Определение № 5407 от 02.12.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5407 гр. Варна, 02.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IX СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Василева като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело № 20253100100200 по описа за 2025 година

При служебна проверка относно допустимостта на производството, на основание чл. 130 ГПК, съдът констатира, че молбата, с която е сезиран отговаря на изискванията за форма и съдържание, съдържащи се в чл. 127, ал.

1 и чл. 128 от ГПК, поради което същата е редовна и производството по делото и същото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.

На основание чл.146 ГПК съдът съобщава на страните следният ПРОЕКТ за ДОКЛАД на делото.

Предявени са в субективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.48 ЗЗД от Б. А. С. лично и в качеството й на майка и законен представител на С. Г. С. и Г. Г. С. срещу М. Р. М., Р. М. Р. и А. С. Р. за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищците следните суми : на Б. А. С. сумата от 150 000лв. /сто и петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в душевни болки и страдания, вследствие на смъртта на съпруга й Г.В.С., ЕГН: **********, настъпила в резултат на умишленото му умъртвяване, виновно причинено от М. Р. М., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда - 30.01.2025г. до окончателното плащане на сумата, иск с правно основание чл.45 и чл.48 от ЗЗД и сумата от 30789.50 лева /тридесет хиляди седемстотин осемдесет и девет лева и петдесет стотинки/ - представляваща лихва за забава върху главницата от 150 000лв. за периода от датата на увреждането - 07.08.2023г. до датата на подаване на исковата молба в съда, иск с правно основание чл.86 от ЗЗД; на Г. Г. С. сумата от 200 000лв.

/двеста хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в душевни болки и страдания, в следствие на смъртта на баща й Г.В.С., ЕГН **********, настъпила в резултат на умишленото му умъртвяване, виновно причинено от М. Р. М., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда - 30.01.2025г. до окончателното 1 плащане на сумата, иск с правно основание чл.45 и чл.48 от ЗЗД и сумата от 41052.67 лв /четиридесет и една хиляди петдесет и два лева и шестдесет и седем стотинки/ - представляваща лихва за забава върху главницата от 200 000лв. за периода от датата на увреждането - 07.08.2023г. до датата на подаване на исковата молба в съда, иск с правно основание чл.86 от ЗЗД; на С.

Г. С. - сумата от 200 000лв. /двеста хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в душевни болки и страдания, в следствие на смъртта на баща й Г.В.С., ЕГН: **********, настъпила в резултат на умишленото му умъртвяване, виновно причинено от М. Р. М., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда - 30.01.2025г. до окончателното плащане на сумата, иск с правно основание чл.45 и чл.48 от ЗЗД и сумата от 41052.67 лв /четиридесет и една хиляди петдесет и два лева и шестдесет и седем стотинки/ - представляваща лихва за забава върху главницата от 200 000лв. за периода от датата на увреждането - 07.08.2023г. до датата на подаване на исковата молба в съда, иск с правно основание чл.86 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 07.08.2023г. пред дома на ищците в с.Белоградец бил убит наследодателя им Г.В.С. от ответника М. Р. М..

Убийството било предшествано от конфликт в центъра на селото между няколко момичета, в който Г. се намесил. Тъй като бил употребил алкохол, П..М.М. де Фария го качил на колата и го откарал в дома му на ************.

Преди това човек на име Б.Д. отправил заплаха към Г. като му казал, че ще го убие с удар с бухалка по главата. По подаден сигнал от Б. на място пристигнал полицейски патрул. В това време към събралите се хора от селото се присъединил и М. Р. М. с приятелите си И.К. и Е.Е.. Когато разбрал какво се е случило те се насочили към дома на Г.. Около 23.30-00.00 часа момчета били при Г., който бил седнал на диван пред къщата си като имал близо до себе си метална тръба, тъй като се притеснявал Б. да не изпълни заплахите си. М. попитал за какво му е тази тръба, а Г. му отговорил да не я пипа. Тогава изведнъж М. взел тръбата и ударил Г. по главата, който след удара паднал на дивана. И. се опитал да спре М. и да му вземе тръбата, но той го отблъснал и ударил отново Г. този път по гърдите. След това пуснал тръбата и тримата потеглили към центъра на селото, оставяйки Г. да лежи на дивана. Два часа по-късно разбрали, че Г. е мъртъв. Бил намерен от полицаите, които дошли в дома му да го търсят във връзка със случката по-рано същата вечер. На място бил извикан екип на Спешна помощ, който констатирал смъртта на Г.. Тялото му било откарано в съдебна медицина в МБАЛ“Света Марина“ , където била извършена аутопсия. Причина за смъртта била черепно-мозъчна травма и разкъсвания на черния дроб следствие на ударите.

М. Р. М. бил привлечен като обвиняем в качеството си на непълнолетен за извършено умъртвяване на Г.В.С. по НОХД №640/2024г. по описа на ВОС.

С Присъда №74/22.11.2024г. М. Р. М. е признат за виновен в това, че на 07.08.2023г. в с.Белоградец, като непълнолетен, но като могъл да разбира 2 свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, умишлено умъртвил Г.В.С., като е осъществил състава на престъпление по чл.115, вр. чл.63,ал.2, т.2 НК. Присъдата е потвърдена с Решение №57/14.05.2025г. по ВНОХД №51/2025г. по описа на Апелативен съд-Варна, потвърдено с Решение №393/30.09.2025г. влязло в законна сила на 30.09.2025г.

Излага се, че случилото се отразило тежко на психическото и емоционалното състояние на ищците, като ищцата Б. заедно с двете деца останала сама, без мъжка подкрепа, който винаги се грижел за семейството.

След неговата смърт то се разпаднало, сега децата живеели с баба си и дядо си /родителите на Г./, а ищцата Б. била принудена да работи извън селото, за да може да ги издържа. Сочи се, че отношенията между Б. и Г. били на обич и подкрепа като двамата отглеждали заедно децата си. Връзката между бащата и децата също била силна. И трите ищци изживявали изключително тежко загубата на Г., ходили често на гроба му и гледали снимките му. Загубили много близък до тях човек, с който имали изключително здрава връзка.

Разчитали безрезервно един на друг, разчитали на негова подкрепа и напътствия, съвет и защита. Между тях съществувала взаимна привързаност и обич, връзката помежду им била емоционално силна и здрава, съществували искрени отношения на обич и разбирателство. Със загубата в живота им настъпила голяма празнота. Скръбта и мъката им били огромни, а загубата непрежалима. Все още не можели да приемат факта, че него го няма. Всеки от семейството се борел с мъката си, още повече, че им бил отнет по такъв жесток начин.

Сочи се, че М. Р. М., който е бил непълнолетен към датата на увреждането, носи лична отговорност за причинените вреди, а неговите родители Р. М. Р. и А. С. Р. носят отговорност по чл.48 ЗЗД, която също е лична и произтича от неуспешно изпълнение на родителската им функция и родителски дълг, на задължението за отглеждане и възпитаване на непълнолетния и не упражняване на необходимия надзор, за да се предотврати деликта.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба.

Оспорва се по размер предявения иск срещу М. Р. М. по размер. Не се оспорва, че деянието е извършено в период, в който той е бил непълнолетен, но тъй като момента бил навършил пълнолетие, се сочи че той носи пълната отговорност за своите действия. Твърди се, че неговите родители категорично не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите. Излага се, че те не са били на мястото на инцидента, не са подстрекавали сина си по никакъв начин към подобно деяние и никога не са възпитавали у него агресия или желание за физическа саморазправа. Излага се, че те не носят отговорност за вредите от сина им, когато е бил непълнолетен.

Не се спори за факта, че причиняването на смъртта на Г.В.С. е извършено от М. Р. М., за което е осъден с присъда по НОХД №604/2024 г. по 3 описа на ВОС.

Излага се, че мотивите на наказателния съд е изложено, че починалият С. непосредствено преди инцидента е бил в пияно състояние 2.77 промила алкохол в кръвта. Твърди се, че той често злоупотребявал с употребата на алкохол и имал склонност към агресия, насилие, дори и към деца, тормозил редовно своите съселяни и близките си вкл. и ищците. Баща му заявил, че се е отказал от него и го е отписал. Твърди се, че ищцата го е напуснала преживе и не искала децата им Г. и С. да живеят в дома на родителите му, което било актуално и към момента и те не пребивавали там.

Твърди се, че предвид ответника М. да нанесе удара, причинил смъртта на С., последният бил в пияно състояние и го напсувал, а преди дни удрял безпричинно бащата на М.. В деня на инцидента ударил и приятелката на М.

Ф.Ч.. Това довело до реакцията на М., която бил в състояние на силна емоция и страх, обусловени от младата му възраст и незрялост.

Оспорват се твърденията на ответниците за силна и здрава връзка с починалия.

Отправя се искане за намаляване на размера на дължимото обезщетение от ответника М. и отхвърляне на иска спрямо родителите му.

На основание чл.146,ал.1, т.4 ГПК съдът приема за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства : че с Присъда по НОХД №604/2024г. по описа на ВОС ответникът М. Р. М. е признат за виновен за това, че на 07.08.2023г. в с.Белоградец, като непълнолетен, но като могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, умишлено умъртвил Г.В.С., като е осъществил състава на престъпление по чл.115, вр. чл.63,ал.2, т.2 НК; че ищците са наследници на починалия Г.В.С.; че ответниците Р. М. Р. и А. С. Р. са родители на М. Р. М..

На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ищците, че носят доказателствена тежест да установят твърденията си в исковата молба, а именно : че са претърпяли неимуществени вреди под формата на болки и страдания следствие смъртта на наследодателя им; размера на неимуществените вреди.

На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ответниците, че носят доказателствена тежест да установят твърденията си в исковата молба, а именно : възраженията за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия – непосредствено преди инцидента пострадалият е напсувал ответника М. Р. М., а в предходни на инцидента дни удрял безпричинно бащата на М., в деня на инцидента ударил и приятелката на М. - Ф.Ч., което обосновало състояние на силна емоция и страх у М..

На основание чл.140,ал.3 ГПК :

- Съдът намира, че представените с исковата молба писмени доказателства са относими и допустими към предмета на спора, поради което същите следва да бъдат допуснати до събиране и приобщени към 4 доказателствения материал по делото в първото съдебно заседание.

-искането на ищеца за ангажиране на гласни доказателства посредством разпит на двама свидетели за установяване на твърденията относно вида и интензитета на претърпените болки и страдания следва да се уважи.

-искането на ищците за допускане на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели за установяване на обстоятелствата, свързани със събитията на 07.08.2023г. и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта на Г.В.С. следва да се остави без уважение, предвид че всички тези обстоятелства са установени в хода на наказателното производство и е недопустимо повторното им установяване.

-Искането на ищеца за допускане на СПЕ следва да се уважи като относимо към предмета на делото.

- произнасянето по искането на ответниците за допускане до разпит на четирима свидетели следва да се отложи за датата на о.с.з. с оглед необходимостта да се изложат конкретни факти и обстоятелства, които се цели да бъдат установени посредством събиране на гласни доказателства и следващата се преценка за допустимост, относимост и необходимост.