Решение № 324 от 16.05.2025, Районен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. Враца, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Н. Петров при участието на секретаря Валя П. Апостолова като разгледа докладваното от Петър Н. Петров Гражданско дело № 20241420102743 по описа за 2024 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, допълнителни и уточняващи молби от Т. С. Г., ЕГН ********** с адрес: гр. Враца, ***, ет. 2, допълнена с молба вх. № 12168/09.09.2024 год., против И. О. Ц., ЕГН 65121031901, с адрес:

**************, с искане за прогласяване на нищожността на съдебни решения, постановени по гр. дело № 2397/2022 год. по описа на Районен съд - Враца и гр. дело № 427/2023 год. по описа на Окръжен съд - Враца. В депозирани уточняващи молби ищецът конкретизира, че иска прогласяване на нищожността на Решение № 2 от 03.01.2023 год. и Решение № 408/11.07.2023 год. и "частична нищожност" на Решение № 503 от 31.08.2023 год. , постановени по гр. дело № 2397/2022 год. по описа на Районен съд - Враца и Решение № 103 от 26.02.2024 год., постановено по въззивно гражданско дело № 427 по описа на Окръжен съд - Враца за 2024 год.

В исковата молба, първоначално предявена пред Окръжен съд - Враца, ищецът поддържа, че срещу него и покойната му съпруга Еленка Борисова Г.а е предявен иск от ответника по настоящото дело И. О. Ц.. Навежда твърдение за ненадлежно учредена от ответника в полза на процесуалния му представител. адв. Л. Я. представителна власт. Поддържа твърдение за допуснати нарушения от страна на съдията докладчик по делото за съдебна делба, в т. ч. и по отношение на администрирането на делото в съда. Навеждат се твърдения за наличие на неуредени финансови взаимоотношения между ищеца, неговата съпруга и ответникът по настоящото дело. Поддържа се, че съпругата на ищеца е получила в заем от ответника парична сума, които ищецът поддържа да му е изплатил. Излага се твърдение за нищожност на договор за покупко-продажба на процесния собствен на ищеца недвижим имот, с който 1 съпругата на ищеца прехвърлила на ответника 1/2 идеална част от същия. Поддържа се, че след смъртта на съпругата на ищеца, неправомерно като страна по делото бил конституиран против волята му синът на ищеца - Емил. Поддържа се твърдение за извършени от съдията докладчик по делото за съдебна делба процесуални нарушения.

При тези фактически твърдения се иска от съда да прогласи нищожността на на Решение № 2 от 03.01.2023 год. и Решение № 408/11.07.2023 год. и "частична нищожност" на Решение № 503 от 31.08.2023 год., постановени по гр. дело № 2397/2022 год. по описа на Районен съд - Враца и за прогласяване на нищожността на Решение № 103 от 26.02.2024 год., постановено по въззивно гражданско дело № 427 по описа на Окръжен съд - Враца за 2024 год.

В допълнителна молба от 30.08.2024 год., ищецът поддържа, че представя новооткрити доказателства, изпратени му от Община Враца, във връзка с опитите на ответника да отнеме несеквестируемото, според ищеца негово жилище, находящо се на посочения в исковата молба адрес: гр. Враца, ***, ет. 2. Поддържа, че неустановено лице е входирало искане от негово име в Община Враца, Дирекция "Местни данъци и такси" за издаване на удостоверение за данъчна оценка на описания от ищеца недвижим имот, като върху искането бил положен подпис, като подписа върху искането не бил положен от ищеца.

Поддържа се, че ищецът се "добрал" до заключението на вещото лице по допусната по делото съдебна експертиза. Ищецът твърди, че съдията докладчик по гр. дело № 2397/2022 год. по описа на Районен съд - Враца допуснала съдебна делба на процесния недвижим имот, въз основа на твърдения на ответника, че същият е съсобствен на ищеца заедно с неговата съпруга. На следващо място ищецът поддържа, че по делото е назначено вещо лице, без да се посочи, че същото отговаря на изискванията на Наредбата за квалификацията и възнагражденията на вещите лица - номер, под който вещото лице е вписано в списъка на вещите лица към районния съд, специалност и кога вещото лице е вписано в списъка.

Поддържа, че в заключението си вещото лице Татяна Илиева Антонова е посочило, че недвижимият имот е неделим и в него има само една тоалетна и баня. Излага твърдение, че това не отговаря на обективната истина. Ищецът твърди, че в имота направил ценни подобрения, които не били отразени от вещото лице. По-нататък в молбата, ищецът поддържа, че ЧСИ И.ка Цонкова не е спряла образуваното пред нея изпълнително дело, въпреки очевидните, според ищеца данни за множество евентуални престъпления.

В нова допълнителна молба от 09.09.2024 год., ищецът излага идентични на изложените в исковата молба твърдения относно заключението на вещото лице по допуснатата съдебнооценителната експертиза, относно неговата компетентност и квалификация, както и във връзка с пропуски на вещото лице по изготвяне на заключението, с което е определена пазарна цена на имота от 162 300,00 лева. Поддържа, че вещо лице по образуваното изпълнително дело пред ЧСИ И.ка Цонкова определило пазарната цена на процесния имот в размер на 200 700,00 лева.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника И. О. Ц., чрез адв. Л. Я. е постъпил писмен отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Поддържа, че е налице хипотеза на нищожност на постановените съдебни актове. Изразява становище, че макар в разпоредбата 2 на чл. 270, ал. 1 ГПК да не са посочени конкретни пороци, водещи до нищожност на едно съдебно решение, съдебната практика е определила съдържанието на това понятие.

Поддържа, че на първо място нищожно е решение, постановено от лице, което няма съдийска правоспособност, или е постановено еднолично, вместо от съдебен състав, което не е налице в настоящия случай. На следващо място сочи, че нищожно би било съдебно решение постановено по предмет, по който съдът не разполага с правораздавателна власт, както и решение, постановено по спор, който не е подсъден на българския съд. Излага твърдение, че в конкретния случай делото е за делба на недвижим имот, включително във втора фаза, което е подсъдно на районен съд, а въззивната жалба срещу постановеното решение е разгледана от компетентния окръжен съд. На последно място поддържа, че нищожно би било съдебно решение, което е постановено устно, както и решение изготвено в писмена форма, но останало неподписано, когато липсата на подпис се дължи на отказ на съдиите, образуващи мнозинството от членовете на съдебния състав да го подпишат, какъвто не е настоящия случай.

Претендират се разноски.

Съдът намира предявеният иск за допустим в частта, с която се иска да бъде прогласена нищожността на Решение № 2 от 03.01.2023 год. и "частична нищожност" на Решение № 503 от 31.08.2023 год., постановени по гр. дело № 2397/2022 год. по описа на Районен съд Враца, както и по отношение на Решение № 103 от 26.02.2024 год., постановено по въззивно гражданско дело № 427 по описа на Окръжен съд - Враца за 2024 год.

По отношение на Решение № 408/11.07.2023 год., постановено по гр. дело № 2397/2022 год. по описа на Районен съд - Враца, съдът намира исковата претенция за недопустима по следните съображения:

В приложното поле на чл. 270, ал. 2 ГПК не попадат всички съдебни решения, а само онези, които са влезли в законна сила и пораждат правни последици между страните по гражданското дело, по което са постановени. В случай, че съдебното решение не е влязло в сила, но подлежи на инстанционен контрол, то ГПК дава на страната, която счита, че последното е нищожно, друго правно-техническо средство за оспорването му – въззивна жалба, когато решението е постановено от първата инстанция (чл. 258-261 ГПК), или касационна жалба, когато се обжалва решението на въззивната инстанция (чл. 280-284 ГПК).

На следващо място, когато съдебното решение е било обжалвано пред въззивната или касационната инстанция и е постановено ново решение по същество, то решението на предходната инстанция не попада в обхвата на чл. 270, ал. 2 ГПК. От една страна, решението на предходната инстанция вече е било проверено от въззивната или касационната инстанция относно неговата валидност. Чл. 269 ГПК изрично регламентира задължението на съда да извърши служебна проверка на обжалваното решение без значение дали нищожността е релевирана от обжалвалата решението страна или не („Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част). По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.”). Тази служебна проверка за валидност обхваща цялото решение, независимо дали въззивната жалба е частична или се обжалва окончателният съдебен акт на предходната инстанция изцяло.

3

Безспорно е, че служебна проверка относно нищожността на обжалвано съдебно решение се извършва както от въззивната инстанция, така и на етап допускане до касационно обжалване, а също така и от касационната инстанция в производството по същество. След като предходното съдебно решение е било проверено относно своята валидност от погорната инстанция, то искът по чл. 270, ал. 2 ГПК е недопустим, тъй като от съда ще се иска да извърши проверка, която вече е извършена от него, като се има предвид съд в широк смисъл, без оглед на конкретното съдилище, което вече е извършило проверката на решението. От съда не може да се иска да се произнесе втори път по въпрос, по който се е произнесъл с влязло в сила съдебно решение. Ако въззивната или касационната инстанция се е произнесла с решение, което е влязло в сила, то обхватът на проверката относно валидността на решението, което е било разгледано по реда на инстанционния контрол, се включва в силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение на последната инстанция.

Ако тя е преценила, че предходното решение трябва да бъде „оставено в сила”, то проверката относно валидността му е дала положителен резултат. Всъщност всяко решение на горната инстанция, което е влязло в сила и с него не се прогласява нищожността на предходното решение, показва, че решението на долната инстанция е издържало проверката за валидност на инстанционния контрол, поради което не може да се иска от съда да се произнесе отново по същия въпрос.

С решение № 408/11.07.2023 г. по гр. д. № 2397/2022 г. на Районен съд – Враца, е изнесен на публична продан недвижим имот представляващ: самостоятелен обект в сграда с идентификатор №***, находящ се в гр. Враца по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-43/16.09.2005г. на изп. директор на АК с адрес на имота: гр. Враца, ул. ”Милин Камък” № 4, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в п.и. с идентификатор №*** с предназначение на самостоятелния обект жилище, апартамент, представляващ втори етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, брой нива на обекта -1, целия с площ от 107,42 кв. м., заедно с прилежащите части: съответните идеални части от общите части на сградата и ½ ид. ч. от отстъпеното право на строеж върху мястото, ниво: първо, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж няма, под обекта: ***, над обекта-няма при първоначална пазарна оценка 138 500 лв., като след приключване на проданта получената сума да бъде поделена между: И. О. Ц., с ЕГН **********, Т. С. Г., с ЕГН **********, от гр.

Враца, ул. ”Милин Камък” № 4 и Емил Т.ов Г., с ЕГН **********, съобразно правата им: 3/6 ид. части за И. О. Ц. от гр. Враца, ж.к. ”Дъбника”, бл. 142, вх. В, ап. 33, 2/6 ид. части за Т. С.

Г., от гр. Враца, ул. ”Милин Камък” № 4 и 1/6 ид. част за Емил Т.ов Г., от гр. Враца, ул.

”Милин Камък” № 4. Със същото решение са отхвърлени исковете на И. О. Ц., с основание чл. 346 ГПК вр. чл. 31, ал. 2 ЗС да бъдат осъдени ответниците Т. С. Г. лично и в качеството на наследник на починалата в хода на процеса ответница и съделителка Еленка Г.а, ответника Емил Т.ов Г., също лично и в качеството на наследник на Еленка Г.а да заплатят на ищеца обезщетение за лишаване от право да ползва делбения имот за периода от 11.10.2020 г. до 10.04.2023 г. в размер на пазарния наем, а именно: ответника Т. Г. да заплати на ищеца 5042,69 лв., съответно ответника Емил С. да заплати на ищеца 2521,34 лв., като 4 неоснователни и недоказани. С решението И. О. Ц. е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Враца държавна такса върху стойността на дела си в размер на 2 769,99 лв. и държавна такса върху отхвърлените искове по сметки 302,56 лв. Т. С. Г. е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Враца държавна такса върху стойността на дела си в размер на 1 846,66 лв.