Решение № 46 от 27.04.2026, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Дулово, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил В. Николаев при участието на секретаря Ивелина В. Кънева като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Гражданско дело № 20223410100206 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на ** „***“, ЕИК ***, със седА.ще и адрес на управление: ***, против М. Й. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: ** С определение № ** г., впоследствие прието за окончателен доклад в първото открито съдебно заседание, съдът е квА.фицирал предявените искове като такива по чл. 203, ал. 2 вр. чл. 211 КТ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Със същото определение е прието за безспорно, че между страните е съществувало трудово правоотношение по силата на трудов договор № ** г. и допълнително споразумение № ** г., а със Заповед № ** г. трудовият договор на ответника е прекратен. На ищеца е указано, че в негова тежест е да докаже твърденията си, от които черпи права.

Ищецът претендира ответникът да бъде осъден да заплати:

- сумата 2 589,60 лв., представляваща твърдяна имуществена вреда от незаконна сеч в поверения на ответника охранителен участък „**“, ведно със законната лихва от ** г. до окончателното изплащане;

- сумата 2 030,40 лв. с ДДС, представляваща твърдяна имуществена вреда от липси на дървесина от временен склад, ведно със законната лихва от *** г. до окончателното изплащане;

- разноските по делото.

Ответникът, чрез подадения писмен отговор и чрез процесуалния си представител в съдебните заседания, оспорва изцяло исковете като неоснователни и недоказани. Поддържа, че приложените от ищеца вътрешни документи не кореспондират с изложените в исковата 1 молба факти, че ревизията е започнала преди писмената заповед за нея, че част от документите са с липсващи реквизити, че счетоводната справка не установява липса, че при ревизията не е обходен целият участък и че не е доказан нито умисъл, нито причинноследствена връзка между поведението му и твърдените вреди.

След съвкупна преценка на писмените и гласни доказателства, както и на доводите в писмените защити на страните, съдът приема за установено следното.

От фактическа страна

От допълнителното споразумение към трудовия договор, от длъжностните характеристики и от Заповед № *** г. се установява, че ответникът е заемал длъжността „***“, респективно е изпълнявал функции по охрана на поверения му охранителен участък „**“, както и функции, свързани с добитата дървесина до нейното експедиране от временен склад.

От Заповед № ** г. се установява, че трудовото правоотношение на ответника е прекратено, считано от *** г., по взаимно съгласие.

От исковата молба и приложените към нея доказателства се установява, че ищецът извежда първата си претенция от Протокол № **/** г. за ревизия на охранителния участък, извършена според самия протокол за периода от ****г. до ** г., както и от сведение на *** Е.

Д., според което стойността на „откритите и непокрити с АУАН нарушения“ е 2 589,60 лв.

Ищецът извежда втората си претенция от рапорт вх. № ***/*** г. на инж. Д. С. и справка вх.

№ **** г., според които ответникът отговаря за *** куб. м. едри трупи *** см. *** на стойност 2 030,40 лв. с ДДС.

От приетите в първото заседание писмени доказателства се установява още, че по делото са приложени приемателни и предавателни протоколи, таблица „Движение в отдел **“, обобщена справка за издадените билети, счетоводна справка за нА.чностите, две страници от регистъра на отпуските, доклад на инж. П. К. и обходен лист.

От протокола от последното съдебно заседание се установява, че ответникът не оспорва числата като аритметичен размер, а оспорва самото съществуване на основанията за вземанията. Поради това съдът е отделил като безспорен само размера на заявените суми като математическо изчисление, но не и техния фактически и правен източник.

Именно тук се намира и ядрото на настоящия спор: не дА. сума от 2 589,60 лв. или 2 030,40 лв. е правилно изчислена по някакъв ценоразпис, а дА. въобще е доказано, че посочените вреди са настъпили по начина, твърдян от ищеца, и че същите подлежат на възлагане именно на ответника по приложения от съда фактически състав на пълна имуществена отговорност.

Съдът обсъди подробно показанията на петимата разпитани свидетели, като ги 2 прецени както поотделно, така и в тяхната взаимна връзка, а също и в съпоставка с писмените доказателства.

Показанията на свидетеля Е. Е. Д.

Е. Е. Д. сочи, че ревизия на горски служител по принцип започва при издадена от директора заповед или при отсъствие на служителя поради болничен, отпуск или прекратяване на трудовото правоотношение. На изричния въпрос на защитата как е възможно проверката да е започнала на ****г., а писмената заповед да е от *** г., свидетелят отговаря: „най-вероятно по устна заповед е започнала ревизията“. На следващ въпрос защо тогава в протокола е посочена именно писмената заповед № ** г., свидетелят не дава категоричен отговор, а само предполага, че впоследствие заповедта е била издадена поради прекратяването на трудовото правоотношение.

Съдът намира, че тази част от показанията на свидетеля е неубедителна. Тя не изяснява по несъмнен начин нито началния момент на ревизията, нито нейното правно основание. Когато ищецът основава претенция за пълна имуществена отговорност върху вътрешна ревизия, съдът следва особено внимателно да изследва как е започнала тази ревизия, кога е извършена и дА. изводите от нея почиват върху сигурно установени факти, а не върху административна последваща корекция на вече започнати действия.

Същият свидетел посочва, че след ревизията се съставя ревизионен протокол и рапорт до директора, които по принцип се представят веднага, евентуално на следващия работен ден. Попитан защо рапортът му, датиран от ** г., е входиран на*** г., той заявява:

„Не мога да ви кажа, не знам точен отговор“. Този отговор също е съществен, защото отново поставя под съмнение редовността на фактическото документиране на проверката.

Особено важно е и друго изявление на свидетеля. Той сочи, че при ревизията по принцип се търсят най-вече липси от незаконна сеч и при нА.чна дървесина на временен склад същата се измерва, „но мисля, че там нямаше, а ставаше въпрос само за незаконна сеч“. Този пасаж отслабва доказателствената стойност на тезата на ищеца по втората претенция, защото именно свидетелят, чиято вътрешна проверка е в основата на първата вреда, не подкрепя с категоричност нА.чието на измервани складови нА.чности в разглеждания случай.

Съдът кредитира показанията на Е. Е. Д. относно общия механизъм на ревизията и начина, по който се измерват пънове и се изготвят доклади. Не ги кредитира обаче в частта, в която те биха могли да запълнят доказателствени празноти относно началния момент на ревизията, закъснялото входиране на рапорта и еднозначното нА.чие на складови липси.

Й. В.К. работи като ръководител „***“ в** „***“. Тя е свидетелят, чиито показания са най-съществени за втората претенция. След предявяване на счетоводната справка с натрупване за периода **** г. свидетелката изрично разяснява, че по справката относно М.

Й. Г. са отчетени **куб. м. приход,*** куб. м. разход и остатък **, като обяснява: „По протокол за добив са** кубика и **кубика са продадени, няма нА.чност.“ Това изявление е от 3 решаващо значение. Ако по официалната счетоводна програма на самия ищец за ответника няма остатък, а има приход и последващ разход на същото количество, съдът не може да приеме за доказан недостиг от ** куб. м. само въз основа на вътрешен доклад на друг служител, още повече когато този доклад не е изготвен след оглед на място.

Свидетелката посочва още, че всеки приемо-предавателен протокол задължително следва да има дата, тъй като въз основа на нея се издават фактури и се установява моментът на измерване, приемане и предаване. Относно протокол № *** в който датата липсва, тя заявява: „Не знам защо няма дата.“ Тази констатация не обезсилва автоматично документа, но разколебава неговата доказателствена надеждност. На въпрос на ищеца дА. може да обясни как във вътрешния рапорт на инж. Д. С. е достигнато до извода, че ответникът отговаря за **куб. м. едри трупи, свидетелката отговаря: „Не знам, аз нямам достъп до превозни билети.“ Това означава, че дори главният счетоводител на стопанството не може да възпроизведе механизма, по който е формирана претенцията.

Поради изложеното съдът дава висока доказателствена стойност на показанията на Й. В.К. в частта, в която те установяват счетоводната отчетност и липсата на остатък по справката за ответника, както и в частта относно нередовностите в част от протоколите.

А. Н. К. работи като ***. Той заявява, че процедурата по ревизия започва след нареждане на директора и че първо се издава заповед, а след това започва проверката.

Същевременно свидетелят посочва, че участъкът на М. Г. е около *** дка, че посетеният район е обходен само веднъж, че не е обходен целият участък, и най-същественото – че самият той не е констатирал незаконна сеч, нито е водил записки: „Аз не съм констатирал, другите са констатирА..“

Тези показания не подкрепят достатъчно първата претенция. Ако свидетелят е участвал в екипа по ревизията, но сам нито е установил незаконна сеч, нито е правил писмени констатации, нито е обходил целия участък, неговият разпит не доказва по несъмнен начин нито обема на незаконната сеч, нито връзката между тази сеч и противоправно виновно поведение на ответника.

От показанията на А. Н. К. съдът извежда по-скоро обратния извод: ревизията е осъществена на голям териториален обхват, в кратък период, от няколко групи, част от участъка не е била обходена цялостно, а самият свидетел не е автор на конкретни констатации. Това прави първата претенция доказателствено уязвима.

П. Г. К. посочва, че в отдел ***е имало различия между приетата дървесина, експедираната дървесина и дървесината, установена на терена. На пръв поглед това подкрепя ищеца по втората претенция. Показанията му обаче не остават в тази първоначална плоскост. Попитан дА. за дървесината тип**с размер *** см. е имало разминаване, свидетелят отвръща: „Не мога да си спомня цифрите“, а след изявлението на защитата, че именно за този вид дървесина няма констатирани липси, свидетелят отговаря: „Значи е така.“ 4

На следващ въпрос свидетелят заявява, че нА.чни фигури от дървесина е имало, но диаметрите и дължините били смесени. На запитване как е била измерена такава смесена дървесина, той посочва: „Мисля, че я взехме за каквото е приета, защото нямаше как да се измери точно, но не съм сигурен.“

Именно в тази част показанията на П. Г. К. са особено важни. Те не предоставят на съда стабилна основа да приеме, че липса от точно ** куб. м. е установена с необходимата степен на гражданскопроцесуална сигурност. Напротив – свидетелят сочи на: смесени сортименти и дължини; невъзможност за точно измерване; възприемане „за каквото е приета“; липса на сигурност в собствения му спомен.

Това не е достатъчно за уважаване на осъдителен иск за пълна имуществена отговорност.

Д. С. С. работи като ****в ** „***“. Нейните доклади са в основата на втората искова претенция. Свидетелката заявява еднозначно, че изготвеният от нея доклад е „на база документална проверка“, извършена само по приемателни протоколи, протоколи за продажба, отпуски и болнични, без посещение на място. На изричен въпрос на защитата дА. е ходила на място, отговаря: „Да, по документи. Не ходим на място.“ Така съдът приема за безспорно, че вторият иск не почива на лично възприятие на автора на доклада относно нА.чностите на временния склад, а на вторична вътрешнослужебна обработка на документи.

На въпроси защо в доклада не е отразила, че протокол № *** няма попълнени дата, час и година, свидетелката посочва: „Не мога в момента да си спомня. Тогава може би не съм ги забелязала нещата.“ На следващ въпрос дА. М. Г. е включен в протокол № ***като лице, предало дървесината, тя не дава сигурен отговор, а заявява: „Трябва да видя документите.

Не мога да отговоря.“ Попитана за очевидното противоречие между документ за отпуск и подпис под приемо-предавателен протокол в същия период, свидетелката изразява предположение, че е възможно работникът да е подал молбата си от предходния ден или да е присъствал по време на отпуск. Това обаче е именно предположение, а не установен факт.