Решение № 616 от 08.04.2024, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 2948/2023
- Вид
- Решение № 616
- Подписан
- 08.04.2024
- В сила
- 03.05.2024
- Състав
- ДИАНА РАДЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 194, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78,ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38,ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 60,ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 200,ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 201,ал.1 · Кодекс на труда
- чл.130,ал.1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 616 гр. Велико Търново, 08.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ДИАНА РАДЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20234110102948 по описа за 2023 година
Иск с правно основание чл. 200,ал.1 от КТ , вр. с чл.86 от ЗЗД Ищецът А. П. П. твърди, че страните са в трудово правоотношение, както и че в сутрешните часове на 21.12.2022 г. е изпратен на асфалтова база в с. Р*** за да открие и отстрани повреда, възникнала предишния ден по време на експлоатация на съоръжение за подготовка и производство на асфалт. Заявява, че при изпълнение на така възложената му задача моторната защита на съоръжението се е взривила, в резултат на което настъпил силен блясък и със затварянето на очите си е припознал токова дъга. Сочи, че в резултат на последната са обгорели ръцете, лицето и очите му, въпреки че е бил с поставени защитни очила и ръкавици. Твърди, че при посещение в ЦСМП, гр. Велико Търново е диагностициран с термично изгаряне на главата и шията първа степен, назначена е терапия и е предложена незабавна хоспитализация. Заявява, че е бил в болничен за периода от 25.12.2022 г. до 29.12.2022 г. с диагноза „огнищно хориоретинално възпаление“, както и че от злополуката е със сълзене, дразнене, периодично явяващи се светкавици и централно разположени полета на дефицит, повече в дясното око. Сочи, че при проведено изследване на 31.08.2023 г. при акад. В*** му е препоръчано носенето на прогресивни соларни очила, които е закупил. Твърди, че вследствие на злополуката е преживял сериозен стрес, което е довело до 1 безсъние, раздразнителност, болки, световъртеж, виене на свят, сърцебиене, повишаване на кръвното налягане и пр. Посочва, че е направил разходи във връзка с лечението си за лекарства и скъпоструващи очила. Моли съда да постанови решение , с което да осъди ответника да му заплати сумата от 11000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и за сумата от 1 672,04 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – и двете вследствие настъпила на 21.12.2022 г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху главниците от датата на увреждането до окончателното изплащане на обезщетенията. В съдебно заседание пълномощникът му адв.К. от ВТАК поддържа исковата молба при допуснато изменение на претенцията за имуществени вреди, чрез нейното увеличаване на 1811,15 лева. Претендира разноски.
Ответникът „Пътни строежи –Велико Търново“ ЕАД, гр.В.Търново е депозирал отговор на исковата молба , чрез пълномощника си адв. И. от АК Търговище, в който не оспорва съществуващото трудово правоотношение между страните, както и че на посочената дата ищецът е претърпял трудова злополука. Заявява обаче, че вината за същата носи единствено последния. В тази връзка сочи, че при започналия демонтаж на токовата защита на комутатора ищецът не е изключил главния прекъсвач, както и че въпреки даденото му нареждане да преустанови работа по аварията, последният не е сторил това. Счита, че тези действия следва да се квалифицират като груба небрежност, като определя приноса на ищеца за настъпване на злополуката на 95 %. Оспорва и твърденията, че ищецът е претърпял увреждания в степента, посочена в исковата молба, като заявява, че още при прегледа в ЦСМП, гр.
Велико Търново му е предложена хоспитализация, но той е отказал под предлог, че се чувства добре и дори следващите два дни е бил на работа. В тази връзка сочи, че след инцидента ищецът е ползвал само пет дни болничен, като през цялото време не е бил във видимо недобро здраве, или с видими увреждания. Оспорва размерите на претенциите, като заявява, че значителна част от разходите за лечението на ищеца не са били необходими. В съдебно заседание поддържа изложеното становище и моли съда да определи размер на обезщетението , както за неимуществени, така и за имуществени вреди при намаляването им поради съпричиняване от ищеца и да отхвърли исковете в останалата им част, като неоснователни. Претендира разноски.
След като се запозна със становищата на страните и обсъди събраните 2 по делото доказателства, съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
Ищецът е в дългогодишно трудово правоотношение с ответника, видно от приложения трудов договор и допълнителни споразумения към него, по силата на които заема длъжността „ ел.монтьор“. От личното му трудово досие се установява, че ищецът периодично се е явявал на изпит за проверка на знанията по правилата за безопасност при работа по електрически уредби и мрежи и има придобита четвърта квалификационна група. Приети са медицински документи, от които е видно, че на 21.12.2022 г. ищецът е прегледан в КДБ/ СО, поради злополука с неуточнен източник на ел.ток , изписано му е лечение с дермазин и му е предложена незабавна хоспитализация във втора хирургия, отказана от него. От епикриза, издадена от Отделение по очни болести към МОБАЛ В.Търново се установява, че за периода 25.12.2022 г.- 29.12.2022 г. ищецът е хоспитализиран в отделението с диагноза „Огнищно хориоретинално възпаление“ , изписан е като здрав и му е предписано лечение с таблетки и капки за три седмици. С Разпореждане № 5104-04-1/18.01.2023 г. на ТП на НОИ Велико Търново на основание чл.
60,ал.1 от КСО декларираната злополука вх.№ 5101-04-1/5.01.2023 г. от осигурителя „Пътни строежи-Велико Търново“ ЕАД, станала с А. П. П. е приета за трудова злополука по чл. 55,ал.1 от КСО. Приети са фискални бонове за прегледи , закупени лекарства, очила. Приета е Заповед за провеждане на инструктаж по безопасност и здраве при работа от 5.06.2023 г., както и извадка от книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа РМБ Л***, видно от което на ищеца е извършен периодичен инструктаж на 1.12.2022 г. Относно откритото производство по чл.193 от ГПК на подписа на ищеца, положен в Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа с надпис горе вдясно „Р***“, за проведен на 21.02.2022 г. инструктаж на работното място , заключението на допуснатата съдебно- графологична експертиза сочи, че подписът не е положен от ищеца. Оспорването се явява доказано, поради което и на основание чл. 194, ал. 2 ГПК този документ следва да бъде изключен от материалите по делото. Приети са още работни карти и справка за ползван отпук от ищеца. От приетия препис от ДП № ЗМ309/2023 г. на РУ В.Търново, водено за престъпление по чл. 134,ал.1,т.2 от НК се установява, че същото е прекратено с постановление от 8.08.2023 г. на наблюдаващия прокурор, тъй като на пострадалия е причинена лека телесна 3 повреда по смисъла на чл.130,ал.1 от НК, а от друга страна няма данни за престъпление от общ характер, тъй като е налице самонараняване. Прието е, че инцидентът не би възникнал, ако в момента на огледа, извършван от П. с помощта на огледалце, той е бил изключил централното захранващо напрежение от помещението с автоматика. Постановлението е потвърдено като законосъобразно с Определение № 595/19.09.2023 г. по ЧНД № 1192/2023 г. на ВТРС , влязло в сила на 13.10.2023 г. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че настъпилият на 21.12.2022 г. в асфалтова база Р*** инцидент се изразява в трудова злополука вследствие на работа в разпределителна уредба / шкаф/, без пълно изключване на напрежението. До възникване на инцидента са довели няколко обстоятелства- работа в електрическа уредба /шкаф/ с частично изключване на напрежението, като не е осигурена защита от случаен допир до други части под напрежение и използването на огледалце, което е нестандартен и необезопасен инстР.т. Според вещото лице, за да се избегне настъпването на инцидента е било необходимо да се изключи напрежението в апаратната зала, да се провери за наличие на напрежение, да се използват само стандартни лични предпазни средства и инстР.ти. От проверената документация е установено, че на пострадалия са проведени всички видове инструктажи, спазени са всички нормативни изисквания, като последния периодичен инструктаж е от 1.12.2022 г. Токовата защита в апаратната стая, където е настъпила трудовата злополука е от затворен тип. Конструктивно всички токопроводими елементи са в пластмасов корпус и са защитени от допир. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението. Посочва, че при работата ищецът е изключил напрежението по повредената токова защита , но не и напрежението по съседните. Ищецът не е подменил повредената част, установил е, че не може да се демонтира, тъй като е имало разтопена пластмаса и след като началникът на базата му е разпоредил да спре работа сам е решил да огледа, за да види какъв е проблема. Започнал да оглежда под токовата защита, където са проводниците с огледалце. Вещото лице заявява, че при уредби от отворен тип се виждат контактните системи и видимо се вижда, че напрежението е изключено. При уредби от затворен тип контактите не се виждат и работещият трябва да се убеди, че няма напрежение. Вещото лице счита, че в конкретния случай не може да се приложи разпоредбата на чл. 269,ал.2 от Правилник за безопасност при 4 работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 волта, според която се допуска работа без изключване на напрежението, или при частично изключване. Посочва, че ако използваното огледалце е диелектрично, не може да се предизвика късо съединение и токов удар. Излага, че в практиката масово се ползва огледалце тип „зъболекарско“, въпреки, че не е редно, както и това, че ищецът е работил без ръкавици, а ползваното огледалце всъщност било парче от счупено огледало. По делото са събрани и гласни доказателства. Св.П.а е съпруга на ищеца. Тя заявява, че в деня на инцидента съпругът и се прибрал преди обед със светещо като портокал лице. Обяснил , че на работа е станал взврив и че е пострадал, но е прегледан в Бърза помощ.
Казал и, че токът не е бил спрян, тъй като имало пусната помпа и колегите до него работели. Отказал да постъпи в болница, защото през годината използвал доста пъти болнични, при което заплатата му пада и купоните за храна се спират. Посочва, че лицето на съпруга и било черно и обгоряло, той бил под стрес и казвал, че го болят очите, а светлината го дразнела, в къщи стоял с шапка и слънчеви очила, молел я да му дава прибори и дрехи.
Десетина дни чистели сажди от лицето му. Съпругът и отишъл на работа два поредни дни след инцидента, но не се чувствал по-добре и тогава постъпил в очно отделение. След лечението в болницата направили консултация в гр.
София и му били предписани очила, едновременно прогресивни и фотосоларни, които да го предпазват. Според св. П.а очилата не били закупени веднага поради липса на средства, а пълно възстановяване все още не е настъпило. Св.П. е син на ищеца. Излага, че след злополуката цялото му лице светело , носел слънчеви очила и не се чувствал добре. При извършения очен преглед му предписали специални очила , които били много скъпиоколо 1000 лева, поради това очилата били закупени доста по-късно. Св.П. сочи, че баща му още не е възстановен и дори шофира вечер с тъмни очила, тъй като светлините го дразнят. Св.
Д*** работи при ответника като ръководител на базата в с. Р***. Излага, че ищецът отишъл да отстрани повреда по един контактор. Заявява, че от автоматиката – контактори и други уреди се командва цялата асфалтова база. Ищецът бръкнал и оглеждал отзад с огледалце, за да види как да отстрани проблема, тогава станало късо съединение. Твърди, че при извършения от ищеца оглед напрежението не е било изключено, била смъкната защитата само на този контактор. След взрива ищецът бил със зачервено лице, казал, че лявото око го дразни, ръката, 5 с която държал огледалцето била зачервена. Работата била прекратена веднага и ищецът бил откаран обратно в Л***, за да отиде на лекар. Посочва, че ищецът е добър работник. Твърди, че е предлагал на ищеца да изключат напрежението, но той отговорил, че няма пробем, тъй като само оглежда.
Свидетелят смята, че е възможно да е работела помпа по същото време и излага, че ако тока се изключи от главния шалтер, цялата база ще остане без ток, няма вариант за частично изключване на напрежението. Св.М*** е „организатор автотранспорт“ в базата в с.Л***. Излага, че след инцидента предложили на ищеца да го откарат до болницата. След прегледа ищецът се върнал , като обяснил, че има много работа. Свидетелят заявява, че инструктажите се провеждат редовно и на всички са осигурени лични предпазни средства. По делото е изготвена и съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице заключава, че в резултат на претърпяната трудова злополука на 21.12.2022 г. ищецът е получил пламъково изгаряне в областта на лицето, шията и гръдната кост първа степен; засягане на двете очи от пламъковото изгаряне и волтова дъга, предизвикваща изключително силна светлина. Има засягане на клепачите и инекция и начално възпаление на предния очен сегмент, а в последствие хориоретинално възпаление на двете очи, по -изразено в дясното. На 4-5 ден ищецът е получил сълзене, дразнене, болки в двете очи и е настанен в очно отделение. След проведеното лечение е изписан клинично здрав. Огнищното хориоретинално възпаление е пряк резултат от трудовата злополука, при която се е достигнало до осветяване на двете очи с насложена впоследствие инфекция. При извършените прегледи и изследвания на ищеца са описани единични окръглени друзи парамакуларно на ретината и намален до липсващ фовеорален рефлекс на дясно и ляво око; остротата на зрението на двете очи при изписването е 1.0 със съответната корекция, тоест налице е нормално зрение. Описаните промени в очното дъно може да са започнали значително време преди претърпяната трудова злополука и не може да се твърди, че се дължат на нея, тъй като няма данни за състоянието преди злополуката. Лечението на описаната инфекция е продължило 3-4 седмици, като хориоретиналното възпаление е овладяно за 23 седмици. Към момента зрението на ищеца е възстановено напълно и е към 1.0 със съответната корекция за всяко око. Получените увреждания са били за срок до 45 дни и не може да се твърди категорично за наличие на трайни увреждания на зрението, пряк резултат от претърпяната злополука. В съдебно 6 заседание вещото лице поддържа заключението си и заявява, че лечението се изразява в капки и съдоразширяващи средства, каквито са били изписани.