Решение № 107 от 05.05.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Бургас, 05.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АННА ИВ. ЩЕРЕВА при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Търговско дело № 20212100900277 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба на ОБЩИНА ПРИМОРСКО с ЕИК 102164063, представлявана от кмета Димитър

Германов Германов, действащ чрез пълномощника си адвокат Пламен Пенков Козаров със съдебен адрес гр. Бургас, ***, ет.1, против ЕТ „РАЛИЦА 89 - АТАНАС ГЕОРГИЕВ” с ЕИК 102224133 със седалище и адрес на управление гр. Китен, община Приморско, област Бургас, ***, представляван от Атанас Стойчев

Георгиев, със съдебен адрес гр.Бургас, ***, ет.-2 – адвокат Георги Костов. Ищецът предявява иск да бъде установено съществуването на следните парични задължения, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 260052/ 23.10.2020г. по ч.гр.д. № 413/ 2020г. по описа на Районен съд Царево, по сключен между страните договор за наем № 138 от 09.06.2014г. дължими за периода януари 2019г. – август 2020г. съгласно 38 фактури, издадени в периода 05.01.2019г. – 05.08.2020г. : 26 391,04лв. – главница, включваща : 25 801,04 лв. – неплатени наемни цени; 410 лв. – такси за санитарно-хигиенни услуги; 180 лв. – такси за реклама; ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението по чл.417 ГПК на 23.10.2020г. до окончателното изплащане на задължението; 2220,38 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 05.02.2019г. - 15.09.2020г.

1

Обстоятелства, на които се основават предявените искове :

Ищецът твърди, че след проведен търг с тайно наддаване, открит със заповед № 236/ 17.04.2014г. на кмета на Община Приморско, въз основа на заповед № 278/ 28.04.2014г. за определяне на спечелилия участник, е сключен договор за наем № 138 от 09.06.2014г. между Община Приморско като наемодател и ответника ЕТ „Ралица 89 - Атанас Георгиев” като наемател за имот общинска собственост - терен за поставяне на преместваем търговски обект, ПИ *** по КККР на гр. Китен. Съгласно чл.3, ал.1 от договора наемателя дължи заплащане на месечна наемна цена в размер на 1350,60 лева с ДДС; по чл. 3, ал. 3 и ал. 4 от договора наемателя дължи още 50 лева - такса за санитарно- хигиенни услуги за месеците юни - септември, 20 лева - такса санитарно-хигиенни услуги за месеците януари - май и октомври - декември, 20 лева - такса реклама на туристическите обекти за месеците юни – септември и 10 лева - такса реклама на туристическите обекти за месеците януари - май и октомври - декември. Към договора са сключени допълнителни споразумения за разсрочване на задължения, последното по последното от които с № 460/ 28.12.2018г. ответникът е изпълнил задълженията си изцяло. С анекс № 126/ 10.06.2019г. е предоговорен срока на договора, изтичащ на 09.06.2019г., като е удължен до провеждането на процедура Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост и сключване на нов договор за наем.

Към момента на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът не е изпълнил паричните си задължения издадените фактури които са му предявени и са счетоводно потвърдени.

Исковете са с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.232, ал.2 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.288 от ТЗ.

В преклузивния срок по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът представя писмен отговор, с който заявява, че не е оспорвал претендираните парични задължения към ищеца по основание и размер, нито е отказвал погасяването им, което не било осъществено само по волята на ищеца. Въвежда твърдение за наличие на негово насрещно парично вземане от ищеца, което счита за изискуемо и ликвидно и въз основа на което е направил възражението си по чл.414 ГПК в заповедното производство.

Едновременно с писмения си отговор ответникът ЕТ „Ралица 89 Атанас Георгиев” предявява насрещен иск за паричното си вземане от ищеца Община Приморско.

Ищецът Община Приморско не представя допълнителна искова молба.

С писмен отговор, депозиран в срока по чл.367, ал.1 от ГПК, ищецът оспорва редовността и основателността на предявения насрещен иск. Оспорва валидността, изискуемостта и ликвидността на претендираното насрещно парично вземане на ответника.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ответникът ЕТ „Ралица 89 - Атанас 2

Георгиев” представя допълнителна насрещна искова молба, по която ищецът Община Приморско представя допълнителен отговор.

Страните представят и ангажират доказателства по насрещния иск – писмени, гласни и съдебна техническа експертиза.

С определението по чл.374 от ГПК от 31.01.2022г. на основание чл.211, ал.2, изр.2 от ГПК съдът не е приел за съвместно разглеждане в настоящото производство предявения от ответника против ищеца насрещен иск. Отделянето на насрещния иск е мотивирано с безспорността на фактите по първоначалния иск, спорния характер и утежнения доказателствен процес по насрещната претенция, както и наличието на нередовност на насрещната искова молба, които биха неоправдано биха забавили разглеждането на първоначалния иск.

По отделения насрещен иск е образувано гр.д. № 155/ 2022г. по описа на Окръжен съд – Бургас. С последователни разпореждания от 03.02.2022г. и от 23.02.2022г. този иск е оставен без движение от съда с указания за отстраняване на описаните нередовности на исковата молба. С определение № 546/ 07.03.2022г. производството по този иск е прекратено на основание чл.232 от ГПК – по заявление на ищеца ЕТ „Ралица 89 - Атанас Георгиев” от 04.03.2022г. за оттегляне на иска, депозирано в срока по чл.129, ал.3 от ГПК.

Определението не е обжалвано от страните и е влязло в сила.

С молба от 10.02.2022г. ответникът в настоящото производство ЕТ „Ралица 89 - Атанас Георгиев” оспорва отделянето на насрещния иск. Със същата молба отново заявява, че не оспорва главния иск по основание и размер, като сочи, че това изявление представлява признание на иска по чл.237 от ГПК, което поддържа. Счита, че поради признанието на иска по този иск не следва да се извършват процесуални действия и съдебното решение трябва да е съобразно с признанието. Със същата молба заявява, че отделеният насрещен иск представлявал възражение за съдебно прихващане с вземането на ищеца по първоначалния иск.

С молба от 11.03.2022г. ответникът ЕТ „Ралица 89 - Атанас Георгиев” отправя изявление за възражение за прихващане на основание чл.371 от ГПК.

Отново се позовава на направено от него признание на иска, което обвързвало съда и на основание чл.237 от ГПК налагало прекратяване на съдебното дирене по този иск. Поради това поддържа искането си за отмяна на определението на съда за отделяне на насрещния иск, като счита, че не е възможно с разглеждането на насрещния иск да бъде затруднено разглеждането на признатия главен иск. Позовава се на чл.371 от ГПК като счита, че за разглеждането на направеното възражение за прихващане не се налага събиране на нови доказателства, тъй като всички доказателствени искания вече били направени при размяната на книжата по насрещния иск.

В първото по делото заседание на 17.03.2022г. процесуалният представител на ответника поддържа, че възражението за прихващане е предявено изрично с молбата от 11.03.2022г., основана на чл.371 от ГПК. С 3 протоколно определение от същата дата е оставено без уважение искането на ответника за отмяна на основание чл.253 от ГПК на определението на съда за разделяне на производството по насрещния иск, производството по който междувременно е прекратено въз основа на изявление за оттеглянето му от 04.03.2022г.

В съдебно заседание на 21.04.2022г. процесуалния представител поддържа доказателствените си искания за събиране на гласни доказателства и назначаване на съдебна техническа експертиза по възражението за прихващане.

Ищецът оспорва допустимостта и основателността на възражението за прихващане.

С доклада по делото, направен в съдебно заседание на 21.04.2022г. съдът приема, че не е налице хипотезата на чл.371 от ГПК – възражението на ответника за прихващане е направено след преклузивния срок по чл.367 от ГПК и за доказването му е необходимо събирането на допълнителни доказателства. Поради това възражението на ответника за прихващане не е включено в предмета на спора.

В устните състезания по делото ищецът чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск и прави искане за постановяване на решение при признание на иска.

Процесуалният представител на ответника поддържа направеното признание на иска и оспорва неприемането на възражението му за прихващане.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:

По делото не е спорно възникването и съществуването на претендираните парични задължения за наемни цени, такси за санитарнохигиенни услуги и такси за реклама, дължими от ответника на ищеца по силата на сключения между тях договор за наем № 138/ 09.06.2014г. за периода януари 2019г. – август 2020г. съгласно 38 фактури, издадени в периода 05.01.2019г. – 05.08.2020г., за които е издадена посочената заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. Тези факти са признати от ответника още с отговора на исковата молба. Впоследствие ответникът, както лично в депозираните писмени изявления от 10.02.2022г. и от 11.03.2022г., така и чрез процесуалния си представител адвокат К. в проведените съдебни заседания, прави изрични изявления за признание на предявените против него искове.

Разпоредбата на чл.237, ал.4 от ГПК постановява неоттегляемост на направеното изявление за признание на иска. Както сочи самият ответник, направеното признание на иск обвързва съда – при отправено от ищеца искане, каквото в случая е налице, императивната норма на чл.237, ал.1 от ГПК задължава съда да прекрати съдебното дирене и да се произнесе с решение съобразно признанието. Ето защо при изричното валидно направено 4 от ответника изявление за признание на предявения иск и липсата на пречките по чл.237, ал.3 ГПК, на основание чл.237, ал.1 ГПК съдът следва да приеме за основателни предявените искове за установяване на парични задължения на ответника по издадената заповед за изпълнение.

За пълнота следва да се отбележи следното :

Направеното в настоящото производство изявление за признание на иска по съществото си представлява процесуално действие, с което ответникът се отказва от защита срещу иска, защото същият е основателен. За разлика от признанието на факти, което е доказателствено средство и се цени от съда наред с всички останали обстоятелства по делото /чл.175 ГПК/, признанието на иска е процесуално действие на страната, което обвързва съда и е несъвместимо с оспорването на иска и с процесуални действия за защита срещу този иск. При извършени подобни противоречиви действия – на признание на иска и на защита срещу него съдът приема, че е обвързан именно от изявлението за признание, което единствено е прогласено от закона за неоттегляемо.

Съдът отбелязва, че прихващането на насрещни задължения е способ за тяхното погасяване. На основание чл.104, ал.1 от ЗЗД прихващането на насрещни парични задължения се извършва само въз основа на изрично изявление, отправено от едната страна до другата. В настоящото производство, въпреки въведеното с писмения отговор твърдение за наличие на насрещно изискуемо парично вземане на ответника от ищеца, такова изявление за прихващане не е направено. Избраният път за защита срещу исковата претенция е предявяване на насрещен осъдителен иск за вземането на ответника. Дори и такъв иск да бъде приет и разгледан съвместно с главния иск, уважаването му не би имало погасителен ефект за претендираното от ищеца вземане. Поради това предвид липсата на спор между страните по предявеното от ищеца вземане, спорните твърдения на страните по съществуването и изискуемостта на насрещното вземане на ответника, необходимостта от уточняване на исковата молба и от събиране на допълнителни доказателства /гласни и експертиза/ по насрещния иск, същият бе отделен за разглеждане в отделно производство в съгласие с нормата на чл.211, ал.2, изр.2 от ГПК. Ирелевантни са мотивите на страната, въз основа на които същата е направила изявлението си за оттегляне на този иск, обвързващо съда на основание чл.232 от ГПК да прекрати производството по него.