Решение № 245 от 19.12.2025, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. Видин, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНЕТА М. ПЕТКОВА

Членове:

ВЛАДИМИР Д. СТОЯНОВ

ВЕСИСЛАВ Р. ГЕНОВ при участието на секретаря НЕЛИ ЦВ. КЮЧУКОВА като разгледа докладваното от ВЕСИСЛАВ Р. ГЕНОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251300600540 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 10/31.10.2025 постановена по НОХД № 102/2025 г. по описа на Районен съд – Белоградчик, съдът е признал Ц. Д. А. за виновен в това, че:

1. На 21.10.2024 г. в с. Бело поле, общ. Ружинци, обл. Видин , отправил закана на Н. Н. И., ЕГН: **********, от с. Бело поле, обл. Видин, с престъпление против нейната личност, а именно: „Ако те видя на центъра ще те пребия от бой и не ме интересува нито полиция, нито нищо“, като това заканване би могло да възбуди у нея основателен страх за осъществяването му и деянието е извършено в условията на домашно насилие) – престъпление по чл. 144 ал. 3 т. 3 във вр. с ал. 1 от НК.

На подсъдимият му е наложено наказание „лишаване от свобода", за срок от 4 месеца, като е отложено наказанието на основание чл. 66 от НК за срок от 3 години.

2. На 21.10.2024 г. в с. Бело поле, общ. Ружинци, обл. Видин , чрез нанасяне на удар с дървен кол в областта на коляното на ляв крак на Н. Н. И., ЕГН:

1

**********, й причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето, като същата е причинена в условията на домашно насилие по смисъла на чл. 93 т. 31 от НК – престъпление по чл.

131 ал. 1 т. 5а във вр. с чл. 130 ал. 2 от НК.

На подсъдимия му е наложено наказание „лишаване от свобода", за срок от 3 месеца, като е отложено наказанието на основание чл. 66 от НК за срок от 3 години.

С присъдата е определено на основание чл.23 ал.1 от НК едно общо, найтежко наказание на Ц. Д. А. "лишаване от свобода" за срок от четири месеца, като на осн. чл.66 ал.1 от НК е отложено изпълнението на така определеното общо наказание за ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в законна сила на присъдата.

Подсъдимият Ц. Д. А. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР - Видин, сумата от 951,66 лева, представляваща разноски на досъдебното производство.

Недоволен от присъдата,подсъдимият Ц. Д. А. чрез защитника си адв. И.

И., в срок е депозирал въззивна жалба, с твърдения, че същата е необоснована и неправилна.

Посочва, че от събраните доказателства не се доказва по безспорен начин, че Ц. А. е извършил престъпленията. Липсват преки доказателства, с изключения на пострадалата, която е пряко заинтересенова от изхода на делото. Твърди се, че неправилно районния съд не е кредитирал показанията на другите двама свидетели.

Моли да подсъдимият да бъде признат за невинен по повдигнатите обвинения.

Извършена е процедурата на чл. 322 НПК, като не са постъпили писмени възражения.

В разпоредително заседание по реда на чл. 327 от НПК след служебна проверка на материалите по делото въззивният състав е предоставил възможност на страните за представяне на нови доказателства.

В открито заседание подсъдимия Ц. Д. А. се явява лично, като със защитника си поддържат подадената жалба и не сочат нови доказателства.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд, прокурорът поддържа 2 оспорва подадената жалба от подсъдимия.

Представителят на обвинението моли да се потвърди присъдата на първоинстанционния съд като законосъобразна, правилна и обоснована с наложено справедливо наказание.

В лична защита подсъдимия Ц. Д. А. подържат казаното от защитника си.

След надлежна служебна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият съдебен състав намира първоинстанционната присъда за правилна, постановена при изяснена фактическа обстановка. Въз основа на достъпните и възможни за събиране гласни и писмени доказателства, съдът е стигнал до единствен и непротиворечив извод относно извършеното деяние, авторството и виновността. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства въззивната инстанция не намери основания за промяна на фактическата обстановка по делото, която е следната:

Подсъдимият Ц. Д. А. живее в с. Бело поле, обл. Видин. През 2023 г. в с.

Бело поле, обл. Видин започнали да живеят заедно с Н. И. като съпрузи, в с.

Якимово, обл. Монтана, в къща, в която живеела майката на А. – Р. М. и негови братя. През м.03.2024 г. се родило и дете от съвместното съжителство на подсъдимия и И.. Още преди да се появи бебето, обаче, между двамата съжителстващи често възниквали скандали, стигало се и до по сериозни разправии, А. тормозил Н. И., ревнувал я от съсед, случвало се и да я удари или хване за гърлото. Последната не подавала никъде сигнали за този тормоз и насилие.

В края на лятото на 2024 г. младите А. и И. решили да заминат в чужбина – Франция, за да работят, а детето да остават на майката на Н.. И го сторили, като с тях заминали и М. - майка на А. и мъжът, с когото тя живеела тогава.

След месец-два във Франция, Н. поискала да се прибере при майка си, да види детето. Върнали се заедно с А., но той отишъл в дома на майка си в с.

Якимово, а Н. при майка си в Бело поле, с обяснението – да търси къща, в която да живеят с подсъдимия, сами, отделно от родителите им.

И двамата усещали, че имат проблеми, неразбиране и правили няколко опита да се съберат отново, но все не им се получавало, не се разбирали. При едно от посещенията си в с. Белополе, за да види детето и отново да говори с Н., А. взел детето и ходил с него до магазин в селото, да напазарува разни неща за него.

3

Из селото обаче, чул приказки от хората, в негативен смисъл за Н. – че имала връзка негов братовчед, както той разбрал – В. В.

Разказали му и, че някой от роднината му бил заснет във видео запис в интимен контакт с Н. и затова знаят хората по селото. Това разстроило А..

Когато след това, в същия ден, около обед, отишъл да върне детето на Н., което ставало в съседния двор на къщата, в която живеели Н. и майка й - то в този двор, с къща е собственост на Васил Василев, се оказал и самият той.

В присъствието на подсъдимия, неговата майка, Н. И. и нейната майката, възникнал скандал между Ц. А. и В.В, като А. му търсел сметка за интимни му отношения с Н. И., но разбрал, че имал грешна информация за Васил – ставало въпрос за брат на В., който не присъствал там.

Ядосан от чутите новини и фриволното поведение на Н. И., подсъдимият започнал да я обижда, наричайки я „курва“, „проститука“ и й казал, че ще я пребие. Н. се изплашила сериозно – и за себе си, и за детето си. Подсъдимият взел едно дърво, от двора, и с него замахнал и ударил Н. И. по левия крак, в областта на коляното, два пъти. От удара тя получила охлузване, оток и кръвонасядане и изпитала силна болка.

Пострадалата потърсила помощ, като се обадила на тел.112 и съобщила за побой от бившия си съжител – подсъдимия Ц. А. и майка му. На място била изпратена линейка, но медицинският екип само обработил на място удареното място в крака на И., без да я привежда лечебно заведение, тъй като преценил, че няма нужда и от такова.

Н. И. така и не посетила след това лечебно заведение или медицинска практика, за да се снабди с изрично съдебно-медицинско удостоверение за понесената физическа травма.

Видно от заключението по съдебно - медицинската експертиза, в следствие на нанесените удари на пострадалата са нанесени контузия на лява коленна област, с хематом и кръвонасядане.

От проведената психологична експертиза Н. И. е преживяла психична/емоционална травма – налична е остра стресова реакция, в резултат на която е променила обичайния си жизнен стил и функциониране в негативна посока, а към момента на самото освидетелстване – м.01.2025 г. е все още 4 тревожна.

Нападението на подсъдимия А. са предизивкали основателен страх от увреждане здравето и живота на И., като самите отправени й заплахи и закани – са могли да възбудят основателен страх от осъществяването им.

Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други, като не са допуснати логически грешки при обсъждането им. Правилно районния съд е извел изводите си, въз основа на всички доказателства.

Окръжен съд – Видин първоинстанционния съд. се съгласява с достигнатия извод на

От показанията на пострадалата, разпитаните свидетели, приетите експертизи, събраните и предявени веществени доказателства, събраните доказателствени средства се установи горната фактическа обстановка.

Настоящият съдебен състав изцяло се солидаризира с проведения анализ на доказателствената съвкупност, поради което не намира за необходимо да го преповтаря. В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста (решение № 181/2012 г. на ВКС, І н. о., решение № 372/2012 г. на ВКС, III н. о., решение № 513/2013 г. на ВКС, І н. о., решение № 371/2016 г. на ВКС, ІІІ н. о.).

Решаващият съд правилно е установил релевантните за делото факти. В съответствие с чл. 305, ал. 3 от НПК е анализирал събраните в наказателното производство доказателства, като е посочил на кои от доказателствените източници дава вяра и защо. В тази връзка, настоящата съдебна инстанция следва да отбележи, че са явяват неоснователни възраженията, че няма преки доказателствени източници.

Правилно Районен съд – Видин е направил анализ на събраните показания.

Следва да се отбележи, че показанията на пострадалата се подкрепрят и от 5 заявеното от полицейските служители, подадения сигнал на тел.112, както и от изготвените по делото експертизи.

Настоящата съдебна инстанция освен, че изцяло подкрепя направения от първостепенния съд анализ на доказателствата по делото, противно на доводите застъпени във въззивната жалба, като се солидаризира с фактическите изводи на районния съд относно доказаността на инкриминираното престъпление и на неговото авторство. Прегледът на доказателствената съвкупност не дава повод да се стигне до извод за незаконосъобразен анализ, повлиял върху неправилно формиране на съдебната воля.

Правилно Районен съд – Видин е преценил защо дава вяра на едни показания и защо не приема други за верни, като е направил едни последователно, логични заключения, изследвайки и социалната среда, в която живеят подсъдимия, пострадалата и свидетелите по делото.

Окръжен съд – Видин, счита, че подсъдимия е са осъществил състава на престъплението по чл. 144 ал. 3 т. 3 във вр. с ал. 1 от НК и престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 5а във вр. с чл. 130 ал. 2 от НК.

Окръжен съд - Видин намира, че при правилно установена фактическа обстановка и верен анализ на събрания по делото доказателствен материал, първостепенният съд е направил и правилни правни изводи, досежно съставомерността на поведението на подсъдимите както от обективна, така и от субективна страна за извършените от тях престъпления.

Правилно контролирания съд е отбелязъл, без съществено значение според съда е в случая факта, дали подсъдимия А. е отправил заплахата си с престъпно посегателство спрямо Н. И. с конкретен израз „убия“ или „пребия“,като правилно е преценил, че и в двата случая може да се осъществи деяние по чл.144 ал.3 от НК.