Решение № 846 от 22.12.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 846 гр. Враца, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван В. Никифорски при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело № 20251420101045 по описа за 2025 година

Производството е образувано е по постъпила искова молба от И. Г. Ч., ЕГН:

**********, чрез адвокат-пълномощника Л. К. Б. САК против „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК:

201196810.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпила отговор от ответника. В същия срок е предявен насрещен иск от „Изи Финанс“ ЕООД против И. Г. Ч., който следва да бъде приет за съвместно разглеждане.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба по предявения насрещен иск.

По първоначално предявения иск:

Ищецът И. Г. Ч. е предявил против „Изи Финанс“ ЕООД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във вр. с чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 146 ЗЗП за прогласяване нищожност на сключения между страните Договор за потребителски кредит, поради противоречието му със закона – чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 19, ал. 1 ЗПК и с чл. 143 ЗЗП.

В условията на евентуалност:

- Иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1 и 3 ЗЗД, вр.чл. 23 ЗПК и чл.143, ал.3, т.5 ЗЗП, за обявяване нищожността на клаузата за неустойка в сключения между страните договор;

В исковата молба ищецът твърди, че на 18.12.2023 г. е сключил Договор за потребителски кредит, по силата на който „Изи Финанс“ ЕООД й е предоставило в заем сумата от 1 550 лв. при фиксиран ГЛП от 40.15 % и ГПР от 48.44 %. Следвало да внесе общо дължима сума от 2 478,44 лв., като сумата включвала главница, лихва и неустойка за непредоставяне на обезпечение.

Твърди, че Договор за паричен заем №****/ 18.12.2023 г. е нищожен. Същият съдържа следните нищожни неравноправни клаузи:

1

- ГПР е 48.44 % - Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер - пет пъти размера на законната лихва; ГПР по скрит начин е увеличен, тъй като в него не са включени дължимите допълнителни такса и неустойка, което е още едно основание за нищожност на договора;

Посочва, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.

Годишният процент на разходите, представлява така нареченото "оскъпяване" на кредита и включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. В ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В настоящия случай липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Посочено е, че ГПР е 48.49 %, а ГЛП е 40.15%, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Развива подробни съображения за недействителност на клаузата за неустойка, поради противоречието и със закона и добрите нрави.

В срочно подаден отговор ответникът „Изи Финанс“ ЕООД оспорва предявените искове, като намира същите за недопустими и неоснователни, въз основа на подробно изложени твърдения.Аргументира тезата, че исковата молба представлява злоупотреба с право на иск.

Посочва, във връзка с основателността на иска, че в договорите за кредит вече няма клауза за неустойка. Тоест няма какво да се прогласява за неравноправна клауза, тъй като това вече е извършено от регулаторния орган, като е задължил ответника да премахне клаузата от договорите и дружеството се е съгласило, като не е оспорвало указанията. Видно от изложеното от Комисията това важи за всички текущи договор, т.е. и за процесния.

Въз основа на тези и други подробно изложени съображения се иска от съда да отхвърли предявените искове, претендира разноски.Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

По насрещния иск:

Ищеца „Изи Финанс“ ЕООД е предявил против И. Г. Ч. насрещен иск с правна квалификация по чл. 79, ал. 1 ЗЗД,вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД за сумата от 129.17 лева, представляваща неизплатена главница с падежна дата на вноската 13.10.2024 година, по Договор за паричен заем № *********/ 18.12.2023 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане.

Ищецът посочва, че на 18.12.2023г., последният сключва, в качеството на кредитодател с ответника по делото, в качеството на кредитополучател Договор за предоставяне на кредит от разстояние № *******. Договора е сключен при условията на ЗПФУР.

Сключването на договора чрез електронната платформа и последващото потвърждаване 2 на сключването по време на телефонния разговор е годно доказателство по смисъла на чл.

10 от ЗПК, във вр. с чл. 9 от ЗПФУР и чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР. Приложим по повод дефиницията на това, какво е електронен документ е чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г.. Съдът, следва при преценка на доказването на факта на сключването на договора, да се придържа към акта на ЕС.

Към момент на депозиране на исковата молба заемателят дължи на заемодателя главница в размер на 129.17 лева. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответникът по насрещния иск не го оспорва, като признава задължението в размер на 129.17 лева. Възразява да се присъждат разноски на ищеца по насрещния иск, позовавайки се на практика на съда на ЕС.

След като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че помежду им е възникнало облигационно отношение по Договор за потребителски кредит № *******/ 18.12.2023 г., сключен между И. Г. Ч. /заемател/ и „Изи Финанс“ ЕООД /заемодател/, за сумата от 1550.00 лева, която ищецът е усвоил. В договор за потребителски кредит е сключен при следните параметри: Срок на Кредита - 12 погасителни вноски, първа падежна вноска на 17.01.2024 година и последна на 12.12.2024 година: Фиксиран ГЛП по Кредита от 40.15 % и ГПР от 48.44 %. Следвало да внесе общо дължима сума от 2 478,44 лв., като сумата включвала главница, лихва и неустойка за непредоставяне на обезпечение.

Посочено е също, че ГПР е изчислен при условие, че кредита е усвоен на датата на сключване на договора, спазени са изискванията за представяне на обезпечение и че кредита ще бъде погасяван на падежните вноски.

Представен като доказателство е и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит във връзка с процесния договор.

За установяване на обстоятелствата по делото е изслушано заключение на назначената от съда съдебно – счетоводна експертиза. След направените изчисления, вещото лице е посочило, че размерът на Годишният процент на разходите, като се вземе предвид и дължимата неустойка за непредставяне на обезпечение е 59,90%. Размерът на Годишния лихвен процент (ГЛП) по договора е фиксиран лихвен процент - 40,15 %. Съгласно чл.35 от Закона за Българската народна банка за месец декември 2023 г. Основният лихвен процент е 38,00 %. Вещото лице е изчислило също, че към датата на изготвяне на заключението платените суми по кредита са както следва: - За главница - сума в размер на 262,95 лева, За договорна лихва - сума в размер на 98,01 лева, За неустойка - сума в размер на 198,72 лева, или общо 559,68 лева.

Отразено е също, че на 18.12.2023 г. от „ Изи Финанс” ЕООД по сметка с IBAN ***********, BIC ******** с титуляр И. Г. Ч., ЕГН ********** е извършен превод на сума в размер на 1 550,00 лева, с основание „ Договор за заем номер *******”. Няма плащане за главница в размер на 129,17 лева за вноската с падежна дата на вноската 13.10.2024 г.Дължимата сума за вноска за главница за падежна дата 13.10.2024 г. представлява сума в размер на 129,17 лева.

Съдът кредитира експертното заключение като компетентно изготвено, неоспорено от страните по делото и за което не възникват съмнения за неговата правилност и обективност.

Други относими по делото доказателства не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По първоначално предявения иск:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД в тежест на ищеца е да 3 докаже, че сключеният между страните Договор за потребителски кредит № *******/ 18.12.2023 г. противоречи на закона – чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 19, ал. 1 ЗПК и чл. 143 ЗЗП.

Всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор. Правовата държава провежда принципа на законността /чл. 4 КРБ/. За това чл. 5 ГПК задава като основен принцип на гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да осигури точното прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/. Съдът следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато: 1./ е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; 2./ е относимо до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/; 3./ е налице противоречие с добрите нрави /в т.см. - Решение № 229/21.01.2013 год. по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС; т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др/; 4./ е налице неравноправна клауза.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), който е приложим в отношенията между страните договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които - общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т.10) и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т. 11) .

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В този смисъл процесният договор за кредит формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в него е посочен годишен процент на разходите и обща сума, дължима от потребителя. Така посочените техни размери обаче не съответстват на действителните, съобразно поетите от потребителя задължения.