Решение № 3699 от 23.06.2020, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр.София, 23.06.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на седми март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Елена Иванова

ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева мл.с. Андрей Георгиев при секретаря Димитринка Иванова и в присъствието на прокурора .................... като разгледа докладваното от съдията-докладчик в.гр.дело N: 6 073 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение № 301529 от 22.12.2017 г., постановено по гр.д.№ 33 284/2015 г. по описа на СРС, I ГО, 159 състав, Агенция „П. И.“ е осъдена да заплати на З. „А.“ АД, ЕИК********на основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./ във връзка с чл.49 ЗЗД сумата 1 192,95 лева, представляваща заплатено застрахователно обезщетение за нанесени ще-ти на лек автомобил марка „Субару”, модел „Легаси” с рег.№ ********, настъпили в ре-зултат на реализирано на 16.05.2010 г. ПТП в гр.София, бул.”Самоковско шосе”, в посока към гр.София, преди кръстовището с Околовръстен път, ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.06.2015 г. до окончателното й изплащане; на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 346,58 лева – обезщетение за забавено изпълнение на главния дълг за периода: 12.06.2012 г. до 11.06.2015 г., както и сумата 886,83 лева – разноски по чл.78, ал.1 ГПК.

Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на ответника – Столична община.

Така постановеното съдебно решение е обжалвано изцяло от ответника Агенция „П.на И.“, гр.София. Във въззивната жалба се поддържа, че решението е неправил-но, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и проце-суалния закон.

Жалбоподателят излага съображения, че направените констатации и изводите на СРС са неправилни, тъй като по отношение на ПТП не е посочен час и на кой километър е осъществено евентуално същото в представените доказателства, вкл. уведомление-декларация и показанията на свидетеля П.А.; не е приложен/липсва протокол за ПТП, издаден от компетентен държавен орган, съгласно ЗДвП и р.ХІІ, т.59 от Общите условия на застрахов-ка на моторни превозни средства „Каско на МПС”” на ЗАД „А.” и в противоречие с т.60 и т.61 от общите условия, който протокол има обвързваща материална доказателствена сила относно фактите, осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице и е частен свидетелстващ документ относно описанието и механизма на произшествието, като не е направен и снимков материал от длъжностно лице. Поддържа се и че при описание на обс-тоятелствата, при които е настъпило ПТП, не са посочени размерът и особеностите на пре-пятствието, посочено като причина за настъпване на застрахователното събитие /”необезо-пасената дупка”/; че неправилно СРС е кредитирал приложените частни документи от ищцо-вото дружество – уведомление-декларация за щета по застраховка „Каско на МПС” и др., тъй като частни свидетелстващи документи те не се ползват с обвързваща съда материална доказа-телствена сила и отразените в тях обстоятелства не се потвърждават от показанията на свиде-телите. Сочи се и че използването в чл.20, ал.2 ЗДвП понятие „предвидимо препятствие” след-ва да се разбира като такова, което или е несъмнено очевидно от далечно разстояние или е обозначено, като във връзка с това, ако се приеме, че визираното в исковата молба „препятст-вие”, отговаря на „предвидимо препятствие”, то не става ясно как същото е повлияло в посока реализация на ПТП, а не обратното; че Областно пътно управление *** не е сигнализи-рано относно евентуалното препятствие на пътното платно /чл.165, ал.1, т.3 ЗДвП/; че проти-воречията между показанията на свидетеля и описаното в частните писмени доказателства и др., внася съмнение в истинността на фактите, възпроизведени от свидетеля, както и че пред-вид изложеното не може да се изведе категоричен извод, че евентуалното произшествие е нас-тъпило при твърдяните обстоятелства. Инвокирани са аргументи за неправилност на извода на първоинстанционния съд относно хипотезата за „противоправно поведение”, тъй като няма как да се установи спазване на правилата и условията от водача – не може да се установи ско-ростта, с която се е движел водачът, а СРС изключва съпричиняване – несъобразена скорост, с оглед посочената такава от водача на МПС – около 40 км/ч., а той е заинтересован, като се наведени доводи за неправилно кредитиране на показанията на свидетеля А. за нали-чието на друго МПС, което да е възпрепятствало заобикалянето на евентуалното препятствие от страна на потърпевшия, тъй като това не е отразено в схемите. Релевират се съображения и че в опис на претенция – 17.05.2010 г. и доклада по щета задължителните реквизити за попъл-ване и удостоверяване не са извършени и не става ясно спазени ли са Общите условия за заст-раховка на моторни превозни средства „Каско” на ЗАД „А.”; че в случая няма ангажи-рани доказателства че не са налице изключения от покритите рискове по сключения застрахо-вателен договор /в т.ч. че вредите не са причинени от умишлени действия на водача и че същият не е бил под въздействието на алкохол или упойващи вещества/ и че застраховател-ната полица не се удостоверява основанието за изплащане на обезщетението, тъй като при неизпълнение от страна на застрахования на задълженията му по т.56, т.58 от общите условия /ОУ/, както и при неспазване на сроковете по т.58.2.2 или т.58.2.3, или не представи, който и да е от документите и/или реквизитите по т.59 от ОУ, застрахователят може да намали или откаже изплащане на обезщетение, т.е. наличието на застрахователна полица е повод за иницииране на взаимоотношение между страните, но не е доказателства за настъпване на ПТП, като не става ясно и дали ищцовото дружество е спазило собствените си общи условия. Навежда се оплакване и че по делото не се установява дали ответникът е имал задължение да поддържа пътя и дали твърдените вреди са в причинна връзка с това неизпълнение.

Моли въззивния съд да уважи жалбата и след като отмени атакуваното решение, да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира присъждането на разноски по делото, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца – З. „А.” АД, ***, в който жалбата се оспорва изцяло, като се навеждат доводи, че пър-воинстанционното решение е правилно и обосновано, тъй като по делото е доказано по безс-порен начин, че в полза на ищеца е възникнало регресно право по чл.213 КЗ /отм./. Релевират се доводи за неоснователност на оплакванията във въззивната жалба във връзка с настъп-ването на застрахователното събитие, неговото място, дата, механизъм и причинната връзка между него и претърпените вреди. Релевират се твърдения, че ПТП не е сред посочените хипотези по чл.125 ЗДвП за съставянето на протокол за ПТП; че неаргументирани и неотноси-ми към предмета на спора са възраженията по отношение на застрахователното събитие, че застрахователят е взел след извършен оглед и анализ обосновано и подкрепено с достатъчно документи и доказателства решение за изплащане на застрахователно обезщетение, като се застъпва становище и за неоснователност на оплакването на жалбоподателя за неправилно кредитиране от СРС на представените и приобщени към делото доказателства, тъй като всички доказателства са еднозначно и недвусмислено установяват фактическата обстановка – предмет на спора, а направените възражения не са подкрепени нито от убедителни аргументи, нито в хода на производството ответникът е представил доказателства, оборващи тези на ище-ца.

Моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди атакуваното решение. Претендира присъждането на направените пред въззивната инстанция разноски.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валид-ността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпро-си той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част, поради което съдът дължи произнасяне по правилността на решението с оглед изложените в жалбата доводи.

Първоинстанционният съд е сезиран при условията на обективно съединяване с ис-кове с правно основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./ във връзка с чл.49 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Решаващият състав на СГС след преценка на обстоятелствата по делото и събрания в първоинстанционното производство доказателствен материал: доказателствата по щета № 10010030119326, образувано във връзка с настъпило застрахователно събитие – ПТП от 16.05. 2010 г., в т.ч. и полица № **********/23.02.2010 г. за застраховка „Каско” на л.а.„Субару”, модел „Легаси” с рег.№ ******** и Общите условия за застраховка на моторни превозни средства /”Каско”/, изслушаните авто-технически експертизи, изготвени от вещото лице инж. Живко Евтимов, както и гласните доказателства – показанията на свидетеля П.Н.А. /водач на л.а.„Субару”/ – поотделно и в неговата съвкупност, напълно споделя изво-дите на първоинстанционния съд, с които е обоснована дължимостта на претендираните главно и акцесорно вземания, изведени на базата на правилно установената фактическа обста-новка по делото и при правилно приложението на релевантните правни норми, поради което на основание чл.272 ГПК препраща към тях. В допълнение на мотивите на СРС и във връзка с доводите, наведени с жалбата, в рамките на които въззивният съд е ограничен, съгласно нор-мата на чл.269, изр.2 ГПК, следва да се добавят и следните съображения:

По силата на разпоредбата на чл.213, ал.1 КЗ /отм./ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. С оглед тази законодателна уредба предпоставките за уважаване на иск на това основание са: наличието на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и увреденото лице /в т.ч. и застраховка „Каско“/; плащането на застрахователно обезщетение по нея и наличието на непозволеното увреждане по чл.45, ал.1 и сл.ЗЗД от трето лице – изисквания, които в дадената хипотеза са налице.

Между ищцовото дружество и „ДСК А.Л.“ ЕООД е налице сключен застрахо-вателен договор за имуществена застраховка „Каско“ на МПС, с обект на застрахователно покритие: л.а.„Субару”, модел „Легаси” с ДК № ********, в срока на действие на който – на 16.05.2010 г. застрахованият автомобил е увреден вследствие на ПТП. Сключената застраховка е по клауза П – „Всички рискове“, като по въпроса относно включените в тази клауза покрити рискове е налице препращане към представените в процеса и неоспорени от ответника в първоинстанционното производство Общи условия за застраховка на моторни превозни средства /”Каско”/ на З. „А.“ АД, неразделна част от договора.

Подписаният между визираните лица застрахователен договор съдържа всички изис-куеми се реквизити по глава Осемнадесета от Част Четвърта на КЗ /отм./, валиден е и е поро-дил действие в правната действителност. Законова пречка съконтрагентите по такъв вид сдел-ка по отношение на въпроса за покритите застрахователни рискове да уговорят препращане към друг акт, в т.ч. и общи условия, неразделна част от договора – не е налице. Съгласно пред-ставените Общи условия, клауза П – „Всички рискове“ /Пълно Каско/ покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени от всички рискове в клаузите „М”, „Ч” и „К”, вкл. и процесният.

Разпечатката съдържа 24 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7005be66-629a-458f-81e5-a0df19bd7573