Решение № 7 от 22.02.2022, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Луковит, 22.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ при участието на секретаря Веселка Кр. Петкова като разгледа докладваното от ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ Гражданско дело № 20204320100645 по описа за 2020 година

Производството по делото е образувано по повод подадена искова молба от Т.П. К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в гр. Л., ул. „Г.“ № *, чрез адв. П.Х. от САК, срещу „Е. М.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в гр. С., ж.к.

„М. д.“, ул. „Р. П. К.“ № 4-6, Сграда “М. Т.”, с правно основание чл. 124 от ГПК, с цена на иска – 1664.45 лв.

Отправено е искане на основание чл. 124 ГПК да бъде установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи претендирани от него суми в общ размер на 1664.45 лева. Изложени са обстоятелствата, породили интереса на ищцата да поиска отричане на това задължение: на 05.08.2020 г. ищцата получила писмо от ответника, с което била уведомена, че вземанията, произтичащи от Договор за кредит от **** г. били прехвърлени от кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България в полза на ответника с Договор за цесия от 13.07.2020 г. За това вземане въз основа на издаден Изпълнителен лист от 14.12.2011 г. по гр.д. № *** г. на РС Луковит, било образувано изпълнително дело № 20118720401165 по описа на ЧСИ рег. № *** Д. Ц., което на 25.05.2020 г. било прекратено и изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Със заявление от 13.11.2020 г., заведено при ответника, ищцата изрично заявила, че възразява за изтекла на 03.09.2020 г. погасителна давност на вземането, считано от последното изпълнително действие, извършено по горното изп.дело на 03.09.2015 г. – наложен запор върху трудовото й възнаграждение. Въпреки изявлението, претенциите от ответника продължавали чрез непрестанни телефонни обаждания от негови служители с настоявания да се извърши плащане. Получила и изрично писмо, в което ответното дружество не признава погасяване на задължението, а така също заявява и че дори да е погасено, то се отнася единствено до възможността да търси принудително изпълнение, но и до възможността да кани длъжника 1 да изпълни доброволно – чрез лични срещи, обаждания, изпращане на покани и други подобни, които не били забранени от закона. След предявяване на иска настъпило ново обстоятелство – на 18.12.2020 г. било образувано ново изпълнително дело от ответника срещу ищцата – изп. дело № 2217/ 2020 г. по описа на ЧСИ В.П., по което й била връчена покана за незабавно доброволно изпълнение на сума в общ размер 4205.85 лева, включваща главница, лихва и разноски.

Въз основа на това нововъзникнало обстоятелства ищцата е депозирала молба с вх. № 315/ 29.01.2021 г., с която прави изменение на иска като посочва ново правно основание – чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124 ГПК и прави увеличение на оспорвания дълг за сумата 4205,85 лева.

С допълнителната молба е отправено и искане за обезпечение на иска. С Определение от 09.02.2021 г. по настоящето дело е допуснато обезпечение на иска с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за оспорване изпълнението въз основа на Изпълнителен лист от 14.12.2011 г., издаден по гр.д. № *** г. на РС Луковит, и на основание чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК е наложена обезпечителна мярка - спиране на изпълнението по изпъл. дело № 20208790402217/ 2020 г. по описа на ЧСИ В.П. с рег. № 879, район на действие ОС Ловеч, за което да се издадена обезпечителна заповед.

В срока по чл. 131 от ГПК от страна на ответника е депозиран отговор на исковата молба, в която се излага становище, че искът е недопустим и неоснователен, поради следните съображения: на първо място се сочи, че правният интерес на ищецът за завеждане на иска е възникнал от извънпроцесуалното поведение на ответника, който от своя страна защитава своите интереси с всички допустими средства, предвидени в закона.

Неоснователно се явява възражението за настъпила погасителна давност на процесното вземане, което всъщност е причина за настоящето производство.

От гледна точка на фактологията по делото се сочи, ответното дружество „Е. М.“ ЕООД е придобил вземането, произтичащо от Договор за кредит № ***** г., на основание Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ сключен на 13.07.2020 г. с цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненсинг“ ЕАД. От първоначалния кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненсинг“ ЕАД е било образувано изпълнително дело № 20118720401165 срещу Т. П. К. по описа на ЧСИ Д. Ц. с рег. № 872 на КЧСИ. Съгласно представено Удостоверение изх. № 3799/ 17.08.2020 г. издадено от ЧСИ Д. Ц., се установява че последното изпълнително действие е осъществено на 03.09.2015 г. - наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца. С Постановление от 25.05.2020 г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и изпълнителният лист е върнат на взискателя.

Сочи се, че в качеството си на кредитор „Е. М.“ ЕООД е предприел процедура по доброволно уреждане на спора, изразяваща се в уведомяване за настъпилото прехвърляне на задължението и предлагане на възможността за разсрочване на вземането. Ищецът Т. П. К. е депозирала заявление до ответното дружество, в което е направила възражение за настъпила погасителна давност на вземането, обосновавайки своето искане, с фактът, че съгласно представеното удостоверение от съдебния изпълнител, датата на последното валидно 2 изпълнително действие предприето по делото е 03.09.2015 г., от която дата е започнала да тече и предвидената в закона 5-годишна давност. С оглед на което ищецът счита, че на 03.09.2020 г. давността е изтекла и този правопогасяващ факт, дава основание за искането да бъде отписано задължението от счетоводството и регистрите на дружеството, както и да бъде преустановена комуникацията, осъществявана от служителите на ответника.

В отговор на постъпилото заявление, ответникът е изразил своето становище по случая, като е изложил доводи, че въпреки прекратяване на изпълнителното производство, е налице възможност да бъде образувано ново изпълнително производство в рамките на установения давностен срок, който към момента не е изтекъл. Доводите ми в тази насока, произтичат от факта, който е пропуснат от ищцовата страна, а именно, че по изпълнителен лист има отбелязване на гърба на изпълнителния лист за извършено плащане с дата 06.02.2017 г. - последното извършено изпълнително действие. Именно от тази дата 06.02.2017г. започва да тече 5-годишния давностен срок, а не от 03.09.2015 г., както е посочено в исковата молба. Този факт, обуславя и поведението на ответника за търсене на варианти за доброволно събиране на задължението. Освен това ответникът „Е. М.“ ЕООД се е възползвал от възможността за образуване на ново изпълнително дело преди изтичане на давностния срок, и на 18.12.2020 г. е образувано ново изпълнително дело № 2217/ 2020 г. по описа на ЧСИ В.Л. П. с peг. № 879.

Твърди се, че при така изложената фактическа обстановка е налице безспорният факт, че към момента на депозиране на исковата молба, давността на вземането все още не е изтекла. В т.10 на ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСЕТК на ВКС е прието, че не случайно законодателят е уредил отделно хипотезата на чл. 116, б. "в" ЗЗД относно давността в принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес. Тези правила са неприложими при прекъсването на давността е предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. "в" ЗЗД не защото ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този случай няма спиране на давността, нито отпадане на ефекта на прекъсването.

В подкрепа на тези твърдения се сочи, че по силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.

Съгласно даденото в т. 10 от ТР № 2/ 2013г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС задължително тълкуване, погасителната давност не спира докато трае изпълнителният процес. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването 3 на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Същинско изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД е налице само в случай, че е налице реално засягане на правната сфера на длъжника. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на същинското действие за принудително изпълнение. Сочи се, че в този смисъл е и съдебната практика, съгласно която молбата на взискателя за извършване на определено изпълнително действие не прекъсва погасителната давност, а само предприемането на изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ.

Сочи се, че е налице и друго становище в съдебната практика, че самото искане на взискателя за предприемане на определено изпълнително действие прекъсва погасителната давност. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). С цитираното ТР е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудително осъществяване на вземането. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т.н. перемпция настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

В заключение се излага становище, че в настоящия случай последното валидно изпълнително действие е отразено на гърба на изпълнителния лист и е с дата 06.02.2017 г. от тази дата започва да тече 5-годишната давност. Новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие, при което всички предприети действия от ответника са валидни и законосъобразни.

В съдебно заседание, ищцата Т. П. К., редовно призована, не се явява лично. За неин процесуален представител се явява адв. П.Х. от САК, която излага теза, че исковата претенция е основателна и доказано.

Представени са писмени бележки от ищеца Т. П. К., чрез адв. П.Х. от САК, в които се излага становище, че от събраните по делото доказателства се установи следното:

Срещу ищцата е било образувано изпълнително дело № 20118720401165 по описа на ЧСИ Д. Ц. peг. № 872 на КЧСИ, въз основа на издаден изпълнителен лист по гр.д. № 4

454/2011 г. на PC – Луковит, с взискател „БНП Париба Пърсъснъл Файненс“ ЕАД.