Определение № 730 от 25.07.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 730 гр. Благоевград, 24.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно гражданско дело № 20231200500388 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал.1 т. 2 от ГПК във връзка с чл. 129 ал. 3 от ГПК.

Производството пред БлОС е образувано по частна жалба с вх. № 4584/06.04.2023г., депозирана пред съда от “Е...” Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град С., бул."Ц...", № *, Б..., чрез пълномощника му- юрисконсулт В.-Л., срещу Определение № 191/21.02.2023г., по гр.д. № 807/2022г. по описа на РС Р., с което производството по делото е било прекратено на осн. чл. 129 ал. 3 от ГПК.

С частната жалба са наведени доводи за неправилност на постановеното прекратително определение на РС Р., като се иска отмяната му, както и връщането на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Оспорват се доводите на първоинстанционният съд, на които същият се е позовал за да прекрати производството по гр.д. № 807/2022г. по описа на РС Р., тъй като не били налице основанията на чл. 129 ал. 3 от ГПК, обосноваващи от правна страна връщането на исковата молба на ищеца. Поддържа се с частната жалба, че нередовностите на исковата молба, съобразно указанията на съдията докладчик, са отстранени надлежно в указания от съда срок- чрез представяне на препис от платежен документ за внесена д.т. в размер на 75.00лв., изпратен на 06.01.2023г. на ел. поща на РС Р., на адрес- [email protected], като подадената молба е била подписана с квалифициран електронен подпис/КЕП/ от упълномощен юрист на дружеството, съгласно изискванията на чл. 102б, ал. 2, т. 2 от ГПК, като към молбата се били приложени електронни копия на платежното нареждане и пълномощно. Поддържа се с частната жалба, че поради опущение на администрацията на съда, подадения е-mail по ел. поща, не е докладван на съдията докладчик по делото, като не се съдържа в кориците на гр.д. № 807/2022г. по описа на РС Р.. Така съдът не е съобразил че 1 нередовностите на исковата молба са отстранени надлежно и в указания срок, поради което неправилно е прекратил производството по делото на осн. чл. 129 ал.3 от ГПК.

В подкрепа на изложеното с частната жалба, пред ОС Благоевград са представени Електронна поща от 06.01.2023г. до [email protected], ведно с приложените към нея преводно нареждане за внесена сума от 75.00лв. като държавна такса по сметката на РС Р. и пълномощно за пред въззивната съдебна инстанция.

Съдът е сезиран и с друга частна жалба с вх. № 2146/13.03.2023г., подадена до съда също от “Е...” Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град С., бул."Ц...", № *, Б..., чрез пълномощника му- юрисконсулт В.-Л., насочена срещу Определение № 196/21.02.2023г., по гр.д. № 807/2022г. по описа на РС Р., с което първоинстанционния съд е обезсилил заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 101 от 25.06.2021г., издадена по ч.гр.д. № 785/2021г. по описа на РС Р., поради неотстраняване на нередовностите в срока по чл. 129 ал.3 от ГПК и прекратяването на гр.д. № 807/2022г. по описа на РС Р., образувано въз основа на иск по чл. 422 от ГПК, респ. чл. 415 ал. 1 от ГПК, не по спогодба и съгласно т.

13 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК.

С частната жалба с вх. № 2146/13.03.2023г., поддържат се доводи за неправилност и необоснованост, като се сочи че не са били налице основанията на чл. 129 ал.3 от ГПК за прекратяване на производството по гр.д. № 807/2022г. по описа на РС Р., с предходно Определение № 191/21.02.2023г., по гр.д. № 807/2022г. по описа на РС Р., като съдът не е съобразил че нередовностите на исковата молба са отстранени надлежно и в указания от съда срок, чрез подаване на молба по ел. поща на ел. адрес на съда- [email protected], която съдът не е могъл да съобрази, тъй като не му е била докладвана своевременно по прекратеното дело. Поддържа се, че след като не са били налице основанията за прекратяване на производството по гр.д. № 807/2022г. по описа на РС Р., предвидени в разпоредбата на чл. 129 ал.3 от ГПК, то не са били налице и основанията предвидени в т. 13 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК, за обезсилване на издадената в полза на “Е...” Е., ЕИК *- заповед за парично изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, което обуславя извода за неправилност на атакуваното Определение № 196/21.02.2023г., по гр.д.

№ 807/2022г. по описа на РС Р. и искането за неговата отмяна.

С частните жалби наведено е особено искане пред състава на ОС Благоевград, двете частни жалби да бъдат разгледани в едно производство поради обусловеността на същите една от друга.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.278 от ГПК намира подадените частни въззивни жалби за допустими като подадени в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес за атакуването им пред горната съдебна инстанция. Същите отговарят на изискванията на закона и са редовни, като са внесени и дължимата във връзка с жалбите държавни такси.

Разгледани по същество жалбите са основателни и следва да бъдат уважени, като същите се намират в условия на обусловеност една от друга и уважаването на първата от тях, 2 предпоставя уважаването и на втората от тях.

Въз основа на материалите по делото и представените пред въззивната инстанция писмени доказателства с частната жалба, въззивният съд установи от фактическа страна следното:

Производството пред РС Р. е образувано по повод на постъпила искова молба от „Е...“ А., гр. С., срещу И. Н. П. от с. Б., обл. Б.. Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК, като се иска от съда да бъде признато за установено по отношение на ответника, съществуване на вземане на ищеца от ответника, за сумата от 1002.53лв., представляваща главница, от които сумата 831.91лв. по фактура № 0003237808/29.08.2019г. и сумата 170.62лв.- по фактура № **********/17.09.2021г., както и лихви в размер на 166.48лв., от които сумата 138.89лв. по фактура № 0003237808/29.08.2019г. и сумата 27.59лв.- по фактура № **********/17.09.2019г.

С Разпореждане № 1706 от 16.12.2022г., постановено по образуваното гр.д. № 807/2022г. по описа на РС Р., исковата молба е оставена без движение, като съдът е приел, че по делото следва да се довнесе държавна такса в размер на 75.00 лева, поради което е указал на ищеца, в едноседмичен срок от получаване на съобщението за разпореждането на съда, да внесе дължимата държавна такса по сметката на РС Р., и в същия срок да представи по делотодоказателство за внасянето на дължимата сума.

Указано е с разпореждането на ищеца, че при неизпълнение на указанията на съда съгласно дадените указания и в посочения срок, производството по делото ще бъде прекратено.

Съобщението е връчено в офиса на ищцовото дружество- “Е...” Е., ЕИК *, на 03.01.2023г.

Установява се от представените с частните жалби писмени доказателства пред състава на ОС Благоеврад, че дадените на дружеството ищец указания на съда с Разпореждане № 1706 от 16.12.2022г., по образуваното гр.д. № 807/2022г. по описа на РС Р., са били надлежно и своевременно изпълнени. Така сумата от 75.00лв., съставляваща допълнителна държавна такса е била внесена по банковата сметка на РС Р. на 06.01.2023г., след което с молба от 06.01.2023г., изпратена по ел. поща на РС Р., на адрес: [email protected], ведно с ел. копия от платежното нареждане за внасяне на определената от съда сума като допълнителна държавна такса, са изпратени на РС Р., за да бъдат приложени по делото.

С Разпореждане № 545 от закрито съдебно заседание по настоящото в.ч.гр.д. № 388/2023г. по описа на ОС Благоевград, съдът е изискал информация има ли данни на ел.адрес на РС Р.- [email protected], на 06.01.2023г., да са постъпили с ел. молба- ел. документи изпратени, подписани с КЕП от Н. С. С., като пълномощник на “Е...” Е., ЕИК *, изпратени по гр.д. № 807/2022г. по описа на РС Р., включително ел. препис от платежно нареждане за внасяне на сумата 75лв. като допълнителна държавна такса по сметката на РС Р..

С Удостоверение с изх. № 2134/18.07.2023г., постъпило по настоящото в.ч.гр.д. № 388/2023г. по описа на ОС Благоевград на 20.07.2023г., удостоверява се от Председателят на РС Р., че на 06.01.2023г., в 17.04 часа, е постъпила на ел. адрес на съда- [email protected], молба от “Е...” Е., ЕИК *, подписана с КЕП от пълномощника Н. С., ведно с ел. копие от платежен документ за платена сума от 75.00лв. по сметката на РС Р., като допълнителна 3 държавна такса по гр.д. № 807/2022г. по описа на РС Р., но поради опущение на администрацията молбата не е входирана и приложена по делото, като не е докладвана на съдията докладчик по гр.д. № 807/2022г. по описа на РС Р..

С обжалваното Определение № 191/21.02.2023г., по гр.д. № 807/2022г. по описа на РС Р., производството по гр.д. № 807/2022г. по описа на РС Р. е било прекратено на осн. чл. 129 ал.3 от ГПК- поради неотстраняване на нередовностите на исковата молба, съобразно дадените от съда указания и в посочения законов срок.

С обжалваното Определение № 196/21.02.2023г., по гр.д. № 807/2022г. по описа на РС Р., поради прекратяването на гр.д. № 807/2022г. по описа на РС Р. и на осн. т. 13 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК, първоинстационният съд е обезсилил Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 101 от 25.06.2021г., издадена по ч.гр.д. № 785/2021г. по описа на РС Р..

При тука установеното от фактическа страна, въззивната инстанция намира оплакванията на жалбоподателят с частните жалби въз основа на които е образувано настоящото въззивно производство за основателни.

За да прекрати производството по първоинстанционното дело, съдията докладчик в РС Р. е приел, че нередовностите на исковата молба, поради която същата е била оставена без движение, не са отстранени надлежно в предвидения в закона и указания от съда на страната едноседмичен срок. Изложени са съображения, че съобщението за разпореждането с което исковата молба се оставя без движение е връчено на ищеца на 03.01.2023г., а към момента на изтичането на срока за отстраняване на нередовностите – 10.01.2023г./работен ден/, не е представено от ищеца по гр.д. № 807/2022г. по описа на РС Р.- писмено доказателство удостоверяващо плащането на сумата от 75.00лв. като допълнителна д.т. по сметката на РС Р..

Към момента на постановяването на обжалваното разпореждане, първоинстанционният съд е изградил изводите си само относно проверката на срока за отстраняване на посочените нередовности на исковата молба, тъй като съдията докладчик не е разполагал с постъпилата на 06.01.2023г., изпратена по ел. поща на адреса на съда- електронна молба от ищеца “Е...” Е., ЕИК *, и приложенията към нея, изпратена на ел.адрес на РС Р.- [email protected].

Така изводите на първостепенният съдия, макар и верни въз основа на фактите с които съдът е разполагал по делото, са необосновани и неправилни с оглед на цялостната фактическа обстановка, установена от въззивната инстанция по настоящото дело.

В дадения от съда срок за отстраняване на нередовностите на исковата молба, на 06.01.2023г., по ел. поща на адреса на съда- [email protected], в град Р., е постъпила ел. молба от ищеца “Е...” Е., ЕИК *, подписана с КЕП от неговия пълномощник, като в изпълнение на дадените от съдията докладчик указания, е депозирано по ел. поща- ел. копие от платежно нареждане от 06.01.2023г., от което е видно че сумата от 75.00лв. е внесена по сметката на РС Р.. Видно от представените пред ОС Благоевград писмени доказателства ел. молба макар и успешно регистрирана в ел. система на РС Р., поради опущение на съдебната 4 администрация не е била входирана и не е докладвана на съдията докладчик по гр.д. № 807/2022г. по описа на РС Р., поради което същият не е могъл да научи за нейното постъпване по делото.

При тези безспорно установени пред въззивната инстанция обстоятелства се налага правния извод, че действията на ищеца по отстраняване на нередовностите на исковата молба не са просрочени. С приемане на разпоредбата на чл. 102б ал.1 от ГПК с измененията с ДВ бр. 110 от 2020г., съдилищата са длъжни да приемат процесуалните действия на страните, извършени в ел. форма, като не могат да откажат приемането на ел. изявления, с които тези процесуални действия са извършени/чл. 102б ал.2 от ГПК/. Съгласно разпоредбата на чл.