Решение № 3303 от 16.10.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 11635/2022
- Вид
- Решение № 3303
- Подписан
- 16.10.2023
- В сила
- 26.02.2024
- Състав
- Кристиана Кръстева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 125, ал.1, т. 7 · Закон за движението по пътищата
- чл. 500 · Кодекс за застраховането
- чл. 500, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.500, ал.1, т.3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 3303 гр. В., 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Кристиана Кръстева при участието на секретаря Теодора К. Кирякова като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело № 20223110111635 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от „ЗАД О. - З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С. С." ****** срещу Х. Т. В., ЕГН ********** с адрес гр. Р., ж.к.„О.“ ****** иск за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществува регресно вземане против ответника за сумата от 124,52лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност" № BG/23/118000959153 по щета № 0410-090‐ 0127-2018 за нанесени имуществени вреди на лек автомобил „Фолксваген Пасат", с рег.
******, вследствие на виновно причинено от ответника пътно- транспортно произшествие на 30.05.2018г. в гр. В., на ул. Ч. В. № 58 при управление на лек автомобил „Форд Транзит", рег. ****, като ответникът е напускал местопроизшествието без да уведоми органите на МВР, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда- 29.12.2021г. до окончателното изплащане на задължението , за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 24.01.2022г. по ч.гр.д. № 614/2022г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на исковата молба: На 30.05.2018г. в гр. В., около 08:05 на ул. Ч. В. № 58 ответникът при управление на „Форд Транзит", рег. **** и маневра движение на заден ход предизвиква ПТП с „Фолксваген Пасат“, с рег. ******. За настъпилото ПТП е бил съставен протокол № 1649357/07.06.2018г. от органите на СПП при ОД на МВР - В., съгласно който причините за произшествието се дължат на виновното поведение на ответника. Съставен е АУАН №382450/07.06.2018г. След настъпването на ПТП се сочи, че ответникът е напуснал местопроизшествието, без да уведоми органите на МВР. В резултат на ПТП на л.а „Фолксваген Пасат“, с рег. ****** са били причинени имуществени вреди. Увреждащият автомобил е бил застрахован имуществено от ищеца.
Застрахователят е бил уведомен и е образувал щета 0410-090-01272018, по която е определил и изплатил на 20.07.2018г. застрахователно обезщетение в размер на 124,52лева.
Искането е за уважаването на исковата претенция и присъждане на разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез назначения от съда особен представител. Оспорва се твърдението, че ответникът е напуснал ПТП без да уведоми органите на МВР. Твърди, че е присъствал на мястото на ПТП, за което обстоятелство говори фактът, че е подписал протокола за ПТП. На следващо място, сочи, че хипотезата на чл. 500 КЗ визира случаи, в които посещението на ПТП от органите на МВР е задължително, какъвто не е настоящият случай, тъй като имало причинени само материални щети. Оспорва, че вина за настъпилото ПТП има ответникът, размера на определеното и изплатено от застрахователя обезщетение, както и описанието на щетите по увреденото МПС. Искането е за отхвърляне на исковата претенция.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, съобразявайки становището на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Със заповед № 303/24.01.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 614/2022 г. по описа на Районен съд- В., ответникът е осъден да заплати на ищеца сумите, чиято дължимост е предмет на установяване в настоящото производство. Видно от материалите по заповедното дело е, че длъжника е уведомен по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си, предмет на заповедта в едномесечен срок от съобщението, на основание чл. 415, ал. 4 ГПК.
Фактическият състав на така предявения иск е очертан от нормата на чл.500, ал.1, т.3 КЗ. За да бъде уважен и предвид правилата за разпределянето на доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже, при условията на пълно и главно доказване - валидно застрахователно правоотношение по отношение на увреждащия автомобил по повод договор за застраховка „Гражданска отговорност”; че в този период е настъпило застрахователно събитие по вина на ответника, за което застрахователят носи застрахователен риск; че в резултат и в причинна връзка с така настъпилото застрахователно събитие на увредения автомобил са причинени имуществени вреди, съответно техния вид и размер; че е заплатил застрахователното обезщетение на увредения; че ответникът е напуснал мястото на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, чието посещение е било задължително. В тежест на ответната страна е да да установи наведените от него положителни правоизключващи отговорността му възражения по иска и в частност, че е останал на местопроизшествието след настъпването му и преди посещението му от органите на МВР.
Между страните са били обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че: между собственика на „Форд Транзит“, рег. **** и ищеца е било налице валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, полица № BG/23/118000959153; че в срока на действие на застраховката е настъпило на 30.05.2018г. в гр. В., на ул. Ч. В. № 58 ПТП с участие на „Форд Транзит”, рег.
**** и „Фолксваген Пасат”, с рег. ******, в резултат на което л.а „Фолксваген Пасат”, с рег.
****** е увреден, за което ищецът е уведомен и образувал щета № 0410-090-0127-2018; че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение по щета № 0410-090-0127-2018 за нанесени имуществени вреди на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. ****** в размер на 124,52лева.
От ангажираните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 30.05.2018г., при маневра движение на заден ход, е настъпило ПТП между л.а „Форд Транзит“, рег. **** , управлявано от Х. В. и л.а. „Фолксваген Пасат“, с рег. ****** . За произшествието е бил изготвен протокол за ПТП № 1649357/07.06.2018г. от органите на СПП при ОД на МВР - В., съгласно който причините за произшествието се дължат на виновното поведение на ответника. Документирано е като увреждане на л.а. „Фолксваген Пасат“, с рег.
****** - охлузване на задна броня. Протоколът е подписан от двамата участници в ПТП. На 07.06.2018г. на ответника е бил съставен АУАН № 382450, за това че на 30.05.2018г. около 8ч. на 2 кръстовището на ул. „Ч. В.“ № 58 при управление на л.а „Форд Транзит“, рег. **** и при маневра движение на заден ход не се убедил, че пътя зад превозното средство е свободен и блъснал паркирания зад него л.а. „Фолксваген Пасат“, с рег. ****** , причинявайки материални щети, като не изпълнява задълженията си като участник в ПТП и го напуска.
Протоколът и АУАН са подписани от ответника. С НП № 18-0819-003611/16.10.2018г. на ответника е било наложено адм. наказание за допуснати три нарушения на ЗДвП – чл.183, ал.2, т.11- нарушава правилата за движение назад; чл.175, ал.1, т.5 - наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие (напуснал местопроизшествието); чл.183, ал.1, т.1, пр.2 - не носи определените документи - свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство.
По повод настъпилото ПТП собственикът на увредения автомобил на 08.06.2018г. е уведомил ищеца, като застраховател по имуществена застраховка „Гражданска отговорност“ на увреждащия автомобил. Последният е извършил опис на щетата, определил е и изплатил на 20.07.2019г. застрахователно обезщетение за уврежданията в размер на 124,52лева, след което е отправил регресна претенция към ответника.
За установяване обстоятелства по настъпване на ПТП по делото бяха ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Я. Н. Г. /водачът на увредения автомобил/. Св.
Г. разказва, че си спомня за настъпилото ПТП. Колата му била паркирана и не е видял водача, който е причинил ПТП, а информация за инцидента получил от негов съсед, който го е видял. Възприел е собствения си автомобил след настъпване на ПТП- то, като щетите се изразявали в деформиране на дясната врата. Заявява, че верочтно ответникът не е разбрал за удара.
Безспорно от ангажираните по делото писмени доказателства се установява противоправно поведение на ответника при ПТП. За допуснатите от него нарушения на ЗДвП е бил наказан по административен ред с влязло в сила НП. Вината на ответника е установена. По тези факти страните не са и спорили.
При така установените безспорно факти, следва да се даде отговор на въпроса дали е налице хипотезата, на която ищецът основава претенцията си и даваща му регресно право да получи от делинквента платеното от него застрахователно обезщетение и разноски. В казуса, ищецът се позовава на нормата на чл. 500, ал.1, т.3 КЗ твърдейки, че ответникът след настъпване на ПТП е напуснал произшествието. Разпоредбата на чл. 500, ал.1, т. 3 КЗ регламентира регресно право на застрахователя, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпване на ПТП преди идването на органите за контрол на движение на пътищата, когато посещението от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина. Тоест не всяко действие от страна на виновния водач по напускане на произшествието дава право на регрес, а само онова поведение, когато то не е било съобразено с буквата на закона, в частност ЗДвП, предвиждащо задължително обслужване на произшествието от контролните органи на МВР. А кои са тези случаи ЗДвП ги разписва в чл. 125, ал.1- при произшествието има убит или ранен човек; произшествието е предизвикало задръстване на платното за движение; в произшествието участва ППС, което превозва опасен товар или товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на това създава опасност за движението; има съмнение, че участник в произшествието е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или не притежава необходимите права за управление на моторно превозно средство; произшествието е с участието на ППС на Министерството на отбраната или на Българската армия, както и на съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея; в този случай се уведомява служба „Военна полиция“ към министъра на отбраната; между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него; произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди. Няма спор в случая, че при настъпването на ПТП пострадали лица няма. Има данни само за причинени материални щети на друго МПС. Не е налице и хипотеза на чл. 125, ал.1, т. 7 ЗДвП, доколкото от ангажираните по 3 делото гласни доказателства категорично се установи, че спор относно вината на ответника за ПТП, между участниците в него не е имало.
Изложеното обосновава извод, че не са налице предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по см. на чл. 500, ал.1 КЗ, поради което предявеният иск следва да се отхвърли.
Ответникът е представляван от особен представител, поради което и в негова полза разноски не се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЗАД О. - З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С. С." ****** срещу Х. Т. В., ЕГН ********** с адрес гр. Р., ж.к..
„О.“ ****** иск за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществува регресно вземане против ответника за сумата от 124,52лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност" № BG/23/118000959153 по щета № 0410-0900127-2018 за нанесени имуществени вреди на лек автомобил „Фолксваген Пасат", с рег. ******, вследствие на виновно причинено от ответника пътно- транспортно произшествие на 30.05.2018г. в гр. В., на ул. Ч. В. № 58 при управление на лек автомобил „Форд Транзит", рег. ****, като ответникът е напускал местопроизшествието без да уведоми органите на МВР, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда- 29.12.2021г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 24.01.2022г. по ч.гр.д. № 614/2022г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.