Решение № 518 от 15.05.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 518 гр. Варна, 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20243100500831 по описа за 2024 година

Производството по делото е по Глава 39 от ГПК, с правно основание чл.435 ал.2 от същия, и е образувано по жалба от СНЦ „ОТВОРЕН ОБЩЕСТВЕН СЪВЕТ НА ПРОТЕСТИРАЩИТЕ“, ЕИК ***, чрез Кънчо Бонев – Председател на УС против начислените такси и разноски и против отказ на ЧСИ Захари Димитров, рег.№ 808 да прекрати изпълнителното производство по дело № 924/2023 година.

В жалбата се изразя становище, че не следва да заплаща начислените такси и разноски по делото, т.к. му се виждат прекомерни. Молителя твърди, че в ПДИ е посочено едно задължение, докато в Поканата за принудително изпълнение сумата е нараснала. Молителя излага още, че Прокуратурата на Р България не разполага с правото да ангажира ЧСИ , за да събира задълженията си, като е длъжна да стори това пред ДСИ при СИС към РС – Варна. Отделно той сочи, че е изплатил претендираното задължение и настоява съдът да прекрати изпълнителното дело.

В отговор на жалбата ю.к. Станоева от името на ВКП на Р България изразя становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на жалбата. Изрично сочи, че задължението не е било изплатено.

От мотивите на ЧСИ Захари Димитров става ясно, че намира жалбата за недопустима, евентуално за неоснователна, като излага и правни аргументи в тази насока.

За да се произнесе по спора, след като се запозна с материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:

1

Изпълнителното производство е образувано под № 924/2023 година, по описа на ЧСИ Захари Димитров, по молба на ВКП на Р България, по повод събиране неизплатена сума – 100 лева, по дело от административен характер.

Не е спорно, че Длъжника е получил ПДИ по реда на чл.50 от ГПК, както не е спорно, че е получил и Поканата за принудително изпълнение.

От съдържанието на депозираната жалба може да се направят изводи, че Длъжника оспорва начислените суми, с довода, че също така е изплатил задължението и е редно изпълнителното дело да бъде прекратено.

Виждането на съда е следното:

В съответствие с чл.79 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Изключение от този принцип се съдържа в чл. 53, ал. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс , съгласно който текст държавният съдебен изпълнител /ДСИ/ не събира такса върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение. В случаите обаче, когато изпълнението се извършва от частен съдебен изпълнител /ЧСИ/, длъжникът дължи такса дори и при плащане в срока за доброволно изпълнение. Таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по чл. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона з а частните съдебни изпълнители, по общото правило на чл. 79, ал. 1 ГПК е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело. Съобразно ТР № 2 / 2015 година на ВКС на Р България, ако взискателят не е внесъл авансово дължима такса, частният съдебен изпълнител я събира от длъжника съгласно чл. 79, ал. 2 ГПК, когато длъжникът отговаря за тази такса.

Съдът счита, че таксата по т. 26 ТРЗЧСИ се дължи и е следвало да бъде заплатена от жалбоподателя, съгласно принципното положение, установено в чл. 79 от ГПК. Доводите на жалбоподателя, че след като е заплатил задължението си към ВКП на Р България не дължи такси и разноски, не се споделя от закона и от съда. Изпълнителния процес може да приключи едва след заплащането и на дължимите такси и разноски.

Жалбоподателя обръща внимание, че размера на задължението му е нараснал и твърди, че това обстоятелство не почива на закона. Извода е изцяло погрешен, т.к. неизпълнението на задължението обуславя след себе си извършването на справки и въобще на изпълнителни действия, които допълнително се заплащат, и оскъпяват самия процес. Прави впечатление, че ЧСИ е начислил възнаграждение за ю.к. към минимален размер, извършил е множество справки, за всяка от които е сочил правното основание и сумата, която следва да се начисли. Т.е. неизпълнението на задължението води след себе си допълнителни такси и разноски, и докато не бъде изпълнено ще увеличава размера на задължението, пропорционално на извършените 2 справки и изпълнителни действия. Отделно се дължи и ДДС.

Неоснователно се явява и второто възражение на молителя – да бъде прекратено изпълнителното дело, поради изплащане на задължението.

Прекратяването на изпълнителното производство е правомощие на Съдебния изпълнител, с което той разполага при наличие на процесуалните предпоставки, визирани в чл.433 ал.1 т.1 от ГПК, а именно, когато Длъжникът представи разписка от Взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска. В конкретния случай е видно, че Длъжника твърди изпълнение още от 30.03.2024 година, но не представя доказателства за това.

Изрично е посочено в отговора против жалбата от страна на ю.к. Станоева, че задължението към този момент няма погашение. Следователно при тези данни е трудно да се приеме, че е налице хипотезата на чл.433 ал.1 т.1 от ГПК, визираща прекратяване на делото, поради изплащане на задължението.

Неясни за съда са вижданията на молителя, досежно кой е редно да осъществи изпълнителната принуда – дали ЧСИ или ДСИ. Това обстоятелство, което подлежи на преценка от самия Взискател, няма отношение към становището на Длъжника. Отделно от това е редно да се посочи, че според чл. 136, ал. 3 ЗСВ Прокуратурата е единна и централизирана, и след като закона предвижда отговорност на самата Прокуратурата на РБ, като юридическо лице, то е редно същата да може да осъществява и правомощията си по събиране на дължимите й вземания.

При тези данни, ВОС намира, че жабата не съдържа годни основания и редно да бъде отхвърлена.

В полза на Прокуратурата на Р България с оглед направеното изрично искане за това следва да се присъди и възнаграждение за ю.к. в размер на 100 /сто/ лева , на основание чл.25 а ал.3 от Наредбата за правната помощ.

С оглед изложеното, ВОС,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалба Вх.№ 5972 от 28.03.2024 година на СНЦ „ОТВОРЕН ОБЩЕСТВЕН СЪВЕТ НА ПРОТЕСТИРАЩИТЕ“, ЕИК

***, чрез Кънчо Бонев – Председател на УС против начислените такси и разноски, и против отказ на ЧСИ Захари Димитров, рег.№ 808 да прекрати изпълнителното производство по дело № 924/2023 година.

О С Ъ Ж Д А „ОТВОРЕН

ОБЩЕСТВЕН

СЪВЕТ

НА

ПРОТЕСТИРАЩИТЕ“, ЕИК ***, да заплати в полза на Прокуратурата на Р България сумата от 100/сто/ лева, представляващо възнаграждение за ю.к. пред ВОС.

3

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4