Решение № 1663 от 09.12.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1663 гр. Варна , 08.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на осми декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско дело № 20203100503517 по описа за 2020 година като разгледа докладваното от съдия Даниела Христова гр. дело № 3517 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 437 от ГПК.

Образувано е възоснова на Жалба с вх. Рег. № 19888 от 19.10.2020 г. по опис на СИС при ВРС, с правно основание чл. 435, ал.3 от ГПК подадена от **** срещу Постановление от 06.10.2020 г. постановено на основание чл. 433, ал.1 т. 8 от ГПК по изпълнително дело № 1167/2012 г. по опис на СИС при ВРС.

В жалбата се излага, че жалбоподателят е взискател по изпълнителното дело и на 28.06.2019 г. е поискал извършване на справки и налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и съпругата му. На 06.08.2019 г. е поискал налагане на глоба на длъжностното лице, което не изпълнява запора. Твърди, че на 12.08.2019 г. е изпратено ново запорно съобщение, което е било редовно връчено на 22.08.2019 г., а с молба от 13.09.2019 г. е поискано и налагането на запор върху трудовото възнаграждение на съпругата на длъжника. Излага, че въпреки тези действия, съдебният изпълнител е 1 прекратил изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал.1 т. 8 от ГПК при липсата на предпоставките за прилагане на тази разпоредба.

В мотивите към обжалваното постановление, съдебният изпълнител излага, че изпълнителното дело № 1167 е образувано на 18.07.2012 г. възоснова на изпълнителен лист издаден на 26.04.2012 г. по НОХД № 5366/2011 г. за заплащане на сумата от 2500 лева, ведно със законна лихва считано от 11.05.2010 г. до окончателното заплащане на задължението. Излага се, че прекратяването е извършено в съответствие със задължителното тълкуване дадено с ТР 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, считано от 27.10.2018 г., а действията описани в жалбата са били извършени след като делото е било прекратено по силата на закона.

Настоящият въззивен съд, приема, че жалбата е подадена в срок, изхожда от легитимирано лице, което е имало качеството на взискател по изпълнителното дело, насочена е срещу подлежащо на обжалване действие – прекратяване на принудителното изпълнение, на основание чл.435, ал.1, т.3 от ГПК.

От съдържанието на изпълнителното дело се установява, че след неговото образуване, с молба вх. Рег. № 20843 от 27.10.2016 г. взискателят е посикал конкретни изпълнителни действия. От този момент до 27.10.2018 г. са изтекли две години, в което е било налице процесуално бездействие. То от своя страна води до прекратяване на принудителното изпълнение, като съобразно цитираното в мотивите на съдебния изпълнил ТР 2/2015 г. не е необходим изричен писмен акт. В т. 10 от ТР № 2 /2015 г. е поставен въпроса от кога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б."д" ГПК отм.). Отговорът на този въпрос по кагегоричен начин обосновава законосъобзазността на обжалването действие, тъй като се приема, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Съдебният изпълнител не е компетентен да преценява погасителна давност, затова може да извършва действия само в двегодишен срок от последното действие с което е прекъсната давността. Правилно съдебният изпълнител е констатирал, че прекратяването е настъпило след 27.10.2018 г. и в съответствие с ограничените си правомощия е материализирал този факт в писмен акт, който акт инкорпопира подлежащо на обжалване действие.

Посочени в жалбата действия, не са прекъснали две годишния срок, а са извършени 2 след неговото изтичане, поради което съдебният изпълнител нито може да ги приема като прекъсващи давността, нито може да извършва поисканите действия.

С оглед гореизложеното съдът приема жалбата за неоснователна.

Мотивиран от гореизложеното,съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 06.10.2020 г., с което е прекратено производството по изпълнително дело № 1167 по опис на ВИС при ВРС за 2012 г., на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3