Определение № 562 от 04.01.2024, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 448/2023
- Вид
- Определение № 562
- Подписан
- 04.01.2024
- В сила
- 19.01.2024
- Състав
- Румяна Стоева Калошева Манкова, Събина Ненкова Христова Диамандиева, Кирил Градев Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл.136 · Граждански процесуален кодекс
- чл.137 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.81 · Граждански процесуален кодекс
- чл.81, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1, т.3 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 562 гр. Бургас, 21.12.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:
Събина Н. Христова Диамандиева
Кирил Гр. Стоянов като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно частно гражданско дело № 20232000500448 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частната жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, чрез процесуалния представител държавен инспектор А. Б., против определение № 260118/06.10.2023г. по гр.дело №173/2021г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е осъдена да заплати на адв. Х. – процесуален представител на П.
К. възнаграждение в размер на 14 336 лв. и на адв. В. – възнаграждение за процесуално представителство на С. С. в размер на 2 749 лв.
Иска се отмяна на определението като неправилно. Навеждат се оплаквания, че съдът не е съобразил възраженията на Комисията при постановяването му.
На първо място счита, че съгласно разпоредбите на чл.81, чл. 214 и чл.248 ГПК присъждане на разноски следва да бъде извършено само при отказ от цялата заявена претенция, разгледана с решение или напълно прекратена. Във всички останали случаи произнасянето по разноските следва да бъде направено след приключване на делото пред съответната инстанция.
На следващо място се излагат доводи, че ответникът има право на разноски при отказ от иска по реда на чл.78, ал.4 ГПК, но не и в случаите, когато отказът е в резултат на обстоятелства, настъпили след предявяване на иска. Когато ищецът се е отказал веднага след настъпването им, то разноските следва да бъдат понесени от ответника.
Причина за отказ от иска на Комисията е постановеното ТР№4/18.05.2023г. по т.д №4/2021г. на ОСГТК на ВКС и даденото с него тълкуване на разпоредбите на ЗПКОНПИ.
Сочи практика на ВКС, според която когато ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото и отказът или оттеглянето на иска е в 1 резултат на обстоятелства, настъпили след подаване на исковата молба, ищецът има право на разноски. В тези случаи е допустимо при прекратяване на производството съдът да установи относими към прекратяването на спора факти и да изследва дали с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото.
Твърде се, че в представените договори за правна помощ не е посочена причината, поради която тя е оказвана безплатно.
Възнаграждението за процесуално представителство по реда на чл. 38 ЗА, на следващо място, следва да бъде определено съгласно Наредбата за минималнните адвокатски възнаграждения в редакцията, действаща към момента на сключване на договора за правна помощ. Съобразно това и в съответствие с материалния интерес за отказаната част от иска на процесуалния представител на П. К. следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 6 373,15 лв., а на процесуалния представител на С. С. – сумата от 1317, 40 лв.
На последно място се сочи, че съгласно разпоредбата на чл.156, ал.6 ЗПКОНПИ, когато ответникът в това производство е могъл да представи с декларациите по чл.136 и чл.137 от този закон доказателства и когато те не са били събрани от Комисията, то съдът може да му възложи разноските независимо от изхода на делото.
В отговор на частната жалба, подаден то адв. В., пълномощник на С. П.
С. и на П. В. К., се иска оставянето и без уважение като неоснователна.
Сочи се, че с молба от 31.08.2023г. ищецът е направил частичен отказ от предявените искове на основание посоченото в частната жалба тълкувателно решение.
Доводите в частната жалба, че съдът присъжда разноски по реда чл.78, ал.4 ГПК само при отказ от целия предявен иск. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.81, ал.1 ГПК съдът е длъжен да се произнесе по разноските във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция.
Счита за неоснователно и твърдението, че предвид, че отказът от иска е направен въз основа на тълкувателоното решение, то ответниците са станали причина за предявяването му. Поведението на ответната страна е основание да им бъдат възложени разноски единствено в хипотезата на признаване на иска, каквото в случая не е налице. Постановяването на тълкувателно решение е в резултат на наличието на противоречива съдебна практика по казуси, идентични с настоящия.
Бургаският апелативен съд, след като разгледа частната жалба, становището на ответната страна и делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:
Частната жалба е своевременно подадена, от надлежна страна, против акт, подлежащ на инстанционен контрол, редовна и допустима е и следва да бъде разгледана.
По направен от ищеца в производството КОНПИ отказ от предявените в производството искове – против П. В. К. за сумата от 268 2
404,42 лв. и против С. П. С. за сумата от 26 246, 64 лв. с протоколно определение от 07.09.2023г. Бургаският окръжен съд е прекратил делото в тази част.
С обжалваното в настоящото производство определение Бургаският окръжен съд е уважил подадената от пълномощниците на ответниците по делото адв. К. Х. и адв. В. В. молба да им бъде присъдено възнаграждение за процесуално представителство по прекратената част от исковете по реда на чл.38 ЗА и е осъдил Комисията да заплати на адв. Х. за процесуално представителство на П. К. сумата от 14 336 лв. и на адв.В. сумата от 2 749 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. В случая производството по делото е частично прекратено поради отказ от част от предявените искове, направен от ищеца и за прекратената част от производството на ответната страна се дължат направените разноски. Основанието за частичен отказ от иска, направен от ищеца – постановено тълкувателно решение не сочи поведение на ответниците, послужило за основание за предяваване на процесните искове.
Ответниците в производството са представлявани от своите процесуални представители по реда на чл.38 ЗА. За П. В. К. е представен договор за правна защита и съдействие, сключен на основание чл.38, ал.1, т. 2 ЗА, а за С. П. С. договорът за процесуално представителство е на основание чл.38, ал.1, т.3 ЗА. Вписването на правното основание за предоставяне на безплатна правна помощ е достатъчно конкретно, без да е необходимо да бъде изписано с думи.
Възнаграждението за процесуално представителство по реда на чл.38 ЗА обаче следва да бъде присъдено съобразно редакцията на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения в редакцията, действаща към датата на учредяването му.
Представеният договор за правна помощ за процесуално представителство на С. С. от адв.В. е сключен на 24.10.2021г. Договорът за процесуално представителство на П. К. от адв. К. Х. не съдържа дата, но е представен с молба по делото от 14.10.2022г., т.е. преди изменението на Наредбата ( бр. 88 от 4.11.2022 г. на ДВ) , или и за двата договора тя следва да бъде прилагана в предходната и редакция.
Съгласно чл.7, ал.2, т.5 предвид стойността на прекратения против П. К. иск в размер на 242 157,78 лв. дължимото на адв. Х. възнаграждение по чл.38 ЗА следва да възлезе на сумата от 6 373 лв.
Прекратеното производство против С. К. е за сумата от 26 246, 64 лв. и съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата следва да му бъде присъдено възнаграждение в размер на 1317 лв.
До посочения размер частната жалба е основателна и следва да бъде уважена.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Бургас:
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260118/06.10.2023г. по гр.дело №173/2021г. по описа на Бургаския окръжен съд в частта, с която на адв. К. Х. е присъдено възнаграждение по чл. 38 ЗА за процесуално представителство на П. В. К. над размера от 6 373 лв. и в частта, с която на адв. В. В. е присъдено възнаграждение за процесуално представителство на С. П. С. над размера от 1317 лв. по прекратената част от производството против ответниците.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260118/06.10.2023г. по гр.дело №173/2021г. по описа на Бургаския окръжен съд в останалата му част.
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4