Определение № 3646 от 27.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3646 гр. София, 27.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20251110147853 по описа за 2025 година намери следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от "етажна собственост" в сектор вх. Е в сграда на „****“ (предходно наименование „Флоримонт казино и СПА“), находяща се на адрес: гр. ****, представлявани от управителя на етажната собственост Е. В. П. с ЕГН **********, чрез адв. Б. П. Б. от КАК, срещу Р. Д. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. ****, с която са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове по чл. 6, ал. 1, т. 10, вр. чл. 51 ЗУЕС и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Р. Д. Б., чрез адв. Ж. Ж. от ДАК, е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции по допустимост и основателност.

Съдът, като провери редовността и допустимостта на предявените искове и като съобрази направените искания, на основание чл. 140 ГПК във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 24.02.2026 г. от 10.10 часа, за когато да се призоват страните.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок:

1. да индивидуализира надлежно от кого се поддържат предявените искове, като съобрази, че „етажната собственост“ няма самостоятелна процесуалноправна легитимация;

2. да уточни какво представлява „сектор вх. Е“ в сграда на „****“, респ. кои самостоятелни обекти включва и на какво основание се управлява самостоятелно в режим на етажна собственост по смисъла на ЗУЕС /конкретно по какъв начин е обособена тази част от сградата/;

ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.

УКАЗВА на ответницата в едноседмичен срок да уточни направените доказателствени искания за допускане на САТЕ и разпит на свидетели като посочи за доказване на конкретно 1 кои свои твърдения, изложени в отговора на исковата молба, поддържа тези искания.

ОТЛАГА произнасянето по искането на ответницата за допускане изслушване на заключение на съдебно-техническа експертиза след изслушване становището на страните.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД, както следва:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „****“ в сектор вх. Е в сграда на „****“ (предходно наименование „***“), находяща се на адрес: гр. ****, представлявани от управителя Е. В. П. с ЕГН **********, чрез адв. Б. П. Б. от КАК, срещу Р. Д. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр.****, с която са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове по чл. 6, ал. 1, т. 10, вр. чл. 51 ЗУЕС и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сума в общ размер от 5265,25 евро, от които:

- сумата от 1397,60 евро, представляваща годишна такса за управление и поддръжка на общите части за 2022 г., с падеж 31.12.2021 г. и сумата от 509,94 евро, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1397,60 евро за периода 01.01.2022 г. до 30.12.2024 г.;

- сумата от 1397,60 евро, представляваща годишна такса за управление и поддръжка на общите части за 2023 г., с падеж 31.12.2022 г. и сумата от 368,24 евро, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1397,60 евро за периода 01.01.2023 г. до 30.12.2024 г.;

- сумата от 1397,60 евро, представляваща годишна такса за управление и поддръжка на общите части за 2024 г., с падеж 31.12.2023 г. и сумата от 194,27 евро, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1397,60 евро за периода 01.01.2024 г. до 30.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 30.12.2024 г до окончателното изплащане на сумите.

С исковата молба се твърди, че ответницата е собственик на самостоятелен обект, находящ се в процесната сграда в режим на етажна собственост, а именно на апартамент № 19 с обща площ от 34,94 кв. м., придобит на 25.11.2011 г. Твърди се, че на 31.08.2017 г. е проведено ОС на ЕС, с решение № 4, т. 1 на което е определен размерът на дължимата от всеки един от етажните собственици такса за управление и поддръжка на общите части на сградата. Поддържа, че въз основа на посоченото решение размерът на дължимата от ответницата такса възлиза на 40 евро на кв. м. или общо 1397,60 евро годишна такса.

Посочва се, че годишната такса е дължима до края на месец декември на предходната година. Твърди се, че ответницата не е заплатила годишни такси за управление и поддръжка за 2022 г., 2023 г. и 2024 г., възлизащи на общ размер от 4192,80 евро, чийто падеж е настъпил, поради което се претендира, че ответницата дължи и лихва за забава върху същите в общ размер 1072,45 евро. Претендират се и съдебни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Р. Д. Б., чрез адв. Ж. Ж. от ДАК, е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции. Излага, че исковете са недопустими поради липса на процесуална правоспособност, доколкото ищецът е правен субект. По същество оспорва исковете като неоснователни. В тази връзка на първо място оспорва процесната сграда да е такава в режим на етажна собственост по смисъла на ЗУЕС, доколкото в същата няма отделни входове, които да са самостоятелно обособени и да обслужват самостоятелните обекти в сградата. На следващо място възразява, че решение № 4 от 31.08.2017 г. на ОС на ЕС е нищожно, поради липса на отделна етажна собственост на вх. Е на „****“, както и поради липса на формирана воля и компетентност на Общото събрание. Поддържа, че ОС няма компетентност да приема решения , чрез които освен поддържка на общите части /почистване, асансьор и снегопочистване/ се финансират дейности, свързани с функциониране на сградата като хотел – спа център, външен, вътрешен басейн, фитнес, сауна, парна баня, детски кът, посочени като допълнителни услуги.

2

Възразява, че посочените обекти изобщо не представляват общи части по предназначението си. Оспорва като незаконосъобразно определянето на таксите на кв. м. притежавана площ.

Прави възражение за нищожност на т. 7 от решение № 4, регламентираща неустойка при изпълнение на задължението за заплащане на такси за поддръжка и управление, поради противоречието й на закона. Евентуално релевира възражение за изтекла погасителна давност на вземането за годишна такса за 2022 г. с настъпил падеж 31.12.2021 г. в размер на 1397,60 евро, както и на акцесорната претенция за лихва върху това вземане. По изложените съображения моли съда да приеме, че исковете са недопустими и да прекрати производството, евентуално да отхвърли същите като неоснователни. Претендира разноски.

РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствена тежест между страните както следва:

По исковете с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че за процесния период ответницата е собственик на сочения от ищеца самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост, че е налице решение за определяне размер на месечни/годишни вноски за поддръжка и управление на общите части, както и размера на дължимите от ответницата такси, респективно обстоятелствата, обосноваващи претендирания размер на вземанията. При твърдения, че процесните суми се дължат въз основа на решение на отделен вход от сградата – да установи, че ответницата е собственик на самостоятелен обект от този вход.

По релевираното от ответницата възражение за изтекла погасителна давност на вземането за годишна такса за 2022 г. с настъпил падеж 31.12.2021 г. в размер на 1397,60 евро в доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на давността, в случай че твърди такива.

По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже възникването на главен дълг и настъпването на падежа на задължението.

При доказване на горните обстоятелства, ответницата следа да докаже, че е заплатила процесните задължения на падежите.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Съдът УВЕДОМЯВА страните, че при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса /чл. 78, ал. 9 ГПК/.

УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото заседание следва да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния представител/пълномощник телефонен номер.

Препис от определението да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от 3 отговора на исковата молба на ответницата.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4