Решение № 6 от 08.01.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№6 гр. П., 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Иванина Игн. Иванова като разгледа докладваното от Иванина Игн. Иванова Въззивно гражданско дело № 20245200500850 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника Й. В. В., ЕГН **********, с адрес с. Л., Община С., обл. П., ул. „** - та" №*, чрез процесуалния му представител - адв. Л. М., срещу Постановление за разноските от 29.10.2024г. по изп. дело № 20245220400227 по описа на ДСИ при РС – П..

В жалбата са изложени аргументи за неправилност на постановлението и недължимост от длъжника на така изчислените разноски в изпълнителното производство, доколкото същият бил погасил задължението си за главница и разноски в деня на образуването му, а задължението за лихва – в срока за доброволно изпълнение. Жалбоподателят счита за прекомерно и приетото от съдебния изпълнител адвокатско възнаграждение на взискателя за образуване и водене на делото. Предвид постановения отказ за намаляване на определените разноски, жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното постановление. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство.

В срок е постъпило възражение от взискателя С. Б. В., ЕГН **********, с адрес с. Л., Община С., обл. П., ул. „** - та" №*, чрез адв. А. Т., с изложени доводи за недопустимост на жалбата като подадена извън законоустановения срок. Наведени са съображения и за нейната неоснователност. Счита, че разноските в изпълнителното производство правилно са определени от съдебния изпълнител. Моли жалбата да бъде оставена без разглеждане и производството по нея да бъде прекратено, а евентуално – да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Претендира разноски.

Постъпили са и мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК от страна на съдебния изпълнител, с 1 които се поддържа становище за неоснователност на жалбата, поради което моли да бъде оставена без уважение. Прилага копие от изпълнителното дело.

Съдът, след като се запозна с подадената жалба и с материалите по делото и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното:

По молба от взискателя С. В., чрез адв. А. Т., срещу длъжника Й. В., до ДСИ при РС – П., входирана на 03.09.2024г. в 16,58 ч., с приложен към молбата изпълнителен лист № 472/03.09.2024г. по гр.д.№ 102/2024г. по описа на РС – П. за сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване честта и достойнството и негативни психически преживявания в резултат от обида, заедно със законната лихва, считано от извършване на увреждането 30.04.2020г. до изплащане на сумата, както и сумата в размер на 600 лева, представляваща разноски в съдебното производство за адвокатско възнаграждение, е образувано на основание чл. 426 ГПК с Постановление от 04.09.2024г. производството по изп.дело № 227/2024г. по описа на ДСИ при РС – П..

С молбата взискателят е поискал от съдебния изпълнител да изпрати до длъжника покана за доброволно изпълнение, да пристъпи към принудително събиране на вземането, включително и на сторените разноски по изпълнението. Към молбата на взискателя са приложени платежни нареждания за платени в полза на РС - П. държавни такси за издаване на изп.лист в размер на 5,00 лева и за образуване на изп.дело в размер на 25,60 лева, както и пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 28.08.2024 г., сключен между взискателя и адвокат А. Т., с предмет подаване на молба и получаване на изп.лист по гр.д. № 102/2024г. по описа на РС – П., и пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 30.08.2024 г. между взискателя и адвокат А. Т., с предмет подаване на молба за образуване и процесуално представителство по изпълнително производство срещу длъжника. В договора от 28.08.2024г. е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 250 лева, а в договора от 30.08.2024г. – адвокатско възнаграждение в размер на 510 лева. Посочено е и в двата договора, че адвокатските възнаграждения са платими в брой, като с подписването им, се удостоверява реалното им заплащане на адвоката.

С издаденото постановление от 04.09.2024г. на ДСИ, съдебният изпълнител е приел така претендираните разноски от взискателя в общ размер на 790,60 лева и на основание чл.

79 ГПК ги е присъдил в тежест на длъжника, разпоредил е да се изпрати уведомление до НАП, да се извърши адресна справка на длъжника, както и да му се изпрати покана за доброволно изпълнение. Същата е връчена лично на длъжника на 30.09.2024г.

С подадено на 01.10.2024г. възражение, длъжникът е поискал изпълнителното производство да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК поради плащане на задължението му преди образуване на делото, както и да бъдат намалени възложените в негова тежест разноски по изпълнението. С възражението е представил касов бон за извършено на 04.09.2024г. в 15,50 часа, в полза на взискателя плащане на сумата в размер на 2600 лева, както и разписка за платена на 01.10.2024г. в полза на РС – П. сума в размер на 2

979,82 лева, с вписано основание за плащането – „лихви по и.д. 227/2024г.“.

Срещу така подаденото възражение е постъпило становище от взискателя, в което са изложени аргументи за неоснователност на претенциите на длъжника за прекратяване на производството и намаляване на възложените в негова тежест разноски по изпълнението.

С обжалваното постановление от 29.10.2024г., ДСИ е отказал да прекрати производството на посоченото от длъжника основание, поради липса на плащане на сумата по изпълнителния лист, предхождащо датата на образуване на изпълнителното производство, както и е отказал да намали присъдените в тежест на длъжника разноски по изпълнението. Препис от постановлението е връчен на длъжника на 05.11.2024г.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице - длъжникът в производството, срещу акт на съдебния изпълнител, подлежащ на съдебен контрол, съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК и в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, доколкото същият е изтичал на 19.11.2024г., а жалбата е подадена на 14.11.2024г., поради което са неоснователни възраженията на взискателя, че същата е подадена извън законоустановения за това срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на проверката при жалба по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК са всички възложени на длъжника разноски по принудителното изпълнение, включително направените от взискателя разходи за адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело.

Съгласно т. 6 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, разноските, направени от взискателя в производството по издаване на изпълнителен лист /в т.ч. държавна такса и адвокатско възнаграждение/, са част от разноските по изпълнението, макар и същите да не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване.

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските във връзка с принудителното изпълнение са за сметка на длъжника. Изключения са предвидени в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя са за изпълнителни способи, които не са приложени.

Длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство, само ако не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга преди това. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение той отговаря за разноски в изпълнителното производство. Плащането е направено след започване на изпълнителното производство, когато длъжникът е погасил задължението си след предявяване на изпълнителния лист от взискателя пред съдебния изпълнител - съгласно 3 чл. 426, ал. 1 ГПК, изпълнението започва, когато взискателят поиска писмено от съдебния изпълнител да пристъпи към изпълнение на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. / В този смисъл Решение № 640 от 4.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 920/2009 г., IV г. о., ГК и Решение № 523 от 19.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1496/2010 г., IV г. о., ГК/.

Видно от данните по делото жалбоподателят-длъжник не е изпълнил задълженията си по издадения срещу него изпълнителен лист към датата на предявяване на изпълнителния лист от взискателя пред съдебния изпълнител – 03.09.2024г., а е платил /при това само частично/ задължението си едва на следващия ден – 04.09.2024г. /което плащане е последващо часа на образуването на изпълнителното дело/, поради което следва да се приеме, че е станал причина за образуване на изпълнителното дело и с оглед разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ГПК дължи сторените от взискателя разноски по изпълнението.

Установява се от представените доказателства, че взискателят е възложил на адвокат Т. представителството по образуването и воденето на процесното изпълнително дело, във връзка с което е платена дължимата се държавна такса, както и представителството в производството по издаване на изп.лист по гр.д. № 102/2024г. по описа на РС – П., във връзка с издаването на който е и представеното платежно нареждане за извършени разноски в размер на 5 лева заплатена държавна такса. Предвид извършеното вписване в договорите, че договореното адвокатско възнаграждение е било платено в брой, то са налице доказателства за реално понесени от страната разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно постановките на т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Доколкото длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното производство, то няма основание за отпадане на отговорността му за направените разноски от взискателя за платени държавни такси и платени в полза на адв. Т. адвокатски възнаграждения, в това число и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело.

Неоснователно се явява възражението на длъжника, че тъй като липсвали приложени изпълнителни способи по делото, не следвало да се възлага в негова тежест адвокатското възнаграждение, платено от взискателя, за осъществяване на процесуалното му представителство по изпълнителното дело. На първо място извършването на такива е възложено на ДСИ с молбата по чл. 426 ГПК, подадена от взискателя чрез адв. Т..

Същевременно, в хода на производството по изп.дело №227/2024г. по описа на СИС при РС- П., адв. Т. е осъществила действия по процесуално представителство, защита и съдействие на взискателя, изразяващо се в своевременно депозиране на становище срещу възражението на длъжника от 01.10.2024г., с множество изложени доводи за неговата неоснователност, които доводи, впрочем, са били възприети в цялост от съдебния изпълнител в мотивите на обжалваното постановление, както и същият процесуален представител представлява взискателя в производството и пред настоящата инстанция.

Неоснователно е и възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от взискателя на представителя му. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 7 и чл. 10, ал. 1, т. 1 и т.

4

2 от Наредбата за минималните размери адвокатски възнаграждения, приета от ВАдС (Наредбата), адвокатско възнаграждение може да се договаря между адвоката и клиента му и съответно да се дължи както за защита в производството по издаване на изпълнителен лист, така и на основание образуване на изп.дело и осъществяване представителство по него. По отношение размерите на тези възнаграждения следва да се има предвид, че с оглед постановеното Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. от СЕС, задължително за съдилищата, посочените в тази Наредба размери на минималните адвокатски възнаграждения могат да служат само като ориентир и не са с обвързващ характер за съда.

Преценката за прекомерност на адвокатския хонорар следва да се извършва съобразно фактическата и правна сложност на конкретния казус, тежестта и спецификата на предоставяната процесуална защита и очакваните усилия, труд и време, които адвокатът предстои да положи при осъществяването й. /В този смисъл Определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г., по описа на I ТО на ВКС, Решение № 524/08.08.2024 г. по гр. д. № 4305/2022 г., по описа на IV ГО на ВКС/. В настоящия случай адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя и прието от съдебния изпълнител в размер на 250 лева в производството по издаване на изп.лист и 510 лева – уговорено и платено възнаграждение в този размер общо за образуване на изп.производство и за осъществяване на процесуално представителство по него, настоящият състав намира, че не е прекомерно. Тъй като се касае за събиране на вземане, чрез осъществяване на принудителни изпълнителни действия, изискващи предприемането на конкретни способи за изпълнение, при определянето му следва да се има предвид и защитимия материален интерес, доколкото същият не е без значение. Така, макар и вземането в настоящото производство да не е в голям размер, а също така длъжникът да е предприел действия да плати задължението си дори и след образуването на изп.дело срещу него, то следва да се има предвид, че уговореното в договора за правна помощ адвокатско възнаграждение е за цялостно представителство по делото до окончателното събиране на сумата, адвокатът на взискателя е организирал цялостно защитата на доверителя си, като в срок е взел аргументирано отношение и по подадените от длъжника възражение и жалба по настоящото дело. С оглед посочените обективни обстоятелства, според настоящия съдебен състав, заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение е в справедлив размер, който отговаря както на качеството и своевременността на извършените по делото действия, така и на материалния интерес, чиято защита се търси чрез изпълнителното производство. При извършената преценка също се отчете и наложилата се практика в сходни случаи при пазара на квалифицирания адвокатски труд. В този смисъл възраженията на жалбоподателя са неоснователни и правилно с обжалваното разпореждане съдебният изпълнител е отказал да намали присъдените в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение.