Решение № 2358 от 21.06.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 1950/2023
- Вид
- Решение № 2358
- Подписан
- 21.06.2024
- В сила
- 21.08.2026
- Състав
- Кристиана Кръстева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2, ал. 5 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 51 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 108 · Закон за собствеността
- чл. 131 · Закон за устройство на територията
- чл. 15 · Закон за устройство на територията
- чл. 16 · Закон за устройство на територията
- чл. 16, ал. 6 · Закон за устройство на територията
- чл. 19 · Закон за устройство на територията
- чл. 200 · Закон за устройство на територията
- чл. 200, ал. 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 28 ал. 4 и ал.6 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 28 ал. 4 и ал.6 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 28б, ал. 11 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 2358 гр. Варна, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Кристиана Кръстева при участието на секретаря Теодора К. Кирякова като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело № 20233110101950 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от М. Д. А., ЕГН ********** с адрес гр.
Варна, м-ст Р. ул... №... срещу К. Е. Н., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. Л. №...ет.11 ап. 4 иск с правно основание чл. 108 ЗС за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на реална част с площ от около 42,76кв.м., изчертана в червен цвят на скицата на л. 12 от делото от имот, представляващ ПИ с идентификатор ....... по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-.......8г. на ИД на АГКК, целият с площ от 697кв.м., находящ се в гр. Варна, район Аспарухово, м-ст Р., при граници на имота ПИ с идентификатори № №: ............................. и при граници на реалната част: ПИ с идентификатори № №: на запад- ПИ .......... на север- с останалата реална част от ПИ ......., на изток- ПИ ***, на юг- ПИ .........., основан на твърдения за придобиване на собствеността въз основа на договор за покупко- продажба по НА № 135/03.10.2016г. и осъждане на ответницата да предаде владението върху спорната реална част от имота.
Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени от ищцата в исковата молба:
Собственик е въз основа на договор за покупко- продажба от 03.10.2016г. на имот с идентификатор ....... по действащата КККР, със стар идентификатор ........ и номер по предходен план 167, кв. 35, парцел XIV-167.
Със заповед на кмета на Община Варна № 5/09.01.2018г. и на основание чл. 16, ал.7 ЗУТ и одобрен със заповед № Г- 244/13.09.2017г. на зам. кмета ПУП – ПРЗ, имотът е бил урегулиран в ПИ ....... с площ от 697кв.м. идентичен на УПИ XIV-167, кв. 35 по плана на СО Р..
С договор за покупко- продажба от 17.09.2021г. ответницата е придобила собствеността върху съседния ПИ с № 5426.170.
Твърди се, че ответницата неправомерно и без правно основание ползва процесната 1 реална част от имота на ищцата с площ от 42,76кв.м. представляваща ивица с правоъгълна форма по южната граница между двата имота. Твърди се, че понастоящем спорната реална част е оградена от мрежа с бетонни колове и попада между оградата и границата по кадастрална карта, явяваща се и граница по регулационен план.
С отказа на ответницата доброволно да предаде владението върху спорната реална част, принадлежаща към имота на ищцата, последната обосновава правния си интерес от избраната форма на защита.
Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата оспорва иска като неоснователен.
Твърди, че: Поземлените имоти на ищцата и ответницата са формирани като самостоятелни такива въз основа на влязъл в сила ПНИ одобрен със заповед № РД-17706/387/20.09.2002г. на Областния управител на област Варна, изработен на база действащия тогава кадастрален план, интегриран впоследствие в кадастралната карта одобрена със заповед № РД .......8г. на ИД на АГКК. Вероятно било тези планове да съдържат грешка по отношение заснемането на границите на всички имоти от кадастрален район 5426, но фактическото положение на място сочи да не е променяно от преди 2002г.
Доколкото претендираната част от терена е нанесена от северната страна на оградата разделяща двата имота, за която претенции нямала, признава, че вероятно има разлика между отразената граница между двата имота в кадастралната карта и реалната такава на собственост и владение на място. Твърди обаче, че грешката в КК не може да доведе до придобиване на чужда собственост, доколкото устройствените планове към момента, с изключение на изрично предвидените в закона случаи, нямали пряко отчуждително действие.
Оспорва границите на собственост да се определят от одобрения план със заповедта от 09.01.2018г. на кмета на Община Варна, като твърди че тази заповед е издадена при наличие на грешка в кадастралната карта. Като административен акт, счита, че заповедта й е непротивопоставима. Затова и отправя искане след провеждане косвен съдебен контрол спрямо нея, съдът да не зачете действието на този план, след като с него се извършва промяна на границите на съществувалата преди това собственост. Посочва, че макар и да е издадена на основание чл. 16, ал. 6 ЗУТ, тя не е издадена на база одобрен план на цял квартал, а касае конкретен имот при грешно приемане, че границите по предходен план, КК и регулация съвпадат с фактическото положение на терен. Счита, че дори и формално да се приеме, че тази част от терена е станала собственост на ищцата, то тогава имотът й щял да изгуби от площта си, а ищцата нямала да предаде на съседа си от север частта от имота, която владеела и в момента и която част фактически принадлежала към нейния имот, но според КК попадала в съседния й от север имот 5426.166.
Твърди, че е собственик на имот 5426.170 въз основа на договор за покупкопродажба от 17.09.2021г. Праводателите й – сем. В.и се легитимирали като такива въз основа на договор за покупко- продажба от 20.01.1999г. за част от имота с площ от 600кв.м.ид.ч. преди влизане в сила на ПНИ. Въз основа на заповед № 66/03.12.2008г. и след влизане в сила на ПНИ, праводателите й са придобили допълнително 106кв.м. От датата на влизане в сила на ПНИ /2002г/ и до датата на сделката /17.09.2021г./ праводателите й са владели спокойно и необезпокоявано имота, вкл. и процесната реална част разположена южно от материализираната граница към имота на ищцата. Техният праводател е придобил собствеността на терена чрез трансформиране право на ползване в право на собственост по пар. 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, като през 1994г. се е сдобил и с документ за собственост. Продавайки ид.част от имота, той им е предал владението на целия имот, след което и тяхното владение е продължило до датата на прехвърляне на собствеността на ответницата, която понастоящем владеела имота в трайно установените му на терен граници. Затова и в евентуалност, твърди да е собственик на спорната реална част на основание изтекла 2 придобивна давност, присъединявайки и владението на праводателите си осъществявано от 2002г.
Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.
С определение № 8692/18.07.2023г. по делото са конституирани като трети лица помагачи на страната на ответника праводателите му в правото на собственост В. Д. В. и Й.
В. В..
В о.с.з. исковата молба и отговорът се поддържат. Страните ангажират писмена защита.
Третите лица помагачи не изразяват становище.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск за собственост с правно основание чл. 108 ЗС.
Ищецът заявява собственически права на основание договор за покупко- продажба по НА № 135/03.10.2016г. Ответницата противопоставя собственически права като твърди да се легитимира като собственик на основание договор за покупко- продажба от 17.09.2021г., а в евентуалност въз основа на недобросъвестно владение, присъединявайки към него владението на праводателите си осъществявано от 2002г.
За основателността на иска по чл. 108 ЗС в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, че е придобил собствеността върху имота на твърдяното придобивно основание, както и че същият се владее от ответника.
В тежест на ответника, е да установи наличието на противопоставими права върху вещта, т.е че е придобила собствеността върху имота, включващ и процесната реална част въз основа договор за покупко- продажба по НА от 17.09.2021г. сключен с В. и Й. В.и, а последните въз основа на договор за покупко- продажба от 20.01.1999г. и заповед № 66/03.12.2008г. на кмета на община Варна; че спорната реална част е погрешно заснета в КК и ПНИ като част от имота на ищцата; в евентуалност въз основа на давностно владение осъществявано явно и необезпокоявано с намерение за своене в периода 2002г. до настоящия момент в т.ч. чрез присъединяване владението на праводателите си.
От ангажираните по делото и относими към казуса писмени доказателства се установява следното:
С договор за покупко- продажба от 03.10.2016г. ищцата е придобила собствеността върху имот с идентификатор ........ по КККР на гр. Варна одобрени със заповед от 23.06.2008г. на Началника на СГКК с площ от 704кв.м при граници имоти с идентификатори: 5426.9510, 5426.170, 5426.2646, 5426.168, 5426.2336 и 5426.166.
Със заповед на кмета на Община Варна от 13.09.2017г. е одобрен ПУП- ПЗР за УПИ XIV-167, а със заповед от 09.01.2018г., на основание чл. 16, ал. 6 ЗУТ имотът е урегулиран в УПИ XIV-167, кв.36 по плана на СО Р., с площ от 697кв.м. и идентификатор ......., като 7кв.м са отчуждени за улична регулация.
Ответницата е собственик на съседен имот ПИ с идентификатор 5426.170, с площ от 706кв.м въз основа на сключен с третите лица помагачи договор за покупко- продажба от 17.09.2021г.
Праводателите й са се легитимирали като собственици на основание договор за покупко- продажба от 20.01.1999г., с който са закупили 600кв.м.ид.ч. от имот пл.№ 170, 3 целият с площ от 700кв.м. Техният праводател се е легитимирал като собственик на 600кв.м.ид.ч от дворно място цялото с площ от 700кв.м., въз основа на КНА № 5/18.10.1994г. издаден на база писмени документи за признато права по пар.4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Със заповед на кмета по пар. 4к , ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ № 66/03.12.2008г. и след доплащане на 106кв.м. третите лица помагачи са признати за собственици на изкупени 106кв.м. по реда на пар. 4з, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ.
По делото са ангажирани и гласни доказателства - показанията на свидетелите П.С. и Иван Владов /без дела и родствени връзки със страни по делото/, водени от ответника за установяване твърденията му за осъществявано давностно владение. И двамата свидетели познават праводателите на ответницата от 1998-2000г., защото имат имоти в местността. Св.
Сапунджиева е имала имот в съседство, сега прехвърлен на дъщеря й. Посочва, че дворът е бил ограден с телена мрежа и от нейната страна е имало ограда по права линия. Не е чувала да има спорове за оградата на имота, нито да е била местена или да е била повредена на места. Св. Владов посочва, че преди когато е живял там, е минавал почти всеки ден покрай имота на ответницата. Не знае дали са били правени преустройства на оградата. На времето мястото на ищцата било хавра, откъм улицата май нямало и ограда. Откъм В. и Й. имало ограда и предполага, че и сега оградата си стои на мястото. Не познавал новите собственици, но преди година разбрал, че е имало спорове за оградата, която в тази една година не е била променена. Ограда била стара телена мрежа, не помни да е била повреждана, но и сега ходел рядко.
За опровергаване твърденията на ответницата за давностно владение, в т.ч осъществявано от праводателите й, са изслушани свидетелите Д. Т. /съжителстващ с ищцата/ и Тони Д. /без дела и родствени връзки със страни по делото/. От показанията на св.
Т. се установява, че при закупуване на имота, той е нямал ограда откъм пътя, а тази от страната на ответниците е била телена, на колове, почти на земята и обрасла с храсти.
Когато е започнало изработването на документацията за строежа на къщата са разбрали, че тези колове не са на мястото си, след замерване от геодезисти. Говорил с Й. за преместването на оградата, след като разбрали, че ще си продават имота, на което съпругата му се възпротивила, защото си помислила, че ще развали сделката им. Нова ограда са правили само откъм улицата. Другата не е местена, от както са купили имота. Св. Д. посочва, че живее в имот в съседство. Виждал е геодезисти да замерват в имота на ищцата.
Бил е извикан от св. Т. да му помогне с преместване на оградата, тъй като се разбрал с предните собственици. Когато започнали да работят те си променили мнението и жената се развикала. В крайна сметка не преместили оградата.
Разпечатката съдържа 40 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7006a7c9-9a95-4afb-85ba-40494a88ca3c