Решение № 559 от 15.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 559 гр. София, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-25, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Весела Тр. Ж.ва Офицерска при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Весела Тр. Ж.ва Офицерска Търговско дело № 20241100900611 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба на А. П. Ц. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, ул. *******, против „Лено“ АД с ЕИК 203217465, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 96, ет.7, с която са предявени обективно съединени искове, както следва:

1.установителен иск за прогласяване нищожност на Договор за заем Бизнес кредит № 6263/07.03.2019 г., сключен между ЕТ „А.-А. П.“, ЕИК 205537668, в качеството на заемополучател, и „Лено“ АД, в качеството му на заемодател;

2.осъдителен иск за сумата от 993.95 евро (след изменение на иска на основание чл. 214 ГПК) - платена без основание по нищожен Договор за заем Бизнес кредит № 6263/07.03.2019 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 27.03.2024 г. до окончателното плащане.

Претендират се и направените по делото разноски.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че в качеството си на ЕТ „А.-А. П.“, ЕИК 205537668, е сключила с „Лено“ АД (с предишно наименование „Ленно“ АД) Договор за заем „Бизнес кредит“ № 6263/07.03.2019 г., по силата на който „Лено“ АД, в качеството на заемодател, се задължил да и предостави, в качеството на заемополучател, лихвоносен обезпечен заем с максимален размер на главницата от 20 000 евро, а заемополучателят се задължил да върне заема, заедно с лихва в размер на 27% годишно, в срок до 180 месеца от датата на сключването му. Съгласно условията на договора, заемополучателят се задължил да използва заема за заплащане на такса за юридическо и административно обслужване в размер на 1 114.47 евро, които се удържат при подписване на договора, а останалата сума се превежда по сметка, посочена от заемополучателя, за оборотни средства. Твърди се, че заемът е обезпечен с учредена от заемополучателя договорна ипотека върху собствен недвижим имот. Ищецът твърди, че до момента на предявяване на исковата молба е погасил по договора за заем сума в общ размер на 20 993 евро. Поддържа, че се е регистрирала като едноличен търговец в изпълнение на условие, поставено от ответника, за да и бъде отпуснат заемът, но никога не е осъществявала търговска дейност като едноличен търговец, не е водила счетоводство, не е образувала 1 предприятие, не е подавала декларации като самоосигуряващо се лице, не е сключвала търговски сделки и изобщо – не е извършвала никаква стопанска дейност. Твърди, че заемните средства са били преведени по личната и сметка като физическо лице, а не по сметка на търговеца, и ги е използвала за задоволяване на нуждите си като физическо лице.

С оглед на тези обстоятелства поддържа, че притежава качеството потребител по смисъла на чл.1, ал.1, вр. §1, т.20 от ДР на Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители (ЗКНИП), доколкото при сключването на договора не е действала в рамките на своята професионална или търговска дейност, поради което следва да се ползва от нормите, предвиждащи по-засилена закрила на потребителите. Предявява иск за прогласяване нищожност на договора за кредит на основание чл. 38, вр. чл. 24, ал.1, т.9 от ЗКНИП, поради липса на задължителни елементи на съдържанието на договора и конкретно – липсата на посочване на годишния процент на разходите и как е формиран той, което прави невъзможно да се разбере какво е оскъпяването на заема. Поддържа и че е нищожна клаузата на чл. 2.1 (b), т. i от договора относно уговорените такси за усвояване и управление на кредита, поради противоречие с добрите нрави и с разпоредбата на чл. 29, ал.9, вр. ал.10 от ЗКНИП. Твърди, че с оглед недействителността на договора, евентуално – на клаузата на чл.

2.1 (b), т. i, е надплатила сумата от 993.95 евро, с левова равностойност от 1 943.99 лева, поради което предявява иск за осъждане на ответника да и заплати тази сума като дадена при начална липса на основание.

Ответникът с отговора на исковата молба в срока по чл. 367 ГПК и отговора на допълнителната искова молба в срока по чл. 373 ГПК оспорва исковете с възражения, че с оглед страните и предмета на договора – предоставяне на заем на едноличен търговец за осъществяване на търговска дейност, ищецът не може да бъде определен като потребител.

Поддържа, че договорът има характер на търговска сделка, при сключването му ищецът е действал в качеството си на търговец и заемът е предоставен за оборотни средства на фирмата, а по коя сметка са усвоени средствата, дали заемополучателят е започнал извършването на търговска дейност и дали средствата са използвани целево или за лични нужди на физическото лице било без правно значение и не променяло качеството на заемополучателя и характера на сделката.

Правното основание на предявените искове е чл. 124 ГПК, вр. чл. 38, вр. чл. 24, ал.1, т.9 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители (ЗКНИП), вр. чл.

26, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

По делото са събрани писмени доказателства.

Прието е неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ).

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните по делото не спорят относно обстоятелствата, че между ищеца А. П. Ц., в качеството и на ЕТ „А.-А. П.“, ЕИК 205537668, и ответника „Лено“ АД (с предишно наименование „Ленно“ АД), е сключен договор за ипотечен кредит, именован Договор за заем Бизнес кредит № 6263 от 07.03.2019 г., по силата на който ответникът предоставил на ищеца заем в размер на 20 000 евро, като част от сумата – в размер на 2 179.71 лева била удържана за такси, а останалата част била преведена по сметка на физическото лице А. П.

Ц.. Безспорно е и се установява от представения договор за кредит, че заемополучателят се задължил да върне заема, заедно с лихва в размер на 27% годишно, в срок до 180 месеца от датата на сключването му. Съгласно условията на договора, заемополучателят се задължил да използва заема за заплащане на такса за юридическо и административно обслужване в размер на 1 114.47 евро, които се удържат при подписване на договора, а останалата сума се превежда по сметка, посочена от заемополучателя, за оборотни средства. Съгласно погасителния план, неразделна част от договора за кредит, месечната погасителна вноска е в размер на 458.35 евро, включваща главница и лихва, първата погасителна вноска е с падеж 07.04.2019 г., а последната – 07.03.2034 г. Заемът е обезпечен с учредена от А. П. Ц. договорна ипотека върху собствен недвижим имот, видно от представения Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 113, т. I, рег. № 771, дело № 69/2019 г. на нотариус 2

С.И., рег. № 314 на НК, с район на действие Районен съд – гр. Балчик.

Между страните не се спори и се установява от приетото, неоспорено от тях заключение на вещото лице по ССчЕ, че заемната сума е изцяло усвоена съгласно уговореното в чл. 2.1 и 2.2 от договора, като след удържане на такса за юридическо и административно обслужване в размер на 1 114.47 евро и такса за валутен превод в размер на 60 евро, на 08.03.2019 г. банковата сметка на А. П. Ц. е заверена със сумата от 18 825.53 евро.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на двама доведени от ищеца свидетели. Свидетелката Х.Г.М. – приятелка на ищцата – казва, че от нея знае за изтегления през 2019 г. кредит, който бил обезпечен с ипотека. Казва, че ищцата била притеснена след операция на тазобедрената става и и споделила, че е изтеглила кредит. Помни, че ищцата и казала, че тези, които са и дали кредита, са и открили фирма като едноличен търговец.

Казва, че ищцата никога не е осъществявала търговска дейност.

Свидетелката А.А.Д. казва, че тя също изтеглила кредит от „Лено“ АД и чак при подписването на всички документи разбрала, че се тегли от името на фирма, регистрирана на нейно име. Когато се противопоставила и отговорили, че всъщност кредитът е потребителски, а това е само тяхна вътрешна политика, която нея не я касае. Казва, че никога не е осъществявала дейност като ЕТ.

Видно от приетото заключение на вещото лице по допуснатата ССчЕ, неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно, ищцата е направила вноски по кредита, които към датата на подаване на исковата молба са в общ размер на 20 993.95 евро. След предявяване на иска – на 08.04.2024 г. е направила още една вноска в размер на 460 евро. Платените суми са отнесени от ответника за погасяване на 8.35 евро главница, 450 евро възнаградителна лихва, 14 130.97 евро наказателна лихва, 865.93 евро такси на ЧСИ, 3 008.75 евро юристконсултско възнаграждение, 1 981.58 евро държавни такси и 1 008.37 евро такса за принудително събиране на кредита.

Представена е по делото справка от ТД на НАП – София, видно от която по отношение на физическото лице А. Ц. няма данни за регистрация като самоосигуряващо се лице и няма декларирани осигурителни данни в качеството на осигурител.

След служебно извършена справка в ЕИСС съдът констатира, че по иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК от настоящия ответник „Лено“ АД срещу А. П. Ц. за съществуване на вземания в размер на главница от 630,61 евро и договорна лихва в размер на 19 536,79 евро, произтичащи от същия договор за кредит между страните, е образувано т.д. № 1458/2023 г. по описа на СГС, ТО, VI-26 състав (цитирано и от ответника в отговора на исковата молба), което е прекратено поради оттегляне на исковете с Протоколно определение № 501/08.03.2024 г., влязло в сила на 29.03.2024 г. Между страните е висящо и т.д. № 1797/2024 г. по описа на СГС, ТО, VI-3 състав, образувано по осъдителен иск на „Лено“ АД против ЕТ „А.-А. П.“ за сумата от 19 352.69 евро – предсрочно изискуема главница по Договор за заем Бизнес кредит с Клиентски № 6263 от 07.03.2019 г. и 1 305.32 евро по чл. 2.3, (а) и (b) – договорна лихва от 08.12.2022 г. до 07.03.2023 г. по смисъла на Приложение №1 Погасителен план, което е спряно на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК с Определение № 4602/28.11.2024 г. до окончателното приключване на спора по настоящото дело.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса по чл.

153, чл. 154 и чл. 155 ГПК, в тежест на ищеца по предявения иск по чл. 38, вр. чл. 24, ал.1, т.9 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители е да докаже наличието на облигационни правоотношения между страните по договор с изложеното в исковата молба съдържание, както и че договорът е сключен, а заемът – използван за лични цели, а не за обслужване на търговската му дейност. По иска по чл. 55, ал.1, т.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а именно, че процесната сума е излязла от неговото имущество и е преминала в имуществото на ответника, а в тежест на ответника е да установи по безспорен начин с допустимите от ГПК доказателствени средства, че сумата е 3 получена от него на валидно правно основание, т.е., основанието, от което правото е възникнало, както и неговия размер. В тежест на всяка от тях е пълното и главно доказване на всички твърдени от тях положителни факти и обстоятелства, както и всички правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи и/или правоотлагащи възражения, от които черпят изгодни за себе си правни последици.

Установява се от доказателствата по делото, че ответното дружество „Лено“ АД, вписано като финансова институция в регистъра по чл.3а, ал.1 ЗКИ, е предоставило по силата на договор за заем, именован „Бизнес кредит“ № 6263/07.03.2019 г., на заемополучателя, посочен като ЕТ „А.-А. П.“, лихвоносен обезпечен с ипотека заем в размер на 20 000 евро. В договора е уговорено, че заемополучателят се задължава да използва заема за следните цели и етапи: първи етап - при подписване на договора и с цел финансово подпомагане на заемополучателя, преди предоставяне на обезпеченията, се отпуска част от заема в размер на 1 114.47 евро, които се удържат за погасяване на такса за юридическо и административно обслужване, дължима от заемополучателя за всички възникнали и предвидени към момента на подписване на договора административни и юридически разходи, свързани със заема и обезпеченията, а втори етап - след погасяване на посочените задължения за административно и юридическо обслужване и след учредяване на първа по ред ипотека в полза на заемателя, остатъкът от заемната сума се превежда по посочената от заемополучателя сметка - за оборотни средства.