Решение № 85 от 23.07.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Велико Търново , 22.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно гражданско дело № 20214000500144 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 260042/04.03.2021 г., постановено по гр. д. № 535/2020 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч е поставена под ограничено запрещение Ц. Т. В., ЕГН **********, с адрес в гр. Ловеч, *******, на основание чл. 5, ал. 2 във вр. с чл. 4, ал. 2 от ЗЛС.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от Ц. Т. В., ЕГН ********** от гр.

Ловеч, *******, против Решение № 260042/04.03.2021 г., постановено по гр. д. № 535/2020 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч.

В същата се прави оплакване, че обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано. Излага се, че с оглед наведените в исковата молба твърдения и представените доказателства в тяхна подкрепа е било налице съмнение за недееспособност на Ц. Т. В., предвид което същата не е могла да се защитава сама и съдът е следвало да назначи процесуален представител. Според жалбоподателката, като не е направил това, Окръжен съд – Ловеч е допуснал съществено процесуално нарушение. На следващо място се твърди, че по отношение на ищцата В. Т. Т. – сестра на въззивната жалбоподателка, не е налице правен 1 интерес за иницииране на настоящото производство. Освен това се сочи, че доказателствата по делото не са обсъдени в достатъчна степен, за да се достигне правилен краен извод, от което се формулира оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение.

Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от В. Т. Т., ЕГН ********** от гр. Ловеч, ж.к. „Младост“, *******, съд. адрес: гр. Ловеч, *******, комплекс „Драката“, вх. Б, ет. 1, ап. 4, чрез адв. С.Л. от АК - Ловеч. Заема се становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на обжалваното решение. Сочи се, че оплакването за допуснато процесуално нарушение, изводимо от обстоятелството, че Ц. Т. В. не е имала процесуален представител при първоинстанционното разглеждане на делото, не намира опора в закона, който никъде не поставя такова изискване. Обосновава се неоснователност и на възражението за липса на правен интерес, като се излага, че като сестра на въззивната жалбоподателка и съгласно разпоредбата на чл. 336 от ГПК В. Т. Т. попада в кръга на близките роднини, които са легитимирани да инициират поставяне под запрещение. Излага се, че обжалваното решение не страда от необоснованост, като в подкрепа на това твърдение са развити подробни съображения за здравословното състояние на Ц. Т. В..

Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по гражданско дело № 535/2020 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч е образувано въз основа на предявен от В. Т. Т. против Ц. Т. В. иск за поставяне под пълно запрещение и в условията на евентуалност иск за поставяне под ограничено запрещение, с посочено правно основание чл. 5 от ЗЛС. В исковата молба се излага следното:

Твърди се, че Ц. Т. В. не е омъжена и има две дъщери – В. С. Г. и К. В. Т., първата от които е малолетна. Освен тях и ищцата, която е нейна сестра, ответницата няма други близки роднини. Изложено е, че Ц. Т. В. страда от шизофрения – параноидна форма – пристъпно-прогресивен ход с промяна на личността. Душевното й заболяване е с давност над 25 години, с многократни психотични пристъпи и последвали хоспитализации. Поради това заболяване по отношение на Ц. Т. В. има издадено експертно решение на ТЕЛК с призната 80 % трайно намалена работоспособност. Твърди се, че до края на 2019 г. тя е приемала редовно предписаните медикаменти и състоянието й е било относително добро.

От началото на 2020 г. обаче ответницата заживяла с лицето Илия Моянов, като от този момент спряла да приема необходимите медикаменти и състоянието й се влошило. Излага се, че през месец април 2020 г. Ц. Т. В. изпаднала в тежко състояние, като не разпознавала малолетната си дъщеря и я изгонила от дома си. Освен това отказвала на сестра си В. Т. Т.

2 да я допусне в съсобствения им имот на ул. ,,Акация“ № 3 в гр. Ловеч. Твърди се, че състоянието на ответницата се влошава. Излага се, че в резултат на заболяването тя не може да се грижи сама за себе си и своите работи, не разбира значението на това, което върши, както и не разбира свойството и значението на постъпките си.

Прави се искане ответницата да бъде поставена под пълно запрещение, а в условията на евентуалност под ограничено такова.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба.

Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Не се спори между страните по делото, че Ц. Т. В. страда от психично заболяване.

От заключението на допуснатата и изслушана съдебно-психиатрична експертиза, неоспорена от страните и приета като доказателство по делото, се установява, че Ц. Т. В. страда от „Параноидна шизофрения. Епизодично протичане с прогресиращ дефицит” – тежко ендогенно заболяване с дългогодишна давност, което е засегнало всички сфери на психичния живот. Посочено е, че характерни за заболяването са дълги и пълноценни ремисии в началото, траещи с години, а впоследствие се наблюдават по-чести обостряния, с наличие на параноидни налудности и сетивни измами, които определят поведението на лицето. Изложено е, че липсата на съзнание за психично заболяване и некритичното отношение към болестта са причина за прекъсване на редовната поддържаща терапия в домашни условия, поради което се е наложило Ц. Т. В. да бъде контролирана от близки.

Експертът счита, че при нея заболяването е довело до изразен дефицит, който е засегнал емоциите, волята, мисленето и когницията. Мисловният процес се ръководи от параноидни налудности за отношение и злонамереност, като тя не умее да се възползва от оказана помощ и да се самокоригира. Отчетено е занижение на фиксационната, ретенционната и репродукционната памет и бързо изчерпване на активното внимание.

Вещото лице описва Ц. Т. В. като общителна, приказлива, енергична, но повърхностно ангажираща се и емоционално лабилна. Сочи, че същата не съумява да изрази емоциите си по адаптивен и модулиран начин и макар да има високо ниво на мотивация и желание за активност, липсват ясни цели. Изложено е, че у Ц. Т. В. не е налице критичност към заболяването, поведението й и мотивиращите го фактори. Вещото лице счита, че разстроеният волеви процес не позволява на ответницата адекватно и разумно да взема решения, тъй като страдат всички елементи на волята й – вземане на решение, анализ на мотиви и контрамотиви и изпълнение на решението. В резултат на това волевият процес е непоследователен и нецеленасочен, подчинен е на психотичната симптоматика. Въпреки това вещото лице сочи, че към момента ответницата успява да се справя с ежедневните си задължения като пазаруване, готвене и хигиената в жилището.

Според заключението на изготвената експертиза тежкото психично страдание на Ц. Т.

В., протичащо с изразена психотична симптоматика – налудности и халюцинации, е довело 3 до изразен когнитивен и емоционално-волеви дефицит, както и до промяна в поведението, което й позволява да разбира до известна степен свойството и значението на постъпките си, както и да се грижи за своите работи и да защитава интересите си. Посочено е, че Ц. Т. В. може да се грижи за ежедневните си битови и социални потребности, но заболяването е увредило годността й да прави сложни асоциации, настъпила е негативна промяна в мисловно-логическата й дейност, тя е силно внушаема и не е в състояние при по-големи сделки да защитава своите интереси. Проследяването на заболяването сочи епизодично протичане и въпреки провежданото стационарно и амбулаторно лечение, е налице тенденция към прогресиране, все по-непълноценни ремисии с остатъчна параноидна симптоматика – страхове и силна параноидна фиксация в близкото обкръжение. Изложено е, че вероятността да настъпи подобрение в състоянието на лицето е малка.

В съдебно заседание пред първата инстанция вещото лице допълва изложените в експертизата констатации за лесна внушаемост на Ц. Т. В. поради обремененост на мисловния ѝ процес от остатъчни параноидни налудности.

От приложеното по делото писмо от Държавната психиатрична болница – Ловеч се установява, че Ц. Т. В. не се води на диспансерен учет към болничното заведение, но е лекувана многократно: през 2007 год., в края на същата година и началото на 2008 год., отново през 2008 год., през 2013 год., през 2016 год. и през 2019 год.

Представено е и Експертно решение № 2255/127/27.09.2017 год. на ТЕЛК при МБАЛ „Проф. д-р Параскев Стоянов“ АД, гр. Ловеч, в което за Ц. Т. В. е вписана водеща диагноза „Трайна промяна на личността след прекарано психично заболяване“ с посочено заболяване ,,Шизофрения – параноидна форма – пристъпно-прогредиентен ход – изразена промяна на личността“. Определена е 80 % инвалидизация поради общо заболяване за срок от 2 години.

Приложената към решението констатация от медицинските изследвания, представените документи и мотиви за експертно решение посочва, че заболяването е установено през 1995 год., но същото датира от 1990 год., когато Ц. Т. В. станала мнителна, подозрителна, изказвала мисли, че я увреждат, усамотявала се, ставала гневна и изпитвала необоснован страх. Лекувана е за първи път през 1991 год. поради неадекватно поведение и възбуда.

От Заповед № ЗД/Д-ОВ-032/10.07.2020 г. на Дирекция ,,Социално подпомагане“, гр.

Ловеч се установява, че през 2020 год. се е наложило малолетната дъщеря на Ц. Т. В. – В. С.

Г. да бъде настанена временно за срок от една година в семейството на сестра ѝ К. В. Т..

В съответствие с експертното заключение за актуалното здравословно състояние на ответницата, при непосредственото й изслушване в съдебно заседание пред първата инстанция, Ц. Т. В. отговаря на конкретни въпроси и излага, че може да се грижи за себе си и да посреща ежедневните си нужди. Не отрича заболяването си и изразява готовност да приема предписаните й медикаменти. Заявява, че няма нужда да бъде поставяна под запрещение. Твърди, че се интересува от децата си, но не ги е търсила. Въпреки това демонстрира негативно отношение към малолетната си дъщеря и заявява, че не може да се 4 грижи за нея. Разказва за лицето, с което живее в условията на фактическо съжителство, но прави впечатление, че не знае трите му имена. Излага, че искането на сестра й е продиктувано от завист и желание да я лиши от собствеността върху имота, в който живее.

Св. К. В. Т., която е дъщеря на ответницата, потвърждава наличието на психично заболяване у Ц. Т. В.. Запозната е с хода на същото, като посочва, че от 1996 год. майка й многократно е настанявана в болнично заведение, а последната хоспитализация е била преди две години. К. В. Т. посочва, че ответницата не желае контакт с нея и сестра , като потвърждава обстоятелството, че Ц. Т. В. е изгонила малолетната си дъщеря и понастоящем не се грижи за нея. Разказва за случай на проявена агресия от страна на ответницата, която счупила стъклата на два леки автомобила. Освен това тя не допускала сестра си – В. Т. Т. в наследствения им съсобствен имот, в който Ц. Т. В. живее.

Св. И. Б. М. твърди, че от 11 месеца и половина живее с ответницата в условията на фактическо съжителство в нейния дом. Запознат е, че Ц. Т. В. страда от шизофрения и посочва, че същата приема предписаните медикаменти всеки ден след закуска. Приема поведението на същата за нормално. Потвърждава случая, в който малолетното дете на ответницата е било само навън, но отрича да е било изгонено.