Определение № 1694 от 12.06.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1694 гр. Бургас, 12.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20252100501481 по описа за 2025 година Производството по делото е по реда на чл.275 и сл. ГПК, вр. чл.83, ал.2 ГПК.

Постъпила е частна жалба от Б. К. Д. с адрес гр.А., ул.“И. М.“ № *, подадена чрез пълномощник адв.Елена Иванова, адрес на кантора гр.Пловдив, ул.“Борба“ № 3, против определение № 501 от 15.07.2025 г., постановено по гр.д.№ 483/2025 г. по описа на РС-Айтос, с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от заплащане на държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК.

Жалбоподателят изразява несъгласие с постановеното определение, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Счита, че съдът е приложил неправилно нормата на чл.83, ал.2 ГПК, тълкувайки я ограничително и възприемайки, че ищецът разполагал със средства да заплати дължимите такси и разноски по делото, тъй като бил млад и трудоспособен, без семейство и деца, с минимално за страната възнаграждение. Сочи се, че е налице неправилно преценка за социалния статус на ищеца, получавания от него доход, кредитна задлъжнялост, липса на имущество, както и множеството дела, по които той е страна и следва да плати такси и разноски по тях, с което районният съд препятства достъпа му правосъдие. В тази връзка в жалбата е цитирана съдебна практика. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение.

Бургаския окръжен съд, като взе пред вид изложените в жалбата доводи, данните по делото и като съобрази разпоредбите на Закона, намира следното:

Частна жалба е подадена в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК против подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, което има правен 1 интерес от обжалването, поради което е допустима.

Разгледана по същество, въззивният съд намира частната жалба за основателна.

Производството пред РС-Айтос е образувано по исковата молба на Б. К. Д. против “Кредирект“ ЕООД, за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за паричен заем от 27.06.2024 г., като противоречащ на добрите нрави и заобикалящ изискванията на чл.19, ал.4, чл.11, ал.1, т.10 и т.11 ЗПК. Посочил е цена на предявения иск в размер на 3542 лв.

С разпореждане № 800/21.05.2025 г. районният съд е оставил исковата молба без движение за заплащане на държавна такса от 141.68 лв.

В срока за отстраняване на нередовностите, с молба вх.№ 3430/05.06.2025 г. е направено искане от ищеца за освобождаване от внасяне на държавна такса по делото. Към молбата е представена декларация за семейно и имотно състояние, съгласно която ищецът получава трудов доход от 1077 лв., не получава други доходи, не е в граждански брак, не осигурява издръжка на други лица, не притежава недвижими имоти и МПС, не притежава парични влогове, нито дялове и акции в търговски дружества. Направено е искане съдът служебно да извърши справки в НОИ, НАП, АВп, както и за кредитната задлъжнялост на ищеца.

С разпореждане № 411/13.06.2025 г. съдът е оставил молбата по чл.83, ал.2 ГПК без движение с указания в едноседмичен срок от съобщението ищецът да представи доказателства относно наличие/отсъствие на парични средства по банкови сметки, здравословното състояние, други обстоятелства, изключващи възможността да заплати определената държавна такса. В предоставения срок е постъпила молба от адв.Иванова, че ищецът е декларирал под страх от наказателна отговорност всички относими обстоятелства.

С обжалваното определение № 501/15.04.2025 г. районният съд е приел, че предвид наличните по делото обективни данни относно личността на ищеца Б. Д., доколкото същият е в активна възраст, в добро общо здравословно състояние, които обстоятелства позволяват трудово ангажиране и реализиране на доходи, както съмият сочи – месечно от 1077 лв., не са налице законовите основания за освобождаването му от заплащане на държавни такси и деловодни разноски. Поради това, съдът е оставил без уважение молбата на ищеца за освобождаване от заплащане на държавна такса.

С оглед установените по делото факти, Бургаският окръжен съд намира обжалваното определение за неправилно, а частната жалба за основателна.

Съгласно на чл.83, ал.2 ГПК, такси и разноски в производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като при преценката по искането за освобождаване от такси и разноски съдът взема предвид доходите на лицето и неговото семейство; имуществено състояние, удостоверено с декларация; семейно положение; здравословно състояние; трудова 2 заетост; възрастта и други констатирани обстоятелства. Според съдебната практика цитираната разпоредба предвижда възможност да бъдат освободени от заплащане на държавна такса и разноски не само лица, които са без доходи, но и такива, които получават доходи в недостатъчен размер. Преценката дали доходите на страната са достатъчни, за да бъде заплатена дължимата по делото държавна такса и/или разноски следва да бъде извършена при съобразяване на всички предвидени в закона критерии, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното парично задължение. Тази преценка трябва да се направи към момента на искането за освобождаване от заплащане на такси и/или разноски и да почива на конкретно установени факти и обстоятелства, а не на предположения за евентуални бъдещи доходи на страната.

В мотивите по т.12 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че искането по чл.83, ал.2 ГПК се преценява не само с оглед на конкретното задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по делото, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски за цялото съдебно производство. В случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, той я освобождава от заплащането им и това разрешение важи до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата.

В случая, от приложената декларация за релевантните обстоятелства по чл.83, ал.2 ГПК се установява, че ищецът Б. Д. получава трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната, няма други доходи, нито притежава недвижимо и движимо имущество, от което да реализира доходи, не притежава и акции, облигации и влогове в банки, а от приложеното към исковата молба извлечение от ЦКР към БНБ е видно, че ищецът е длъжник по множество договори за парични заеми към различни банкови и небанкови институции. При така установените обстоятелства относно материалното положение на жалбоподателя, следва да се приеме, че същият не разполага с достатъчно средства и е в невъзможност да заплати определената по делото държавна такса от 141.68 лв., поради което молбата му е основателна. Формираните в обратния смисъл изводи на АРС са неправилни.

Предвид изложените съображения, обжалваното определение следва да се отмени и вместо него да се постанови освобождаване на ищеца от заплащане на държавна такса по делото на основание чл.83, ал.2 ГПК. С оглед основателността на частната жалба, жалбоподателят следва да се счита освободен и от заплащането на държавната такса в размер на 15 лв. за производството по обжалването, като не е необходимо произнасяне от съда с изричен диспозитив в този смисъл.

Следва да се отбележи, че настоящата инстанция не разполага с правомощия 3 да се произнася по направеното за първи път в жалбата искане за освобождаване на ищеца от разноски по делото, доколкото нито в исковата молба, нито в молбата му по чл.83, ал.2 ГПК е направено подобно искане.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 501 от 15.07.2025 г., постановено по гр.д.№ 483/2025 г. по описа на РС-Айтос, с което е оставена без уважение молбата на ищеца Б.

К. Д. с адрес гр.А., ул.“И. М.“ № *, за освобождаването му на основание чл.83, ал.2 ГПК от заплащане на държавна такса по делото, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА на основание чл.83, ал.2 ГПК ищеца Б. К. Д. с адрес гр.А., ул.“И. М.“ № *, ЕГН **********, от задължението за плащане на държавна такса по делото до приключването му във всички инстанции.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4