Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9495 от 20.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 50907/2025
Вид
Решение № 9495
Подписан
20.05.2026
Състав
СВЕТЛАНА ТОДОРОВА ПАНАЙОТОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 55, ал. 1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 56 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 73 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 74 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 6 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа

РЕШЕНИЕ

№ 9495 гр. София, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110150907 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск от „.“ ЕООД срещу „.“ ЕАД с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 1.06 евро /2.07 лева/ с ДДС или 1.27 евро /2.48 лева/ без ДДС, представляваща получена от ответника без основание сума по Договор № ., ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги – допълнителен пакет интернет чрез мобилен телефонен номер ., която сума е част от сумата, за която е издадена фактура № ./02.03.2023 г. за мобилна услуга № ., с период на фактуриране 28.01.2023 г. – 27.02.2023 г.

Ищецът твърди в исковата молба, че има сключен с ответното дружество Договор № ., ведно с Приложение № 1 от 03.12.2021г. за 2161 услуги – мобилни услуги, телефонни номера, телевизия, интернет – пакети. Сочи, че от ответника е издадена фактура № . за отчетен период 28.01.2023 – 27.02.2023г, в който за мобилен номер . е посочена като дължима месечна абонаментна такса в размер на 12.93 лева без ДДС, която сума била изцяло заплатена от ищцовата страна. Същевременно се изтъква, че при подписване на приложимото към правоотношенията на страните за отчетен период 28.01.2023 – 27.02.2023г Приложение № 1 от 03.12.2021г. било уговорено, че месечната абонаментна такса за мобилен номер . е в размер на 10.51 лева без ДДС. Твърди се, че дължимата такса се формира като сбор от месечна такса за пакет . – 6.51 лева без ДДС и пакет за интернет – 4 лева без ДДС. С огледи изложеното подчертава, че заплащането за процесния период на сумата от 12.93 лева без ДДС, при дължима реално сума в размер на 10.51 лева без ДДС е довело до надплащане на сума в размер на 2.42 лева без ДДС, част от която в размер на 0.35 лева ищецът 1 предполага, че представлява извършена от ответника индексация на месечните такси.

Останалата част от тази надплатена сума в размер на 2.07 лева без ДДС ищецът поддържа, че е била недължимо платена и че тя представлява неоснователно начислена сума за допълнителен пакет мобилен интерент/роуминг. Предвид това се моли искът да бъде уважен, като в полза на ищеца бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на предявения иск. От името на дружеството се признава изрично, че между страните е сключен договор № ., ведно с Приложение № 1 от 03.12.2021г., както и че за мобилен номер . са начислени суми по фактура .. Ответникът не оспорва, че сумата по фактурата е заплатена, а оспорва, че същата не е заплатена от ищеца, като твърди, че плащането е извършено от трето за спора лице. Излагат се твърдения, че в раздел 2, т.2.1 от подписаното между страните Приложение № 1 от 03.12.2021г било посочено, че параметрите на тарифния план са описани в Приложение № 2 от 03.12.2021г.

Поддържа се, че има допълнителна екстра – пакет с мобилен интернет, условията на който са били променени на 05.10.2022г. от ползвателя на услугата чрез онлайн платформа на дружеството. Предвид това се сочи, че всички суми са били правилно начислени на ищеца.

От името на дружеството се оспорва твърдението на ищеца, че именно той е извършил плащането, като се излагат аргументи в насока, че трето за спора лице е платило задълженията по процесната фактура за мобилен номер ., тъй като ищцовото дружество имало персонал от 10 души, а ползвало услуги, чийто брой е 2161. Ето защо е направено искане за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, следва да бъде установено наличието на следните два кумулативни елемента от фактическия състав на правната норма, а именно – ищецът да е заплатила на ответника сума в размер на претендираните 1.06 евро /2.07 лева/ с ДДС, а ответникът да е нямал основание да я получи. При съобразяване на правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 от ГПК и задължителните разяснения, дадени в . № 1/28.05.1979г. съдът изрично е указал, че в тежест на ищеца е да установи плащането на процесната сума на ответника. В този смисъл е и практиката, обективирана в решение № 227/22.03.2019г. по гр.д.№ 896/2018г.на ВКС, ІІІ г.о, решение № 29/28.03.2012г. по гр.д.№ 1144/2010г. на ВКС, ІV г.о. Наличието на основание за плащането е в доказателствена тежест ответника.

Между страните не се спори, а и от приетите по делото доказателства се установява, че е сключен договор за мобилни електронни съобщителни услуги с № ., ведно с Приложение № 1 от 03.12.2021г, който е бил приложим към процесния период 28.01.2023 г.

– 27.02.2023 г за мобилен номер . и в който е предвидено предплащане на абонаментните такси ежемесечно.Тези обстоятелства се потвърждават и от представените по Приложение № 1 /л.4-6 от делото/ и Приложение № 2 /л.30-32 от делото/ към договор № . от 03.12.2021г.

2

В раздел V от Приложение № 1 е уговорен начинът, по който следва да се извърши плащането, съответно и начисляването на дължимите суми. В т.2.1 от клауза „Условия на ползване на екстрите“ от раздел V от Приложение № 1 изрично е посочено, че екстрата е определен обем потребление на електронна съобщителна услуга, което се добавя към избрания от абоната основен тарифен план и се използва в рамките на едномесечен срок период на фактуриране срещу определена.. Изрично е предвидено, че месечната такса за . се начислява към месечната абонаментна такса за основния тарифен план и се заплащат заедно.

Съгласно т. 2.2 Екстрите се активират веднага след като бъде заявена, при подписване на приложението към договора. В т. 2.4 е посочено, че на един номер може да бъдат активирани до 50 бр. Екстри – мобилен интернет, като данните за активираните екстри за мобилен интернет се посочват в Приложение № 2 към договора. Предвидена е възможност в т. 2.6и екстрите да бъдат деактивирани с искане на абоната чрез заявка, подадена в . магазин или по ред, описан на интернет страницата на дружеството. В раздел VI в т. 10 е уговорено, че абонатът може да управлява ползваните по Приложение № 1 услуги чрез код за сигурност, през бизнес портал на оператора, достъпен на уебсайта му. Изрично е посочено и че абонатът отговаря за действията извършвани чрез кода за сигурност, като извършени от трети лице действия посредством предоставения на абоната код го обвързват и пораждат своите правни последици между страните. В общите условия е предвидено и че месечната абонаментна такса за даден период се предплаща предварително.

Съгласно Приложение № 2 към договор № . от 03.12.2021г. по отношение на мобилен номер . страните са избрали тарифен план. с добавен допълнителен пакет . 5 GB на максимална скорост с промо пакет. При съобразяване на така избрания мобилен план и допълнителни услуги е видно, че в Приложение № 1 към договор № . от 03.12.2021г е уговорено заплащане на месечна абонаментна такса в размер на 6.51 лева без ДДС с включена отстъпка. Видно от посоченото в Приложение № 1 е, че стойността на стандартната месечна такса е 9 лева, а стойността на стандартната месена такса „Плюс пакет – екстра мобилен интернет на макс. скорост“ е 2 лева без ДДС, т.е общият размер на таксата за избрания пакет услуги S, включващ и интернет при стандартни условия, е 11 лева без ДДС. След прилагане на отстъпките от така посочените такси остава дължима месечна абонаментна такса с допълнителен пакет Плюс общо 6.51 лева без ДДС.

Видно от представената по делото фактура 0. за мобилен номер . за периода от 28.01.2023г. до 27.02.2023г. са начислени месечна такса . . в размер на 5.51 лева без ДДС /при дължима без отстъпка сума от 9.30 лева/ и месечна такса за „. 1000 МВ мобилен интернет на макс. скорост“ в размер на 1.22 лева без ДДС с отстъпката /при дължима без отстъпка сума от 2.07 лева/, като така посочените цени са след приспадане на уговорените в договора отстъпка. Предвид това общият размер на начислените съгласно фактурата суми за месечен абонамент е 6.73 лева без ДДС, а не 6.51 лева без ДДС каквато е уговорката в договора. Във връзка с това следва да се отбележи, че ищецът в уточнителна молба от 29.01.2026г изрично посочва, че е била извършена индексация на абонаментните такси, която е довела в променя на размера на сумите, начислявани по фактурите. Същият 3 подчертава обаче, че исковата му претенция не касае така извършената индексация, т.е не се претендира разликата между уговорената такса от 6.51 лева без ДДС и начислената с процесната фактура такса от 6.73 лева без ДДС, а касае единствено начисленията на суми за допълнителен пакет.

Следователно първият спорен по делото въпрос е какъв е размерът на дължимата сума за допълнителен пакет.

Както беше посочено и по-горе видно от Приложение № 2 ищецът е избрал допълнителен пакет Add-on mobile internet 5 GB на максимална скорост с промо пакет. С оглед избрания допълнителен пакет за Екстра към тарифен план за мобилен интернет 5 GB на максимална скорост е предвидено заплащане на 4 лева без ДДС с отстъпка, като без отстъпка таксата е 10 лева. В Приложение № 1 е посочена и цената на другите допълнителни пакети за мобилен интернет, като за мобилен интернет 10 GB месечната абонаментна такса е 9 лева без ДДС без отстъпка или 6 лева без ДДС с отстъпка, а за мобилен интернет 20 GB – цената е 20 лева без ДДС без отстъпка и 12.50 лева без ДДС с отстъпка. По делото обаче липсва информация каква е цената на допълнителните пакети за мобилен интернет с и без отстъпка след извършване на индексацията на цените, за която признава ищеца. Същата обаче може да бъде изчислена по реда на чл. 162 ГПК от съда като процент при съобразяване на обстоятелството, че преди индексацията дължимата сума за месечна абонаментна такса е общо 6.51 лева без ДДС, а след индексиране е станала 6.73 лева без ДДС, т.е извършено е увеличение на цената с 3.36 %. Ето защо съдът приема, че след индексация размерът на дължимата месечна абонаментна такса за допълнителен пакет мобилен интернет 5 GB се е увеличила с 3.36 % от 4 лева без ДДС с отстъпка на 4.13 лева без ДДС с отстъпка, съответно за 10 GB увеличението от 3.36 % се е отразило, като от 6 лева без ДДС с отстъпка цената е станала 6.20 лева без ДДС с отстъпка. Следователно при уговорено съгласно Приложение № 2 към договора включване на допълнителен пакет мобилен интернет 5 GB, към дължимата от ищеца сума за месечна абонаментна такса в размер на 6.73 лева без ДДС след индексацията следва да се прибави като дължима сумата за допълнителен пакет интернет 5 GВ в размер на 4.13 лева без ДДС. По този начин дължимата сума за месечна абонаментна такса и такса за допълнителна услуга биха били в общ размер на 10.86 лева без ДДС за мобилен номер .. От приетата по делото фактура 0. за мобилен номер . за периода от 28.01.2023г. до 27.02.2023г обаче е видно, че е начислява такса не за допълнителен пакет мобилен интернет 5 GB, а за допълнителен пакет мобилен интернет 10 GB в размер на 6.20 лева без ДДС /в съответствие с изчислената от съда по реда на чл. 162 ГПК стойност на абонаментна такса за пакет с 10 GB след индексация/. Предвид това общият размер на начислените суми е станал 12.93 лева без ДДС или с 2.07 лева без ДДС повече от сумата, която би била дължима при начисляване на допълнителен пакет мобилен интернет 5 GB – именно това е и разликата между цените на мобилния интернет за 5 GB и 10 GB след индексация – разликата между 6.20 лева без ДДС и 4.13 лева без ДДС.

Предвид това от значение за изхода на спора е да се установи дали след датата на сключване на договора между страните 03.12.2021г е била извършена промяна в избрания от 4 ищеца в качеството му на абонат допълнителен пакет мобилен интернет. Във връзка с това от ответника е застъпено становището, че чрез мобилното приложение на . е била извършена промяна в обема на избраната допълнителна услуга за мобилен интернет, считано от 05.10.2022г. Още с доклада по делото съдът изрично е указал на ответника, че именно негова е доказателствената тежест да установи промяната. Като доказателство за това от страна на „.“ ЕАД към отговора на исковата молба е представена справка от блинг системата на . по партидата на „.“ ЕООД, касаеща мобилен номер . /л. 39 от делото/. На първо място, следва да се посочи, че от така представената справка не може да се установи как е осъществено добавяне на допълнителни услуги, в това число дали добавянето е станало въз основа на заявка, направена от ищеца /или негов представител/ чрез онлайн платформата на ответника съобразно описаните правила в Приложение № 1 раздел V и раздел VI, чрез код за сигурност, или чрез подписване на допълнителен анекс към договора. Не се установява и дали промяната е извършена от ищеца, от трето за спора лице или от самия ответник без да е отправено искане от ищеца, т.е едностранно.