Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 260133 от 09.07.2020, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1218/2020
Вид
Определение № 260133
Подписан
09.07.2020
Състав
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ ИВАНОВ, ИВЕЛИНА МИТЕВА СЪБЕВА, ИВАЛЕНА ОРЛИНОВА ДИМИТРОВА

Цитирани разпоредби

О П

Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ……………/……….07.2020 год., гр. Варна

Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВЕЛИНА

СЪБЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН

И.

ИВАЛЕНА

ДИМИТРОВА – Мл. съдия сложи за разглеждане в. ч. гр. д. № 1218 по описа на съда за 2020 год., докладвано от съдията К. И. и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по частна жалба на „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Младост, ул. Н. Симов № 3, подадена чрез пълномощник, срещу Определение № 3226/25.02.2020 год., постановено по ч. гр. дело № 16689/2019 год. по описа на РС-Варна, в частта му, с която е прието възражението по чл. 414а, ал. 2 ГПК с вх. № 81319/05.11.2019 год., подадено от длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД, с ЕИК *********, със седалище гр. Варна, срещу издадената по делото заповед № 8005/22.10.2019 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410

ГПК в частта за сумата от 325 лева, представляващи сторени в заповедното производство разноски, от които: 25 лева – внесена държавна такса и 300 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.

В частната жалба са наведени оплаквания, че определението в атакуваната от жалбоподателя част е неправилно и незаконосъобразно. Отправено е искане за отмяна на определението в обжалваната част и за постановяване на друго, с което възражението на длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД, с ЕИК *********, със седалище гр. Варна по чл. 414а, ал. 2 ГПК срещу издадената по делото заповед № 8005/22.10.2019 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в частта и́ за разноските да бъде отхвърлено като неоснователно, след което делото се върне на РС-Варна с указания да издаде в полза на жалбоподателя изпълнителен лист съобразно влязлото в сила изпълнително основание – заповедта за изпълнение, с която длъжникът е осъден да заплати на заявителя (настоящ жалбоподател) разноските за заповедното производство. Претендират се и разноските за настоящото частно производство.

В писмен отговор насрещната страна счита жалбата за неоснователна и настоява да се остави без уважение, ведно с присъждане на разноски за настоящото производство.

При извършената служебна проверка на допустимостта на жалбата, настоящият състав намира, че същата е процесуално недопустима, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото (т. 1) и в случаите, изрично посочени в закона (т. 2).

Обжалваното определение, с което съдът е приел

(счел е за основателно) възражението на длъжника по чл. 414а, ал. 2 ГПК, че не дължи разноски за заповедното производство, не попада в нито една от предвидените в чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК категории.

На обжалване по реда на глава ХХІ-ва от ГПК подлежи разпореждането, с което се уважава или отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаването на изпълнителен лист (чл.

407 ГПК), вкл. и за разноските за заповедното производство, който акт на съда е законна последица от констатацията му за основателност, респ. за неоснователност на възражението на длъжника по чл.

414а, ал. 2 ГПК, че не дължи разноски за заповедното производство.

Съобразно изложеното настоящият състав намира, че частната жалба е подадена срещу акт, за който законът не предвижда да бъде обжалван по реда на частното обжалване, поради което е и процесуално недопустима.

Образуваното по недопустима жалба производство подлежи на прекратяване.

При този изход на делото разноски на жалбоподателя не се присъждат.

Ответникът по частната жалба с писмения си отговор е направил искане за присъждане на разноските за настоящото частно производство, като е представил доказателства за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв.

Искането на ответника по частната жалба за присъждане на разноски за настоящото производство е неоснователно.

Съгласно чл. 81 ГПК съдът е длъжен да се произнесе и по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Разноски се следват и по частните производства, когато те самите слагат край на делото по материално правния спор, или макар и да не са такива, след тях не следва продължаване на съдебния спор, т. е., не се налага извършване по – нататък на съдопроизводствени действия. В останалите случаи, когато няма разрешение по същество, съответно, когато следва да се извършват съдопроизводствени действия /какъвто е и настоящият случай/ разноските по развилите се частни производства се вземат предвид и се възлагат между страните в зависимост от това, в чия полза е решението по материалния спор.

Водим от горното, съдът

О П

Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. гр. дело № 1218/2020 год. по описа на ОС-Варна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Варна в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател:

Членове:1.

2.