Решение № 91 от 25.05.2022, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Кюстендил, 25.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Гражданско дело № 20211500100240 по описа за 2021 година

Делото е образувано по исковата молба на Л. ИВ. Г., с ЕГН **********, с адрес в гр.П. кв.„**************, подадена чрез пълномощника адв.С.И. от АК-П., с адрес за призоваване – гр.П., ул.„**********************, чрез адв.И., срещу „Обединена българска банка“ АД, с ЕИК **********************, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.„Света София“ №5.

Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено по отношение на „Обединена българска банка“ АД, че Л. ИВ. Г. не дължи на дружеството следните суми: главница – 71 146.33 лева по договор за предоставяне на кредит за закупуване на недвижим имот от 05.11.2004г.; сумата от 3 893.44 лева, представляваща договорна лихва за периода от 25.11.2005г. до 27.04.2006г. и 21.66 лева – наказателна лихва за периода от 25.11.2005г. до 27.04.2006г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.04.2006г. до окончателното изплащане на сумата, както и 2 594.84 лева – разноски по гр.д.№2702/2006г. по описа на Районен съд-П., за които в полза на дружеството е бил издаден изпълнителен лист по гр.д.№2702/2006г. по описа на РС-П., по който е образувано изп.д.№20197450400269/19г. по описа на ЧСИ Н. С., рег.№745, с район на действие ОС – Кюстендил, поради погасяване по давност на задълженията за заплащане на посочените суми.

Ищцата твърди, че срещу нея в полза на „Обединена българска банка“ АД е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№2702/2006г. от дата 11.05.2006г., по силата на който да заплати на дружеството горепосочените суми. Сочи, че по въпросния изпълнителен лист, на 18.10.2006г. първоначално е било образувано изп.д.№250/2006г. по описа на ЧСИ Н.С., с рег.№745, с район на действие – Кюстендилски окръжен съд, по което не са били извършвани никакви изпълнителни действия, освен връчване на покана за доброволно изпълнение на 27.10.2006г., и не са постъпвали суми, като същото било прекратено на 19.09.2019г., в хипотезата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Твърди, че въз основа на същия изпълнителен лист, след прекратяване на така образуваното изпълнително дело, е последвало образуване на ново такова – на датата 21.10.2019г., а именно – изп.д.

№269/2019г. по описа на същия ЧСИ, по което до Г. е било изпратено съобщение за образуване на изпълнително дело от 08.11.2019г., в което са били посочени дължими суми, 1 както и са били изготвяни обявления за насрочени публични продани на собствен на Г. недвижим имот в с.Таваличено, обявленията – от датите 27.10.2020г., 05.04.2021г., 23.04.2021г. и 28.04.2021г. за публични продани в периодите от 10.11.2020г. до 10.12.2020г., от 10.04.2021г. до 10.05.2021г. и от 10.05.2021г. до 10.06.2021г.

Ищцата счита, че не дължи сумите по издадения срещу нея в полза на ответника изпълнителен лист, тъй като същите към момента на образуване на второто изп.дело – изп.д.№269/2019г. по описа на ЧСИ Н.С., са изцяло погасени по давност – на 18.10.2009г., респ. на 18.10.2011г., с изтичане на тригодишен, съответно – на петгодишен давностен срок, като вземанията са погасени както от процесуална, така и от материална гледна точка. Сочи, че в случая не са били извършвани действия, които спират или прекъсват давността, по смисъла, разяснен в ТР №2/26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Поддържа, че макар прекратяването на изп.д.№250/2006г. да е сторено с постановление на ЧСИ от 19.09.2019г., в действителност прекратяването е настъпило по силата на закона още през 2013г., доколкото в периода от 11.05.2011г., респ. 25.07.2011г., до 30.07.2014г. не са били извършвани никакви действия по посоченото изпълнително дело (вж.уточненията, направени в първото по делото съдебно заседание – л.100 от делото). Ищцата анализира кои изпълнителни действия са годни да прекъснат давността по смисъла на разясненията, дадени с ТР №2 от 26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, като обосновава разбиране, че давността не се счита прекъсната само с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, а заповедта за изпълнение и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист нямат последиците на съдебно решение, поради което намира, че не е приложима разпоредбата на чл.117 ал.2 от ЗЗД, а тази на ал.1 от ЗЗД и срокът на новата давност съвпада с този за погасяване на вземането.

Моли се уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски, в това число и при условията на чл.36 от ЗАдв.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Обединена българска банка“ АД, чрез пълномощника ю.к.И.Т., е подал писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на исковата претенция и моли отхвърлянето й като неоснователна. Сочи, че въз основа на издадения изпълнителен лист от 11.05.2006г. по ч.гр.д.№2702/2006г. по описа на РС-П., дружеството е подало молба с вх.

№00531/18.10.2006г. до ЧСИ Н.С. за образуване на изпълнително дело, с искане за насочване на принудително изпълнение към недвижим имот, който е бил ипотекиран в полза на банката. Описва и посочва по дати предприетите действия по образуваното изп.д.

№250/2006г., прекратено с постановление от 19.09.2019г., на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, като оспорва верността на твърденията на ищцата, че както по това изп.дело, така и по образуваното след него изп.д.№269/2019г. по описа на ЧСИ Н.С., не са били извършвани изпълнителни действия. Дружеството изтъква, че на 12.04.2017г. между него и ищцата Л.Г. е било сключено споразумение, според пар. III от което, към 28.04.2017г. общият размер на задълженията на Г. по договора за кредит е в размер на 169 386.88 лева, с което Г. е признала, че вземанията на банката са основателни, ликвидни и изискуеми, не оспорва настъпилата предсрочна изискуемост и признава размера на задълженията. Ответникът посочва, че според т.10 от ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие и анализира действията, които, според същото ТР прекъсват давността, като счита, че по силата на чл.117 ал.2 от ЗЗД давността е петгодишна ако вземането е установено със съдебно решение. Аргументира теза, че влязлата в сила заповед за изпълнение, в хипотезата на липса на подадено срещу същата възражение в срок, какъвто счита, че е настоящият случай, получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, поради което нормата на чл.117 ал.2 от ГПК намира приложение. Според ответното дружество, 2 сключеното на 12.04.2017г. споразумение между страните прекъсва давността, съгласно чл.116 б.„а“ от ЗЗД, тъй като представлява признание на вземането – ясно и недвусмислено волеизявление на длъжника, направено в рамките на давностния срок, отправено и достигнало до кредитора. Наред с посоченото, ответникът възразява, че към момента на изп.д.№250/2006г. е било в сила ППВС №3/18.11.1980г., което е било отменено едва с ТР №2/26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС и според което ППВС погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането, като цитира съдебна практика относно действието във времето на тълкувателните норми. В обобщение се прави извод, че вземанията по изпълнителния лист не са погасени по давност, моли се отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

Окръжен съд – Кюстендил, след като се запозна с доводите и възраженията на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, при условията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

В производство по чл.242 във вр. с чл.237 от ГПК (отм.), развило се пред Районен съд-П. по молба на „Обединена българска банка“ АД, по която е било образувано ч.гр.д.

№2702/2006г. по описа на съда, срещу Л. ИВ. Г., с ЕГН **********, е бил издаден изпълнителен лист от 11.05.2006г. в полза на дружеството за заплащане на сумата от 71 146.33 лева, представляваща неплатена главница по договор за предоставяне на кредит за закупуване на недвижим имот от 05.11.2004г.; сумата от 3 893.44 лева, представляваща договорна лихва за периода от 25.11.2005г. до 27.04.2006г. и 21.66 лева – наказателна лихва за периода от 25.11.2005г. до 27.04.2006г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.04.2006г. до окончателното изплащане на сумата, както и 2 594.84 лева – разноски по делото. Понастоящем делото е унищожено, поради изтичане на срока за съхранението му.

На 18.10.2006г. носителят на вземането - „Обединена българска банка“ АД, чрез пълномощник, е подал молба до ЧСИ Н. С., с рег.№745, с район на действие – Кюстендилски окръжен съд, към която е приложил издадения изпълнителен лист и е отправил искане за образуване на изпълнително дело и извършване на опис и продажба на недвижим имот, описан в молбата, върху който е била учредена ипотека в полза на банката.

Било е образувано изп.д.№250/2006г. по описа на ЧСИ, по което са били предприемани регулярно действия по извършване на опис, оценка на имота, насрочвани са публични продани, които са били обявявани за нестанали.

От материалите по изисканото изп.д.№250/2006г. по описа на ЧСИ е видно, че с протокол от 19.04.2011г. съдебният изпълнител е обявил за нестанала поредна публична продан, поради липса на наддавачи и постъпили наддавателни предложения. С молба с вх.

№01178/11.05.2011г. взискателят „Обединена българска банка“ АД е поискал съдебният изпълнител да определи нова начална цена и да извърши нова публична продан на ипотекирания в полза на банката недвижим имот (вж.л.194 от изп.дело). ЧСИ е насрочил публична продан за времето от 29.07.2011г. до 29.08.2011г., както и е разпоредил взискателят да заплати такси за насочените до момента публични продани на имота в размер на 839 лева с ДДС, както и такива за вещо лице, което да актуализира оценката на имота, съобщението за което е изпратено на взискателя на 25.07.2011г. От този момент насетне – видно от материалите по приложеното изпълнително дело - не са предприети никакви действия от страна на взискателя или съдебния изпълнител до датата 30.07.2014г., когато по делото е постъпила молба от „Обединена българска банка“ АД за продължаване на изпълнителните действия срещу Л.Г., чрез извършване на нова оценка и публична продан на ипотекирания имот (вж.л.200 от изп.дело). Последвало е насрочване на публични продани и обявяването им за нестанали, като с молба с вх.№00140/22.01.2019г., взискателят е поискал от съдебния изпълнител на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК да прекрати изпълнителното 3 дело и да му върне оригинала на изпълнителния лист, със съответното отбелязване върху него.

С постановление от 19.09.2019г. ЧСИ е прекратил изпълнителното дело с №250/2006г., позовавайки се на хипотезата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Изпълнителният лист е върнат на взискателя, с отбелязване, че по изпълнителното дело не са постъпвали суми за удовлетворяване на същия.

На 21.10.2019г. „Обединена българска банка“ АД е подало молба до ЧСИ Н. С. за образуване на ново изпълнително дело срещу Л. ИВ. Г. във основа на върнатия изпълнителен лист, в която са посочени конкретни изпълнителни способи. Било е образувано изп.д.№269/2019г. по описа на съдебния изпълнител Н.С., материалите по което са приложени към настоящото дело. Проведена е била публична продан, по която има обявен купувач. В последствие изпълнителното дело е спряно, като обезпечение, допуснато в рамките на висящото настоящо исково производство.

Представено е по делото споразумение, сключено на 12.04.2017г. между „Обединена българска банка“ АД и Л. ИВ. Г., в качеството й на длъжник по договор за предоставяне на кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот от 05.11.2004г., в което, освен друго, Г. е признала, че вземанията на банката по издадения изпълнителен лист по гр.д.№2702/2006г. по описа на РС-П., които към 28.04.2017г. възлизали общо на 169 386.88 лева, от които 71 146.31 лева – непогасена главница, 3 915.10 лева – непогасени договорни и наказателни лихви, 6 096.48 лева – присъдени разноски за издаване на изпълнителен лист и непогасени разноски по изпълнението, както и 88 228.99 лева – непогасени законови лихви, начислени до 27.04.2017г., са основателни, ликвидни и изискуеми, както и, че признва техния размер, със значението на признание по смисъла на чл.116 б. „а“ от ЗЗД.