна такса, изчислена на база цена на иска, но отказва да признае реалните разноски на страната, ангажирала адвокат при спазване на обичайните пазарни условия или съответно откаже да определи такова.
Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е 3 частично основателна. Относно приложението на Наредба № 1 от 09.07.2004 г., регламентираните с нея размери могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са непременно обвързващи съда, който следва да ги прецени с оглед цената на предоставените услуги, вземайки предвид вида на спора, интереса, естеството и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Освен това, следва да се допълни от въззивния съд, че по аналогични казуси вече има постановени множество на брой подобни съдебни актове в съдилищата.
Въззивната инстанция счита, че с оглед на цената на иска 2834,60 лв. адвокатско възнаграждение от общо 480 лв. /с вкл.ДДС/, респ. 244,90 евро, е адекватен, разумен и справедлив размер, както и отчита напълно извършената работа на пълномощника на осн. чл.38, ал.2 от ЗАдв. В останалата част, възприема мотивите на Районния съд, затова, че освен исковата молба, молба за отстраняване на нередовностите са подадени и три молби за откритите съдебни заседания, като адв.Р. не е участвал лично в тях.
Обжалваното определение, с което е оставено без уважение искането за изменение на разноските, ще следва да бъде отменено и вместо това ще се постанови друго, с което ще се присъдят и още 240 лв./с ДДС/, респ. 122,45 евро.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя Определение № 504/20.11.2025г. по гр.д.№ 26/2025г. по описа на Районен съд – Първомай, II гр.с., с което е оставена без уважение Молба с вх. № 4285/15.10.2025г. за изменение на Решение № 187/14.10.2025г. по гр.д.
№ 26/2025г. по описа на РС – Първомай, II гр.с., на осн. чл.248 от ГПК, в частта за разноските; като вместо това постановяваОсъжда „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК – 131576434, да заплати на адв.Р. Р., АК – Пловдив, със съдебен адрес – гр.Пловдив, ул.“**********, пълномощник на Р. К. М., ЕГН – **********, още 122,45 евро, за адвокатско 4 възнаграждение, определено на осн. чл.38, ал.2 от ЗАдв., за процесуално представителство по гр.д.№ 26/2025г. по описа на Районен съд - Първомай, II с.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5