Решение № 82 от 13.10.2021, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Варна, 12.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Маринела Г. Дончева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20213000500311 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 260698/09.12.2020г., постановено по гр.д. № 893/2020г. ОС – Варна е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Г.

ЛЮБ. Т., ЕГН ********** сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди, изразяващи се в преживян психически стрес, страх, несигурност, раздразнение, тревожност, депресия, избухливост, гняв, вътрешно напрежение и поведенчески промени, изразяващи се в промени в апетита, в съня, нарушения в концентрацията, в лесно забравяне, в самоубийствени мисли, в загуба на доверие от близки и приятели, в компрометиране на доброто й име в обществото и влошено здравословно състояние, които са пряка последица от неправомерно водено срещу нея наказателно производство - по ДП № 406/2009г. на ОД МВР Варна, НОХД № 425/201Зг. и НОХД №227/2014г. на ВОС, ВНОХД №354/2016г. на Апелативен съд - Варна и касационно дело №198/2017г. на ВКС, по което с Решение №102/27.04.2017г. е потвърдена оправдателна 1 присъда на ВОС по НОХД № 227/14г., на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху сумата от 27.04.2017г. до пълното изплащане на задължението, отхвърлил е иска за горницата над 50 000 лева до претендираните 300 000 лева, както и иска на Г. ЛЮБ. Т. против Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата от 46 518.52 лева, равностойност на 112 076.00 шекела, изчислена по курса на БНБ към деня на извършеното плащане, претендирана като обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени от ищцата медицински услуги за лечение и материали в Израел, гр.Тел Авив, в медицински център „Асута'' ООД, в периода от 11.04.2014г. до 09.03.2016г. за онкологичното й заболяване, възникнало в резултат на преживения стрес от същото водено срещу нея наказателно производство, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.04.2017г. до пълното изплащане на задължението, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

Срещу така постановеното решение са постъпили въззивни жалби и от двете страни по спора.

Ищцата Г. ЛЮБ. Т., чрез процесуален представител адв.А. от АК – София обжалва решението в частта, в която са отхвърлени исковите й претенции за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди. В жалбата си излага оплаквания за неправилност на решението в тази му част като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Счита, че при определяне размера на следващото й се обезщетение за неимуществени вреди съдът не е отчел всички релевантни обстоятелства, а именно установените от свидетелските показания претърпени и други болки и страдания, освен приетите от съда, неправилно е игнорирал медийния отзвук относно воденото срещу нея наказателно производство, неправилно е приел, че не е доказала интензивност и/или задълбоченост на преживените от нея душевни болки и страдания, които да обосноват присъждане на обезщетение в претендирания размер. Сочи се, че от съвкупния анализ на доказателствата следват изводи за доказаност на всички неимуществени вреди, поради което и присъдената от съда сума от 50 000 лева е несъответна и не отговаря на критерия за справедливост по см. чл.52 ЗЗД. Относно отхвърлената претенция за обезвреда на претърпени имуществени вреди се навеждат доводи, с които се оспорват направените от първоинстанционния съд изводи за липса на причинна връзка между воденото наказателно производство и полученото онкологично заболяване, за лечението на което е разходвана исковата сума. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на обжалваното решение в посочената част и уважаване изцяло на предявените искове.

Прокуратурата на РБ от своя страна обжалва първоинстанционното решение в частта, в която е осъдена да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева. Твърди се в жалбата, че в тази 2 му част същото е неправилно, а определеният размер е завишен, несъответен на вредите и на установените по делото факти, относими към определяне на справедливия размер на дължимото от Прокуратурата обезщетение. Сочи, че доказаните от ищцата неимуществени вреди са неизбежна последица на всяко наказателно производство, че съдът необосновано е приел, че производството е продължило в неразумен срок, без да отчете фактическата и правна сложност на наказателното дело, не е отчел, че по отношение на ищцата е била наложена мярка за неотклонение „гаранция в пари“, че не са извършвани интензивни процесуални действия с нейно участие, не е съобразил размера на минималната работна заплата за релевантния период, както и това, че самата оправдателна присъда дава морално обезщетение и компенсира до известна степен претърпените страдания. Иска се от съда да отмени оспорвания съдебен акт и определи справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, съответен на конкретно установените по делото вреди.

При извършената размяна на книжа и в срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор само по подадената от Прокуратурата на РБ въззивна жалба, с който ищцата Г.Т. я оспорва като неоснователна.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

ОС – Варна се е произнесъл по предявени от Г. ЛЮБ. Т. против Прокуратурата на РБ искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

В исковата си молба ищцата е изложила твърдения, че на 17.08.2011г. е била привлечена като обвиняема по ДП № 406/2009г. на ОД на МВР - Варна, образувано на 10.09.2009г., като са й били повдигнати обвинения за извършени престъпления по чл.256, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК и по чл.282, ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 НК и наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5 000 лева. На 22.02.2012г. отново е била привлечена и разпитана като обвиняема, но само по отношение на престъпление по чл.282, ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 НК и взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1 500 лева. Последвали са нови предявявания за същото престъпление и разпити, а на 02.04.2013г. е внесен обвинителен акт срещу нея и други лица за това, че в периода 02.10.2006г. до 29.06.2007г. в гр.Варна, при условията на продължавано престъпление, в качеството на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение – инспектор по приходите в ТД на ВАП и старши инспектор по приходите е извършила престъпление по чл.282, ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 НК. Сочи, че образуваното по този обвинителен акт НОХД № 425/2013г. по описа на ОС – Варна е прекратено поради допуснати процесуални нарушения в досъдебното производство и същото е върнато за тяхното отстраняване. Половин година по-късно с обвинителен акт от 24.02.2014г. ищцата отново е предадена на съд по обвинения за извършване на горното престъпление. Сочи, че с присъда № 3

38/17.03.2016г. по НОХД № 227/2014г. на ОС – Варна е оправдана по въздигнатото й обвинение. Присъдата е потвърдена с решение № 263/07.12.2016г. на АпС – Варна по ВНОХД № 354/2016г., влязло в сила на 27.04.2017г. с постановено потвърдително решение на ВКС по к.д. № 198/2017г. Твърди, че по време на цялото водено наказателно производство – от образуването на ДП № 406/2009г. до влизането в сила на оправдателната присъда и в резултат на незаконосъобразно предприетата срещу нея наказателна репресия е претърпяла силни болки, страдания, стрес, нервно напрежение, тревожност, безпокойство и страх. Преживеният стрес е повлиял негативно на емоционалното и здравословното й състояние, на самочувствието, на социалния й статус, на нормалното общуване с близки, колеги, приятели и роднини. Твърди, че се е чувствала безпомощна, изолирана, страдала от безсъние, липса на апетит, изпадала в паника, имала фобийни изживявания, самоубийствени мисли, нарушения в концентрацията, сърцебиене, изпитвала силни болки в корема и главата. Публичното разгласяване на случая чрез публикации в средствата за масова информация, сочейки я като част от престъпна група е засилило изпитваните от нея чувство на страх, притеснение, срам и унизеност, обида от несправедливото й обвинение и уронване на доброто й име, станала затворена, необщителна и раздразнителна, притеснявала се, че всички я сочат с пръст и я гледат укорително, близките и роднините й се дистанцирали от нея. Твърди още, че в резултат на стреса, напрежението и отчаянието за липса на каквото и да е било чувство за справедливост е развила злокачествено заболяване – рак на яйчниците, по повод на което е претърпяла две операции и химиотерапии, била е в продължителна нетрудоспособност. Като последица от премахването на яйчниците и матката през 2018г. е диагностицирана с тиреодит на Хашимото, ятрогенна менопауза, остеопения и хипогликемия. Твърди, че последиците от воденото наказателно производство по отношение на психоемоционалното й състояние не са отшумели и към днешна дата. С оглед на това е сезирала съда с искане за осъждане на Прокуратурата на РБ да й заплати обезщетение за така претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 300 000 лева, както и сумата от 46 518.52 лева, претендирана като претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за проведеното лечение на онкологичното заболяване и съставляваща левовата равностойност на 112 076 израелски шекела, заплатени вр. извършената операция в Медицински център „Асута“ ООД, Израел и проведени курсове химиотерапия, по подробно посочени в исковата молба фактури и квитанции.

В срока по чл.131 ГПК исковите претенции са оспорени от ответната страна с възражения за тяхната неоснователност. Не се оспорва наличието на водено срещу ищцата наказателно производство и повдигнати обвинения, по които същата е била оправдана. Твърди се, че претендираните неимуществени вреди са недоказани, а размерът на търсеното обезщетение – значително завишен. Счита се, че следва да бъде отчетено, че наложената й мярка за процесуална принуда не е тежка, наказателното производство е продължило в 4 разумни срокове, а началният момент, от който следва да се приеме, че ищцата е търпяла вреди е датата на привличането й като обвиняема – 17.08.2011г. Излага се, че Прокуратурата не следва да отговаря за вреди, претърпени от публикации в средствата за масова информация, както и за претендираните имуществени вреди предвид липсата на причинна връзка между онкологичното заболяване и воденото наказателно производство.

Оспорва и началния момент на претендираната лихва за забава.

По съществото на спора, съобразно наведените в жалбите оплаквания, становищата на страните, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно, а това е установено и от материалите по приобщеното НОХД № 227/2014г. на ОС – Варна, че с Постановление от 08.08.2009г. на ВОП е образувано досъдебно производство под № 406/2009г. на ОД на МВР срещу неизвестно лице за извършване на престъпление по чл.255 НК – избягване установяването и плащането на данъци в големи размери, като съставил и използвал документи с невярно съдържание. В хода на разследването е извършвана проверка и на работата на ищцата Г.Т. в качеството й на служител в ТД на НАП - Варна, заемащ длъжността инспектор по приходите, а по силата на допълнително споразумение от 2006г.

– старши инспектор по приходите. На 17.08.2011г. е привлечена като обвиняема с повдигнато обвинение за извършени престъпления по чл.256, ал.1 вр. ал.2 вр. чл.26, ал.1 НК и по чл. 282, ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 НК. Наложена й е мярка за процесуална принуда „парична гаранция“ в размер на 5 000 лева, изменена с определение от 23.08.2011г. по ЧНД № 1351/2011г. на ОС – Варна на 1 500 лева и отменена поради изтичане на максимално допустимия срок с Постановление на ВОП от 18.10.2013г. В хода на досъдебното производство първоначалното предявено обвинение е прецизирано като с Постановления от 22.02.2012г., 08.10.2012г. и 28.10.2013г.