Определение № 586 от 13.09.2023, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 586 гр. Кюстендил, 31.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно частно гражданско дело № 20231500500291 по описа за 2023 година

Производство е по чл. 274, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 248 от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба с вх. № 5058/30.05.2023 г. от К. В. В., с ЕГН **********, с адрес: гр. Дупница, ул. „Саморанска“ № 25, чрез процесуалния й представител по пълномощие адв. Г. Ч., със съдебен адрес: гр. София, ул. „Иван Денкоглу“ № 7, ет. 5, ап. 9, насочена срещу Определение № 498/19.05.2023 г., постановено по гр.д. № 270/2023г. по описа на РС - Дупница по реда на чл. 248 от ГПК.

С определението, предмет на обжалване районният съд е оставил без уважение молба вх.№ 4124/02.05.2023 г., депозирана от К. В. В., за изменение на постановено решение № 208/20.04.2023 г. по гр.д. № 270/2023 г. по описа на РС – Дупница в частта за разноските.

Частната жалбоподателка заявява, че не е доволна от обжалвания акт, и счита, че с постановеното в първоинстанционното дело решение разноски съобразно чл. 78 ГПК в полза на ответното дружество не следва да бъдат присъждани, доколкото националната правна уредба противоречи на правото на ЕС. Акцентира, че случаят касае предявен и частично уважен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД от потребител срещу кредитодател – финансова институция, за връщане на недължимо платени суми по потребителски кредит с оглед нищожността на сключения договор за потребителски кредит, включително с оглед нищожност на съдържащи се в него договорни клаузи поради неравноправния им характер по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Позовава се на решение на Съда на ЕС от 16.07.2022 г по съединени дела С-224/19 и С-259/19. По изложените съображения моли да се отмени обжалваното определение, като изцяло се отменят присъдените с първоинстанционното решение съдебно-деловодни разноски *** лева в полза на „Сити кеш“ ООД.

Ответникът по частната жалба – „Сити кеш“ ООД не депозира отговор в законоустановения срок.

Кюстендилският окръжен съд, след преценка на изложените в частната жалба доводи, както и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Производството пред РС - Дупница е образувано по искова молба, депозирана от К.

В. В. срещу „Сити кеш“ ООД, с която са предявени искове с правно основание чл. 55, ал. 1. предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 23 вр. чл. 22 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за връщане на платени без основание суми за възнаградителна лихва и неустойка по сключен между страните договор за паричен заем. В исковата молба са изложени съображения за нищожност на сключения между страните договор на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД като противоречащ на императивни 1 законови разпоредби – чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК; чл. 11, ал. 1. т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК; чл.

19, ал. 4 ЗПК, както и съображения за нищожност на клаузата, уговаряща неустойка в случай на непредставяне на обезпечение от страна на заемателя, посочено по – горе, поради противоречието й с чл. 16 ЗПК, съответно нищожността й на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 33, ал. 1 ЗПК и 71 ЗЗД, както и съображения за нищожност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 9, вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, респ. чл. 11, ал. 1, т. 20 вр. чл. 22 ЗПК.

С решение № 208/20.04.2023 г. по гр.д. № 270/2023г. Дупнишкият районен съд намирайки, че договорът за заем е валиден с изключение на клаузата за неустойка която е приел за нищожна поради противоречие с добрите нрави и справедливостта по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД, е осъдил на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД „Сити кеш“ ООД да заплати на К. В. В. сумата от *** лв., представляваща недължимо платена сума за неустойка по сключен между страните договор за потребителски кредит № 176207/21.03.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за сумата от *** лв. - разликата над сумата от *** лв. до предявения размер от *** лв., представляваща претендирана сума за заплатена по договора възнаградителна лихва и неустойка, като неоснователен.

Съдът е разпределил отговорността за разноските между страните съобразно общото правило на чл. 78, което е приел за приложимо, съразмерно с отхвърлената част на исковете, като е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Сити кеш“ ООД да заплати на К. В. В. сумата от 450, 00 лева, представляваща сторените разноски по трите образувани по настоящия правен спор дела – гр. дело № 1626/2021г. по описа на РС – Дупница; в.гр.дело № 253/2022г. по описа на ОС – Кюстендил и настоящото гр. дело № 270/2023г. по описа на РС – Дупница., съразмерно с уважената част от иска, както и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв да заплати на адв. Г. Г. Ч. от АК-София, сумата от 841, 72 лв. адвокатско възнаграждение – за трите горепосочени дела, съразмерно с уважената част от иска. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК К. В. В. е осъдена да заплати на Сити кеш“ ООД сумата от 7*** лв. представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за тези дела, съразмерно с отхвърлената част от иска.

В законоустановения срок за обжалване е депозирана молба с правно основание чл.

248 ГПК от ищцата В., с която е поискано изменение на решението в частта му за присъдените разноски, в която молителката релевира аналогични на изложените в настоящата частна жалба доводи за недължимост на разноски по делото.

С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата с правно основание чл. 248 ГПК на В., приемайки, че не са налице основания за ревизиране решението в частта за разноските и препращайки към мотивите си в първоинстанционното решение.

При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:

При служебна проверка за допустимост и редовност на частната жалба, настоящият съдебен състав намира, че същата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирано за това лице, поради което е допустима. При служебната проверка за редовност на частната жалба се установява, че тя отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК.

По същество въззивният съд я приема за основателна. Съображенията в тази насока са следните:

В т. 96 на решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 Съдът на ЕС се е произнесъл по въпроса дали е съвместимо с принципа на ефективност възлагането на потребителя на съдебните разноски в зависимост от присъдените му суми, когато искът му е уважен в частта относно неравноправния характер на спорната клауза. В т. 95 от решението е посочено, че разпределянето на разноските по съдебно производство пред националните юрисдикции попада в обхвата на процесуалната автономия на държавите членки, при условие че са спазени принципите на равностойност и на ефективност.

2

Съобразявайки принципа на ефективност, в посоченото решение е прието, че обвързването на разпределението на съдебните разноски само с присъдените недължимо платени суми, може да възпре потребителя да упражни посоченото право, предвид разноските, до които води предявяването на иск по съдебен ред /т. 98 от решението/. По изложените съображения в решението е прието, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява възлагането върху потребителя на част от процесуалните разноски в зависимост от размера на недължимо платени суми, които са присъдени вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза, поради неравноправния характер, тъй като подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи.

По настоящото дело е уважен частично осъдителния иск за възстановяване на недължимо платените суми предвид приемане за нищожна на договорната клауза за неустойка поради нейното противоречието с добрите нрави, като отговорността за разноски е разпределена, съобразно уредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК.

Настоящият състав намира, че в случая поставянето в тежест на ищцата на направени от нея разноски предвид частичното отхвърляне на предявения осъдителен иск поради приемане за нищожна само на договорната клауза за неустойка поради противоречието й с добрите нрави в сключения между страните потребителски договор, е в противоречие и с даденото тълкуване в решението от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на Съда на ЕС.

Тъй като тя има качеството на потребител, а изходът на спора между страните е обусловен от нищожност на договорна клауза в сключения от тях потребителски договор, присъждането на разноски по компенсация създава съществена пречка за упражняване от ищеца-потребител на предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи. В посочения смисъл ВКС се е произнесъл с определение № 366 от 16.08.2022 г. по ч.т.д.№ 1085/2022 по описа на ВКС, I ТО.

Затова определението по чл.248 ГПК следва да бъде отменено, а молбата на ищцата за изменение на решението в частта за разноските - уважена.

По тези съображения Кюстендилският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 498/19.05.2023 г., постановено по гр.д. № 270/2023г. по описа на РС - Дупница и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 208/20.04.2023 г. по гр.д. № 270/2023г. по описа на РС – Дупница в частта за разноските, като:

ОТМЕНЯ решение № 208/20.04.2023 г. по гр.д. № 270/2023г. по описа на РС – Дупница, В ЧАСТТА, с която на основание чл. 78, ал. 3 ГПК К. В. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. Дупница, ул. „Саморанска“ № 25, е осъдена да заплати на „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от Николай Пенчев Пенчев сумата от *** лева. представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за трите дела, образувани по настоящия правен спор – гр.дело № 1626/2021г. по описа на РС – Дупница; в.гр.дело № 253/2022г. по описа на ОС – 3

Кюстендил и гр. дело № 270/2023г. по описа на РС – Дупница, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4