Решение № 618 от 25.05.2021, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 618 гр. Велико Търново , 25.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20204110101403 по описа за 2020 година

Производството е образувано по искова молба на *. Излагат се твърдения, че между праводателя на ищеца *в качеството на кредитор и ответника в качеството на кредитополучател е сключен Договор *за издаване и обслужване на международна кредитна карта при промоционална програма „Cash back” от 26.07.2006г. Твърди се, че съгласно договора на ответника е предоставен кредитен лимит от 5100 лв., като той е поел задължение да върне използваните средства по картата заедно с начислените лихви и такси.

Изтъква се, че кредитополучателят е преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 20.07.2010г., в резултат на което кредитът е обявен за предсрочно изискуем като са останали дължими суми от 5096,31 лв. за главница, от 7482,02 лв. за договорна лихва за периода от 20.07.2010г. до 21.08.2013г. и от 3171,23 лв. за такси за издаване и обслужване на кредитна карта. Твърди се, че за вземанията е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело №2868/2013г., по описа на Великотърновския районен съд, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК. Ищецът твърди, че претендираните суми за главница, лихви и такси са дължими, поради което отправя искане до съда да бъде установено съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №1677 от 23.08.2013г. по частно гражданско дело №2868/2013г., по описа на Великотърновския районен съд както и за присъждане на направените по делото разноски.

При условията на евентуалност отправя искане до съда за осъждане на ответника да заплати горепосочените суми.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба чрез 1 назначения му особен представител, в който оспорва основателността на исковите претенции. Изтъква, че вземанията са погасени по давност тъй като след издаването на изпълнителния лист за тях, в сроковете по чл. 110 от ЗЗД и по чл. 111 от ЗЗД кредиторът не е поискал извършване на изпълнителни действия по изпълнително дело *. С оглед гореизложеното се отправя искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и евентуални искове по чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

На 26.07.2006г. между */преобразувана чрез вливане в */ и А. П. В.е сключен Договор *за издаване и обслужване на международна кредитна карта при промоционална програма „Cash back”, съгласно който банката предоставила на ответника за срока на валидност на кредитната карта от една година правото чрез нея да ползва кредитен лимит до 2600 лв., който да се използва за извършване на безналични плащания на стоки и услуги или за теглене на пари в брой от офиси на банката или от банкомати. Ответникът се задължил да погасява усвоената част от кредития лимит, заедно с начислените такси, лихви, комисионни и разноски свързани с обслужването на кредитната карта, подробно описани в изпращани от банката месечни извлечения. На титуляра на картата е предоставена възможност за всички операции до размера на кредитния лимит през един отчетен период да ползва гратисен период до 45 дни за погасяване на дебитното салдо като при неизпълнение в срок следвало да заплаща на банката годишна лихва в размер на 16 %, като лихвата се начислява върху непогасените суми по всяка отделна трансакция за периода от датата на регистриране на операцията в картовата система на банката до датата на погасяването. Ответникът поел задължение да заплаща наказателна лихва от 26 % за дните на просрочие при непогасяване до датата на падежа на съответния отчетен период на минималната погасителна вноска.

Страните постигнали съгласие срокът за ползване на кредитния лимит да се подновява автоматично за две години при преиздаване на кредитната карта след изтичане на срока на валидност предходната. Съгласно Общите условия на договора банката си запазила правото едностранно да прекрати договора, а на ответника е предоставена възможност за едностраннното му прекратяване с едномесечно писмено предизвестие при условия, че погаси изцяло задълженията си по кредитната карта. В договора е предвидена възможност за банката да обяви кредита за предсрочно изискуем при неизпълнение на задълженията на ответника и след писменото му уведомяване. Съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните на банката ответникът следвало да заплаща годишна такса за поддържане на картата, такси при теглене на суми от банкомат или от POS-терминал, такси за справки по сметка и за надвишен кредитен лимит. При сключване на договора последният декларирал, 2 че е запознат с Общите условия и с Тарифата за лихвите, таксите и комисионните на банката. По искане на ответника на 30.07.2008г. кредитният лимит по картата е увеличен на 5100 лв. На 11.06.2012г. банката връчила на ответника покана за доброволно изпълнение на просрочените от него задължения от 9623,11 лв. като го уведомила, че при неизпълнение в срок от седем работни дни кредитът ще се счита за предсрочно изискуем. След изтичане на срока последвало неизпълнение като банката подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу ответника относно вземанията си за главница, лихви и такси по процесния договор в общ размер на 15749,56 лв., във връзка с което е образувано частно гражданско дело №2868/2013г., по описа на Великотърновския районен съд. Съдът уважил искането на заявителя като на 23.08.2013г. издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист за горепосочената сума. Последвало образуване на изпълнително дело *, в хода на което на 17.01.2014г. са наложени запори по сметки на ответника, но на същия не е връчвана покана за доброволно изпълнение. С постановление от 02.09.2019г. изпълнителното производство е прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, в резултат на което по молба на ищеца на 07.10.2019г. е образувано изпълнително дело *.

Съдебният изпълнител връчил заповедта за изпълнение на ответника по реда на чл 47, ал. 5 от ГПК като на 14.10.2019г. наложил запор на банковите му сметки. От заключението на допуснатата по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява, че по кредитната карта ищецът е отпуснал на ответника кредитен лимит от 5100 лв., който е ползван за периода от 16.07.2007г. до 20.08.2008г. Кредитният лимит след 20.10.2009г. трайно е превишен като последното погасяване на задължения е от 26.05.2010г. След приспадане на извършените от ответника плащания за погасяване на задълженията му по кредитната карта /главница, лихви и такси/, към датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по частно гражданско дело №2868/2013г., по описа на Великотърновския районен съд, е установено че са останали непогасени суми от 5096,31 лв. за главница, от 501,24 лв. за договорна лихва за периода от 20.07.2010г. до 21.08.2013г., от 6980,78 лв. за наказателна лихва за периода от 20.01.2011г. до 20.08.2013г. и от 3171,23 лв. за такси за издаване и обслужване на кредитна карта за периода от 20.12.2007г. до 20.08.2013г.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Установено е съществуването на заемно правоотношение от 26.07.2006г., съгласно което праводателят на ищеца е предоставил на ответника финансиране чрез кредитен лимит по кредитна карта, който реално е използван от последния за периода от 16.07.2007г. до 20.10.2009г. При това положение за кредитополучателя е възникнало задължението да върне предоставеното му финансиране заедно с начислените лихви и такси съгласно Общите условия и Тарифата за лихвите, таксите и комисионните по договора. По делото липсват доказателства за пълно и точно изпълнение на задължението на ответника, като поради настъпили обстоятелства по чл. 21 от договора банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, за което е уведомила длъжника. Това е довело до възникване на правото на кредитора, съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да претендира от ответника заплащането на сумите от 5096,31 лв. за главница, от 501,24 лв. за договорна лихва за 3 периода от 20.07.2010г. до 21.08.2013г., от 6980,78 лв. за наказателна лихва за периода от 20.01.2011г. до 20.08.2013г. и от 3171,23 лв. за такси за издаване и обслужване на кредитна карта за периода от 20.12.2007г. до 20.08.2013г.

Възражението на ответника за погасяване по давност на претенцията за главница е неоснователно. Сключеният между страните договор по своята правна същност представлява договор за револвиращ кредит, тъй като страните са се съгласили кредитополучателят да разполага с определена сума /кредитен лимит/, която може да ползва многократно и неограничено във времето в рамките на целия срок на договора, в пълен размер или частично. За разлика от стандартния договор за потребителски кредит, при който е определен падежът за плащане на определените по размер вноски, на които е разсрочено плащането на части на еднократно отпуснатата в заем сума, при револвиращия кредит такава възможност липсва тъй като сумата в рамките на кредитния лимит се ползва многократно и връщането й е обусловено по размер от волята на държателя на картата и ползваните от него средства в рамките на лимита. При това положение падежът за връщане на цялата усвоена главница по този вид кредити настъпва с изтичане срока на договора или при предсрочното му прекратяване. Срокът по чл. 110 от ЗЗД в разглеждания случай е започнал да тече от деня, в който вземането е станало предсрочно изискуемо – 21.06.2012г., когато е изтекъл определеният от банката срок от седем работни дни за доброволно изпълнение. До настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, договорът се е подновявал автоматично и никоя от страните не е предприела действия за едностранното му прекратяване. Към момента на образуване на изпълнително дело *е действало Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд, съгласно което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителния процес относно принудителното осъществяване на вземането. Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение №2/2013г. от 26.06.2015г. по тълкувателно дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. С горепосоченото тълкувателно решение е прието, че в изпълнителния процес съгласно чл. 116, б. „в” от ЗЗД давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко отделно изпълнително действие, което го изгражда. С оглед на това, в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да иска или не извършване на нови изпълнителни способи, в резултат на което е обявено за изгубило сила Постановление №3/1980г. В резултат на това тълкувателното решение намира приожение от момента на постановяването му за в бъдеще по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, в какъвто смисъл е и решение №170 от 17.09.2018г., по гражданско дело №2382/2017г. на ВКС, IV г. о. С предприемане на действия по принудителното изпълнение на вземанията давността е прекъсната, на основание чл. 116, б. „в” от ЗЗД и за периода от образуване на първото изпълнително дело на 18.01.2014г. до постановяване на 4 разглежданото тълкувателно решение на 26.06.2015г. приложение е намирала разпоредбата на чл. 115, б. „ж” от ЗЗД и давностният срок е спрял да тече. От 26.06.2015г. е започнал да тече нов петгодишен давностен срок, който е прекъснат на 07.10.2019г. с образуването на изпълнително дело *, а впоследствие е налице ново прекъсване на давността на 12.02.2020г. с предявяване на исковите претенции. С оглед гореизложеното предявеният иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК относно вземането за главница от 5096,31 лв., за което е издадена заповедта за изпълнение по по частно гражданско дело №2868/2013г., по описа на Великотърновския районен съд се явява основателен и следва да бъде уважен.