Решение № 4185 от 21.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4185 гр. Варна, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Стоилова при участието на секретаря Миглена Н. Маринова като разгледа докладваното от Елена Стоилова Гражданско дело № 20253110103739 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена Н. В. В., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: обл. Варна, общ. Варна, гр. Варна, ул.

***********, в качеството си на баща и законен представител на детето В. Н.

В., с ЕГН: **********, срещу Д. О. Х., родена на ***********, с ЛНЧ:

**********, с постоянен адрес: обл. Варна, общ. Варна, гр. Варна, ул.

***********.

С Определение № ****/14.07.2025г. към делото е съединено производството по гр.д.****/2025г. на ВРС с предявени искове по чл.127, ал.2 от СК от Д. Х. в качеството й на майка и законен представител на детето В. Н.

В. срещу Н. В. В..

Предявени са следните искове от ищеца Н. В.: по чл.127, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.59, ал.2 от СК за предоставянето на родителските права спрямо детето В. Н. В., с ЕГН: ********** на неговия баща Н. В. В., с ЕГН: **********, определяне на местоживеенето му при него на адрес с постоянен адрес: обл. Варна, общ. Варна, гр. Варна, ул.

***********, определяне на режим на лични контакти между детето и майка му;

Осъдителен иск по чл.127, ал.2, вр. с ал.1 вр. с чл.143, ал.1 от СК за осъждане на Д. О. Х., родена на ***********, с ЛНЧ: **********, да заплаща месечна издръжка в полза на детето В. Н. В., с ЕГН: **********, чрез неговия баща и законен представител Н. В. В., с ЕГН: ********** в размер на 300 лева, вносими до всяко 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката, считано от датата на постановяване на решението с лихва за всяка закъсняла вноска, до навършване на пълнолетие на детето.

1

Предявени са следните искове от ответницата Д. Х.: по чл.127, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.59, ал.2 от СК за предоставянето на родителските права спрямо детето В. Н. В., с ЕГН: ********** на неговата майка Д. О. Х., родена на ***********, с ЛНЧ: **********, определяне на местоживеенето му при нея, определяне на режим на лични контакти между детето и баща му;

Осъдителен иск по чл.127, ал.2, вр. с ал.1 вр. с чл.143, ал.1 от СК за осъждане на Н. В. В., с ЕГН: ********** да заплаща месечна издръжка в полза на детето В. Н. В., с ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител Д. О. Х., родена на ***********, с ЛНЧ: **********, в размер на 2000 евро, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.04.2025г. вносими до всяко 10-то число на месеца, за който се дължи издръжката до настъпване на законна причина за изменението й.

В исковата молба и в отговора на исковата молба по съединеното гр.д.****/2025г. на ВРС ищецът твърди, че с ответницата живели на семейни начала през последните няколко години. Ответницата била гражданска на *********** и със статут на бежанец в Р.България. Твърди, че след запознанството си между тях се създала силна връзка на любов и привързаност и той осигурявал на ответницата и общото им дете висок стандарт на живот.

По време на съвестното им съжителство единствено ищецът е получавал доходи и е издържал ответницата и синът им.

По време на съвестното им съжителство единствено ответникът осигурявал всички нужди на сина си и полагал грижи за него – хранене, къпане, посещение при педиатър.

След раждането на детето ответницата полагала единствено грижи за себе си и за външния си вид и изисквала от ищеца прекомерна сума за издръжката си.

Няколко месеца преди подаване на исковата молба ответницата се опитвала да накара ищеца да й прехвърли собствеността върху собствения му апартамент в гр. Варна, ул. ***********, както и върху лекия автомобил, който ищецът й предоставил да ползва. Ищецът отказал да прехвърли собствеността върху горепосочените обекти, но ответницата продължавала да настоява с различни аргументи и да го заплашва, че ще го напусне, ако не бъде обезпечена. Ищецът предложил да прехвърли собствеността върху жилището на сина им, но ответницата не била доволна от това.

Тази тема породила напрежение по между им. На 17.03.2025г. след като се прибрал от работа ищецът установил, че ответницата и детето им са напуснали общото им жилище. В разговор ответницата заявила на ищеца, че го е напуснала заедно с детето и ако не я обезпечи ще замине за Германия. На 20.03.2025г. ищецът установил, че ответницата напуснала Р.България заедно с 2 детето и твърдяла, че била в Германия.

Ищецът инициирал производство по реда на Хагската конвенция за международно отвличане на деца. Били сезирани органите на Германия, като според тях и според българските органи случая бил определен като международно отвличане на дете. В Германия нямало образувано съдебно дело по случая.

След раздялата на страните разговорите по между им били на тема каква издръжка щял да заплаща ищеца на ответницата и какви социални придобивки щял да й осигури без да се обсъжда детето.

Бащата твърди, че между него и детето имало изградена силна емоционална връзка и че ответницата силно ограничавала контакта със сина му по телефона.

Заявява, че може да осигури финансово синът си, бил трудово ангажиран и получавал доходи от частния си бизнес.

Жилището, в което живее в гр. Варна, ул. ***********, било домът на детето до раздялата между страните. Разполагало с отлични условия за отглеждане на дете като то имало обособена отделна стая обзаведена с всичко необходимо.

Майката не разполагала с никакво имущество, нямала жилище, разчитала на издръжката на ищеца и на морална и емоционална подкрепа от него.

Ответницата била назначена на постоянен трудов договор в дружество собственост на ищеца като била в отпуск по майчинство.

Ищецът заявява, че може да полага ежедневни грижи за сина си.

Заявява, че по никакъв начин не е упражнявал насилие спрямо ответницата и твърденията й в тази насока били недоказани, нямало подаден сигнал за домашно насилие, ответницата не потърсила лекарска помощ, не била освидетелствана.

Заявява, че претендирания размер на издръжка от майката е прекомерен, не били доказани специални нужди на детето. Издръжката следвало да се осигурява от двамата родители. Бащата следвало да заплаща издръжка на детето в размер на 400 лева месечно.

Моли за уважаване на предявените от него искове.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба.

В подадената от ищцата искова молба по съединеното гр.д.****/2025г. на РС Варна и в отговора на исковата молба, с който се поддържат изцяло фактите и исканията направени в исковата молба ответницата заявява, че с ответника се запознали през 2022г., като от есента на 2022г. заживели заедно.

На 19.09.2023г. се родило общото им дете В..

Твърди, че отначало семейния живот на страните протичал нормално, 3 но впоследствие това се променило. Ответникът и родителите му упражнявали психически, а впоследствие и физически тормоз над ответницата.

Няколко пъти ответницата била обиждана, заплашвана и удряна от ищеца в присъствието на родителите му, които насърчавали това му поведение.

Твърди, че поради влошените отношения с ответника и родителите му се почувствала застрашена и след консултация с полицията и с помощта на брат й, напуснала общото жилище на страните. Твърди, че временно се преместила в Германия, като ищецът бил уведомен затова и не ограничавала контактите му с детето.

Тя била тази, която в момента полагала единствено грижи за сина си, детето било на 1г. и 7 месеца и било силно привързано към нея. Бащата не участвал активно във възпитанието на детето, не му осигурявал системна издръжка.

Твърди, че ответникът получавал доходи в размер над 15 000 евро месечно, водил луксозен живот, но отказвал да дава доброволно издръжка за сина си.

Бащата не участвал в ежедневните грижи за детето докато живеели заедно като само ответницата се грижела за сина им.

Твърди, че ответникът упражнявал над нея физическо насилие на 11.03.2024г. в с.*********** я удрял с шамари и я хванал силно за шията. На 23.09.2024г. в *********** я ударил с юмрук в окото. Имало много случаи, когато я блъскал и удрял по време на домашни спорове.

Ищецът заплашва ответницата, че щял да й вземе детето. Обиждал я, отказвал да й дава пари за личните й нужди, обвинявал я, че му изневерявала без да има причина затова. Отнасял се с нея като с вещ и негова собственост, изолирал социалните й контакти. Заплашвал я с връзките си в държавни институции и с парите си.

Родителите на ответника също упражнявали психически тормоз над нея.

Поради гореизложеното на 17.03.2025г. заедно с детето и с помощта на брат си напуснала семейното жилище, а на 20.03.2025г. заминали за Германия, където се установила да живее при брат си, тъй като се страхувала, че ответникът щял да използва положението си и да й отнеме детето.

Твърди, че в затруднено финансово състояние, тъй като била лишена от независимостта си. Разчитала на помощ от брат си, майка си и на социални помощи от България за отглеждане на сина си. Твърди, че стандарта на живот в Германия бил висок и исканата от нея издръжка за детето в размер на 2000 евро не била висока.

Иска уважаване на предявените от нея искове.

Страните са постигнали споразумение по спорните по делото въпроси, която представят с молба с вх.№ ***********/30.09.2025г.

4

В съдебно заседание страните не се явяват, процесуалните им представители молят за одобряване на постигнатото между страните споразумение.

След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства и изявленията на молителите, съдът приема за установено следното:

От Удостоверение за раждане на В. Н. В., издадено въз основа на акт за раждане № ***********/25.09.2023 г., съставен в гр. София, 10 - ти район Триадица, общ. Столична, обл. София се установява, че В. *********** В. е роден на 19.09.2023г. от родители Д. О. Х. и Н. В. В..

Останалите приобщени по делото доказателства съдът няма да обсъжда предвид постигнатото споразумение между страните.

Постигнатото между страните споразумение в по-голямата му част не противоречи на закона, морала и добрите нрави, защитава интереса на детето.

Поради което следва да бъде одобрено в тези части.

В частта на споразумението по т.2, където страните са уговорили, че бащата няма право да извежда детето извън територията на област Варна и обл. Добрич без писмено съгласие на майката то противоречи на интереса на детето. Определен е рестриктивен режим на личен контакт между него и баща му, предвид правото на свободно предвижване на детето на територията на страната, за което не е необходимо съгласието на другия родител.

В частта на споразумението по т.2, където страните са уговорили, че при нарушение на режима майката има право да го прекрати еднолично то противоречи на закона, тъй като режим на личен контакт между родители и деца може да бъде изменен само от съда, но дори и той не може да го прекрати.